Шефкет Чападжиев направи най-голямото си дарение в навечерието на своя юбилей

Начална страница | Личности | Шефкет Чападжиев направи най-голямото си дарение в навечерието на своя юбилей
image

Той дари $1 000 000 на болницата в родния град Мадан

През изминалата седмица една от най-популярните новини в българските медии бе дарението на Шефкет Чападжиев за болницата в родния му град Мадан. Една от причините е мащаба на това дарение – 1 милион долара. Най-голямата сума, която г-н Чападжиев е дарявал наведнъж през живота си.
Защо именно сега и защо на болницата в Мадан?
На 24-ти април тази година Шефкет ще навърши 80 години. Това е добър подарък за рожденния му ден, а формалният повод да избере именно болницата е случаят с брат му, който заради недобро оборудване не е диагностициран навреме, в резултат на което умира преждевременно от рак. Според волята на дарителя парите, които са преведени по сметка на общината, трябва да бъдат използвани само за ново медицинско оборудване и лично кметът на града - Факри Молайсенов се е заел със задачата нито един лев да не бъде отклонен. Ако това стане, ще бъде изключително постижение за България, понеже не е тайна, че хората които имат някаква власт я използават преди всичко за лично обогатяване.
Според вестник „24 часа“ предишните дарения на г-н Чападжиев възлизат общо на около $700 000, като те биват за болници, социални домове, изграждане на чешми и паметници, църкви (в България и САЩ), помощ за различни хора, бизнеси и организации.
Шефкет Чападжиев получава награда от в. "България СЕГА"Чап (както го наричат тук) е възнаградил финансово и нашите футболисти през 1994 г., заради безпрецедентния им успех на Световното футболно първенство в САЩ. Тогава той става приятел и с Христо Стоичков – голмайсторът на същия Мондиал, най-успелият български футболист и бивша звезда на „Барселона“.
Няма да се спирам на историята на Шефкет Чападжиев, защото тя е разказвана много пъти в нашия вестник, в медиите в България, във филми и книги за него. Ще споделя някои свои лични впечатления.
През далечната 1998 г. получих зелена карта чрез лотарията. Прегледах статистически показатели на по-големите градове и реших, че Чикаго е, може би, най-подходящ. В Американското посолство, обаче, освен другите документи ми поискаха писмо, че някой ще ме посрещне в Чикаго. Нямах и един познат в този град. Тогава моите родители намериха контакт с г-н Чападжиев, чрез познаващи го наши роднини, работили в Мадан. След кратък разговор по телефона, той веднага ми изпрати нужното писмото, за да го предоставя. Помня този жест и винаги ще му бъда благодарен. След като дойдох ме представи на мениджъра на банката в Елк Гроув Вилидж, където бяха неговите сметки. Последната ми работа преди да дойда в Чикаго беше именно в банка - БУЛБАНК (Българска външнотърговска банка) – като кредитен инспектор. За съжаление, нямаше свободно работно място в онзи момент, но помня и тази помощ на Шефкет Чападжиев, за която също съм му признателен. Започнах да работя в MidAmerica Bank като loan officer – жилищно кредитиране, но ми отне около година и половина да разбера какво е нужно, за да си успешен в намирането на работа. Сам открих грешката си и научих един от основните принципи в sales – да кажеш това, което човекът отсреща иска да чуе, а не това, което според теб е впечатляващо. Имах прекрасно образование – английска гимназия в Пловдив и МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения) – специалност Международни икономически отношения, но това образование 1-во не означаваше нищо в Чикаго, и второ – всеки работодател се интересуваше от хора с качества, знания и опит за конкретния бизнес. От момента, когато разбрах как да се представям на трудовия пазар в Америка, Шефкет Чападжиев  с колежката ни от Дарик - Лали Златанова по време на посещението й в Чикаговече нямах никакъв проблем в намирането на каквато и да е работа.
Понеже става дума за дарения, редно е да кажа също, че през годините Чап е дарявал на нашия вестник няколко пъти суми между $500 и $1000. Имаше години, когато помагаше финансово на в. „България“, в. „България СЕГА“ и двете църкви. Защо това е важно? Най–малкото, поради две причини. Когато г-н Чападжиев дарява за него е от значение ползата да бъде за повече хора и да е за добра кауза. Тоест, той разбираше значението на църквите и двата вестника за развитието на нашата общност. Но това, което е по-показателно за неговия характер е, че в случая, той даряваше пари едновременно на в. „България“, който бе създаден през 2001 година от мен, Динко Динев, Лина Кърк и неговия най-голям приятел Хамид (с когото пристигат в Америка) и на в. „България СЕГА“ – мой самостоятелен проект, стартиран през 2005 година, който формално по същото време беше вече конкурент на в. „България“ (издаван от Хамид и Лина). В Чап има вродено или култивирано благородство и стремеж да не дели хората на бедни, богати, християни, мюсюлмани, стари и нови имигранти и т.н. Той откликна също и на наша молба за съдействие, когато се провеждаше 2-рата Световна среща на медиите в Чикаго. На нашата медия се падна най-голямата тежест по организацията на този важен форум, като главен организатор, разбира се, бе БТА. Тези срещи продължават да се провеждат всяка година в различни държави. Тогава той ни помогна с $1000, за да покрием транспортни разходи за гостите на медийната среща, пристигнали от други държави. 
Спомням си, че когато полетях за 1-ви път към Чикаго с два куфара, $3000 (много повече от 75-те цента на Шефкет :) и куп надежди, носех със себе си вестник „24 часа“, в който бе публикувано интервю с Чап, в което обясняваше кои са 3-те качества, за да успееш в бизнеса: да си мързелив, щедър и не прекалено умен. Макар и преувеличени, и в трите съвета имаше известна доза истина, особено що се касае за частния бизнес – това, от което най-вече се интересувах. Това интервю бе едно първоначално вдъхновение за мен по пътя ми към един непознат град, където на 30 години трябваше да започна всичко от нулата.
Днес, когато в голямата българска общност в Чикаго българите успяват в много и най-различни бизнеси, е добре да помним тези, които първи са проправили пътеката, за да е по-лесно на нашите сънародници, пристигащи след тях.
Шефкет Чападжиев е пример за подражание. Човек, който се е трудил честно, рискувал е, имал е късмет, успял е, съхранил се е като човек, независимо от спечелените милиони долари, използвал е парите си, за да помага на хората около себе си и никога не е прекъсвал връзката си с България, независимо от многото разочарования. Чап продължава да вярва в доброто и да допринася с каквото може за българската кауза.
Няма безгрешни и идеални хора, но този човек определено заслужава уважение и достойно място в историята на град Мадан и на българската общност в Чикаго. От мое име и името на редакционната колегия на в. „България СЕГА“ го поздравявам за поредния му благороден жест и му желая не само да продължава да помага на родния си град, но и да наследи едно от най-големите богатства на този край – родопското дълголетие!
Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7