„Да, Славейков, моят учител и вашият.“

Начална страница | Личности | „Да, Славейков, моят учител и вашият.“
image
Урок на Рада Госпожина в Старото (Славейковото) школо в град Трявна

Старото (Славейковото) школо

„...Споменах българската книжнина, български език, български напредък. Господа! В тоя миг, когато изготвям тия думи, когато присъствам на едно тържество, назначено да отбележи успеха на българския дух, неволно ми иде на ума, налага ми се, гърми ми из въздуха едно благородно, едно голямо и звучно име: Петко Славейков! Да, Славейков, моят учител и вашият.“ „Славейков пренесе, като твърд гранит, всичките бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и гръмко слово...“ - казва патриархът на българската литература Иван Вазов.

„В три години и половина аз бях свършил вече курса на тогавашното черковно учение, като захванах от панакидата с ръкописни букви и срички, от аз, земля, ер — на буквар, после наустница, псалтир, светче и апостол. Но защото четях свободно каквато черковна книга ми паднеше, караха ме да уча наизуст от наустницата двете павечерки и сапсалото (ексапсалмо) или шестте молитви утренни, от светчето двата акатиста, молитвите към св. причащение и на сон грядущи, от псалтира първа и 17 катизма и аз ги учих и изучих и тъй бях стигнал на книгата на дъното според тогавашното у нас понятие за учението…“ – пише за себе си Петко Рачов Славейков в книгата „Спомен на четиридесетгодишната ми писателска деятелност”.

„Просвещението е потребно всякой народ.“ – Петко Рачов Славейков


Буквите, знанието, книгите, учителите и учениците ни отвеждат към красивия български град Трявна. По повод 24 май, празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще „поседим“ на чиновете в Старото (Славейковото) школо и разговаряме с г-жа Лидия Горанова, служител в Специализирания музей в град Трявна.



Г-жо Горанова, бихте ли се представили кратко?

Казвам се Лидия Горанова, историк по образование и призвание, дългогодишен уредник в Специализирания музей, гр.Трявна.


Старото школо в Трявна е построено в периода 1836-1839 г. на място, подарено от църквата „Архангел Михаил“, със средства на тревненския търговец Никола Стоянов-Бояджийкин. В Старото школо, открито като „взаимно училище“, се е помещавало второто (след Априловската гимназия в Габрово) българско светско училище. Какво бихте добавили?

Строежът на Школото в Трявна започва една година след габровското училище, но приема първите си ученици през есента на 1839 г. Затова казваме, че то е сред първите светски училища в България.  Построено е по подобие на Букурещкия лицей, а когато го вижда, Васил Априлов казва за него: „Това е великолепно, мощно здание, което, в случай на нужда, може да послужи за лицей“.


Рисуване на бръшлянови листа, стара традиция в ТрявнаДо коя година школото в Трявна е обучавало ученици?

Школото е обучавало ученици до 1897 г.


Известно ли е кой е първият учител и кои са другите учители, преподавали в школото непосредствено след неговото основаване до 1849 г.?

Първият учител е Димитър Драганов от Самоводене, Великотърновско, който преподава във взаимното училище до 1849 г. През периода 1839–1849 г. тук учители са били също Андрей Робовски от Елена, тревненците Недялко Джуров, Генко Кръстев Зографски, Марко Витанов и др.


През 1849 в Старото школо за учител е поканен големият български писател, поет, публицист, общественик и политически деец Петко Рачов Славейков. С известни прекъсвания той учителствал там почти 8 години. В сградата на школото Славейков открива и „класно училище“, въвежда изучаването на дисциплини като рисуване, музика, физическо възпитание... Какво още ще ни разкажете за учителя Славейков и значимите промени, извършени от него в училището?

  Старото (Славейковото) школо и Часовниковата кула („Тревненският сахат“) в град ТрявнаЗа дейността на Славейков в Тревненското училище обширни сведения е оставил неговият ученик Христо Даскалов, по-късно дългогодишен учител, както и неговият син Богомил Даскалов.
С идването на Славейков в Трявна, настъпва  „нова ера” в училището, той внася нов дух в образованието. Преподавал е в главното /класното/ училище българска и славянска граматика, свещена история, естествена история, география, аритметика. Бил много добър разказвач, уроците си поднасял с живо слово и остроумие, с много примери от действителния живот. Целта му е била да разпали любознателността на  своите ученици, да ги научи  да мислят, да тълкуват написаното, а не да учат уроците си наизуст. Въвежда изучаването на чужди езици – гръцки, турски, френски, а за най-малките възпитаници – изучаването на „Енциклопедията”, включваща пригодени за деца знания от различни клонове на науката. Годишните изпити, които въвежда през 1850 г., превръщал в истински празник за тревненци. Това бил най-тържественият, но и най-тревожният ден през учебната година. Защото изпитът е времето, когато всеки можел да бере плодовете от своя труд. Славейков се стараел не само да даде знания на своите ученици, но и да ги подготви като добри и честни българи.


Според Вас кои са малко известните факти за школото в Трявна и учителя Петко Славейков?

Известно е, че във взаимното училище са били прилагани много строги наказания. С идването си, Петко Р. Славейков ги премахва и заменя с лек и безобиден хумор. По този начин се опитвал да засрами неподготвените ученици или пък тези с лоши навици. Той смятал, че децата трябва да идват с желание на училище. Според него в новите училища трябвало да се обръща повече внимание на телесното усъвършенстване на учениците, затова въвежда гимнастиката като учебен предмет. „Този предмет, казва той, гледан отдалече, а и да се вижда един от най-маловажните и непотребните, отблизо има доста голяма тежест...”. В тревненското училище Славейков въвежда и т. н. „Билети“– далечен предшественик на сегашните ученически бележници.


Кои други учители са преподавали след Петко Славейков в училището?

С много добра педагогическа подготовка тук са преподавали Стефан Горски от Елена, получил образованието си в Одеса, Кънчо Кесаров от Габрово - завършил Белградската семинария, Димитър Витанов – възпитаник на физико-математическия факултет в Петербург, Генко Кръстев – завършил Букурещкия лицей, Захари Даскалов – завършил математика в Белград и др. Някои тревненски учители имат заслуги и като съставители и преводачи на  учебници.


Тревненецът Петър Сапунов е известен книжовен деец, съставил, превел и издал няколко книги. Навремето той отвел няколко деца от Трявна в Букурещ, за да ги подготви за учители в Тревненското школо. Кои са били те?

Петър Сапунов отвежда пет тревненчета да се учат за даскали в Букурещ. Това са Генко Кръстев Венков /Зографски/, Недялко Джуров, Никола Костадинов, Йовчо Бончев и Христо Тодоров. От тях само първите двама завършват и стават учители в Школото. Генко Кръстев е преподавал гръцки и френски език, а заедно с Недялко Джуров въвеждат за първи път обучение по нотно пеене.


Известно ли е какъв е бил броят на учениците, които през годините са преминали обучение в Старото школо?

Знаем единствено, че във взаимното училище се обучавали едновременно 180-200 деца на година. Така че със сигурност в годините Школото е било просветен дом на хиляди тревненци.


Един от учениците на училището – Христо Никифоров Даскалов, след завършването на Влашкото си училище, завършил Ришельовския лицей в Одеса, както и медицина в Московския университет. Д-р Даскалов е първият български археолог, който е разчел и публикувал надписите на Омуртаговата и Асеневата  колона в църквата „Св. Четирдесет мъченици“ във Велико Търново. Бихте ли назовали имената и на други възпитаници на школото?

Много от възпитаниците на училището се изявяват по-късно като учители, преводачи, издатели, революционни дейци, политици, хора на науката и изкуството. Такива са революционерът Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков, първият български професор по химия Пенчо Райков, художникът Иван Попдимитров, Иван Славейков –кмет на София по време на Сръбско-българската война и  министър на просвещението, Христо Славейков – народен представител и министър на правосъдието, Рачо Славейков, който има богата военна биография, Христо Даскалов – съхранил и оставил за поколенията ценни сведения за историята на Трявна  и много други. 


В исторически документи се посочва, че големият български възрожденец, просветен деец, писател и дарител Васил Априлов е полагал големи грижи за Тревненското  школо и изпращал от Одеса книги, учебни пособия и печат. Кои други българи са се грижели за обзавеждането и издръжката на училището?

В Трявна, както и в останалите български селища, издръжката на училището се осъществявала от общината като църквата и еснафските организации се превърнали в най-здравата материална опора на учебното дело. Важно е да отбележим и дарителската роля на някои тревненци. Един от тях е например кожухарят Марко Михов, оставил на училището капитал от 17 хиляди гроша. Значителни суми училището получило от тревненските търговци в Браила, братята Георги и Станчо Даскалови и от други дарители.


Какви някогашни учебни пособия и книги, както и вещи на учителя Петко Славейков,  могат да се видят музея „Старото (Славейковото) школо“?

На първо място бих посочила „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Тази книга е съпътствала поколения българи и е допринесла много за разпространение на просветата. В документалната ни  експозиция са показани също така учебници и помагала на ученици – дървената панакида, на която пишели в килийното училище, плочата  с калем, дивитът, както и богат снимков материал.

Ще ни запознаете ли с други интересни експонати в музея?

Дарителската традиция в Трявна датира още от времето на Възраждането и достига до наши дни. В Старото школо, наред с екпозиции, свързани с учебното дело, представяме и няколко големи дарения на града – тук се намира най-голямото дарение на художника Димитър Казаков-Нерон и неговия брат Никола, дарението от дърворезба на проф. Кънчо Цанев, дарение от картини на Иван поп Димитров, дарение графикатура на акад. Иван Газдов, дарение от стари часовници и времеизмервателни уреди на Георги Везиров, дарение живопис на съвременния художник Цветан Колев.

Една впечатляваща възстановка на възрожденска класна стая може да бъде разгледана в музея. Там могат ли да се провеждат открити уроци и тържества?

Една от най-успешните атракции, която от 2014 г. провеждаме в Школото, е „Урокът на Рада Госпожина”. В ролята на учител влиза екскурзовод с типичен за епохата тоалет и с училищната камбана се призовават децата да влязат в час. Пристъпвайки прага на взаимното училище, те научават много за неговата история, имат възможност да се докоснат до калема, таблата и перото, да пишат върху пясъка, да влязат в ролята на помощници на учителя.
По време на урока децата рецитират стихчета на Славейков, запознават се с текстове от „Рибния буквар“, решават забавни задачи. Най-старателните се закичват с поощрителни табелки, а „непослушните” за порицание получават черни табелки.
Нашата цел е децата да разберат, че науката е най-голямото богатство, че в ония, отдавна отминали времена, думите „учител“ и „училище“ са били святи за българите , че по образованост не сме отстъпвали по нищо на останалия европейски свят. В края на урока всички участници получават свидетелства за завършено обучение по взаимоучителната метода

Знаем, че Славейковото школо се намира в Трявна на площад „Капитан дядо Никола“, който е единственият по рода си площад в България, съхранил своя автентичен вид. През 1814 г. на този площад е построена часовниковата кула „Тревненският сахат“. През 1971 г., по повод юбилей на Тревненското училище,  на часовника е монтиран механизъм. Интересно е, че всяка вечер в 22:00 часа той разнася мелодията на песента „Неразделни“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков. Какво Ви „разказва“ на Вас мелодията на тревненския часовник?

Всяка вечер тази красива песен се носи над смълчания ни град и разказва за силата на голямата, на вечната любов между двама млади, пред която е безсилна дори смъртта. „Неразделни“ се смята от тревненци за химн на града.

Бихте ли ни споделили кои са атракциите, които музеят предлага днес за ученици, учители и гости?

Много преподаватели от цялата страна избират класната стая в Школото, за да връчат свидетелствата на своите ученици в края на учебната година.
В Райковата къща-музей, която е в съседство с Школото, децата могат да тъкат на станче, да апликират селско и градско облекло, а в дюкяна на къщата през летния сезон работи ретро фото ателие.
В родната къща на Ангел Кънчев предлагаме редене на пъзел с образа на Ангел Кънчев и възможност за изработване на знаменца.
В Музея за азиатско и африканско изкуство има обособен кът за релаксация и макет за снимки за спомен. Нещо повече. Ежегодно Специализирания музей в Трявна се включва в „Европейската нощ на музеите“ през месец май. Тя се провежда в различни музейни обекти и е съпътствана с програма и почерпка, съответстваща на дадения музеен обект.
В галерия „Казаков“, един от обектите ни, непрекъснато подреждаме разнообразни гостуващи изложби на други музеи, на студенти и преподаватели от Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна и Националната художествена академия, както и такива с колекции от фонда на нашия музей.

Какви мисли събужда у Вас стихотворението „Татковина“ на Петко Славейков:

„Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй...“

„Татковина“ за мене е всичко свидно – тя е роден край, родна земя, прекрасна природа, бащин дом. У всеки българин това стихотворение буди мили, родолюбиви чувства.

Г-жо Горанова, какво бихте пожелали по повод 24 май на българските ученици и учители, на българите в България и по света?

24 май е специална дата за всички нас, българите, където и да се намираме по света - празник, който ни обединява. На този ден честваме азбуката, българското слово, горди сме, че „и ний сме дали нещо на света“.
На българските ученици пожелавам да се стремят към знания, а на техните учители - да поддържат огънчето на познанието.
И днес е актуално изреченото от Славейков: „Важно и знаменито е званието на народните учители, защото тям поверява народът онова, което му е най-мило и свидно на света, онези, които носят името на поддържатели на народния живот – юношите. Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си”.

Уважаема г-жо Горанова,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България СЕГА“. Желаем Ви успехи и много радости на празника на Словото, Духа и Културата!

Честит 24 май! Да пребъде Денят на Светите братя, който ни обединява около езика, писмеността и увереността ни като народ, имащ своя значим принос за изграждането на човешката цивилизация!

Честит празник!


Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин

Част от снимките са предоставени от ръководството на Специализирания музей в Трявна и се публикуват с неговото съгласие.


 

 


 






Оценете тази статия
1.50

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7