Славин Славчев: Имаме нужда да сме заедно, а не да бъдем единаци

Начална страница | Личности | Славин Славчев: Имаме нужда да сме заедно, а не да бъдем единаци
image

Славин Славчев умее да печели сърцата на хората със своя талант. Дарбите му са толкова ярки и неоспорими, че вече на два пъти се появява на екрана на българската телевизия като победител, надмогнал конкуренцията и заслужил възхищението на зрителя. Видяхме го във „X Factor“, където месеци наред ни радваше със своите изпълнения, а съвсем на скоро приключи и другото хитово предаване „Като две капи вода“, където освен гласовите си данни, Славин успя да ни смая и с имитациите си на едни от най-големите имена на шоубизнеса в световен мащаб. 
Но това, което не по-малко заслужава възторг е неговата личност, понеже той е съумял да съхрани себе си. Въпреки положителните и отрицателните страни на популярността, той е останал преди всичко човек и не на последно място – страхотен събеседник, който не се притеснява да говори открито. Това че хората го разпознават по улицата и го молят за снимки и автографи, не е прекършило корените му и той си остава здраво стъпил на земята, без излишно да звезделее, доказвайки, че не е задължително големият талант да пречи на идентичността.
Оставям ви сами да се убедите в предстоящото интервю, което Славин даде специално за в. „България СЕГА“.

 



Нека да започнем с това, че спечели предаването „Като две капки вода“ и вече си двукратен победител в реалити формати. Как се чувстваш?
Конкретно днес се чувствам добре. Мина известно време от финала на „Капките“ и вълната на еуфория постихна и в момента се опитва да се съсредоточа върху нещата, които ми се случват сега и предстоят през това лято. Но, разбира се, като цяло чувството от победата е хубаво. Все пак кой не обича да печели?
Много харесвам Боян Петров, който обича да казва, че всеки негов покорен връх е шанс да погледне към следващия, а не причина да се откажеш от други постижения, та и аз сега се взирам в очакващото ме.
А какво ти предстои?
Едно лято, през което ще имам честта да бъда част от турнето на Маргарита Хранова, която ме покани заедно с Борислав Захариев и Софи Маринова. Следващата дата е 18-ти юли в Бургас, после на 22-ри е Варна и на 13-ти ноември е в зала 1 на НДК, където ще се проведе големият концерт „45 години на сцена“ и ще бъде изключително готино събитие.
Също така през лятото Гери Турийска и компания от „Пощенска кутия за приказки“, както и Марто от „Строежа“ организират пореден турне-трибют на Тодор Колев, с който ще обиколим през август страната.
Отделно с моята група Julien’s Laughter съвсем скоро трябва да влезем в студио, за да запишем новата си песен.
Предстои и солов проект с Ясен Велчев, Ивайло Звездомиров, Теодор Янков и Иван Христов, който също би трябвало да произведе нещо.
Така че, с две думи: записи и концерти. Какво по-хубаво за един музикант?
Със сигурност се очертава един много ангажирен летен сезон. И понеже тръгнахме от „Капките“, искам да те питам кой определяш като най-трудният образ, в който ти се наложи да влезеш?
Поради простата причина, че по-принцип не съм свикнал да имитирам други артисти, всеки един образ беше предизвикателство. Като съвкупност Майкъл Джексън определено беше сериозно препятствие, най-вече заради танците, понеже многото движения не са присъщи за мен, когато съм на сцена. Но Майкъл все пак не е само хореография, той е цяла съвкупност от неща… Заради това го определям за труден.   
Като тотално излизане извън зоната на комфорта беше Азис. Образът на Марги Хранова също не бе никак лесен, напротив – да пееш като нея, пък камо ли да я имитираш, граничи с непосилното. В крайна сметка се радвам, че ми се случиха тези трудности, които успяха да ме изградят като характер, освен всичко друго.
В чия кожа ти беше най-комфортно?
Всичко свързано с рок музиката. На финала се чувствах доста комфортно, по-скоро в песента, не на сцената, защото тогава бях доста напрегнат и преди да изляза се чувствах притеснен. Проблемът беше да преодолея емоциите, понеже песента я знаех и съм я изпълнявал и преди.
Със сигурност образите на Фреди Меркюри и Браян Джонсън от AC/DC ми бяха изключително приятни за пресъздаване.
Имаше ли образ, който искаше, но не ти се падна?
Бих се радвал да се видя като Джордж Майкъл и ще ми бъде интересно да видя какво ще се получи. Макар че моят тембър и глас не се доближават до неговите, но музиката му и той самият са ме „заразили“ много през годините.
Кой знае, може би ще се опитам някой път на караоке (смее се).
На сцената на „Като две капки вода“, в образа на Фреди МеркюриИзписаха се доста неща около наградата ти от „Като две капки вода“, която е автомобил… То не беше, че не я искаш, че си я продал. Какво всъщност се случи с колата?
Ей там е (сочи към нея). Спряна е съвсем наблизо, ползвам си я, харесвам я, не съм я продал, не върви много… (смее се). В смисъл не е 300 коня, но си е при мен и й се радвам.
От както съм я взел за две седмици съм навъртял 3 000 км и не спирам да пътувам с нея навсякъде. Върши ми чудесна работа.
Преди участието ти в „Капките“ ти си ползваше градския транспорт. Сигурен съм, че хората са те разпознавали. Какви реакции си срещал?
Най-различни. Аз и все още пътувам с градския транспорт, макар че от както имам колата не е толкова често, но преди само по този начин се придвижвах, както и с таксита.
Веднъж, возейки се в такси, шофьорът ме разпозна и се обади на жена си, като ми даде да говоря с нея. После, вземайки телефона обратно й каза нещо от рода на: „Ей, дадох ти да говориш със Славин! Довечера като се прибера ще има салата, нали?“
В повечето случай получавам много мили и сладки реакции. Понякога има и по-нежелани, но дори не ги и помня, защото не са ми направили силно впечатление.
За щастие не се радвам на чак такава популярност, че да не мога да изляза по улиците, за да не ме притесняват постоянно. Разбира се, има хора в България, като Лили Иванова и Слави Трифонов, например, които не могат да си го позволят това, но аз мога и ми е добре в тази позиция.
Да разбирам, че не се определяш като звезда?
Не, в никакъв случай. Звезден прах – може би, но звезда – не.
Спечели „X factor“, сега и „Като две капки вода“… Ако ти предложат да участваш във „VIP Brother“?
Тези две предавания, в които участвах, имат положителна аура и можеш да добиеш добър имидж. Не смятам, че “VIP Brother” е нещо, в което бих се впуснал. Макар че по едно време имаше шанс, защото ме бяха поканили, но не ми се струва удачна крачка. Откъм достойнство не ми се струва добре…
Не знам. Не се заричам, но по всяка вероятност не бих се съгласил.
Кажи ми как всъщност се яви на „X Factor“?
Майка ми е виновна. Прибра се един ден и ми каза, че нейна колежка я попитала защо не се запиша. Нейният син бил участвал във формата и всички били с добри впечатления.
Аз до онзи момент си нямах представа от това шоу и дори не бях гледал първите два сезона. Разбира се, нямаше как да не чуя все от някъде, че Рафи и Жана Бергендорф са спечелили, то просто се говореше навсякъде. Но като цяло не знаех нищо повече – има ли награда, кои са „Вирджиния Рекърдс“, какви са тези договори и какво се случва след самото шоу… Бях в абсолютно неведение.
И все пак заради думите на мама, че нищо няма да загубя, се записах. Тогава нямах никакви очаквания или намерения и за мен беше ново преживяване, както и опит за социализиране… Понеже по онова време, а и сега, съм предимно асоциален.
Другото е история. Не вярвах, че мога да стана първи, но някъде по средата на живите концерти започнах да го усещам, да имам визия за нещата.
Участието ми винаги ще си остане едно от най-интересните преживявания в моя живот.
Какви бяха първите дни след победата ти?
Първите седмици са един абсолютно шеметен период, в които хем не осъзнаваш какво ти се е случило, хем отвсякъде ти го напомнят. Моментът на подобна победа е толкова сублимен, че от свръх емоции човек може дори да получи бели петна в паметта си. При мен така стана – всичко се смеси в едно и някои мигове ми убягват.
Помня, че след „X Factor“ с Джо Лин Търнър си говорихме около час и половина в съблекалните отзад. Той ме съветва най-различни неща за бизнеса, за това какво мога да очаквам и да ми се случи. Беше много хубава среща. Съвсем нормални, горе-долу, неща…
Да, съвсем нормално е Джо Лин Търнър да ти дава съвети на бекстейджа…
(смее се) Ами, да… Като цяло не изглежда много нормално, но като се видиш и запознаеш с подобни големи имена в бизнеса, разбираш че и те са хора и нищо човешко не им е чуждо. Повечето от тях са земни, държат се добре с всички и дори гледат да ти помогнат. Като казвам, че го усещаш нормално, но е защото те ги правят да изглежда такова – няма я онази голяма дистанция или свръх самочувствие, които да те карат да се чувстваш подтиснат в тяхното присъствие. Поне така се случи с Джо Лин Търнър. Той е много готин човек, който ме предразположи да се отдам на общуването с него.
Нека да поговорим за новата ти песен „Нов път“. Как дойде идеята за нея и как се реализира?
Неин композитор е Ясен Велчев, аз написах текста и вокалната мелодия, но Ясен излезе с инстументала. Беквокали пеят Преслава Пейчева и Станислава Христова, а Дарин Василев прави страхотно соло с китара. Покрай целият проект „Нов път“ – песента и колаборацията с музикантите, с които работихме, се роди идеята да се направи лейбъл, който да продуцира такъв тип артисти и музика. Продуценти са Ясен Велчев, Ивайло Звездомиров (свирещ бас китара в сингъла), Иван Христов (направил микс и мастер на парчето) и Теодор Янков (барабанист, също свирещ в песента).
Така се съчетаха нещата, че хем излезе нов мой сингъл, хем те станаха мои продуценти под шапката на лейбъла. С всички тях имаме много общи музикални вкусове и Ясен напипа това, което най-много ми отива като стил и звучене.
Определено се чувствам удовлетворен от „Нов път“ и песента е едно от нещата, с които се гордея, че е свързано името ми.
Написал си текста към сингъла, а всички знаем, че всяка песен носи послание. Какво точно е посланието на „Нов път“?
Въпреки че прилича на такова, посланието не е любовно. Целта ми беше да опиша ситуацията, която присъства и в миналото, но в момента е един от наболелите проблеми на обществото ни – а именно разделението. Напоследък хората се превръщаме все повече в единаци и гледаме сами да се борим с проблемите си, вместо да си помагаме един на друг. В същото време, дори по-лошото е, че се опитваме да си пречим. Трудно ни е да похвалим някого, когато направи нещо значимо, понеже постоянно се съревноваваме.
На това е посветен текста… Имаме нужда да сме заедно, да си подаваме ръка и да се грижим един за друг. Да осмислим дните си по този начин, защото ситуацията е същата като с щастието – то е най-истинско когато е споделено, иначе е само половин.
Групата “Julian’s Laughter”Нека да поговорим и за твоята група “Julian’s Laughter”.
На Джулай Морнинг бяхме в Троян, което беше едно от първите ни участия на живо. Преди това се бяхме концентрирали повече върху студийната работа, сингли и клипове. Но сега, когато стъпихме на сцената, получихме един нов заряд, който се надявам, че това лято ще използваме за нова песен. Обмисляме да направим нещо на български, тъй като досега сме изпълнявали само на английски, отделно може да „кривнем“ в по-популярен жанр, разбира се рок, но не толкова „progressive“, колкото до този момент.
През есента, ако планетите се наредят по подходящия начин, има вероятност да издадем и първия си албум, който е почти готов, но има още какво да се пипне тук-там.
Да ти честитя ли дипломирането като юрист?
На много места излезе, че вече съм завършил право, но все ще не съм. Завършил съм семестриално, но не съм си взел държавните изпити. За сега остава като едно бреме, което ми тежи. Но би било глупаво да оставя да ми се изплъзне между пръстите, все пак съм вложил много труд и съм посветил пет години от живота си. Последните две-три години обаче или не мога да намеря време, или мотивация… Сякаш напоследък съвсем се отдалечаваме с тази дисциплина, но със сигурност е на дневен ред.
Как се появи правото? Музика – право…
Много случайно. В семейството ми няма подобна юридическа традиция, просто след 12 клас реших да кандидатствам с български език и история, понеже математиката не ми беше сила. Оказа се, че най-престижното нещо, което можеш да кандидатстваш с тези два предмета е право. Тогава го записах като първо желание, а те ме приеха. Да си призная не знаех какво да очаквам от тази специалност, нито преди това съм имал близък допир с дисциплината. Така се случи – прицелих се максимално високо и взех, че уцелих.
Може би направих грешка, че не се отказах навреме, някъде към втори курс, например. Виждах как хората около мен живеят с това, как им харесва и му се посвещават, докато мен малко ме вееше вятър на бял кон. Но предполагам е за добро, понеже съм на мнение, че човек трябва да се занимава с това, което обича и му се отдава.

Обичам да питам: В България музикант къща храни ли?
Трудно, но все пак не е невъзможно. Има хора, които са успели да забогатеят от музика в страната ни. Но лично за себе си след “X Factor” не ми се е налагало да се занимавам с нищо друго. Това обаче не означава, че не съм бил на ръба на няколко пъти и не ми се е налагало да искам помощ от родители и приятели. За сега успявам да вържа двата края, но е на периоди. Има време наситено с много ангажименти и месеци в пълно затишие, през които изпадаш в дупка и започваш да се питаш дали пък не е редно да започнеш да продаваш нещо в магазина.
Да превъртим лентата назад. Разкажи ми какво дете беше Славин.
Съвсем обикновено дете, което искаше да си играе. Обожавах да се занимавам с конструктори “LEGO”, да гледам Cartoon Network, а покрай него и английският ми влезе в системата.
Спомням си как по цяло лято си играехме на улицата пред вкъщи във Варна. Карахме колелета, играехме федербал, ритахме топка – нормални неща, с които за жалост не виждам децата днес да се занимават и това ме натъжава. Имах много хубаво и безгрижно детство, голяма част от което прекарах и на село, ловейки паяци по поляните… събирайки ги в буркани… пълна простотия, но детска му работа (смее се).
Не мога да кажа, че съм бил пакостник. Тук-таме вършех някоя друга беля, разбира се, но по-скоро бях спокойно хлапе.
Сподели някоя беля.
Нарязах дивана вкъщи с макетно ножче, понеже бях впечатлен колко добре реже… Та направих няколко стабилни разреза в тапицерията.
Сега е моментът да благодаря на родителите ми, които винаги са ме подкрепяли и са ми давали тласък напред, въпреки всичко.
Липсва ли ти Варна?
Преди броени дни се върнах от там, понеже на 4-ти юли с Марги имахме концерт в Добрич, след което избягахме във Варна за един ден. Но ми е все по-трудно да се задържа там за повече от 2-3 дни. Липсва ми, както и семейството… Това да прекарам повече време с брат си, да си отида пак на село. Но все пак гледам да не сме толкова отдалечени и поне веднъж в месеца се прибирам.
На какво те научи българския шоубизнес?
Да бъда по-малко наивен от колко преди. Да съм по-предпазлив също. Научи ме, че има голяма доза лицемерие, не само в българския, а като цяло в този бизнес.
Има доста лъскава обвивка, но когато надникнеш под нея, виждаш не особено приятни неща, които изобщо не си предполагал, че съществуват. Но пък именно това ме направи по-силен човек, който умее да реагира адекватно на ситуации, в които преди не съм успявал.
С две думи: има плюсове и минуси, но си остава жестока борба.
Кое беше най-абсурдното нещо, което си чел за себе си в пресата?
О, изписали са се най-различни глупости. Може би жълтата преса ме щади, в сравнение с други популярни лица в България, но и мен не ме е пропуснала. Естествено и аз попаднах сред „редовните неща“, че съм гей, че живея с мъж, че съм бил в болница и т.н. Сега се сещам, че писаха, че Азис си пада по мен. Когато правих образа му в „Капките“, той беше споделил изпълнението ми в Instagram и беше написал, че му харесва. Тогава веднага ме сватосаха с Азис, както и с момчето, с което живея. Понеже съм под наем, заедно с двама мои приятели, пресата реши да го изкара другояче и излезе, че живея с мъж… Интересното е, че заглавието беше гръмко, а вътре в материала нищо конкретно, някакви общи неща.
Но да кажем, че това е „нормално“. Аз ги приемам с усмивка. Лошото обаче, е че от време на време трябва да обяснявам на баба, че не е така.
Бабо, здрав съм, не съм гей и всичко е наред! Не ги чети тези неща повече!

Какви са бъдещите ти проекти?
Скоро Ясен Велчев ще излезе с нова музика, към която аз трябва да се включа с текст и вокална мелодия и ще запишем новите парчета, които ще излязат под мое име и шапката на Vintage Music Box – лейбъла, който правим заедно.
Нищо чудно да избягам и в планината, да заредя батериите, както и да се пусна на плажа във Варвара… Ако това може да се нарече проект, де.
Какво ще пожелаеш на читателите на нашия вестник?
Никога да не позволяват на някого да ги кара да се страхуват, да вярват във вътрешния си глас – било то сърце или душа. Пожелавам им сила, вдъхновение и здраве, защото без него нищо няма стойност.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7