"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Адвокат Яничка Методиева: Правосъдието в България е път без изход

Адвокат Яничка Методиева: Правосъдието в България е път без изход

Начална страница | Личности | Адвокат Яничка Методиева: Правосъдието в България е път без изход
image

Яничка Методиева е адвокат с дългогодишна практика в наказателно, гражданско и семейно право. На българската общественост тя е известна като участник в много Кръгли маси на парламента: за правата на децата, на изчезнали хора /“Забравени досиета“/, на обезправени родители и пр. Адвокат Методиева е активен обществен и морален стожер за много хора, които търсят справедливост чрез съда. Тя е борбен критик на правосъдната система в България. Номинирана е за приза „Жена-адвокат на годината“. Наскоро участва в пресконференция в БТА на тема „Абсурди и нарушения на правосъдната система в България“. В тази връзка е и изявлението й за в. „България СЕГА“, тъй като роднините на много българи, живущи извън пределите на родината, са в България и са потърпевши от прилагането на закона и правораздаването в България.

Адв. Методиева, очертайте някои от базисните проблеми на българската правосъдна система в сегашния й вид…
Първият основен проблем на правосъдната система в България е бездействието на Висшия съдебен съвет, който нехае и не прилага Закона за съдебната власт, спрямо магистрати, които извършват драстични нарушения, водещи до осъждане на държавата по ЗОДОВ, както и до осъдителни присъди на съда в Страсбург. Висшият съдебен съвет не налага дисциплинарни наказания, каквито са правомощията му, не контролира  и не спазва изискванията за атестация на съдиите, което ги прави недосегаеми и несменяеми. Всички политически партии отказват да извършат промяна на Закона за съдебната власт, да въведат персонална отговорност на магистратите, и да отменят текстовете, които дават право същите да стават несменяеми, след като имат определен стаж и получат атестация. Поради това се получават абсурди, каквото бе делото-предмет на последната пресконференция, а именно да не се произнесе решение в срок, с цел наказанието да бъде погасено по давност и тъжителят да изпадне в ролята на пострадал. Такива случаи са немалко у нас, и въпреки сигналите до Висшия съдебен съвет, няма данни да има наказани съдии. Както и прокурори – за несвоевременно внесени обвинителни актове. 
Въпросният чл. 190 от НПК  дава право на съда да постанови репресивно наказание спрямо пострадалия – а именно, заплащане на разноски, дори когато е постановена призната вина, но присъдата или решението се отменят поради изтекла давност, свързана с несвоевременно произнасяне на магистрат. Често пъти, както е и в случая, дал повод за пресконференцията, се присъждат неморално високи разноски, вкл. адвокатски хонорари, извън минималния по наредбата, което говори за едно безнаказано и безочливо прилагане на въпросния член 190 от НПК, с цел да бъде ощетен невинния, в полза на виновния. И, за жалост, това се практикува, когато виновният минава за някакъв „вип“.
Спекулира се със закона, който дава конкретни предписания кога трябва да бъде прочетена една присъда, или диспозитива й. По закон това следва да бъде направено от съдията, или съдийския състав в самото последно заседание след последната дума на подсъдимия.  В повечето случаи, обаче, съдът се възползва от възможността, като мимикрира някаква „сложна фактическа обстановка“, дори при лесни дела като тези за обида, да отлага произнасянето, като отваря вратичка да го изкара от срок, с постановяването на присъда на късна дата. Това не само не е правосъдие, ами в пълния смисъл на думата е проява, което е неморална от страна на магистратите и предполага обслужване на интереси.
Следващият момент е произнасяне на присъда, но непостановяване на мотиви в законния едномесечен срок, а забавяне с повече от две години на мотивите, с цел също наказанието да се погаси поради изтичане на давностен срок. В този случай отново се изправяме пред хипотезата „призната вина“, но неизтърпяване на наказание и оправдаване, поради изтичане на абсолютната давност.
Бавене на срокове и неписане на своевременни решения има не само в наказателния, но и в гражданския процес. Дела за делба за недвижим имот могат да продължат и над 20 години, което излиза извън нормите на Европейската конвенция, свързана със своевременно правосъдие. Т.е. българската съдебна система е изправена пред колапса, и съответно – българската държава, да носи последствия пред Европейския съд за правата на човека за бавно правосъдие, именно поради нехайството и безотговорността на магистратите да прилагат своевременно закона, поставяйки граждани в равнопоставеност като правни субекти, какъвто е основният принцип на българската Конституция. Друг парадокс в българското законодателство, който води до неравнопоставеност на правни субекти, е чл. 417 от ГПК, от който са пострадали много български граждани – оставени са без дом, без доходи и без право да докажат правотата си – в закулисни процеси. Поставяйки ги на колене с огромно високите съдебни такси, които трябва да погасят и да си потърсят правото, и без право на възможност за спиране на изпълнение, докато тече съдебният процес. Трябва да извлечем два съществени проблема, които спират промените в съдебната система, както и справедливото прилагане на законите в България. Първият – липса на законодателно уреждане на отговорността на магистратите за техните действия, в качеството им на длъжностни лица. И вторият – творенето на несправедливи закони, които обслужват олигархични интереси. Това са основно проблемите, водещи до липса на прословутата съдебна реформа и ширещата се корупция по етажите на съдебната власт. Назряло е времето за отговорност на съд и прокуратура пред народа! Търпимостта е достигнала до гранични стойности. Време е всеки да носи отговорност за безобразията, които твори в тога. Време е Висшият съдебен съвет да поеме функцията си, да създаде правила за работа и критерии за налагане на наказания на магистрати. Време е в България да има министър на правосъдието, който да предлага закони, които да отговарят на обществените порядки и да защитават интересите на всички граждани, както и да изисква от Висшия съдебен съвет поставяне на въпроси и изискване на наказания за магистрати, извършили нарушения. Министърът на правосъдието трябва да обяви пред цялата общественост, колко магистрати са наказани, колко проверки са извършени, колко нарушения са констатирани. Проведената пресконференция, и много други преди нея, говорят че много адвокати не се примиряваме с настоящото статукво на беззаконие и искаме да защитим интересите на нашите клиенти по най-добрия начин, предвиден от закона. По моя инициатива от 1-и септември т.г. се събираме работна група от колеги, с която ще изготвим конкретни предложения за законови промени, както и промени за справедливо правораздаване, като се надяваме с подкрепата на гражданското общество да ги внесем в Правна комисия и да бъдат гласувани от Народното събрание. Надяваме се на подкрепа и на всички българи, извън пределите на България. Борбата за справедливост е най-тежката и най-дългата борба, но трябва да успеем!

Едно интервю на Еми Мариянска
за в. „България СЕГА“   






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7