Адвокат Филипова: Заплашва ни наказателна процедура от ЕС, ако политиците ни не премахнат чл. 417 от ГПК

Начална страница | Личности | Адвокат Филипова: Заплашва ни наказателна процедура от ЕС, ако политиците ни не премахнат чл. 417 от ГПК
image

Само един български евродепутат беше на изслушването в залата

Адвокат Десислава Филипова е председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”. Тя е юристът, който още през февруари 2014 г. внесе жалба в Европейската комисия по петициите към Европейския парламент, срещу чл. 417 от нашия ГПК, който позволява срещу длъжници на банки и кредитни институции да се пристъпва към принудително изпълнение по бързо производство, и без гражданите да могат да се защитят. Преди 10 дни – на 19.06. т.г. адв. Филипова и останалите вносители на петициите – адвокати и общественици, бяха изслушани по повод искането им да бъде премахнато „задочното” съдене на български кредитополучатели. Какво е новото във връзка с това изслушване?

Адв. Филипова, успяхте ли да убедите европейската комисия, че чл. 417 от ГПК нарушава права на гражданите в България?

Представителят на комисията оповести публично, че са отхвърлили становището на България за липса на нарушение на правото на ЕС, и че Комисията обмисля следващите си стъпки. Това означава, че противоевропейския ред, по който банките у нас съдят клиентите си, ще бъде преустановен. И ако нашите политици не се вслушат в съвета да бъде премахнат чл. 417, ще бъдат принудени да го направят от европейските институции. Т.е., ако България не предприеме доброволно действие, ще бъде образувана наказателна процедура за отстраняване на нарушението.

Каква е тази процедура?

Самата наказателна процедура протича на две фази. Първата е образуване на дело от ЕК пред Съда на Съюза, което приключва със съдебно решение, установяващо нарушението. Ако България и след съдебното решение не изпълни доброволно задължението си да преведе нашето право в съответствие с правото на ЕС, Комисията има правото да заведе второ дело, в което вече ще бъдат наложени глоба и/или имуществени санкции, дължими до премахване на нарушението.

От чий джоб ще се плати тази глоба?

На данъкоплатеца, естествено.

Кой освен вас и останалите петиционери, участва в изслушването от българска страна?

Предвид сериозността на повдигнатите в Европейския парламент въпроси, за мен беше неприемлива липсата на български евродепутати в залата, които да защитят българските граждани. Единственият присъстващ български депутат, който взе отношение, беше господин Малинов. Не мога да не изкажа благодарност и на г-жа Костадинка Кунева, която е гръцки евродепутат, но като българка беше много съпричастна и ни съдействаше.

Всъщност, в какви срокове се очаква реалното развитие на нещата?

Европейският парламент взе решение да остави петициите отворени за разглеждане, до окончателното решаване на повдигнатите пред него проблеми, и с оглед продължаващата процедура на структурен диалог между България и Европейската комисия. Макар да съзнавам, че чл. 417 от ГПК ще отпадне като противоречащ на правото на ЕС, се опасявам, че нашите политици за пореден път ще направят всичко възможно да забавят промяната, защитавайки олигархични интереси, на гърба на потребителите. 

Идва ли краят на отнетите жилища и други имоти, „зад гърба” на кредитополучателя?...

На българските граждани се дава реална възможност да бъде изкоренена привилегията по чл. 417 от ГПК, противоречаща на потребителската защита, установена от правото на ЕС. Този процесуален ред извращава правото, като обръща съдебния процес с „хастара“ нагоре. Нормално делата протичат, като всяка от спорещите страни има право да се обърне към съда, и той като независим арбитър да разгледа спора  на три съдебни инстанции, след като направи обстойна преценка в условията на равнопоставеност на доказателствата, представени от всяка от страните.  Изпълнителен лист съдът издава на финала на делото, и едва на този етап се стига до изпълнително дело срещу страната, която не е доказала правотата си в съда. А сега по реда на чл. 417 от ГПК изпълнително дело се образува на „входа“ на един квазисъдебен процес, в който едната от спорещите страни – кредитополучателят отсъства, и по това средновековно, туземско законодателство, създаващо презумпция за вина, той е лишен от възможността да се защити. Съдът се е превърнал в манифактура на изпълнителни листа, тъй като е длъжен да приеме за верни твърденията на кредитора, въз основа на „извлечение от счетоводните сметки“, без да създава изисквания за тяхното съдържание и достоверност. А е известно, че реално в договорите има много неравноправни клаузи, които са забранени от правото на Съюза, защото с тях по-силната страна в икономическия оборот – търговецът, поставя на колене потребителя и злоупотребява с него. По този ред бяха осъдени на конвейер милиони български граждани, независимо че бяха изрядни по договорите си за кредит. Неравноправни клаузи им залагаха капани и те оставаха длъжници, а кредиторите реализираха свръхпечалба. Изпълнителното дело завършваше много преди съдебният процес, и после, когато съдилищата отсъдят по такива дела, че банките са се възползвали от забранени от ЕС неравноправни клаузи,  кредитополучателят вече е загубил вече всичко. Може да се каже, че чл. 417 от ГПК създава „магистрала” за злоупотреби: по изпълнителните дела  се блокира и разпродава имуществото на кредитополучателите и те на практика нямат финансови средства да организират защитата си - да плащат за експертизи по делата, хонорар за адвокатски услуги, държавни такси и пр.; срокът за оспорване на дълга също е много кратък - две седмици след като потребителят е узнал, че е осъден. А потребителите са обикновени домакинства, на тях им е трудно да се ориентират в сложната правна и икономическа материя и да реагират адекватно в този кратък срок. Затова и толкова много граждани изпуснаха възможността да се обърнат към съда.

Кои са подводните камъни, или схеми, по които всеки може да се окаже длъжник, макар и да е изряден по договора за кредит? 

Схемите са две: Първата е, че въз основа на неравноправни клаузи, включени в кредитните договори, банките си присвояват правото да увеличават произволно и изцяло в техен интерес лихвите по кредитите, вместо увеличението да се извършва както е по света - на пазарен принцип, чрез фактори като EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR, при които двете страни по договора си поделят пазарния риск. У нас лихвите се вдигат в  кратък период след отпускането на кредита - понякога дори само месец след усвояването му. Така добросъвестният потребител, който е направил калкулация какви са възможностите му спрямо семейния си бюджет, бива доведен изкуствено до неплатежоспособност. Втората схема, която се практикува, е остойностяването на кредитите в швейцарски франкове, с което рискът от поскъпването на франка се прехвърля от кредитора на потребителя.

Как правото в ЕС регулира отношенията между потребителите и търговците?

В Европа няма такъв „феодален” ред на съдене, като това по чл. 417 от ГПК. Правото на ЕС задължава националните съдилища служебно, дори при липсата на оспорване от страна на потребителя, да извършват проверка дали в потребителския договор са включени забранени и неравноправни клаузи. Ако се констатира наличие на такива клаузи, правото на ЕС забранява воденето на изпълнителни дела, преди приключването на съдебното дело. Освен това европейското право е особено чувствително по отношение на единственото жилище на кредитополучателите, за което има специални правила и гаранции, че то няма да бъде „харизано”, както често се случва у нас. И още – съгласно европейското право е недопустимо потребителите да са ограничени от кратки срокове за защита, като при нас - едва двуседмичен срок.

Стелиян Стоименов
В. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7