The Bulgarian Team – машината за шампиони на Америка

Начална страница | Личности | The Bulgarian Team – машината за шампиони на Америка
image

Фигурното пързаляне е един от най-красивите и изящни олимпийски спортове. В него има толкова много грация, че очите на зрителя неизменно се пълнят с възторг. За фигуристите сякаш понятията „време“ и „гравитация“ не съществуват и изпълненията им граничат с истинско вълшебство. Но зад елегантността, която всички ние виждаме, се крие тежък труд, упорита работа, безброй тренировки и желязна дисциплина.
Днес шампионите на Америка в този спорт се тренират не от кой да е, а от три истински български легенди, които са обединили сили и опит, за да предадат своите познания нататък. Известни са като
“The Bulgarian Team” – машината, произвеждаща истински шампиони.
Няма начин да не сте ги чували, защото всеки по отделно е име от звездна величина! Част от този екип са:
Иван Динев – най-добрия български състезател по фигурно пързаляне, който е
ставал 11 пъти шампион на България и е участвал в 14 европейски първенства. Той е първият български фигурист, който приземява успешно четворен скок.
Златното момиче в българската гимнастика – Анастасия Шарленкова, била част от Националния Ансамбъл по художествена гимнастика и европейска шампионка.
Анжела Никодинов – станала първа в „Турнира на четирите континента“, както и на „Скейт Америка“ – успешен състезател и треньор по фигурно пързаляне. 
Свързахме се за интервю с прекрасната Анастасия Шарленкова, която заедно с колегите си се намира в Лос Анджелис. Именно там американци водят децата си при нашите сънародници, които ги превръщат в истински победители.

 

Да започнем с това, че на последния Национален шампионат по фигурно пързаляне на Америка, който се проведе през месец декември миналата година в Сан Хосе, ваши възпитаници станаха национални шампиони. На първо място поздравления! Бихте ли разказали за подготовката, как се тръгва по пътя на успеха?

Всичко започва с подбор на музиката, за определени композиции, за които треньорите се събираме и коментираме стила за даденото дете. След това, разбира се, се поставя самата композиция и се започва работата по нея. Трудим се над индивидуалните качества и цялостната форма на децата – както физически, така и психически, което не е за подценяване. Предвид факта, че се занимаваме с подрастващи деца, ние трябва да сме много внимателни и да изберем правилния подход към всяко едно от тях, за да се запази мотивацията и желанието им за работа.
Нашата сила е в това, че треньорите се допълваме един друг. Това ни прави много продуктивни и по този начин развиваме комплексно възпитаниците си.
Дълъг и тежък е подготвителния период, но крайния резултат е важен.

Националните шампиони - Бевърли Зу и Гоку ЕндоДо колкото знам, за да се стигне до самия Национален шампионат не е никак лесно.

Определено не е. Деца от цялата страна преминават през редица квалификации и трябва да се докажат. Предвид факта колко голяма е Америка, можете да си представите за каква многобройна конкуренция става въпрос. Чак след като най-добрите постигнат нужния брой точки, стигат до възможността да се включат в Националния шампионат. В него участват само 12 деца в категория.

За цялата страна?

Да. Затова е изключително трудно да се стигне до там. Трябва да се откроиш над хиляди състезатели и да ги пребориш.

Със сигурност децата трябва да притежават огромен талант и качества, за да надвият останалите претенденти, в една толкова голяма държава като САЩ.

Не бих казала, че всичко опира единствено до качествата. Всъщност се изисква много труд и правилна работа. Казвам „правилна“, защото травмите не са чужди в спорта и трябва много да се внимава как се натоварва едно дете и до колко му позволяват физическите възможности.
Иначе съм на мнение, че действително можеш да имаш 1% талант, но останалите 99% са усърдна работа, с помощта на която търпиш развитие и се усъвършенстваш.   
Друг фактор от изключително значение е подкрепата на родителите. Децата имат нужда от опора и мотивация, за да се занимават със спорт.

Анастасия Шарленкова, Иван Динев, Бевърли Зу и Анжела НикодиновНека да споменем победителите, лицето на вашите възпитаници и техните постижения.

Бевъри Зю стана шампион на Америка в категория Novice, с доста сериозна преднина от 30 точки пред второто място.
Гоку Ендо
е едно изключително артистично интересно и артистично момче, което също спечели шампионското място, отново в категория Novice.
Разбира се, и двамата имат още много работа за категориите
Junior и Senior, но те успешно доказаха, че имат потенциал и могат да се развиват като големи състезатели за бъдеще.

До колкото знам, в историята на вашия треньорски отбор, това не са единствените отличени победители. През годините сте създали и други.

Преди година имахме шампионка в Junior категорията – Кейтлин Нгуен. Макар победата си обаче, тя беше по-малка, едва 13-годишна, и нямаше право да се яви на Световното юношеско състезание, което по международни изисквания трябва да си навършил 15 години.

От колко години работите с екипа в Лос Анджелис?

Анастасия със съпруга сиПрез 2014 година дойдох в Ел Ей, чисто пробно. По принцип се познавам с Иван Динев и Анжела Никодинов доста отдавна, още от както самата аз бях състезателка. Бях треньор-хореограф на Иван Динев още в България, когато беше активен национален състезател за родината ни. Той наистина беше най-добрия.
С Анжела също се запознахме в България, когато родителите й посетиха държавата ни и тя дойде на тренировъчния ни процес, като дори се пързаля с нашите деца в една от тренировките.
През 1999 година имах удоволствието за първи път да работя съвместно с нея тук в Америка. Но последните четири години тримата работим постоянно заедно, разбираме се и си помагаме, което ми носи удоволствие. Страшно много се радвам и на успехите, които жънем чрез труда си и съм истински щастлива за всяко едно постижение на децата, които тренираме.

Преди фигурното пързаляне да дойде в живота ви, вие всъщност сте се занимавала с художествена гимнастика, при това възпитаничка на Нешка Робева.

Да, така е. От 5-годишна се занимавам със спорт, като започнах да тренирам художествена гимнастика в родния си Пазарджик. Майка ми е треньор по художествена гимнастика, но аз никога не съм тренирала при нея. Спомням си, че още като малко дете й казах, че ще се запиша при друг треньор. Така и направих. Отидох при майката на световната шампионка Диляна Георгиева, която е огромно име в гимнастиката. След едно състезание, на което се явих, ме взеха в Националния отбор на България, едва на 7-годишна възраст. Така се оказах и възпитаничка на Нешка. Тази школа ме е направила не само спортист, но и силен човек. Така че, дължа много на спорта. Ако в момента трябва да започна наново живота си, пак бих избрала същия път.

В същото време обаче, сте била и цели два пъти Мис Финтес на България.

Конкурсът „Мис Фитнес“ е развлекателна програма в живота ми (смее се). Нищо сериозно, просто едно забавление. Спортистите не сме свикнали да бездействаме и когато спрем да се занимаваме активно с дейността си, гледаме да запълним периода до треньорската позиция с нещо. В онези дни бях студента във ВИФ (ред. бел.: днес НСА) и имах достатъчно свободно време, за да се забавлявам с конкурса „Мис Финтес“. Беше приятно, но със сигурност не го зачитам за сериозно постижение.

И после идва ред на фигурното пързаляне. Как се случи така, че да замените спортната зала с леда?

Имах кратък период, в който се занимавах със спортна аеробика. Тогава помагах на приятелката си Ивелина Дешкова, която също от художествената гимнастика беше започнала да се занимава със аеробика. Едно от нашите момчета състезатели работеше и с Националния отбор по фигурно пързаляне, като им водеше два пъти седмично аеробика. Веднъж беше възпрепятстван и не можеше да поеме часа им, затова помоли мен. По време на този час треньорката Людмила Младенова ме попита дали бих искала да опитам да работя на леда с някои от състезателите и аз приех. Така започнах с програмите, хореографията и движенията в пързалянето. Малко по малко заобичах този спорт и си останах в него, като дълго време работих с Людмила.

Как взехте решението да се преместите в Америка?

Анжела и Иван дойдоха на един международен турнир в Италия, на който участие взе техен състезател. Тогава тримата се заговорихме и те ми казаха, че имат нужда от човек като мен, който да им допълни екипа и да помага с хореографията, общо физическата подготовка и кондиционната тренировка. Поканиха ме да пробвам и да преценя дали ще ми хареса в Лос Анджелис. Така края на 2014 г. напуснах Италия и се озовах за постоянно в Щатите.

В какви условия тренирате децата?

Не мога да кажа, че няма условия. Има лед, има зали, в които се работи – напълно достатъчни, за да развиваме децата. Опитваме се да се развиваме с нови технологии и спортни машини, както и информация и техники, така че дори ние самите да се усъвършенстваме и да вървим към успеха.

Има ли много желаещи за фигурно пързаляне?

По принцип Америка е страна със сериозни традиции във фигурното пързаляне. Има много шампиони, както световни, така и олимпийски, което означава, че държавата разполага с безброй пързалки.

Къде в Лос Анджелис могат да ви намерят желаещите да се обучават при вас?

Работим в Торънс, на пързалката Skating Age, заедно с две помощни зали, в които се подготвяме физически и хореографски.

Сред вашите деца има ли българчета?

За съжаление нямаме. Работим предимно с американчета.

Което не е малко, защото се доверяват на български отбор от треньори, на които да поверят децата си.

Забелязала съм, че американци се доверяват на тези, които постигат резултати.

Какво ви даде спорта за всички тези години?

Мога да кажа, че той е моето „хапче за щастие“. Дал ми е всичко и до сега не ми е отнемал. Нямам настроение – слагам маратонките и тичам. Изпитвам трудност – започвам да се движа. Решавайки проблем – винаги подхождам към него със спорта.

Какво ви предстои от тук насетне?

Новия сезон, които идва с усилена подготовка, тренировки, музика, нови програми и костюми. Облеклото е голяма емоция, защото са немалка част от естетиката на състезателя относно представянето. Днешните костюми са много ефирни и богати, направо са цяла мода. А на мен това ми е голяма слабост и когато не „плувам“ в спортните среди, съм потопена в модните тенденции. 
Но в момента, като цяло сме се фокусирали над по-добро качество на изпълнение на основните елементи (скокове, пируети и т.н.), както и стъпки, показващи умения в пързалянето, работа по пластиката, с което да се качи нивото на изпълнение и т.н. Различните категории, идващи с израстването, носят различни изисквания за изпълнението. Затова за новия сезон работим именно над това, за да могат да на първо място да представят добре себе си, а после и нас, на състезанията.

Липсва ли ви България?

Разбира се, че ми липсва… Тя ми е родина и честно казано ми беше много трудно да я напусна.

Радвам се да чуя, че въпреки всички блага на Америка, има българи страдащи по родината.

Ако трябва да сме напълно откровени, България винаги липсва на децата й. Не всичко е блясъка и лъскавината, в които са обгърнати Съединените щати. И макар да умеят да заслепяват очите, в сърцето продължава да има едно празно място, което нищо няма да бъде в състояние да запълни – мястото на твоя роден дом.
Мен тук работата ми е нещото, което ме кара да се чувствам добре – радостта да предам нататък наученото и да виждам как пред погледа ми децата растат и се развиват, трупайки признание и успехи и намирайки своето място в света и живота.

Какво бихте пожелали на читателите на в. „България СЕГА“?

Да се борят с живота и никога да не се отказват! Трудности винаги ще има, те са неизменните препятствия по житейския път на всеки, но човек никога не трябва да се предава и сломява глава, а да гони целите си. Така че, пожелавам им да са живи и здрави, устремени напред и много късмет!

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7