Към Покрива на света: Еверест, Анапурна, Кангчендзьонга...

Начална страница | Личности | Към Покрива на света: Еверест, Анапурна, Кангчендзьонга...
image

Продължение от миналия брой

„Според поверия, на всеки висок връх в региона на Хималаите живее един Бог.“ – отбелязвате Вие. Изпитвате ли страхопочитание към планината?
Да, огромно при това! Планините са свещено място, много чисто и трябва да се отнасяме с респект към тях. Вярвам силно, че планините са живи същества в едно с тревичките, дърветата, животните... И всички те са свързани, както и ние с тях. Всички сме едно цяло и трябва да се отнасяме с голямо уважение и страхопочитание към планините.
„Трябва да си готов за всичко на една експедиция, като на война си.“ Г-н Скатов, с кого и с какво се борите?
Боря се само и единствено с мен самия. Търся границите на възможностите си. Боря се светът да стане едно по-добро място за живеене и да запазим природата на планетата чиста за идните поколения.
„Часовникът ми показва 7400 метра височина...“ На тази височина какво Ви казва душата на планината?
Каза ми да внимавам много и да преценя всяка крачка към върха, и да се вслушвам знаците, които ми се дават. Там трябва да знаеш, че само планината решава какво ще се случи и трябва да си смирен, да се молиш и да четеш знаците, които ти се дават.
Какви мисли Ви минават през главата, когато, изкачвайки някой връх, съглеждате трупове?
Действително съм виждал трупове под върховете. Мисля, че повечето загинали там хора са подценили обстановката или надценили себе си. Но мисля, че има и такива, които не са искали да се връщат обратно в нашия материален и консуматорски свят.
От какво се страхувате?
Страхувам се от глупостта на хората, от алчността, от невъзможността им да оценят щетите, които нанасят с действията си на нашата планета. Страхувам се от невежеството и от това как ще живеят нашите деца и внуци. Страхувам се, че ако не се вземат мерки за ограничаване на замърсяването и унищожението на природата, в един момент ще бъде прекалено късно.
„Много по-важно от върховете и планините са хората, които са дълбоко в сърцето ти и се нуждаят от теб, както и ти от тях.“ Г-н Скатов, имате ли време да мислите за близките, когато сте на върха? Какво е усещането Ви там, под Покрива на Боговете?
Точно на върха не мисля директно за близките ми, защото трябва да внимавам как да оцелявам. Но винаги гледам от върха или малко под него, да се обадя от сателитния ми телефон на близките си и да им споделя емоцията си. Усещането е  уникално. Но един връх е качен успешно, едва след като се върнеш жив и здрав в базов лагер. Така че не е хубаво да се зарадваш напълно и да се отпуснеш, докато не се прибереш в лагера. Винаги след върха си много изморен и трябва много да внимаваш да не стане инцидент, защото тогава преумората има огромен шанс.
„Правим си заедно с Боян едно видео от върха (Макалу, 8485 м). Часът е точно в  12:00 по обяд.“ ... „Защото върхът е изкачен тогава, когато влезеш жив и здрав в базовия лагер.“ От изкачения връх ли започва изкачването на следващ връх?
О, да. Много пъти ми се е случвало след върха, докато слизам надолу, да кроя планове за следващите върхове и какво следва по-нататък. Действа ми мотивиращо. Но, както Ви казах, не трябва да се прекалява с радостта, а да бъдеш супер концентриран до базов лагер и много да внимаваш на всяка крачка.
„Ако някой иска да получи представа за истинското планинарство и за алпинизма, и да усети за какво става дума, има само един подходящ за тази цел маршрут – към връх Анапурна 1! Там беше не университет, не академия, а много по-висша форма на обучение.“ Ще ни разкажете ли нещо повече за тази „по-висша форма на обучение“?
Това е обучение, в което човек се вижда сам себе си директно, сваля розовите си очила и се изправя пред физическите си ограничения, пред всичките си страхове, силата на психиката си, пред възможността да владее емоциите си, както и пред способността си за трезва преценка на ситуацията във всяка една секунда. Не познавам друго занимание на света, в което човек да вижда себе си гол, голеничък като в огледало. Това ако не е повече от академия…….  Нито един университет в света не може да ти даде това знание.
През 1924 г. алпинистите Джордж Мелори и Ендрю Ирвин тръгват да изкачват Еверест. На въпроса „Защо искате да изкачите Еверест?“ Мелори отговорил: „Защото е там.“ Бихте ли ни казали защо Вие изкачвате Еверест? Според Вас, с какво е най-загадъчен Еверест? Колко минути оставате на върха?
Първият път, когато си пожелах да изкача Еверест, беше есента на 2010 г., когато видях върха от базов лагер в Тибет. На следващата година реших да изкача на всеки континент най-високия връх „Seven summits” и Еверест, разбира се, влиза в това число. Това беше първото ми изкачване на този връх.
Миналата година реших да изкача връх Еверест за втори път, защото е много близко до връх Лхотце и защото исках да изкача двата върха под 20 часа. Това беше второто изкачване.
А тази година исках да изкача Еверест за трети път, но този път солово, без шерпа и употреба на изкуствен кислород.
Силно обичам този връх и дори всяка година да го изкачвам, няма да ми омръзне. И двата пъти, когато съм бил на връх Еверест, съм оставал на него около 20-30 минути.

По време на трагедията с нашия алпинист Боян Петров, Вие бяхте на път към връх Чо Ою (8188 м.), който изкачихте. Веднага след това искахте да отидете на Еверест и посветите изкачването си на Боян Петров, но Ви забраниха. Искате ли за трети пореден път да погледнете света от най-високата точка на света?
Да, исках да посветя третото ми изкачване през 2018 на моя колега Боян Петров, но китайските власти не ми разрешиха солово изкачване на върха без шерпа и поради това трябваше да се завърна в България, без дори да съм пробвал да тръгна да го изкачвам.  Не за трети, а ако е писано и 10 пъти бих изкачил върха.
Шиша Пангма е единственият връх, на който българин все още не се е изкачвал. Предвиждате ли да го изкачите и посветите това изкачване на Боян Петров?
Разбира се. От 3 години изпълнявам вторият си проект, свързан с изкачването на 14-те осемхилядника на планетата. Шиша Пангма е също в този списък. Когато му дойде времето, ще се пробвам да го изкача.
Еверест много исках да го посветя на Боян, но властите не ме пуснаха, така че за Шиша Пангма още не съм решил какво ще правя.

„... ако някой ми каже, че не признавал моите осемхилядници, защото съм дишал кислород, аз пък мога да кажа, че не признавам на нито един алпинист нито осем, нито седем, нито шест, дори нито и петхилядник, ако е ял преди това поне 1 година животинска храна.“ „... месото си е жив допинг за мен.“ Имало ли е моменти, когато са Ви упреквали, че сте изкачили даден връх, но с кислороден апарат?
Лично не, но в интернет има хора, които правят подробни изказвания. Това,  което искам да им отговоря, е, че усвояването на уменията в алпинизма е процес, който се развива постепенно. За 6-те години, през които катеря планини, аз започнах с 5-хилядник, после 6-хилядник, после осем хилядници с кислород, тази година и сам над 8000 метра без кислород. И всеки връх, който съм постигнал в този процес за мен, е бил постижение, което ме е довело, там където съм сега. Важно е да си поставяш все по-високи цели и да ги постигаш. В този смисъл консуматорите на месо биха могли да си поставят за цел изкачване на връх без да употребяват на животински продукти.
Легендарният швейцарски алпинист Ули Щек (Ueli Steck), който загина през април 2017 г., бе наричан „Швейцарската машина“ (The Swiss Machine) или още „Човекът-машина“. По време на експедиции Вашите колеги алпинисти от света започнаха да Ви наричат „Веганът-машина“ („The Vegan Мachine“). Кой Ви постави това име и на коя експедиция?
Да, така е. През 2016 г. на експедицията ми на Анапурна 1, имахме един колега от Израел, който ме наричаше „Веган-машината“. Но разликата между Ули Щек и мен е огромна. Дори и не мога да си помисля да правя това, което той правеше. Това за мен е най-великият алпинист за всички времена. Няма втори като него!
С какво Ви дари планината? Има ли нещо, което Ви отне?
Планината ме дари с разбиране за себе си и за това какво ме прави щастлив. Там намирам отговорите на много мои въпроси и се чувствам балансиран и полезен. Абсолютно нищо не ми е отнела планината, тя само ми дава!
Как виждате Земята и хората от височината на осемхилядниците?
Земята я виждам застрашена от тотално изпомпване на природните ресурси и замърсяване на екосистемите, а хората - потънали в битовизми, не оценяват важните неща в живота си.
„Няма нищо по-прекрасно на този свят от живота!“. Какво бихте допълнили към тези Ваши думи?
Животът е чудо и трябва да сме благодарни, че го имаме и да му се наслаждаваме от душа и сърце. Всички живи същества на тази планета сме свързани.
„...колкото и да съм изморен, обичам да съм на път, да пътувам с багаж, да има трудности, да ги решавам, да ми е хубаво, да виждам нови места, да преживявам нови неща. Това съм аз – Атанас Скатов.“ Какво още не сте и искате да бъдете?
Обичам да се справям с предизвикателства, да съм свободен, да ми е интересно. Искам да се науча да летя с парапланер или крило, да се науча да се гмуркам на дълбоко. Искам да правя филми.
Г-н Скатов, през май 2018 г. изкачихте шестия пореден осемхилядник – връх Чо Ою (8201 м) без кислороден апарат и без шерпи. Бихте ли ни казали, които са следващите Ваши мечти, които искате да изкачите?
От втория ми проект остават още 8 върха над 8000 метра. Много бих желал да го завърша и него и да стана първият българин и първият веган в света, изкачил 14-те осемхилядника на планетата. Целта за 2019 година е третия по височина връх на планетата Кангчендзьонга (8586 м). Ако успея да събера необходимите средства, желая да предприема и други експедиции през следващата година.
„Имам нужда да вървя. Но още повече имам нужда да усетя емоцията и тръпката от похода към върха, да проверя доколко е силен аватарът ми и доколко е борбен духът ми.“ Докога ще вървите по Покрива на света?
Докато мога!
Изнасяте стотици лекции в България, които преминават с огромен успех. Изкачвайки планинските гиганти на света, при това като веган, какво казвате на  младите хора?
Да следват мечтите си, да вярват в силите си, да са постоянни в усилията си, да бъдат позитивни и да вярват в успеха! Никога да не се отказват.
Г-н Скатов, какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“ в България и по света?
Пожелавам им да правят това, което ги прави щастливи, балансирани и да живеят в мир със себе си и заобикалящата ги среда. Да бъдат достойни граждани на света и служат за пример. Да правят добрини и да пазят българския дух в себе си.

Уважаеми д-р Скатов,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“!
Желаем Ви здраве и сили! Нека дълги години да поставяте българския трибагреник ВИСОКО! И нека винаги след суровите прегръдки на планината да се завръщате в родната ни България!

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“,
Берлин

Снимките са от личния архив на д-р Атанас Скатов и се публикуват с неговото съгласие.







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7