Рая Вид – българската Мери Попинс

Начална страница | Личности | Рая Вид – българската Мери Попинс
image




Рая Вид е творческият псевдоним на Радка Видьова – строителен инженер по образование, но с талант на умел разказвач на истории. За малки и пораснали деца, а също и за тези, които все още не са забравили, че са били такива. Пише стихове, приказки, разкази, романи. Редактор е на книги, член на Клуб „Буквите“ и Кабинет на писателите – фондация „Буквите“, член на жури в конкурси. Има много публикувани творби в елекронното списание „Литературен свят“, в „Поетично кафене“, „Откровения“ и други. Нейни творби са намерили място в множество литературни алманаси: „Сребърни звънчета“ /2013, 2014/,  „Тракийска лира“ /2013, 2014, 2015/, „Ловеч 2014“, в алманаси издадени от Фондация „Буквите“. През 2017 г. взе участие в Международния литературен конкурс „Изящното перо“ в Чикаго, на който разказът й „Изящно перо“ бе отличен с първа награда. Салон за българска култура и духовност в Чикаго събра творбите на всички участвали в конкурса в сборник – том 1 с разкази и том 2 със стихотворения и сборникът бе представен в Чикаго на 24 март 2018 г. По случай Деня на българската култура – 24 май, той ще бъде предоставен с официална церемония и на Конгресната библиотека във Вашингтон, САЩ.
Авторката пише с изключителна любов за малките си приятели – децата, с които успява да намери общ език и освен познанието, да постигне и възпитателен ефект. Може би затова я наричат и българската Мери Попинс. През 2017 г. излезе нейната детска книжка „Светът е малък“.
А наградите й не са малко: 3-та награда за „Любовта в края на кабела“ 2012 /проза/ – Фондация “Буквите”; 2-ра награда – разказ - „Обич многолика”- „Клуб 50+”; награда пътепис „На един час път от София” - „Кафене.бг” 2014 г.; 3-та награда – за рибарски истории /2014, 2016 и 2017/ - Бургас; 3-та награда за разказ в национален конкурс "Славянски дух и единение” /2015/; награда в конкурс ”13 черни котки” /2015/; поощрение в конкурс на тема „Есенен листопад“; поощрение за проза и първа награда в хумористична категория „На чаша свобода“ в конкурс „По стъпките на лятото“ 2016“; Грамота за художествено майсторство за сатира в социален конкурс „Червеният ездач“ /2017/, включени разкази в списание за литература и култура „Мечта за книга“ /2017/ от конкурси - „Буквите“, „Еротични истории“, „Диалози“, „Всичко за майка ми“; втора и трета награда за скеч, две първи награда за разказ от 55 думи и разказ „Моят първи спомен“ в конкурси на клуб „Многоточие“- Фейсбук. Номинация - 2 разказа в конкурс „Моята малка тайна“ /2017/ - клуб „Новия живец“- Атина, 2-ра награда за разказ в национален конкурс „Заветите на Левски“- 2017, Грамота за открояваща се художествена творба в конкурс за християнска творба „Де е Витлеем?“ /2017/.
Предлагам едно кратко интервю с писателката, специално за в. „България СЕГА“ – Чикаго, САЩ.

Рая Вид през 1968 годинаС.Г.: Рая, през миналата година твоята творба „Изящно перо“ спечели първа награда за разказ в международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“. По този повод ли написа разказа или той има друга история и каква е тя? 

Р.В.: Да, разказът беше написан специално за конкурса. Благодаря на журито за високата оценка!

С.Г.: Участвала си наскоро и в конкурса „Нови 55 думи“ на литературния клуб „Многоточие“. Какви са тези нови думи, които не са казани досега, и успяват ли те да дадат някаква посока на това своеобразно многоточие...? 

Р.В.: О, това не са нови думи! Това е къс разказ точно с 55 думи. Не зная дали дават нова насока, но разнообразяват литературната изява на много творци и ги предизвикват да мислят и пишат, като изразяват много неща с малко думи.

С.Г.: Ти пишеш проза, поезия за деца, сатирични разкази. Къде в този широк спектър от жанрово многообразие успяваш най-добре да изразиш себе си?

Р.В.: Първо мислех,че поезията е моето призвание. После разкрих детската си душа в приказките. След това се възмутих от лошото в действителността и тогава се появиха хумористичните разкази, защото не можех по друг начин да се боря с него. Разказвах и истории, свързани с трудния селски живот. Невероятно, но откривам себе си навсякъде. Сега пиша роман в три части за всичко, което се случва в живота ми и наоколо. Двете вече излязоха от печат – „Танцуващи истини“ и „Нишки от преплетена вяра“. Надявам се до края на годината да излезе и третата част „Прокълнати мигове“.

С.Г.: Според мен най-трудно се пише за деца, защото те са като скенер, който безпогрешно улавя липсата на искреност. Как успяваш да привлечеш детското любопитство, но заедно с това и да постигнеш възпитателен ефект?

Р.В.: Може би още съм едно непораснало дете, което не е изживяло своето детство. В момента съм пенсионер и работя като детегледачка на едно тригодишно момче. С него сме приятели и вкъщи, и навън – играем заедно, рисуваме, моделираме, учим буквички и цифри, опознаваме света и разсъждаваме върху всичко наоколо, като си говорим кое е добро, кое лошо. Понякога имам чувството, че взаимно се учим един от друг на много неща. Така заедно се възпитаваме къде, кога и как да мълчим или да говорим.

С.Г.: Антоан дьо Сент Екзюпери посвещава своята книга „Малкият принц“ така: „На Леон Верт, когато е бил малко момче“. Там обаче има и едно друго послание: „Най-същественото е невидимо за очите“. Това помага ли ти на теб, за да достигнеш до детската душа?

Р.В.: Разбира се! Децата са непредсказуеми и копират възрастните и с думи и с действия. Човек никога не знае как ще реагират или какво ще попитат. Често една казана дума може да ги нарани, а друга да отприщи поток от въпроси и отговори. Стремя се да превръщам всичко в игра, за да докосна по-лесно детската душа.

С.Г.: В книжката „Светът е малък“ намери ли място твоят „малък принц“? 

Р.В.: „Малкият принц“ е любопитен за света, но той не се върти около него и няма как да намери място за себе си, докато е дете. Самата аз все още не съм намерила мястото си, но не определям себе си като принцеса.

С.Г.: Напоследък много се говори, че обществото като цяло, създава консуматорско поколение. На какво се дължи това и как би могло да се промени?

Р.В.: Това се дължи на технологиите. Децата прекалено много стоят пред телевизора от малки или държат в ръцете си мобилни телефони. Така ангажират вниманието си, получават вид зависимост, не се движат, не играят, не искат да четат… От друга страна родителите са прекалено заети със себи си, с проблеми от битов, служебен или финансов характер и предпочитат да имат спокойствие около тях, като угаждат на рожбите си.

С.Г.: Наричат те българската Мери Попинс. Защо?

Р.В.: Хм! Може би точно, защото се опитвам със случките, с разговорите, с игрите с малките деца, да бъда на тяхното ниво и същевременно да ги възпитавам.

С.Г.: В ежедневието ни все по-малко има място за смях и радостно настроение. В твоите сатирични разкази успяваш ли да го създадеш и по какъв начин?

Р.В.: Това оставям на читателите да решат. Стремя се да гледам нещата откъм смешната им страна, за да оцелявам аз, а и те самите. Понякога героите ми в такива разкази изпадат в комични ситуации, но са реални. Друг път самата аз не знам да се смея ли над действията им или да плача.

С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?

Р.В.: Живот и здраве най-вече! Нека се усмихват повече, да се надсмиват дори над тъжните неща, които им се случват, защото всичко е временно и от нас самите зависи как живем – дали паднали на колене или с вдигната глава. И още нещо – нека никога не забравят детското в себе си!


Снежана Галчева –
Председател на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7