Михайл Джангазов: „Музиката е лек за душата“

Начална страница | Личности | Михайл Джангазов: „Музиката е лек за душата“
image

Михайл Джангазов е музикант, композитор и певец, който живее в Бостън. По препоръка на Виолета Желязкова – основна фигура в българската общност в Бостън, организатор на много културни събития и собственик на интернет портала www.bgmass.com, Михайл се свърза с нас, за да полуляризираме неговата дейност.

Кога дойде в Америка и с каква цел?

Вече в продължение на десет години живея заедно със съпругата си в Бостън, Масачузетс.
Навремето, когато спечелих зелена карта, основната ми цел беше да успея да предоставя на семейството си един по-добър живот. Сега всички живеем в Щатите.

Какво е музиката за теб?

Просто казано: тя е лек за душата. Започнах да се занимавам с музика когато бях на 16 години, като първият ми досег беше с китарата. В последствие започнах да вземам уроци при големия наш композитор Илия Фортунов (Чорчика). Именно при него се запалих по синтезаторите и се задълбочих в изучаването на музиката. По това време направих първите си стъпки в композирането. Именно той ми даде всички наставления, насоки и съвети, показвайки ми как точно се прави инструментална музика. В началото се чувстваш като удавник в океан, който не знае накъде да заплува, за да стигне сушата. Затова е важно да има кой да ти даде посоката, преди да си се удавил. Дали ще успееш да доплуваш до брега… това вече е отделен въпрос.

Ти си композитор, музикант и певец. С кое от тези 3 неща се справяш по-добре?

Мисля, че с композирането и писането на текстове се справям най-добре. Двете ми се отдават лесно и ги чувствам близки до себе си.

Имаш ли музикално образование?

Не, нямам музикално образование, но при Илия Фортунов съм научил страшно много, ако мога така да се изразя, той ми е разкрил тайни от самата кухня.
Други мои учители са били любимите ми рок групи, чието творчество съм слушал неизброими часове. Deep Purple, Led Zeppelin, Pink Floyd, Beatles, Rolling Stones и други, да не ги изброявам до безкрай, също са ме обучили и напътствали през годините. Старал съм се да попия най-доброто от гигантите.

Колко албума си издал до момента?

Имам четири албума с инструментална, акустична музика с китара и два албума с авторски песни, в който пея и свиря на същия инструмент.
Цялата музика си я правя вкъщи, имам нужното оборудване – от синтезатор до компютър, с които записвам.

Дай ми повече информация за последните ти два албума.

Преди две години издадох албума „Коне с капаци“, последният „Забавно-развлекателна музика“ може да се намери в сайта на Amazon.com. Всъщност, там хората могат да открият и останалите ми четири албума. А в YouTube има качени видеа от мои участия в България по форуми за инструментална музика. А тук, на американска почва, имам зад гърба си няколко концерта, с които представих албума си.

Къде би желал да имаш концерт, за да представиш последните ти композиции?

Честно казано където е възможно и може да се организира. Засега си си правя всичко сам и плащам за зали, музиканти, албуми, които сам продуцирам… Трудно е да се преживява само с музиката, затова в момента работя като разносвач на пици по домовете, но се надявам да се намери някой ден помощ и спонсор. Засега за печалба и дума не може да става, но това е последното нещо, за което мисля. Въпросът е да има изява, публичност и реклама за един музикант всяка сцена е от значение.  Всяка изява е значима, независимо дали е в малка зала или е на огромен стадион под открито небе…
Но наесен ми предстои отново да представя „Забавно-развлекателна музика“ в клуб The Lylipad в Кеймбридж, Бостън.

Каква е аудиторията ти?

По принцип е основно българска и, може би, една от причините за това е факта, че езика на който пея е родния. Всичките ми тестове са на български и общо-взето обхващат ежедневието, с което всички се борим. Разказват за трудностите и проблемите на съвременното общество; за изпитанията, поставени по пътя на живота ни и динамиката на дните… Разбира се, имам и забавни песни, повдигащи духа и настроението, които се надявам да се харесат на слушателите. Все пак, един творец и разказвач не може да има само приказки за тъга! Щастието не е по-малко докосващо човешката душа.

Какво искаш да постигнеш с твоята музика?

Ако трябва да съм откровен, нямам някакви космически планове или интергалактически цели на този етап. Онова, което желая не е по-различно от това, което досега съм правил – да творя, да композирам, да издавам албуми и ако песните ми достигнат до сърцето на публиката, ще съм щастлив. Един артист е истински оценен, когато творчеството му достига до широката аудитория.
Искам да продължавам да представям албумите си, макар че, да си призная, това начинание изобщо не е лесно.

Голяма ли е българската общност в Бостън?

Действително е сравнително голяма и се надявам музиката ми да й допадне.

Имате ли достатъчно културни събития в общността?

Правят се множество български, културни събития и това е неоспорим факт, който ме радва и кара да се чувствам горд. Българщината трябва да се поддържа жива, да не се прекъсва връзката с корена, за да може да оцелее дори и тук – на другия край на света. Не бива да се „поамериканчваме“ лесно, напротив, важното е да държим нашенския дух буден и жив.

Какво знаеш за най-голямата българска общност в САЩ, която се намира в Чикаго?

Знам, че нашата диаспора направо е изградила една нова България на американска почва, включваща училища, ресторанти, магазини, църкви и какво ли още не. Нещо достойно за уважение!
Бил съм в Чикаго само веднъж и града определено ми хареса, нищо че е известен с ветровете си. Но кой знае, ако сънародниците ни харесат музиката ми, може отново да ми се наложи да посетя града, този път с участие.


Надя Минкова
в. „България СЕГА“   






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7