Слава Костадинова – за пътя и завръщането

Начална страница | Личности | Слава Костадинова – за пътя и завръщането
image

Животът ни на този свят е като миг. За някои дълъг и тягостен, за други пропит от светлина и радост. Но какъвто и да е той, трябва да бъде извървян. Да преминем по пътя си, който е само наш и посоката, в която избираме да вървим, в голяма степен зависи от нас. Какво ще научим от това вълшебно пътуване, наречено Живот и към какво ще се завърнем, е избор на душата ни. Творчеството на Слава Костадинова е едно такова своеобразно пътуване. Дълбоко, искрено, болезнено чувствително, родено от настоящия миг, който прераства във вселена от съдби и палитра от чувства. Времето на прогреса ни позволява да прекосим света за дни, премахват се физически граници, изследват се планети. В този грохот на интелекуална мощ и постижения обаче, като че ли е по-трудно да се пренесем в обезлюдени планински селца и да се потопим в един отдавна отминал свят. Или в дълбоко интимния свят на мъже и жени, млади и стари, щастливи, амбициозни, извисени... Слава Костадинова го прави – открито, истински и безкрайно затрогващо. Нейните „пасторални истории“ се четат на един дъх. От тях лъха неподправената истина за живота, такъв какъвто е – понякога първично груб, до болка естествен, но съхранил всевечните ценности на душата.           
Слава е родена в гр. Сливен, завършва Техникум по обществено хранене в града, Учителски институт в Смолян, а през 1991 г. записва специалност „Богословие и библиознание“ в Библейския институт в Русе. От 1996 г. Живее в Атина - Гърция, но съкровеното й желание е да се завърне в родния край.
Първата й самостоятелна книга е сборник с разкази „Дантелата на дявола“, през 2016 г. издава стихосбирката „Песента на пеперудите“, а последната й книга е „До семките на ябълката“ /2017 г./, сборник с разкази, посветени на жената. Член е на Клуба на дейците на културата в Атина „Нов живец“ /КДК/ и литературен сътрудник в няколко местни издания. Има награди и присъдени грамоти от участия в литературни конкурси. През 2017 г. взе участие в международния литературен конкурс „Изящното перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност – Чикаго – САЩ, в който разказът й „Картините на живота“ бе отличен с втора награда в категорията Емигрантска тематика.

С.Г.: Г-жо Костадинова, във вашето творчество, пишете за толкова много и различни неща, които докосват, вълнуват, променят и въздигат... Вашият творчески, но и духовен път е интересен, преминали сте през не една и две пукнатини, но към какво сте избрала да се завърнете – като познание, преодоляване, пречистване. Към какво душата Ви избира да се завърне?

С.К.: Зазавръщането... То е хармонията от три "пътя".
Ако не преодолея себе си, по-точно онова, което ми пречи да бъда добра, няма да има пречистване. А без пречистване няма Познание.Познаниетоне е нещо интимно. То е общата картина... във вид на пъзел. Всеки човек има своето парче и ако аз не се "съединя" с другите, как ще сглобя цялото?

С.Г.: В своите „пасторални истории“ пишете с много любов за случки и хора, останали да живеят в един, като че отминал свят и непознат за много от съвременниците ни. Тези герои живеят с простите и сурови правила на живота, но са пълнокръвни и жизнени, истински обичащи, раздаващи се. Това вид протест ли е срещу настъпващото днешно бездушие на урбанизирания човек, откъснат от първоизточника и светлината?

С.К.: Не точно протест. По скоро напомняне, че може да има и друг свят, който ние да си сътворим, защото всяка
група хора могат да създадат нова действителност, която да се различава от грозната. Не, не говоря за пластична
операция. Имам предвид ново раждане.

С.Г.: Какво са за Вас тези човешки отношения и каква стойност имат те?

С.К.: Искреността. Смелостта да бъдеш такъв, какъвто си... да се променяш, за да „пасваш“ в общата картина. Но най-главното е, че „пасването“ не е апатично, а действено.
Променяш се, променяйки или се включваш в промяната, променяйки се. Става въпрос за доброто, нали разбирате.

С.Г.: Навлизате дълбоко и в историята, традицията и народопсихологията на българина. Как се е променил днес той и към по-добро ли е?

С.К.: Най-голямата промяна на съвременния човек е увеличеният капацитет на неговите възприятия. Умът му е завладял нови територии. Комуникацията с другите хора е придобила нови "извори". Духовният му свят е по-обширен.
Но са се променили количествено "жителите" на всяка от тези групи. Какво искам да кажа? Във времето назад, повечето хора са живеели в комуникацията, изразена в духовен аспект. Умът е бил приоритет на малка група.
Днешният човек увеличава капацитета Знание на ума, за сметка на Познанието на Душата, което стеснява комуникацията между по-голяма група хора.

С.Г.: Родена сте и сте израснала в България, но от дълги години живеете в Гърция. Има ли влияние животът и атмосферата на тази страна върху Вашите възприятия за творческия ви микрокосмос?

С.К.: Естествено, влиянието на тези 23 години живот в чужда за мен държава (и често враждебна) оказа най-
голямо влияние върху развитието ми като личност, а от там и в творчеството ми.

С.Г.: Във всяко Ваше произведение има дълбоко послание. Ако трябва да обобщите философията за мисията си в този живот, как би изглеждала тя?

С.К.: Да се научим да живеем в хармония със себе си. Всичко останало се определя автоматично в нея. Няма само бяло или само черно. Но можем да създаваме цвета на мига, на деня, на живота...

С.Г.: Книгата Ви „До семката на ябълката“ е сборник с разкази, посветени на жената? С какво тя е по-различна днес?

С.К.: С голяма болка ще кажа, че жената все още не е осъзнала своето място. Тя се "лашка" от едната крайност до другата. Ако застане на мястото си, целият свят ще се преобрази.

С.Г.: Носите духовните устои, мъдростта и вярата на човек, който е издигнат над мига и ежедневието и е обърнат към други ценности. Смятате ли, че те все повече се обезценяват и можем ли да обърнем процеса на тази девалвация?

С.К.: Ценностите си стоят все същите и имат същата
цена. Човекът обедня и не може да "плаща" за тях и за това ги замества с евтини имитации.

С.Г.: Какво се случва с Планетата Земя?

С.К.: Същото каквото се случва с "човека" (не напразно пиша с малка буква). Да не забравяме, че Творецът създаде Човек за нуждата на Земята. Създаде го със същите съставни елементи и по този начин ги направи
неразривно свързани - Човек и Земя.

С.Г.: Вашето пожелание за читателите на в. „България СЕГА“?

С.К.: Онзи, който иска промяна на света - неговия или
общия - първо трябва да промени себе си, изграждайки основите, върху които да „строи“. На всички желая мир в душата, защото без него не може да "вирее" нищо друго.
Изразявам дълбоката си вяра в Човека, който търси Истината вътре в себе си, защото Той самият е цялата Истина, която Творецът е създал.


Снежана Галчева – Председател на Салон за българска
култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7