Здравка Евтимова влезе в американските учебници редом до Айзък Азимов и Едгар Алън По

Начална страница | Личности | Здравка Евтимова влезе в американските учебници редом до Айзък Азимов и Едгар Алън По
image

Странно нещо е българската реалност. В нея актуалните ни талантливи съграждани-писатели няма как да намерят път към образователната ни система и да заслужат място на творбите си в учебните програми. Нищо че би следвало, понеже имат всички качества, а работата им носи дълбоко послание. (Поне на някои от тях, със сигурност!) Висока е летвата на МОН! Толкова, че просветното ни Министерство може и да не желае да допълни учебниците си със съвременните ни автори, но пък за сметка на това нямаше нищо против да попромени националното богатство на историята ни и да внуши на учениците, че след Димитър Талев, писателите по нашите земи най-вероятно са измрели… Разширения и притурки се правят единствено тук-там и не е изключено те да са подбудени от гузната им съвест. И понеже замениха „иго“ с „присъствие“ и изкараха Левски заловен от полицията, решиха да позамажат очите на петокласниците ни с откъс от първата книга за подвизите на Пърси Джаксън – „Похитителят на мълнии“, на американеца Рик Риърдън, който вече е поместен в „научните им книжки“.
И тъй като ние (разбира се) не ценим какво имаме, Америка буквално ни натри носа, включвайки в учебниците си за осми клас разказа „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова. До тук 1:0 за САЩ. И докато от МОН се правят на приятно разсеяни, задоволявайки се с дупките и пробойните на образователната си система, Щатите не само оцениха по достойнство творбата на Евтимова, но и я наредиха до тези на Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт! Висша форма на признание. Май резултатът стана 2:0 в за американци, а при трета точка, нищо чудно към нашето Министерство на културата и образованието да полетят ракети, превръщайки го във фойерверк…

Английският вариант на „Кръв от къртица“, прекръстен просто на „Blood“, вижда бял свят, изпод майсторската ръка на Здравка, за първи път през 2003-та година. Разбира се, първият вариант е написан на роден език само за няколко часа, но на авторката й отнема три дни сама да го преведе. Творбата й веднага бива отпечатана зад океана в литературното списание „Антиок Ревю“, което е издание на университета Антиок, разположен в слънчевия щат Калифорния. Минават пет години след публикацията, за да последва обаждане от американско издателство, което я информира, че включват труда й в Антология за най-добри разкази под 2000 думи след 2000-та година. А едва миналата година, по това време, отново телефонират на нашенката, за да я питат дали ще има нещо против да включат разказа в учебник по литература. Самият учебникът е изграден от шест дяла. Разказът "Кръв" попада във втория, който наречен „Тръпката, която изпитваме при изживяване на нещо страшно“. В този раздел са включени и Едгар Алън По и Брам Стокър с „Дракула“. Целта е както учениците да обогатят речника си, така и да се научат да пишат самостоятелно по дадена тема.
Повода за появата на „Кръв от къртица“ не е приятен… Като повечето творци Здравка получава вдъхновение от заобикалящата я действителност, а по онова време нейният син и баба се разболяват. Така се появява писмената история за чистия хуманизъм и непреклонно желание за помощ към ближния, които ръководят героинята в творбата. Днес Евтимова казва, че за нейно щастие синът й вече е добре и се радва на свое собствено поколение.
Противно на очакванията, авторката на първо място се чувства смутена от успеха си. Опасява се, че разказът може да стресне или изплаши 14-годишните му читатели в час по литература, но искрено се надява, че зад първичните си емоции ще прозрат и смисъла, градящ се на човечността. Това да не бъдем слепи за болката на останалите и самоотвержено да протегнем ръка към тях, макар това понякога да идва с висока цена.
Някак иронично е, че до някъде един от личните й страхове й носи този триумф. Тя изпитва неподправен уплах от кръв и точно това е причината, поради която не е станала лекар, макар това да е била мечтата на майка й. Здравка завършва „Английската гимназия“ в София, а след това се дипломира във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с английска филология, а днес тя е преводач, упражняващ и обогатяващ лингвистичните си способности постоянно. За необходимия тренинг чете различни есета, написани от представители на различни точки на света. Този опит й помага и в писането, защото както тя самата казва: „Когато изпращаш свое произведение в САЩ, Англия или Австралия, редакторите казват – „имаш две грешки на страница, не съм образователна институция”, след което хвърлят твоя материал с чиста съвет“.
Нейното творчество е познато на 30 страни по земното кълбо, а тя самата е носител на множество национални и световни награди.
Родена е в гр. Перник, където живее и до днес, като за нищо не ни разменила 54 квадратното си жилище в панелния блок, който обитава. Казва, че е от провинцията, но там се чувства на място. Радват я малките неща, които я вдъхновяват и предоставят благоприятни творчески условия, като да се качи на влака и да види майка с дете, да размени две думи с някого, за да го разбере.
Като основа, върху която човек трябва да стъпи, за да води своите битки и да побеждава, тя определя здравето, което желае на себе си и на всички останали.

Прочетете разказа на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“, както и впечатленията за нея на Председателя на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго, Снежана Галчева в раздел Литературa

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7