Мартичка Божилова : „Златна мечка“ за филма „Не ме докосвай“ е исторически момент за българското кино!

Начална страница | Личности | Мартичка Божилова : „Златна мечка“ за филма „Не ме докосвай“ е исторически момент за българското кино!
image

Филмът „Не ме докосвай“ (англ. Touch Me Not) получи голямата награда „Златна мечка“ на Международния филмов фестивал „Берлинале“, който се състоя от 15-25 февруари 2018 г. в немската столица. Наградата бе определена от шестчленно жури с председател германския режисьор Том Тиквер. В главната селекция на „Берлинале“ се състезаваха 19 филма.
„Не ме докосвай“ е копродукция на Румъния, Германия, Франция, Чехия и България. Режисьор на филма е румънката Адина Пинтилие. Копродуцент - българката Мартичка Божилова. Музиката е на Иво Паунов. Една от ролите във филма се изпълнява от българската актриса Ирмена Чичикова. Българинът Георги Налджиев има поддържаща роля.

Специално за читателите на вестник „България СЕГА“ г-жа Мартичка Божилова - копродуцент на филма „Не ме докосвай“ даде интервю.

Г-жо Божилова, най-напред бихме желали да Ви честитим наградата „Златна мечка“ на Международния филмов фестивал „Берлинале“ 2018! Бихте ли ни казали дали присъждането на наградатаВи изненада?

Преди церемонията организаторите много настояха за нашето присъствие там, което е индикация за получаване на награда. Всъщност преди „Златната мечка” ни беше присъдена наградата за „Най-добър дебют“ с парично изражение 50 000 евро и решихме, че това е нашето отличие. Това е награда, която се присъжда от друго жури и е една от първите, които се връчват. Можете да си представите момента, когато председателят на голямото жури Том Тиквер обяви нашия филм, каква неописуема еуфория настъпи сред екипа на филма.   

Някои специалисти и журналисти посочват, че филмът „Не ме докосвай“ е „изключително смел експеримент“. Съгласна ли сте?
Да така е, филмът не прилича на никой друг. Режисьорският метод е специфичен и свързан с дълъг процес на работа и със създаването на безпределно доверие между автора и неговите персонажи. Смятам, че именно заради това филмът беше така високо оценен от две независими едно от друго журита.  

Как мислите, какво е посланието на филма?
Както режисьорката Адина Пинтлие каза на пресконференцията на Берлинале, филмът изразява борбата за вътрешна свобода чрез разбиране и осмисляне на своята сексуалност и тази на другите.   

Споделяте, че наградата е „исторически момент за българското кино“. Ще поясните ли тези Ваши думи?
Филмът е произведен и изобщо възможен благодарение на европейската конвенция за копродукциите. Това е български филм със сериозно българско участие и сме горди и щастливи, че за първи път в българското кино печелим „Златна мечка”. Това не се е случвало досега и много се радваме, че „ръцете“ и „ушите“ на Мечока са български.      

Как е възникнала идеята за филма „Не ме докосвай“?
Това е много личен филм за режисьорката Адина Пинтилие и мотивацията за него е чисто автобиографична. Оттам тръгва дълбоко и дълго проучване на темата за интимността. 

Работили ли сте преди това с Адина Пинтилие - румънския режисьор и сценарист на филма?
Познавам Адина Пинтлие от десетки години. И двете сме съмишленици, свързани с документалното кино, които споделят сходни мотиви и естетически търсения в киното.

Г-жо Божилова, бихте ли ни казали колко време е продължила работата по филма?
Същинската работа по филма отне 7 години, а за режисьорката – дори повече. 

Къде е сниман филмът „Не ме докосвай“?
В три държави – Румъния, Германия и България. Горди сме, че прекрасната финална сцена на филма е снимана в София. Софийските снимки са на две култови места – „Дерида Денс Център“ и „Фабрика 126“.

Според Вас, кои бяха най-големите предизвикателства, свързани с подготвянето на филма?
Филмът е смел и много неконвенционален, така че по пътя си трябваше да срещнем и много отхвърляне. Трябваше много вяра и упоритост в дългия път, който извървяхме. Всички копродуценти, които са едни от водещите европейски професионалисти,  отстояхме вярата си в Адина докрай. 

Премиерата на филма „Не ме докосвай“ в България се състоя по време на Международния фестивал „София Филм Фест“, който бе открит на 7 март 2018 г. Филмът участваше в „Балканската програма“ на фестивала. Има ли и други покани за участия?
Филмът беше представен в „Балканския конкурс“ като българска премиера. Да, предстои му да обиколи света – вече има множество покани от водещи международни кинофестивали. 

В коя страна ще бъде следващото представяне нафилма?
Сега, през месец април, му предстои международна премиера на престижния фестивал „Визион дю рийл” – Нион, Швейцария.

Мислите ли, че българското кино е в подем?
Раздвижването в българското кино е голямо. Публиката започва да го забелязва и тук, в България. Все още предстои филм на български режисьор да бъде поканен на най-големите състезателни форуми в света. Вярвам, че след пробиви като този с нашия филм или с филми, които дебютираха на водещи международни фестивали, това скоро ще се случи.     

Какви са Вашите следващи филмови проекти?
Предстои много интересен сезон за нас. Наесен ще бъде премиерата на сериала „Денят на бащата”, който компанията ни АГИТПРОП продуцира за Българската национална телевизия като изпълнителен продуцент. Сериалът е с участието на звездите Захари Бахаров, Весела Бабинова, Александър Сано, Глория Петкова и малкия Патрик Шон Хесън, който е откритие за киното.
Също през есента предстои премиерата по БНТ на колекцията от филми „Окупация 1968”, посветена на 50-годишнината от събитията в Чехословакия през 1968 г. В тази международна копродукция петима режисьори от страните, окупирали Чехословакия (Русия, Унгария, Полша, Германия и България), снимат филми за инвазията през гледната точка на преките участници в събитията. Филмът представя окупацията, видяна през очите на окупаторите. Българският режисьор в проекта е Стефан Командарев. С богатия и силно въздействащ материал, който засне, Стефан „разви” късометражния филм от омнибуса в 60-минутен филм - „Ненужен герой”, който също ще бъде излъчен по БНТ. 
През есента предстои и премиерата на пълнометражния филм и минисериал „Дворците на народа” на Борис Мисирков и Георги Богданов, копродукция с Германия и Румъния, в копродукция с телевизия MDR/ARTE и БНТ, подкрепен от кинофондовете на България, Румъния и Хамбург – Германия, програма МЕДИА на Европейския съюз, както и шведската телевизия SVT.Филмът разказва за емблематичните сгради от времето на социализма - Московския държавен универститет, Двореца на парламента в Букурещ, Националния дворец на културата в София, Двореца на Сърбия в Белград, Двореца на републиката в Берлин и за тяхната съдба в наши дни.        

 „Никоя форма на изкуството не влияе толкова много на съзнанието като филмът – право в емоциите, дълбоко в тайнствените пространства на душата”- казва големият шведски режисьор Ингмар Бергман. Как тълкувате неговите думи?
Киното е най-достъпният и директен медиум и е наша привилегия и задължение да създаваме филми, които да вълнуват, да карат хората да мислят и да променят света.

Какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА“ в България и по света?
Да бъдат здрави и да гледат българско кино с все повече и по-хубави български филми.

Уважаема г-жо Божилова,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“! Желаем Ви бъдещи успехи!

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, Берлин

Снимката е предоставена от г-жа Мартичка Божилова и се публикува с нейното съгласие.







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7