Българка бе приета в националния отбор на САЩ по художествена гимнастика

Начална страница | Личности | Българка бе приета в националния отбор на САЩ по художествена гимнастика
image
Вероника Йорданова с дъщеря си Гергана и съпруга си.

14-годишната Гергана Ивайлова Петкова бе приета преди няколко дни в националния отбор на САЩ по художествена гимнастика. Това бе повода за интервюто ми с гордата майка Вероника Йорданова.

Да започнем с това от къде сте родом в България?
Аз съм от Дупница, а съпругът ми е от Видин.
От колко време сте в Америка със съпруга ви?
Пристигнахме в САЩ през месец януари, 2000 год.
До колкото знам и по-голямата ви дъщеря се занимава с художествена гимнастика.
Точно така. Вяра също се ориентира към този спорт, но докато Гергана започна да тренира на четиригодишна възраст, Вяра стартира когато беше на осем години.
 Гергана държи трофея за спечелване на място в Националния отбор на АмерикаКой беше факторът, който ги насочи именно в тази сфера?
Честно казано, всичко започна с любопитството. Отидохме до залата и разгледахме условията и възможностите както за художествената гимнастика, така и за спортната, но те се насочиха към първото. Предполагам, понеже бяха малки, се заплениха от боравенето с уредите – ленти, обръчи, топки и т.н. Тогава взеха решение да опитат и в началото започнаха да посещават тренировки веднъж седмично, като постепенно те се увеличаваха.
Къде започна всичко? При кой треньор?
Отначало тренираха в зала, която се казва “Elite Sports Complex”, която се намира в Downers Grove, а първата им треньорка се казва Мария и е българка, тя ги подготвяше заедно с Ядранка, която е сръбкиня. След това Ядранка се премести в частен клуб и ние я последвахме там, а впоследствие, когато момичетата достигнаха по-голяма ниво вече започнаха да посещават настоящия клуб – “North Shore Rhythmic Gymnastics”, намиращ се в Deerfield. Там подготовката й е в ръцете на две треньорки от България и една от Беларус.
Оказва се, че треньорите в художествената гимнастика от Източна Европа, и по-специално България, са добри.
Да, при това най-добрите. Дори този клуб за момента е най-добрия в цяла Америка. Много деца от националния отбор, девойки, жени, както и ансамбълът тренират в същата зала.
Как се определя кой клуб е най-добрия?
По резултатите, които показват самите възпитаници на състезания – било то европейски или световни купи. Например, през 2016 г. дете от техния клуб взе квота за Олимпиадата в Рио.  
В семейството ви има ли други спортисти?
Професионално – не. Съпругът ми тренира футбол чисто любителски, аз от своя страна съм се занимавала малко със спортна гимнастика и различни видове танци, но никога на високо ниво, по-скоро аматьорски.
Не ви ли смути в началото, че и двете ви деца се занимават професионално с този вид спорт?
Когато започнаха никога не сме предполагали, че ще стигнат дотук. Всичко беше, за да имат нещо, което да ги ангажира през деня, но в последствие се оказа, че на тях им харесва и резултатите са налице.
Трудно ли е да си родител на две гимнастички?
Не е лесно. Изисква много време, защото постоянно трябва да бъдеш с тях. 
Предполагам, че включва и много път.
О, със сигурност. За разлика от България в Америка децата спортисти пътуват повече с родителите си, отколкото с треньора си. Макар че сега, като национална състезателка, Гергана ще пътува повече с треньора си.
Нужни ли са и финанси за това?
Да. Художествената гимнастика определено е един от скъпите спортове в Америка.
Какво отнема, но и дава този спорт?
Дава много – дисциплина, самоувереност, физическа култура. Отнема предимно от свободното време, но пък то винаги едното е за сметка на другото. Не можеш да получиш, ако не си склонен да дадеш.
Националният отбор на Америка по худ. гимнастика е доста силен и това, че Гергана е част от него е голям успех! Как се стигна дотук?
Много труд, ако трябва да бъдем точни – 10 години упорит труд и желание.
Кога беше денят, когато тя стана член на отбора?
От миналия уикенд. Бяхме в Greensboro, North Carolina, където се проведоха два дни състезания. Първия ден играха с обръч и топка, а на втория с бухалки и лента, като след това имаше награждаване, на което обявиха кои дванадесет деца се класират за Националния отбор.
Как отпразнувахте това събитие?
Все още не сме го отпразнували официално, понеже снощи се прибрахме много късно, но определено ще направим парти по случая, защото е голяма гордост.
Каква ще бъде наградата за дъщеря ви?
Каквато тя поиска… А в случая иска за през лятото да си отиде до България. 
И говорейки за награди, какви са бъдещите й цели в този спорт?
Висок ранг, определено. Засега не се е състезавала някъде извън страната, като например Европа, и иска да провери на какво ниво е, да си свери часовника, както се казва, и да си повиши ранга. Пък живот и здраве, дай Боже, стигнем и до Олимпиада някой ден.
Ако някой има големи постижения, спечелил е Олимпиади и Световни първенства, с какво му помага това за живота след кариерата на спортист?
Те се учат на много умения, които са полезни и извън залата, като прецизност, дисциплина, ред, организираност… Така че вярвам, че това е от голяма помощ за живота след това. Да не забравяме и амбициозността, Гергана е много амбициозна по принцип.
От кого е наследила тази амбициозност?
От баща си.
Тя в момента се състезава под американския флаг и според мен не само американците от български произход, а и всички българи трябва да се гордеят с нея.
Надявам се! Това наистина е повод за голяма гордост, не само за роднините и приятелите тук в САЩ и България, но за всички.
Тя е родена тук, но все пак има двойно гражданство. Ходила ли си е в България?
Всяко лято посещава родината ни. Отделно завърши до осми клас българското училище тук - „Джон Атанасов“, така че свободно говори, пише и чете на български.
Какви впечатления има тя от нашата родна страна?
Наистина много хубави. Има дори приятели от ранна детска възраст, които живеят на различни точки по света, но всяко лято се събират в България. Така че с нетърпение очакват жарките месеци, когато ще се видят отново. За жалост сега, когато състезанията са повече и има много хореографии за учене, ваканциите стават по-кратки, но гледаме да не пропускаме година, няма да бъде истинско лято без времето в родната. Все пак, преди всичко сме българи.
Какво бихте искали да кажете на сънародниците ни, посредством страниците на нашия вестник?
На първо място да вярват в себе си. Да обичат българското и да се гордеят, че са българи, независимо къде живеят или под кой флаг играят. Също така желая на всички успех и любов към това, което правят.

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7