Момчето, което пише, за да живее

Начална страница | Личности | Момчето, което пише, за да живее
image

Иво Христов е само на седемнайсет години, но отдавна му се е наложило да надживее възрастта си. Историята на живота му, сама по себе си, е изумителна – тя е разказ за болката и мъката, с които едно малко момче трябва да намери начин да се сприятели. Именно от тази близост обаче, се ражда смелостта, която му вдъхва увереността да не се предава и непоколебимо да върви напред.
През 2014 г., когато е едва дванайсетгодишен, Иво е диагностициран с Неврофиброматоза – тип 2. Организмът му е предразположен да образува доброкачествени тумори в Централната нервна система. Тогава лекарите не му дават повече от две седмици живот.
„Това определено бе най-трудният период за мен. Исках да прекарвам възможно най-много време със семейството и близките ми приятели. Така и правех“, споделя Иво.
И докато неговите връстници са отдадени на безгрижността, изпълваща детството им, съдбата на Иво стоварва върху плещите му цялата си тежест. Повече от мъчително е не само отрано да се запознаеш с несправедливостта и страданието на този свят, но и да ти се наложи да им се противопоставиш, борейки се за живота си. В такъв момент, осъзнавайки, че дните им са преброени, повечето хора биха загубили почвата под краката и вярата си. Но не и Иво. Той е боец, който не позволява на страха да го надвие. Вместо да падне духом, момчето открива собствения си извор на сила. При всеки този източник може да бъде различен, но за него това се оказва писането. Посредством празният лист, позволяващ му да излее емоциите и чувствата си, той намира начин да контролира болестта си, а не обратното.
„Не е лесно, но писането ми помага много. То е като медитация за мен. Макар и за малко ме откъсва от проблемите и ми позволява да бъда свободен. Зарежда ме.“
Въпреки че от малък е открил любовта си към четенето, желанието за писане идва впоследствие – в онази мъчителна фаза на житието му. Тогава той влиза в църква с една-единствена молба и тя е да стане писател. Само няколко часа по-късно започва работа по първия си разказ.
Наред с изпитанията, по пътя му започват да се появяват и чудеса. Двете седмици отредени му от медиците изтичат, но времето продължава да тече. Следват четири сложни и тягостни мозъчни операции, през които той храбро минава. Всяка от тях го прави по-издръжлив, но и вдъхновен да твори. Днес той е просто щастлив, че е опровергал думите на лекарите и е благодарен за подкрепата на хората.
Между училището и сложните интервенции Иво не спира да пише. Понякога, обаче, му се налага да го остави на заден план за седмица или месец, за да навакса с уроците или да се възстанови от поредната лекарска намеса. Тези отрязъци той определя като творческа почивка, през която добре осмисля идеите си за сюжетните линии.
Иво вече има шест издадени книги, редящи се по стелажите на по-големите книжарници в страната ни. Пише основно в трилър и хорър жанра и поради това го наричат българския Стивън Кинг. Героите в творбите му се сблъскват с ужаса на безнадеждността, а попитан защо избира мрачни теми, той отговаря:
„Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Помага ми да изливам всичката болка, която съм преживял и продължавам да преживявам.“
Спечелените средства от продажбите на книгите Иво влага в лечението си. Те обаче са недостатъчни, тъй като в момента разходите за животоспасяващите лекарства възлизат на приблизително 3 500 лв. месечно. Сумата е непосилна за семейството му, затова се обръщат за помощ към хората, които Иво нарича негови вълшебници, организирайки кампанията „Живот за Иво“.
„Искам да благодаря на всички хора, които са ме подкрепили и продължават да го правят! Без тях нямаше да бъда това, което съм“, споделя младият писател.
През петте години, откакто е установено заболяването му, негови близки търсят различни начини за съдействие – чрез платформи, онлайн базар във Фейсбук, където продават своите вещи в негова подкрепа, а майка му денонощно изработва сувенири.
„Със сина ми имаме много силна връзка. Всеки идва на този свят с някаква мисия. Моята мисия е да съм майка. Изпитанието, през което преминаваме е трудно, но вярата и надеждата ни не угасват. Ключовата дума е обич“, казва Милена Димитрова.
Именно необятната й любов към Иво й дава издръжливостта да бъде опора за детето си. Всеотдайността на Милена освен кураж, носи и вдъхновение на Иво. На 7-ми март в столичното заведение „KaRe-Arte“, се състоя промоция на второто издание (включващо два нови разказа) на първата му книга „Приятелите умират заедно“. На нея той прочете въздействащ откъс от новия разказ, върху който още работи. В текста той разкри част от болката, отчаянието, но и упованието на една майка, стояща до болничното легло на своето дете. Пред присъстващите Иво откровено каза, че посвещава творбата на собствената си майка, която обича с цялото си сърце. Също така сподели, че макар в сюжета отново да има близка среща със смъртта, за първи път ще избяга от хорър жанра, пресъздавайки чисто човешка история.
Защо? Иво отговаря по следния начин:
„Вървя по един път, който вече ми е доста познат. Реших да променя посоката. Да се опитам да напиша нещо различно.“
Едва ли, сядайки да пише, си е давал сметка колко дълбоко този експеримент ще докосне десетките слушатели в задушевното арт заведение. Думите, които прочете вечерта на 7-ми март напълниха със сълзи очите на присъстващите.
Музите на момчето го спохождат навсякъде. Не крие, че идеите за книгите му го откриват дори в часовете по информатика в гимназията. Спомня си как веднъж в час по литература е писал стихотворение посветено на момиче.
„Вдъхновение определено има и в училище…“, разкрива с усмивка.
С книгите си момчето печели четири отличия само за една година. Сред признанията му са: награда „Респект“, Вазова литературна награда, отличие за благородство и доблест, както и стипендия за принос към българската литература.
„Тези постижения ме радват много, но най-голямата награда за един писател, винаги е доволния читател“, говори със сърцето си Иво.
А доволните от творчеството му читатели не са малко. Разбира се, имало е и критики, но авторът отчита, че без тях не може. Наличието им не го обезсърчава, а го мотивира да се стреми към повече, надграждайки нивото си.
На 16-ти март на Иво му предстои да пътува до Хановер за контролен преглед.  През месец април германските медици ще му правят изследвания, с който ще разберат резултатите от назначената му метадонова терапия и ще решат как да продължат с лечението му. През декември миналата година лекарите откриват още един тумор в гръбначния стълб на Иво, за предстоящата операция на който вече са събрани нужните 42 хил. евро. Борбата му с трите прогресивни образувания, обаче, продължава, като сметките за лекарствата му не спират.
И макар стоящо пред неизвестността, младото момче не спира да мечтае за бъдещето. Сега работи над редакцията на роман, който е написал през 2016 г., но ще представи на читателите през идния месец май. След завършването на гимназията в Радомир иска да следва българска филология и да реализира проект в чужбина.
Всеки, който желае да помогне на това прекрасно момче, може да го направи чрез дарение по следния начин:
Дарителска банкова сметка:
POSTBANK
BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов
Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов

Стелиян СТОИМЕНОВ
impressio.bg
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7