Иван Димов: Дайте шанс на България!

Начална страница | Личности | Иван Димов: Дайте шанс на България!
image

Днес Иван Димов е изпълнителен директор на Българския център по предприемачество, но преди да заеме тази позиция е трупал опит сред истинските гиганти. Бил е успешен инвестиционен банкер на Wall Street и е прекарал 25 години от живота си извън граница, предимно в Ню Йорк.
Преди малко повече от две години, обаче, той обръща гръб на американската мечта и се връща обратно в родината, за да даде своя принос в облагородяването й.
Той е устремен, чистосърдечен, откровен и най-вече оптимистично настроен. Горивото, което го задвижва е вярата – в по-доброто, което всички ние сме способни да постигнем във всяко отношение.
Иван не е сляп за положението в България, но наред с изграждащите трасето негативи, успява да забележи и позитивите. И докато всички останали сме прекалено заети в оплакванията си за заобикалящата ни политическа и икономическа обстановка, той усърдно работи за достигането на пълния потенциал на страната, която наричаме свой дом.
Миналата година бива избран като един от 100-те лидери на общности по световна програма на Facebook, от общо 6 хил. кандидата! Помага му типичната за него самоотверженост и желанието да бъде в полза на останалите. 
Една от най-големите инициативи в помощ на отечеството, в която в момента се е включил, носи името „RE:TURN“ и е насочена към сънародниците ни в САЩ. Тя ще се проведе в първите дни на месец март по Западното крайбрежие на Щатите, а чрез нея организаторите се надяват повече хора да се ангажират, изразявайки чувството си на носталгия като протегнат ръка към земята, която по една или друга причина, някога се е наложило да напуснат.
Повече за „RE:TURN“, идеите и целите на Иван Димов разберете от самия него в интервюто, което даде за в. „България СЕГА“.
А четейки предстоящите редове, няма как личният му пример да не ви зарази и в края да се запитате: Какво бих бил/а способен да върна на страната, дала ми отправна точка?


На 4-ти март ще проведете инициативата „RE:TURN” за българската диаспора в Сан Франциско. Ще обясниш ли повече за нея?
Това е инициатива на четири организации: BVCA – Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране, втората е „Америка за България“, третата е на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев – „Решение за България“, последният партньор е Българския център по предприемачество, на който съм изпълнителен директор от три месеца.
Идеята е да ангажираме диаспората от наши сънародници в Щатите, започвайки на западния бряг. След Сан Франциско следва Лос Анджелис на 6-ти март, а на 7-ми завършваме в Сиатъл. С нас идват видни и успели предприемачи оттук, както и представители на фондовете. Смятаме, че това е най-голямата крачка към общността ни в САЩ. „RE:TURN” се явява като продължение на друга успешна инициатива на BVCA, организирала редица подобни срещи през последните няколко години в много европейски градове.
Какви са основните цели?
Фокусите са три. Първият е „Invest in Bulgaria“, като на сайта вече има линкове на фондовете набиращи средства и стартъпи, събиращи инвестиции. Вторият е „Give back to Bulgaria“ или набиране на дарения за девет фондации от портфолиото на партньорите на „Америка за България“. Третият е „Come back to Bulgaria“ или „Работи за България“. Естествено, разбираме, че никой няма просто да дойде на едно мероприятие и да каже: Връщам се! Но идеята ни е да представим родината ни такава, каквато е в момента. Защото, ако живееш в чужбина и отвориш българските новини, то голяма част от тях са негативни. В страната ни обаче, съществуват и множество позитиви. Затова искаме, обединявайки усилия с правилните партньори, да ангажираме отново сънародниците ни на американска земя с отечеството. Затова и така е наречена самата инициатива „RE:TURN“ – като финансова и социална възвращаемост или физически да се завърнеш.
Какво ще представлява събитието? 
В трите града ще има панел с наши сънародници, но и с американци, които имат някаква връзка със страната ни. Като примери мога да изброя Васил Терзиев, Богомил Балкански (живеещ в Сан Франциско), Дафина Тончева, Ивайло Пенчев – познати имена от предприемаческите среди и фондовете. След което ще се проведе коктейл-събиране, защото по този неформален начин се създават най-много контакти и възникват идеи за бъдеще.
На сайта return.bg са посочени акцентите, за които говорих и във всяка една категория може да се види конкретният начин, с който диаспората може да се ангажира.
А защо точно Съединените щати?
Щатите са логичното продължение европейския опит на BVCA, а и в САЩ живеят много българи. На първо време решихме да направим това „roadshow“ на Западния бряг и ако има успех и видим, че хората откликнат и се ангажират, в края на годината ще организираме „RE:TURN“ и на Източния бряг.
Аз лично съм прекарал голяма част от живота си в Америка, по-точно в Ню Йорк, и винаги съм бил свързан с България, било то чрез семейството или на бизнес основа. Често като чуеш наша песен или прочетеш нещо на родния език те изпълва мигновена носталгия, която няма как да изразиш чрез действие. Тази инициатива ще даде на сънародниците ни един легитимен канал, чрез който ще имат възможността да се обвържат пряко със страната ни и нейното бъдеще.
По-рано спомена, че искате да представите България такава каквато е, далеч от лошите новини и събития… Как я виждаш ти, върнал се след дългогодишно отсъствие?
Отговорът на този въпрос е наистина комплексен, защото в родината ни съществуват два паралелни свята. Следейки медията, човек наистина ще забележи не един пример за негативи, безразличие, корупция… Но в балона, в който живеем, има и хора желаещи да успеят. Тези хора ги задвижва мотивацията да направят нещо значимо, което да остане след тях, независимо дали е в бизнеса, социалната сфера или културата. Искрено се надявам този балон да нараства, а още по-добре ще бъде да го спукаме и да заразим цяла България с нашия ентусиазъм и положително мислене. Няма да е никак излишно, защото това което ми направи впечатление, когато се върнах, беше, че хората тук много се оплакват, мрънкат и има огромна завист.
Как намираш предприемаческата среда в България?
В нея отдавна вече има капитал, съществуващи фондове и стартъпи. Проблемът е, че много малко от тези млади компании са намерили начин ефективно да растат зад граница, развивайки услугите и бизнеса си навън.
Но, реално, има много силна връзка между българите, които живеят в Силициевата долина и фондовете и стартъпите тук. Така са се развили нещата, че тамошните ни сънародници, които са в позиция да подадат ръка, го правят. За пример ще дам мой приятел от детството – Богомил Балкански, които до скоро беше вицепрезидент в Google и е много ангажиран с българската предприемаческа общност, като е инвестирал в нея и е помагал през годините.
Една от инициативите на Българския център по предприемачество, на която съм изпълнителен директор, е скоро да създадем иновационен център в Сан Франциско – физическо място, подпомагащо растежа на българските компании, които са готови да направят този скок към Силициевата долина. В България има капитал, добри идеи, инженери и технически талант… това което липсва, след едно ниво, е развитието на продукта, маркетинг и достъп до капитали извън фондовете в държавата. Ще се постараем да помогнем именно с това, както и с контакта до служители, клиенти и мрежа от ментори.
Това е страхотна идея и ви пожелавам успех. Защо реши да се върнеш в България, след толкова дълго странство и установен живот зад Океана?
Причината беше съвсем неочаквана. Професионалният ми живот е минал във финансовата сфера. Бил съм инвестиционен банкер в големи фондове, но причината да се върна беше създаването на фондацията „Single Step“, която подпомага младежи с различна сексуална ориентация и полова идентичност. Идеята за нея дойде преди няколко години от срещата ми с непознато младо момче в България. То сподели с мен, че след като е признал на майка си, че е гей, тя го е завела на психиатър. Този специалист му е казал, че ще го излекува… Тогава момчето е избягало от вкъщи и направило опит за самоубийство. Случаят ме афектира и накара да разпитам какви ресурси за подкрепа има в България по онова време. Оказа се, че няма такива. След това се върнах в Ню Йорк, но мисълта продължаваше да ме гложди. И така едното доведе до друго. Завърнах се и основах „Single Step“ преди малко повече от две години, но не съм напускал и другото си призвание – предприемачеството.
Двете звучат много различно.
Често ме питат дали имат връзка помежду си. Общото между двете организации е, че подпомагат създаването на силни и сплотени общности, които си помагат. За мен не са толкова различни.
„Single Step“ има редица успехи вече.
Гордея се най-много с екипа, който създадохме и всички хора, включили се като доброволци.
Преди „Single Step“ нямах никакъв опит в неправителствения сектор. Създадох фондацията буквално като стартъп, което ще рече – имахме решения на заболял проблем, които предполагахме, че ще са ефективни и оттам тръгнахме да търсим нужните ресурси, за да изпълним мисията си. Дейността на фондацията отново е разпределена в три основни направления:
- Подкрепа – създадохме онлайн чат, работещ вечер. Като през миналата година сме имали контакт с младежи и родители от 85 населени места в България. Отделно разполагаме с безплатна телефонна линия и мрежа от психолози в десет града из страната.
- Мотивация – направихме мотивиращи видеа и кампании, които бяха много добре приети от ЛГБТИ младежите, но и от обществеността. Надяваме се, че с личен пример и нормализиране на диалога ще намерим общи точки с обществото.
– Инициативи и ресурси за включване на младите ЛГБТИ хора в общностния център, който сме в процес на създаване.
Миналата година Facebook те избира за един от стоте лидери, сред повече от 6 000 участника от 46 държави. Как се случи това?
Социалната мрежа на Facebook за първи път организира подобна програма, която се казва „Facebook community leadership program“, като прочетох за нея съвсем случайно. Това, което ме привлече, беше начинът, по който е описана самата програма. Търсеха лидер, създаващ общности, екип и идея. Като се фокусираха върху хората и възможността за въздействие, а не толкова върху проекта. От всички кандидати, в момента сме 115 лидера, които избраха. Аз всъщност съм единственият от България, с фондацията „Single Step“.
Какво предоставя Facebook на избраниците за техните идеи?
Финансова подкрепа и целия ресурс на глобалната компания. Миналата есен ни събраха всички в офиса им в „Menlo Park“, а този януари имахме регионална среща на лидерите в Европа. В края на проекта, през месец юли, трябва отново да се съберем в Калифорния.
Какво е усещането?
Не мисля, че някога съм бил в по-мотивираща група от хора. Всеки един от тези сто и петнайсет човека има невероятна история; създава, развива и подкрепя страхотни общности по целия свят; и сам по себе си е вдъхновяваща личност.
За мен това, че съм сред тях, е огромно признание и чест. Не вярвах, че ще ме изберат, но докато не пробваш – не знаеш.
Какви бяха кръговете, през които трябваше да минеш, за да се спрат на теб?
Трябваше да разкажа за себе си, общността, проекта и движещата ме сила спрямо него. Последваха още два кръга – кратко видео на същата тема и интервю с хора от екипа по Скайп.
Това, което ми направи впечатление е, че подходът им беше изключително предприемачески. Когато започва един стартъп, най-важното за един инвеститор е екипа, защото много неща могат да се случат с идеята и пазара под влиянието на външни фактори. Възможно е дори първият стартъп да не бъде успешен, но без правилните хора в екипа, които да се справят с трудностите, никой последвал няма да бъде.

Преди известно време си отправил физически натоварващо, лично предизвикателство към себе си, отнело ти 12 седмици…
Винаги съм бил запален по спорта, а в САЩ има традиция за обвързване на спорта с благотворителност. Направих кампания, с която да събера нужните средства за направата н фондацията. От една страна исках да мотивирам мои приятели и техни близки да дарят, от друга – желаех да си докажа, че трудното винаги си заслужава. За 12 седмици пробягах 12 класически маратона, всеки от по 42 км. и 195 м. Чрез това лично предизвикателство разказах за каузата и защо е необходимо да съществува такава фондация.
Признавам, някои от километрите бяха доста трудни (смее се), но даренията и подкрепата на хората бяха изключително вдъхновяващи и стимулиращи. Вярата и радостта им, че продължавам седмица след седмица, ми даваха сили. И, най-важното е, че все пак ги преживях (смее се).
Направих още едно подобно предизвикателство, което беше в рамките на 15 часа и включваше 10 000 повторения на набирания, лицеви опори и клекове. Целта беше да съберем 10 хил. евро за каузата и съм щастлив, че се получи.
Какво би казал или пожелал на читателите на вестник „България СЕГА“?
Дълги години съм бил като вас – пребивавал в чужда държава. Ако някой ме попита откъде съм, бих отговорил Ню Йорк и България, просто защото „Голямата ябълка“ е моят избран дом. Но дайте нов шанс на България, като се ангажирате по какъвто и да е възможен начин. Мен една социална кауза ме върна в родината, но има и други възможности за ангажиране, като с инициативата „RE:TURN“ ние предлагаме няколко канала.

Повече за „RE:TURN“, както и опция за регистриране, можете да получите на официалния сайт www.return.bg
За Сан Франциско - www.eventbrite.com/e/return-san-francisco-tickets-55065254659
За Лос Анджелис - www.eventbrite.com/e/return-los-angeles-tickets-55279935776
За Сиатъл - www.eventbrite.com/e/return-seattle-tickets-55330397709

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7