Любовта в огледалния свят на Добромир Банев

Начална страница | Личности | Любовта в огледалния свят на Добромир Банев
image

В последните години, заради това което се случва около нас, оставаме с убеждението, че българите – особено тийнейджърите - не се интересуват от литература, а камо ли от поезия. Повечето от подрастващите са наясно какъв е фонетичният аналог на кирилицата, когато пишат текстове на модерните си телефони, но за съжаление имат сериозни пропуски в българския правопис. Едно особено приятно опровержение на всичко това, е какво се случва на презентация на книгите на поета Добромир Банев. Присъствалите – от всякаква възраст – казват, че най-кратката премиера, но с най-дълго продължилото раздаване на автографи,е представянето на книгата му „В понеделник ще е късно“, в книжарница „Хеликон“ в София. За пръв път на премиера, книгите не достигат за всички, които искат да си купят. Самият той казва: „Дори аз се учудвам колко много хора, и то млади, четат поезия. Доказват го посещенията в блога ми и продажбите на моите книги. „Абсурдни времена”, която написах съвместно с поетесата Маргарита Петкова, счупи всички рекорди по продажби за книга с българска поезия... Всеки има нужда от поезия, тя винаги ще бъде актуална”.            
Но кой е Добромир Банев? За себе си казва, че е един мъж, наближаващ средната възраст, романтик, но и здраво стъпил на земята. Роден е в град Ловеч, завършва Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, но не може да живее без да пише, защото за него правото е професия, а писането – призвание и полет на душата. Добавя още, че тези, които смятат че човек може да се издържа от писане на книги, дълбоко грешат.  През 2011 г. издава първата си стихосбирка „Еднакво различни”. Следват „Абсурдни времена” – 1 и 2 – уникален поетичен диалог между мъжа и жената за любовта, за живота и за всичко онова, което ни кара да бъдем живи, мислещи и чувстващи. По текстове от тази книга се играе спектакъл в театър „Сълза и смях“ в изпълнение на Нона Йотова и Петър Антонов. Добромир Банев е автор и на текстове на песни, изпълнявани от Нели Рангелова, Йоана, Петър Антонов, Надя Ботева и др. Книгата му „В понеделник ще е късно” се появява през 2014 г. Редактор е Маргарита Петкова, която в представянето на автора казва:„Добромир Банев е известен поет, който си намери място в тази литература и то – във все по-предните ѝ редици... Смятам, че тази книга е безценна като съдържание, но и като оформление си струва усилията на цялото издателство.... Защото това е книга за любовта и в нея можете да намерите всяка една от нейните форми. И то наистина поднесена под формата на поезия...“   
В началото на 2016 г., българските ценители на поетичното слово имаха възможност да се насладят на стихове, събрани в книгата „Зад огледалото”. Автори са отново двамата поети – Добромир Банев и Маргарита Петкова. За разлика от предишните им „абсурди, тази творба се състои от две части, в които авторите участват самостоятелно с по 33 стихотворения. „Дъх красота, облечена в думи'', поднесоха ''двамата майстори на изящните рими“ при представянето на поетичната си книга, създадена с много любов. Защото те наистина пишат за любовта, за това велико чувство, за което вече сякаш сме забравили и от което се страхуваме – да го показваме и да го приемаме. Двамата автори напомнят за него по естествен и красив начин, карат ни да го усетим и да му се насладим днес и сега, в единствено възможния миг, защото „в понеделник ще бъде късно“. Те споделят, че любовта на читателите за тях е по-висока награда дори и от Нобеловата. И това наистина е така, защото многобройната публика поднася своите усмивки, аплодисменти, цветя и най-важното – присъствието си на опашката за автограф. Може би това признание е достатъчно за поета Добромир Банев, защото той казва: ''Аз лично нямам муза. Вдъхновявам се по различно време на денонощието и от всичко. Животът е достатъчно шарен, а ние имаме достатъчен житейски опит, за да го претворим в книги”.
Последната книга на Добромир Банев – сборник с къса проза е „Аз съм в другото такси“, излязла от печат през 2017 г.
 Моя първа любов, още дълго мога да чакам.
 Все те търся – на изток, на запад, на север и юг...
 Моя първа любов, минаха толкова влакове,
 а нито един не успя да те завърне до тук.

Моя първа любов, как си, с кого и къде си?
В колко мръсни таксита се взирам, когато вали...
Моя първа любов, откакто сменихме адресите,
ти си истински много щастлива. Така е, нали?

Моя първа любов, аз не бързам. Не бързам.
Ходя по релси и с есенни птици към теб все летя...
Моя първа любов, недовършен от времето пъзел,
с всеки спомен за теб пренареждам света.


-------------------

Припадат още младите жени
по тези застаряващи момчета...
Припадат. И жените са сами
на токчета по жълтите павета.

Мъжете с побелелите бради
и с детската наивност във очите...
Челата им – набръчкани бразди,
душите им – за тях дори не питай.

Приседнали са в шумно кафене.
Заглеждани и искани са още.
Мъжете с бръчки казват „да” и „не” –
зависи със коя и колко нощи.

Едни обичат само за веднъж,
а други всяка вечер са с различни...
Честолюбиво е момчето-мъж –
приема всичко искрено и лично.

Припадат още младите жени –
по старите момчета се припада!
Изглеждат остарели отстрани,
но млада е надеждата им, млада.

Надеждата, че някоя жена
извън портфейла може да ги иска...
Копнеят споделена тишина.
И чакат. Стига да си струва рискът.

Добромир Банев


Снежана Галчева – Председател на Салон
за българска култура и духовност - Чикаго
в. „България СЕГА“








Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7