С любов за шеметния 45-годишен устрем на Марги Хранова

Начална страница | Личности | С любов за шеметния 45-годишен устрем на Марги Хранова
image

Интервю с прекрасната Маргарита Хранова

Маргарита Хранова е истинска легенда в българската музика. За разлика от повечето днешни изпълнители, които катерейки се към върха, някъде по пътя, изпадат в небитието, звездата на Марги свети ярко на небосклона. Тя е изтъкана от талант и надарена с магнетичен глас, който ще продължи още дълго да вълнува публиката. Носи име на цвете, но притежава душа на истински боец, който не се страхува от предизвикателствата на живота и времето и продължава смело напред, творейки неуморно.
Тази година се навършват цели 45 години от старта на самостоятелната й певческа кариера и за да си поговорим с нея за този „некръгъл“, но завиден, юбилей се свързахме с изпълнителката на „Оставаме“. Да, тя остава и ще продължава с шеметен устрем да пее с любов за всички нас.
Ето какво сподели Марги специално за читателите на в. „България СЕГА“.

Тази година на 13-ти ноември, в зала 1 на НДК, ще отпразнувате завидните 45 години на сцена, като, както сама казвате, всъщност броите самостоятелната си кариера.
Да, броя ги от 73-та година, макар да съм поставила началото на професионалния си творчески път по-рано през 71-ва. Считам, че човек стартира с професията си, когато започне да получава пари за работата си.
През 1971 г. тръгнахме с трио „Обектив“ да пътуваме из България с Концертна дирекция, заедно с Бисер Киров, и дори направихме турне из Съветския съюз. 1972 г. вече ме поканиха в конкурса „Златният Орфей“ като самостоятелен изпълнител и печелейки втора награда в него полека-лека се заформи и кариерата ми като солист. Но през 73-та година официално поех по самостоятелния си път с изпълнението на „Далечна песен“, на Найден Андреев, която спечели „Мелодия на годината“ в националния телевизионен конкурс на БНТ. Оттогава до днес вече са изминали 45 години и реших да ги отбележа с концерт, който се надявам да бъде много интересен.

Едва ли има някой, който да се съмнява в това, предвид предходните ви концерти, ярко отличаващи се един от друг.
Дано да е така. Първият беше юбилеен, с който отпразнувах личната си 60 годишнина, правейки ретроспекция на творчеството си до онзи момент. Във втория „Вечните песни на България“, излизайки на сцената с голям симфоничен оркестър и хор, изпях най-популярните си песни, както и тези на колеги, които не са сред нас. Получи се нещо наистина грандиозно.
Сега 45 години не са кръгла годишнина, но реших, че предстоящия концерт трябва да има мото и все пак, като се замисли човек, цифрата не е никак малка. И за да се отличава от спектаклите дотук, реших в него да поканя колегите и приятели, участници от предаването „Като две капки вода“, от което и аз бях част. В шоуто те пяха мои песни, а аз техни и сметнах, че ще бъде интересно да направим такава връзка между нас и на 13-ти. Също така, на събитието ще представя и новия си двоен албум, издаден по повод този юбилей.

Какво включва този албум?
Понеже е двоен, както казах, единият диск е с мои стари популярни песни, а вторият е изграден от съвсем нови, направени през изминалите 2 години. Разбира се, част от последните ще представя и на събитието в НДК.

Казваме, че 45 не е кръгла цифра, но е доста сериозна и стабилна, когато се отнася до кариерата на някого. Как се задържа един изпълнител на сцена за толкова дълго време?
С талант, постоянство, отговорност и любов.
Човек трябва да бъде талантлив, но това не стига, защото редица хора с големи заложби не успяват. Дарбата е едно, но към нея е нужно да се прибави много упорство и усърден труд, която да обичаш и да вършиш с отговорност.
Аз самата не спирам да работя, да записвам и издавам нови албуми и продукция. Щастливка съм и се радвам, че музикалната общественост ме цени и композиторите все още търсят мен и гласа ми за своите проекти. Това изключително ме ласкае, защото макар да съм певеца на немалко години, до ден днешен млади хора се обръщат към мен, както последно за конкурса „София пее“, състоял се съвсем наскоро.

След толкова дълга кариера и професионален опит на сцена, какво се е променило в музикалния бизнес, съпоставяйки времето преди и сега?
Има разлика, разбира се. Преди години за изпълнителите се грижеше Концертна дирекция, които организираха изявите ни по различните населени места. Навремето обикаляхме села и паланки… Отивахме в един от големите градове и в продължение на 5-6 дни изнасяхме концерти в околността. Тези събития се правеха за обществеността и хората действително идваха, като за тях беше изключително преживяване. Сега е различно и по-трудно, най-вече заради големия поток на информация. Имам предвид, че днес аудиторията е пренаситена с музика – радио, телевизия, интернет… Всичко е достъпно и лесно за притежание. Песните се свалят от мрежата и можеш да ги чуеш по всяко време. Така се стига до заключението, че не е необходимо да отидеш на концерт, когато можеш у дома си да прослушаш репертоара на даден изпълнител, особено на българския артист. Така че – сложно е. Изисква се много постоянство и реклама, всеки се спасява сам по някакъв начин и певците, чиято работа по принцип не е сами да организират концертите си, се нагърбват с много повече отговорности и разходи… Навремето не плащахме нищо, защото държавата се грижеше за културата, а днес това не е на преден план.

Което е повече от жалко, понеже що за държава е онази, която е лишена от култура… Последните години ставаме свидетели на много изгряващи нови имена, които обаче някак не съумяват да се задържат на небосвода и бързо гаснат. На какво се дължи това, според вас?
Този бизнес не е никак лесен. Повечето хора си мислят, че направиш 1-2 хита вече и звезда, но не става току-така. За жалост младите хора се и позабравят малко и не стъпват здраво на земята, което им изиграва лоша шега. Важното е да оставят диря след себе си и следа в музикалната култура на България.

Хубави думи - „музикална култура“! Надявам се все пак да съумеем да я запазим. По-рано се завъртяхме бегло около гост-изпълнителите на юбилейния ви концерт – Софи Маринова, Славин Славчев и Боби Турбото, които срещнахте в предаването „Като две капки вода“. Как се съгласихте да участвате в подобен формат?
Трудно (смее се). Както беше и с приемането на поканата за „Биг Брадър“. Но си казах: „Маргаритке, вече си на 65 г. и нямаш много време да ти предлагат още такива предизвикателства“. По принцип съм човек, който обича изпитанията и точно затова не спирам да работя, да творя. Понякога може и да не ми харесва нещо или да съм несигурна в младите имена, с които ме сблъсква живота, но поемам смело напред, оставям го да мине през мен, да го почувствам. В този дух реших и да опитам. Защо не?
Музикалният продуцент на предаването Дони ми се обади и ми каза, че иска да ме покани във формата. Първоначално си помислих, че предложението е да бъда жури, но се оказа, че иска да съм сред участниците. Казах му: „Не мога да имитирам. Аз съм човек, който 45 години е градил свой стил, не е лесно да избягам вече от самата себе си“. Но той въпреки всичко настоя да опитам, като по думите му най-важното беше да се забавлявам. Така и направих и нещата взеха, че станаха.
Някои хора си мислят, че популярните лица приемат подобни покани най-вече от финансова гледна точка. Печели се, разбира се, но толкова много, че човек да приеме само заради парите.
Едва ли успях да пресъздам като тембър повечето образи, но ги изпях както мога.

Но да чуеш тези известни песни, пречупени през призмата на Маргарита Хранова също не е малко.
Не беше точно през моята призма, иначе щяха да звучат по съвсем различен начин. Въпреки всичко се стараех да подражавам на оригиналите, но в крайна сметка моя разпознаваем глас си каза думата.
Случвало ми се е на улицата, докато говоря, някой да се обърне и да ми каже: „О, ама това сте вие!“ При това без да са ме видели, докато водя разговор… Представям си, ако запея.

В имитациите кой образ ви беше най-близък и кой считате за най-далечен?
На първо място всички ми бяха много интересни. Трудно беше, да не кажа безумно, пресъздаването на Гери-Никол. В този вид изобщо не се виждах, а се оказа най-различното и ярко представяне, което направих и взеха, че ме класираха на първо място. Постарах се доста да се въплътя, въпреки че това не е моя стил и мисля, че се справих. А дори ме бяха и докарали много интересно визуално, направо не можах да се позная, когато се видях в огледалото (смее се).
Нощта когато влязох в кожата на Павароти беше интересна, както и на Лайнъл Ричи…
Като цяло беше приятно и весело преживяване от началото до края.

Ако трябва да опишете живота си с една-единствена песен, коя би била?
Може би с моята – „С любов“, защото както е написал Александър Петров: Всички песни в този мой живот аз изпях с любов.

В осми клас на новогодишно тържество на класа изпълнявате 2 песни – италианска и една от репертоара на Лили Иванова. Вярвали ли сте някога, че както вие тогава сте изпълнили песен на Лили, така някой ден хората ще пеят вашите?
Да си призная, бях сигурна. Имах вътрешното чувство, че един ден ще бъда популярна певица. Не знам защо, но беше просто усет, определено не съм мислила, че ще е така на всяка цена. А е възможно и желанието да е провокирало усещането.
Когато ме приеха във вокалната група „Маяковски“ бях щастлива, че продължавам да пея и си казвах: „Да, това е моя път“, но по-късно когато завърших гимназия се запитах как, къде и кой ще ме забележи. Тогава разбрах, че откриват Естраден отдел към Българска държавна консерватория и понеже леля ми беше певица, с помощта на нейни приятели музиканти, веднага започнах да се подготвям за кандидатстване. Спомням си какво щастие беше да видя, че името ми е сред първите приети, този миг ме окрили. После всичко се нареди и онова чувство, което години по-рано изпитвах, не се оказа лъжовно.

И точно този Естраден отдел се е оказал ключов за българската музикална история, защото ако не е бил той щяхме да ви загубим, тъй като сте кандидатствали за строителен инженер също.
(смее се) Да, точно така. Щях да бъда или строителен инженер или към озеленяването и по-вероятно щеше да е второто, поради любовта ми към растенията и природата. Ако не беше Естрадният отдел, сигурно щях да проектирам паркове и градини, но ето на! Това, разбира се, не ми пречи днес да се грижа за градинката в моята къща (смее се). Когато човек има усет бързо му намира приложение.

За щастие повече обогатихте „музикалната градина“ на България.
Вашият баща е бил царски офицер, разпределен като майор в Сливенския гарнизон. При такъв родител дали сте били палаво дете?
О, да! Определено може да се каже. По разказите на родителите ми съм била много палаво и усмихнато дете. Баща ми с любов казваше, че съм била „ужасна“ (смее се), понеже след някоя пакост, обикновено, са ме наказвали да стоя в ъгъла с лице към стената, но съм се задържала точно една секунда и после съм се опитвала да накажа него, той да стои там (смее се).
Когато се преместихме в София си спомням, че играех само с момчетата и често имах наранявания по ръцете и краката от катерене по строежи или игри на „Стражари и апаши“.

Знам, че наред с музиката, другата ви голяма любов е семейството и тази година със съпруга си отпразнувахте 42 години заедно. Първо искам да ви пожелая да сте живи и здрави, както и още много години да бъдете щастливи.
Бай Боже, благодаря!

Освен любов, от негова страна получавате и огромна морална подкрепа, тъй като кратко след запознанството ви той се превръща във ваш мениджър.
Да. Той беше човекът, който тръгна с мен по моя път като остави своя собствен. Аз съм му изключително благодарна и определено твърдя, че му се отдаваше мениджърската работа. Занимаваше с участията ми, ходеше в Концертна дирекция и координираше изявите ми по всички градове и дори отговаряше за музикантите, транспорта и апаратурата. И добре че беше той, понеже аз сама нямаше да мога да се справя.

Любовта ви към децата и внуците също е голяма, а внучетата ви, поне до колкото знам, обичат футбол. Случва ли се Маргарита Хранова да рита с тях?
Случвало се е. Един ден нямаше кой да подава пасове на малкия ми внук и аз реших, че ще се включа и помогна.

Какво бихте пожелали на читателите на в. „България СЕГА“?
Преди всичко да са здрави, защото е най-важното, да са щастливи, да осъществяват мечтите си и да не спират да обичат България!

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“

 

 

 

 

 

 

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7