Станка Златева: Най-трудно беше да се преборя със себе си

Начална страница | Личности | Станка Златева: Най-трудно беше да се преборя със себе си
image

Момичето със златните медали, но и златно сърце

Триумф и гордост – това са първите думи, които изплуват в съзнанието на всеки българин, чул името на Станка Златева. През годините момичето от малкото село, достигнало най-големите спортни висоти, се е превърнало в истински символ на успеха. Тя е носителка е на два сребърни олимпийски медала, а през активната си кариера на спортист е била петкратна световна и шесткратна европейска шампионка по борба. За постиженията й знае целият свят, като през миналата година Златева беше приета в Залата на славата на световната борба. Постиженията й, сами по себе си, говорят за качествата на каления в труд и желязна дисциплина спортист, който е тя.
Но коя е Станка извън тепиха?
Ако надзърнем зад репутацията на непреклонен шампион, ще видим един стойностен човек, достоен за възхищение. Макар да е ярка звезда на българския спортен небосклон, тя остава здраво стъпила на земята. Тя е жена не само със златни медали, но и със златно сърце, което раздава неуморно. Заредена е с положителна нагласа, помагаща й във вечната борба – тази с трудностите, които живота често поднася на всички нас.
Като треньор в собствения си клуб в град Сливен може да е взискателна, но винаги поставя обучаващите се при нея деца на първо място, преди себе си. Всяко от тях обича като нейно собствено и се старае да ги възпита на духовни ценности… Борбата идва после.
Представяме ви Станка Златева, един световен шампион отвъд бляскавите отличия:



Името ти е легендарно, но напоследък, като че ли, избягваш медийния шум. Защо?
Когато някой постоянно се появява в медийното пространство, в даден момент на публиката й писва да слуша за едни и същи хора. Мисля, че когато трябва, а и има за какво, тогава е в реда на нещата да се говори за теб, да се появяваш по предавания и т.н. Но ако няма съществен повод, тогава не е нужно да се натрапваш излишно на обществото.

Около теб не се ли случва нещо, заслужаващо медийно внимание?

Карам го по старому. Още съм в сферата на спорта – имам клуб по борба в Сливен, в който обучавам деца. Ангажирана съм основно с тях – тренираме и пътуваме заедно. Нямам почивен ден.
Все още, обаче, няма такива успехи, заслужаващи да бъдат изтъквани.

Това, което описа, ли е ежедневието на един петкратен световен шампион, който вече не е активен спортист?
Да. Имаме по три тренировки на ден с групите. Идва първата, после втората, следват няколко часа почивка, докато дойде и вечерната група на големите, сформирана от различните училища. В общи линии е много по-натоварено от това, един спортист да подготвя сам себе си.
Отделно, когато притежаваш зала, възникват и други отговорности, като документите и постоянното тичане по административни задължения. Но няма как.
Като оставим това настрани, ходим по състезания, обикаляме различни градове и срещаме нови хора. Това е тръпка както за децата, така и за мен.



Знам, че пътешествията са ти страст. Успя ли да посетиш всички онези дестинации, за които мечтаеше, когато се отказа от спорта?
Не… А по-лошото е, че така си правя графика, че и да искам – няма мърдане. Постоянно изскача нещо ново, което трябва да се свърши. Понякога успявам да избягам за малко на почивка в Гърция или Турция, но колкото и да желая да отида по-надалеч и да се разтоваря за около месец, просто не разполагам с необходимото време.
Никога не съм предполагала, че графикът на един треньор може да бъде толкова натоварен, а той обвързан със спортистите си денонощно. В един момент се оказваш родител, но е забавно. 

Подготвяш деца, а ти продължаваш ли да тренираш?
Не. Имам много проблеми с кръста… Но все още ходя на походи и показвам на учениците в залата различни захвати. Само че, не е по начина, по който съм тренирала досега. А и честно казано се чувствам изморена и нямам желание да тренирам.

Защо предпочете да се върнеш у родния край, вместо да се установиш в София и да отвориш спортния си клуб в столицата?
Аз съм домошар, който предпочита спокойствието и страни от лудницата. В столицата всичко е пренатоварено, а хората са роботизирани и живеещи за мига.
Тук ежедневието тече бавно. Често ходя по тесните пътечки, качвайки се към Карандила и се наслаждавам на природата и покоя.

Как отпразнува рождения си ден, който беше на 1-ви март?
Да си призная, изобщо не ми се празнуваше, тъй като бях много заета, а на следващия ден трябваше да пътувам за състезание. Така че вечерта отидох при майка ми в село Крушаре, където хапнахме и пийнахме за здравето ми. Децата от клуба чакаха две седмици да се освободя, за да го отпразнуваме, понеже ми бяха купили подаръци. Накрая, все пак, се получи.

С какво те изненадаха те?
Бяха се постарали много! Получих книги, албум с наши общи снимки от състезания, часовник с дърворезба и логото на клуба върху циферблата. Понеже знаят, че съм любител на виното, ми подариха и аксесоари за него – тирбушон и др.

Личи си, че си спечелила тяхното уважение и обич…
С тях сме като семейство. Не ги деля и за мен всички са равни. Те самите знаят, че трябва да се разбират помежду си и да си помагат. Според мен е важно първо да ги направим хора, а след това спортисти. Затова работя в тази насока – да бъдат добри.

Ти си не само любител на виното, както спомена, но и производител.
Човек трябва да има нещо, с което да разнообразява живота си. За мен това развлечение е производството на домашно вино. Навсякъде съм носила хората да опитат от него и засега винаги са ми казвали, че съм се справила успешно. Тази година за първи път направих и бяло вино, което се получи горе-долу добре…

Предвид силовия спорт, в който се състезава дълго време, гледат на теб като на мъжко момиче… Но близките ти те определят като много емоционален, дори раним, човек. Така ли е?
Такава съм. Въпросът е от какъв ъгъл ще ме види човек. Ако само четеш за някого и градиш мнение за него от телевизията, например, няма как да го опознаеш. Тези, които са близко до мен ме познават.

Кое е качеството, което останалите не могат да видят в теб? Онова, което най-много цениш и не прозира от телевизионния екран.
Мисля че съм добър човек. За мен това е най-важното – да уважаваш останалите и те да ти връщат същото, да те зачитат. Никога не съм искала да се правя на някоя, която не съм.

Някога пречил ли ти е факта, че си жена в този свят, сочен за мъжки?
Не. А и вече няма „мъжки свят“, днес жените се развиват във всички сфери, като трупат успехи и стават все по-добри. Ето например, аз съм се състезавала в женска борба, а има жени в дисциплините бокс, вдигане на щанги и т.н. Медицината, авиацията, тежкотоварната, автомобилна индустрия… няма област, в която да няма поне една жена, при това добра в работата си.



Има ли нещо, което ти е отнел спорта?
Нищо не ми е отнел, само ми е дал. Запознала съм се с толкова много хора, опознала съм България и света. Ако не беше той сигурно щях да паса патки или да копая на село. Щастлива съм, че пътя ми ме отведе в спортното училище, откъдето последваха всички резултати и успехи.
Първият ми треньор видя потенциал в мен за женската борба, макар тя да не беше още развита. Тогава нямаше толкова момичета и хората гледаха с пренебрежение и недоверие на този спорт, а от 15 години насам жените са тези, които измиват очите на Българската федерация по борба.

Някога подценявали ли са те?
Винаги ще се намери някой, който да те подцени. Мъжете изначало подценяват жените. Но, аз лично, никога не съм смятала, че е нужно да се доказвам, защото знам какъв човек съм, какво мога и искам. Всеки има правото да гледа на мен както желае, дори и да ме подцени – това не ме притеснява. Вече съм на етап в живота си, в който съм над нещата.
Остава ли ти време за домакинстване, между всички отговорности и ангажименти?
Ами, няма кой да ми чисти, затова ми се налага (смее се). Но, да си призная, обичам да го правя. Пускам силно музика и започвам.

Спазваш ли някакъв специален режим на хранене?
Опитвам се, защото тялото на спортиста е свикнало на един начин на живот и е предразположено към качване на килограми, след като спре с интензивната активност. Старая се да се ограничавам до колкото мога… Не ям хляб, намалила съм газираните напитки, но ако нещо все пак много ми се прииска – позволявам си го. Наистина се старая, но съм била състезател в тежка категория и няма как да не наддам. След борбата няма как да стана манекенка, но се надявам да дойде модата на едрите жени, за да сме „вървежни“ и ние (смее се).

Какъв беше пътят на успеха за теб? Как го определяш?
Благодарна съм на Господ за него и за това, че ме е срещнал с подходящите хора, за да се стече живота ми по точно този начин. Преживяла съм и съм видяла много – плакала съм, смяла съм се и съм се раздавала до последно… Важното е, че не съжалявам за нищо. Сега всичко, което ми е дадено, се опитвам да го предам и на децата, които тренирам.

Успехите, обаче, винаги са съпътствани от трудности. Кое е било най-голямото изпитание за теб?
Да се преборя със себе си. Да се науча да давам не сто, а сто и двайсет процента от възможностите си. Хубаво е да се качиш на първото място на стълбичката, но трябва и да го задържиш, защото след успеха следват и шамари. Всеки иска да те надвие. Тези неща ги знам от треньора си Симеон Щерев, който освен спортист беше и страхотен психолог, научил ме на много. Благодарна съм, че беше с мен през всяка крачка по пътя ми.

Ако можеше сега да посъветваш нещо онази Станка – назад във времето, какво би било то?
Ако Станка си беше отворила очите по-отрано и бе започнала да изисква от себе си това, което искаше в по-късен етап, щеше да има още доста медали. Има много спортисти, които са вложили почти същия труд и усилия като мен, но никога не са имали шанса да пробият. Ако не бях срещнала Симеон Щерев, това щеше да бъде и моя случай. Ако можех да се върна назад във времето с този акъл, щях да го потърся много по-рано и да променя редица събития.

Но зад гърба си имаш не е едно световно признание и постижение. Това не е никак малко…
Да, но срещнах Симеон Щерев когато бях на 23 години. А преди това колко медала можех още да взема? Много е важно да попаднеш на правилния човек, във всеки един аспект.

В края на миналата година се включи в училищна кампания срещу агресията. Имаш ли своя лична кауза?
Децата са моята кауза. Възпитавам ги да бъдат добродушни, да помагат на останалите и дори да отстъпват в конфликтите, вместо да се стига до физическа саморазправа.
Не обичам агресивните хора, постигащи всичко със сила. Аз съм на принципа, че каквото даваш, това получаваш. Доброто се връща.

Не харесваш демонстрацията на сила, но все пак не ти ли се е случвало да ступаш някого извън залата, просто защото обстоятелствата са го изисквали?

Не, предпочитам мирния подход. Ако някъде съм сгрешила – ще се извиня. Противно на впечатленията на хората за борбата, аз съм човек на правдата и не съм привърженик на споровете.

През 2013 г. не изневери на традицията и излезе като победител и от „VIP Brother“. Сега, след толкова години, би ли приела отново да влезеш в Къщата, ако ти предложат?
Трудно бих издържала втори път конфронтацията вътре. В същото време се гордея, че влязох в предаването и бях себе си в него. В такъв формат критиките и оплюването са неизбежни, просто няма как да се харесаш на всички. За мен е достатъчно, че пробвах и видях.

Дойде ли „принцът на бялото магаре“, както сама го определяш, който да спечели сърцето ти?
Трудно е… Всички се съсредоточават върху името Станка Златева и гледат на мен с респект и уважение. Явно не са искали да ме опознаят отвъд него – като човек. А очевидно и силният ми характер плаши мъжете. Така че не съм попаднала на човека за мен. Но каквото-такова. На мнение съм, че ще срещна подходящия в най-неподходящия момент и това не ме притеснява. Живея живота си както трябва, пък да става каквото ще.

Какъв съвет би дала на останалите, градящ се на твоя личен опит?
Пред всеки човек има трудности и не е лесно да се живее в този свят, особено сега, когато нещата са толкова различни. Всичко се развива с прекалено бързи темпове и изискванията все повече нарастват, но е важно човек да знае какво иска, какво точно му е нужно, за да бъде щастлив. Не трябва да притежаваме всичко на всяка цена.

Стелиян СТОИМЕНОВ
Dir.bg
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7