Крум: Доброволно съм показвал на враговете си къде да се целят, за да ме покосят

Начална страница | Личности | Крум: Доброволно съм показвал на враговете си къде да се целят, за да ме покосят
image

Крум е един от малкото изпълнители в България, които не се притесняват да сложат всичките си карти на масата и да говорят открито. В живота и кариерата си е видял и 2, и 200, както сам казва, затова предпочита да е истински и да бъде себе си на пълен работен ден, вместо да надява маски и да играе роли. И макар тежките моменти наситени с болка, той е съумял да запази усмивката си и дори често обича да се самоиронизира – нещо достойно за възхищение. 
Кариерата му тръгва с шеметна скорост и в преследване на мечтите си заменя флейтата, която изучава като класически музикант, с микрофона. Днес получава предложения за брак от цели класове девойки, а песента му със Сузанита „Барабана“ превърта брояча в YouTube, като вече отдавна е минала 7 милиона гледания, а дуетът му с Анелия „Обичам те“ беше на върха цели 7 поредни седмици.
За трудния път, компромисите и борбата в българския шоубизнес Крум се съгласи да даде интервю специално за нашия вестник „България СЕГА“.


Да започнем от новата ти песен с Анелия „Обичам те“. Колко седмици е на върха на класациите?
Седем поредни седмици. От тази вече е на втора позиция.
И все пак седем седмици не е никак малко.
Определено. Макар да ми се искаше песента да стане хит и хората да си я спомнят дълго, никога не съм си представял как ще печели класации и ще се задържи толкова време на челното място.
Как се роди „Обичам те“?
Още през есента на миналата година имахме идеята да направим дуетс Анелия, като дори разполагахме с подготвена песен, която обаче не успя да се реализира. „Обичам те“ дойде съвсем случайно. Един албански композитор беше изпратил няколко песни и така попаднах на тази, която представляваше само бийт и хармония с инструментите, като вокалната мелодия липсваше. Толкова ми хареса как е изградена, че моментално си представих как ще звучи. Стори ми се различна попфолк песен - имаше душа в нея.
Дълго време обаче стоя в имейла ми, докато не я изпратих на композитора Мартин Биолчев, който за няколко часа допълни аранжимента. Тогава си казах: „Ще се прави“.
Такава романтична песен я виждах изпята от двама души, защото както вървят сапунените сериали, така е и с любовните песни. Когато пеят двама може да се изгради мост между тях, отправяйки си реплики един към друг. Като например моята най-емблематична песен – дуета ми с Емануела „Нищо не знаеш“, който е интересен микс между жанровете и се хареса на почитателите и на поп музиката. Интересното е, че тя също е от албански композитор… Странно съвпадение.
И така, пуснах я на Анелия, на която й допадна от първото чуване и май месец тази година „Обичам те“ излезе.
Видео клипа към песента, който е на Радина Миленчева, е много изчистен и нетипичен за попфолк жанра. В него липсват всякакви накити, бижута, коли и лъскавини… Общо-взето няма я комерсиалната демонстрация на блясък, в която хората обичат да гледат блестящи красоти. Решихме да избягаме от стандарта и да направим по-скоро поп видео, което да отива и на различното звучене на парчето, което още повече да отличи продукта от всички, които днес бълва нашият пазар.
Предишната ти песен „Барабана“, която изпя със Съзанита…
Е другата крайност, различен филм (смее се).
Трябва да се отбележи, че тя всъщност достигна 7 милиона гледания само в YouTube. Очакваше ли такъв интерес?
Не знам. Много са различни нещата. Често чувам как хората си поръчват песента с Анелия по всякакви поздравителни блокове на радиостанции, докато с „Барабана“ не е така. За сметка на това я слушат в интернет, където я коментират и, разбира се, много го си „хейтят“. А в същото време, по участия, всички я пеят с мен.
Има изпълнители, които носят на скандал и провокация, като аз съм един от тях, защото не веднъж съм имал подобни песни. В случая обаче, не знам кое се категоризира като скандално тук, освен факта, че тя е под 18г. Текстът в общи линии е в стила на Криско, Гери-Никол и Тита – „барам, барам“, при тях всички нещо „барат“, така че то вече е стандартна тенденция.
Дали покрай „хейта“ или понеже хората я харесаха, тази песен все пак си стана хит и аз съм доволен от резултата.
Да разбирам, че няма установена формула на успеха.
Аз конкретно не мога да кажа. Ако кажа, че е хубаво да има мелодия, която да се запява, няма да е вярно. В момента 90% върви рапирането на един тон. Нужен е хубав ритъм с „гъзарлив“ текст, в който да се повтаря едно и също, добави колите и готините мацки – и може да се получи хит. Може би постоянството и разнообразието са неизменна част от формулата за успех.
Да те върна сега назад. Кога дойде музиката в живота ти?
И аз като повечето колеги ще кажа – когато бях първи клас (смее се). Историята започва с моята баба, която решава да ме запише на частна школа, където да уча пиано и солфеж за обща култура. Наследил съм музикалността си от майка ми, която е свирила на флейта, което аз всъщност съм завършил, и е кандидатствала в музикалното училище, имала е глас за оперна певица, но не се е развила и реализирала. Когато попораснах, към 4-5 клас, учителките ми започнаха да обясняват колко съм талантлив, как пея вярно и трябва да се насоча към музикално училище. След някоя друга година започнах да се чувствам различен, не на място в общообразователното училище, може би заради артистичността, която носих. Реших, че ще е по-добре да съм сред деца като мен, с които мога да имам обща тема на разговор и след седми клас кандидатствах в Националното музикално училище.
Тогава започнах сериозна подготовка, като в началото обмислях кандидатстване с пиано, но ме разубедиха. Независимо, че бях учил инструмента в школата, действително не е достатъчно за 2 год., дори и по цял ден да свириш, да придобиеш нужната подготовка. Тогава се сетих за майка ми и понеже имахме нейна стара флейта вкъщи, я изрових и тръгнах на уроци. Стана ми интересно. „Фифу-фифу“ по няколко часа, които се превърнаха в месеци, после в години и… ме приеха от първия път. Така се отдадох изцяло на класическата музика.
Закърмен с класика, това е интересно.
Да. Възпитаник съм на най-добрата професорка в България – Лидия Ушавкова, която имаше големи планове за мен и ме виждаше дори като доцент или колега професор… В общи линии ми чертаеше път съвсем различен от този, по който преминах в бъдеще. А и аз по начало имам спортен дух и като хвана нещо го ръчкам докрай. Така че, по онова време бях твърдо решен да съм класически музикант, дори в 10-ти клас ме направиха първа флейта на Младежката филхармония в зала „България“… Канал 1 излъчваше концертите на оркестъра, в които имах соло с флейтата. Явявал съм се и на много конкурси, печелил съм награди. Е, хайде, може би никога първо място, но второ-трето.
Кога настъпи обратът и класическият музикант в теб започна да заотстъпва?
Към 11-ти клас започнаха да „избиват бушони“ в мен. Класиката те затваря в капсула, прави те вглъбен в себе си… За да свириш Моцарт, Бетховен, Вивалди и т.н. трябва не само да ги изучаваш, но и да се потопиш в епохата им, да ги усещаш. Тогава неизменно придобиваш сериозен вид и ставаш одухотворен, което е нужно, за да пресъздадеш творчеството им. Добре обаче, в мен винаги е имало и друга страна, която отново ме правеше различен дори в тази среда и тази ми половина не се харесваше на преподавателите ми. В мен живееше бунтът към рамките, които ми налагаха. Исках различни прически, да ходя на солариум, на фитнес… да ставам „пичага“, нещо крайно неподходящо за тази музика. Тогава започнах да се обърквам, не знаех кой съм аз – чисто музикално.
По едно време се записах на оперно пеене и макар да е отново класика, беше по-близко до мен. Една година ходих на уроци, но след тях не можех да говоря. Голям напън си е. Твърдят, че имам талант в тази сфера, колкото и безумно да звучи в момента, особено ако хората си пуснат „Барабана“ (смее се). Така започнах и поп и джаз пеене. 
Струва ми се, че тук флейтистът се превръща в певец.
Може да се каже или поне тук се роди идеята да бъда и това ми костваше флейтата.
В 12-ти клас, паралелно с кандидатстване и какво ли още не, видях кастинг на телевизия ММ и Deep Zone Project – “BG Music Future Stars”. Изпратих записи с флейтата, макар никой да не искаше да го правя, заедно с други на естрадни парчета. Обадиха ми се да се явя на живо прослушване и така отидох в студиото на Deep Zone. Пристигнах с флейтата и им посвирих песен на Марая Кери, изпях им няколко други парчета, сред които и моя, подарък от семейството ми, на която композитор беше Светльо Къслев.
И идва времето за дебюта ти на „Годишните музикални награди на ММ“ през 2005г.
Да, във Велико Търново. На мен, Весела Бонева, Стефан Илчев и на още две момичета ни се обадиха, че сме избрани за новите таланти на телевизията и ще ни представят на въпросните награди. След като се видях в ефир окончателно реших, че флейтата не е моето бъдеще и искам да се занимавам с поп музика. И така поотслабнах с някое друго кило, ударих няколко солариума, сложих обеца на ухото и си промених коренно визията.
Спомням си, че преди наградите толкова се бях притеснил, че се разболях от гнойна ангина. Вярно, че щях да пея само 30 сек., но за мен беше все едно се явявам на „Златния Орфей“, понеже останалите си бяха певци, а аз все още бях по-скоро инструменталист.
Но ти още не си завършил средното си образование. Как успя да носиш две дини под мишница?
Не беше лесно. Същата година, май месец, трябваше да имам самостоятелен концерт с флейтата, който беше като матура. С моя късмет, на същия ден имаше голям концерт на пл. „Ал. Батенберг“ на телевизия ММ, с участието на много големи изпълнители. Тогава Deep Zone ме поканиха, ако искам да се присъединя с моето парче, на което щяха малко да пипнат аранжимента.
Кажи ми, че не са се застъпили участията… Че не си предпочел концерта на ММ ТВ.
Слава Богу – не. Щеше да е катастрофално. Изкарах матурата и си спомням как костюмиран и със сглобена флейта в ръка тичам по паветата, защото закъснявах за концерта.
Бях много притеснен и преди това пих, за кураж, патронче водка, изсипано в портокалов сок. Все пак трябваше да свиря Моцарт, а 20 мин. след това да ходя да се кълчотя пред огромна публика (смее се). Понапих се малко, изкарах ангажимента. Е, да… Чудейки се какво да правя допълнително на сцената си свалих сакото и го размятах, но пък публиката ме хареса и много ми викаха и пляскаха, нищо че не знаеха кой съм (смее се).
После видеото от изпълнението тръгна по телевизията и ми беше първият самостоятелен сингъл.
Година по-късно печелиш наградата за дебют на ММ, в размер на 10 хил. лв. Какво направи с парите?
Вложих ги в следващите си проекти.
Но кратко след това ММ ТВ се закри. Какво се случи с теб?
О, първоначално си казах, че колкото изненадващо изгрях, така и ще се затрия. Все пак имах договор с тази телевизия. В този период Виктор Касъмов „Ара мюзик“ правиха турне по клубовете и той ме покани чрез пиарката ми да взема участие в програмата, срещу ротация по Фен ТВ. В последствие ми предложи договор към „Ара мюзик“ да правим поп музика. Така започнахме работа заедно, като той ме запозна с композитора Оцко, с когото направихме песента „Модел на греха“. Честно казано то се завъртя само по Фен ТВ и фолк радиата, най-вероятно защото се изпраща от „Ара“, даже „БГ радио“ я пускаха след 20ч. вечерта, понеже съдържанието й било провокативно. Започнаха да не ме гледат с добро око, понеже бях към фолк компания и да ме дискриминират като чалгаджия, макар да не бях… поне на онзи етап (смее се).
После дойдоха и първите музикални награди на Фен ТВ, които трябваше да водя заедно с Алисия. Паралелно с това записахме песента „В едно огледало“ с Миро, въпреки че той я беше направил първоначално с Азис. Трябваше да я представим именно същата вечер. По принцип тогава бях доста стресиран, макар че не ми личеше, понеже предния ден погребах майка си, която почина от рак на гърдата. Не казах на никого, за да не ги тревожа, понеже бяха и първите награди на телевизията.

Това е ужасно! Не ти е било никак лесно.
Да. Но е вярно, че след всяко лошо идва и добро. Кариерата ми тръгна нагоре. За една нощ „В едно огледало“ сцепи със скандала, че ние с Миро имаме нещо общо в личен план и затова сме пеели любовна песен, но и понеже самия сингъл наистина се хареса. Оттук популярността ми се вдигна много и попаднах в полезрението на жълтите медии.
Но забележи, песента отново не беше допусната до „БГ радио“, нищо че Миро е поп певец, аз също – все още, а парчето е кавър на Далида и навремето е пята от Емил Димитров… Какво ли е било тогава мерилото?
Тогава ли се насочи към попфолка, след като предварително са те набеждавали за такъв стил певец?
Тогава, да. Обаче продуцентът ми беше твърдо против. Последва песента „С близалка в ръка“, която според Виктор беше поп песен с етно звучене, а в моята глава я виждах като първата ми чалга.
На промоцията на песента, на своя глава взех решението, че ще я обявя като първото си попфолк парче, без предварително да го предупредя. Така и направих, а после се скрих в килера на заведението, стреснат от факта, че въобще съм направил нещо подобно, защото рискувах договора си с „Ара“, които ме промотираха като поп певец. В крайна сметка обаче, песента доби популярност и името ми нашумя още повече.
В същата тази година започнаха покани за национален ефир, в различни предавания, и с Емануела ни поканиха в едно реалити „Бягство към победата“. И в този момент дойде парчето „Нищо не знаеш“, която въпреки вижданията ми беше по-скоро поп музика. Представихме я в „Шоуто на Слави“ и тя стана моя и нейна емблема. Оттам ми отправиха покана за шоуто Кадър от предстоящият клип към новата песен на Крум„ВИП денс“, после „Черешката на тортата“…
Всъщност в биографията ти има много реалити формати, в които си взел участие, сред които и „Сървайвър: Камбоджа“. Как се съгласи да участваш в толкова трудно предаване?
Малко повърхностно тръгнах да участвам в този формат, без да съм подготвен… Дори не го бях гледал. До тогава предполагах, че във всичко свързано с телевизията има голяма доза бутафория и че това, което излъчват не е съвсем онова, което се случва. С тази надежда го приех като приключение и се съгласих… Обаче, беше ужасно трудно. Дори не знам как да ти го опиша, може би, все едно ме бяха хвърлили в концлагер. Всичко беше толкова реалистично, за да ни измъчат и от нас да се излее максимална доза емоция. Трябваше да се усети, че ни е гадно, че сме отшелници, които нямат какво да ядат, свалят килограми и спят по земята. Не е като през деня да сме снимали, а вечер да лежим на матрак! Не, всичко беше оскъдно и примитивно… Колкото да не се разболееш, макар че и това не беше гарантирано.
За подобно шоу се изисква голяма физическа и психическа подготовка, а аз се впуснах на сляпо. До 14-тия ден ми се ревеше, буквално, при това всеки ден! Но си повтарях, че няма да се излагам, няма да ставам за резил и нали съм мъж – ще се стегна. След това, когато свикнах да съм мизерен, привикнах да съм в рани, кръв, мазоли и съзнанието и духът ми укрепнаха, нещата се промениха. Тогава от „резерва на скамейката“ се превърнах в конкуренция за останалите играчи и ме изгониха. Все пак е състезание, нямаше лоши чувства. Издържах повече от половината – 35 дни.
Какъв урок ти даде нашенския шоубизнес?
Че всяко чудо е за три дни. Днес те има – утре не и на никого не му пука. И много зависи как си изиграеш картите, защото не можеш да разчиташ на стара слава.
Известен си с откровеността си. Патил ли си от нея?
Да, много пъти. Доверявал съм се на грешните хора, говорил съм за слабостите си, които после са били разгласявани… Показал съм къде мога да бъда уязвим и доброволно съм показал на „врага“, който съм считал за приятел, къде да ме удари, за да падна мъртъв.
По време на снимките на новата песен на Крум, полицията решава да се намеси…Съжалявам. Какво би казал себе си сега, ако можеше да предупредиш своето „Аз“ преди старта на кариерата му?
Да бъде по-търпелив, хитър, да не се предоверява и да не е толкова първичен.
Наскоро си получил предложение за брак от 12-годишно момиче, дори от цял клас ученички…
Да, покрай песента със Сузанита дойде нова готина вълна от деца, които ми се радват. Та те си пишат в прав текст… В днешно време децата са пораснали от малки и това, че изглеждат малки не означава, че не са отракани. Дори са по-запознати с много неща от нас двамата, сигурен съм. Постоянно са в интернет, а там всичко е достъпно. Трябва добро възпитание, за да се научат кое е подходящо за тяхната възраст и кое не. Но да, момиченцата са много директни, понякога нахални, и предлагат всякакви неща, от брак до… 
А какво отговори на предложението?
Казах, че съм съгласен да поизчакаме малко (смее се). Не можеш да разбиваш детските фантазии.
Какви са бъдещите ти проекти?
Имам няколко нови песни – бързи и клубни. Но сега до седмица трябва да излезе друг сингъл, на който вече сме заснели клип. Ще го запазя като изненада.
Какво ще пожелаеш на читателите ни?
Понеже сега е лято – да си го изживеят, да пътуват, да отидат на море. Да има тръпка, любов и всички емоции, които през този сезон са по-силни. Да си изкарат незабравимо, а ако не им се влюбва има и други варианти, за плажни преживявания (смее се).

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7