"България СЕГА"- вестникът на българите в САЩ и Канада + - Малинка Цветкова – „Мисията изпълнена“

Малинка Цветкова – „Мисията изпълнена“

Начална страница | Личности | Малинка Цветкова – „Мисията изпълнена“
image

И макар това да е само име на един от многото написани разкази от авторката и спечелил поредната награда, заглавието отговаря до голяма степен на приоритетите в живота й. Определено нейната мисия е да раздава от себе си – добра енергия, творчески заряд и вдъхновение, положителни емоции. И това се вижда от цялостното й творчество.
Малинка Божкова Цветкова е от Ботевград, но от 2008 г. живее и работи на испанския остров Ибиса. Член е на Съюза на независимите писатели в България, на Литературен клуб „Стамен Панчев“ – Ботевград, на Клуб за литература в Санта Еулалия в Испания. Авторката е позната със своите произведения както в родната си страна, така и в много страни по света, в които е участвала в литературни конкурси и е печелила заслужено награди – Испания, Аржентина, Еквадор, САЩ и др.„Седми Национален поетичен конкурс „Мила Родино“, “Versos en el aire II” – 2014 г.; „VII Международен конкурс за поезия „Белоцветните вишни“, „Poesia Erotica” – 2015 г. През 2016 г. има публикации в алманах „Нова българска литература – Хумор и сатира 2016“ и в антологиите “II Concurso de Poesia”. През 2017 г. – в списание за литература и култура „Мечти за книга“, в антологиите “Historias de Amor”, “Relatoseroticos Afrodita y Eros III”, в литературен сборник „Изящното перо 2017“. На Международния литературен конкурс „Изящното перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност в Чикаго, авторката печели Първа награда за разказа „Мисията изпълнена“.Малинка Цветкова има издадени четири стихосбирки на български език: „В различни точки на света“/2013/, „Молитва за хубаво време“ /2015/, „Страх“ /2016/, „Не искам“ /2017/. Всички те са преведени и публикувани на испански език, а някои и на каталан. Поетичните й книги са представяни официално в Исторически музей – Ботевград, Военен клуб – Пловдив, Библиотека „Can Ventosa” – остров Ибиса, Генерално консулство на Република България във Валенсия, Столична библиотека – София, гр. Бат Ям – Израел, Посолството на Република България в Мадрид и др. Наскоро Малинка Цветкова участва в Международния Фестивал „Израелмой – моят възлюбен“, където на поетичните вечери бяха четени нейни стихове.
Малинка Цветкова има 25 награди от участия в различни литературни конкурси в чужбина и в България. Тя сама финансира издаването на четирите си стихосбирки, последната от които е „Не искам“. В едно от интервютата с нея тя откровено признава, че където и да се намира през годините, винаги носи в сърцето си нейния роден град и „нейната България“. За стиховете си споделя: „Старала съм се изказът ми да е кратък и семпъл, защото животът е прекалено сложен, за да го объркваме с дълги словоизлияния“. Литературният критик Марин Кадиев – председател на Съюза на независимите български писатели даде висока оценка на последната й поетична книга: „Тя постига наистина едно естетическо съзряване. Стиховете й са синтези, кратки обобщения с мъдрост“. При представянето на последната й стихосбирка кметът на Ботевград казва: “Вие сте сред тези хора, с чиито успехи и постижения се гордеем... Със словото и неизчепаемата си енергия Вие поддържате буден българския духи полагате усилия за обединяване на българската общност извън пределите на страната.“ Радостна съм, че Малинка Цветкова се съгласи да даде интервю за нашите сънародници отвъд Океана  специално за читателите на в. „България СЕГА“.
С.Г.: Малинка, казват, че Човек има мисия в живота, който живее и чрез всяко негово действие, мисъл, емоция той работи за нейното осъществяване. Съгласна ли си с това?   
М.Ц.: Не само съм съгласна, но и вярвам в това.
С.Г.: Каква е твоята мисия?
М.Ц.: Моята мисия е да помагам. Невсякога е целенасочено, понякога става и подсъзнателно. Стигнах до този извод преди години, анализирайки важни събития от живота ми, както и хората, които са влизали в него.
С.Г.: Както много наши сънародници в последните три десетилетия и ти живееш от доста време извън страната, в която си родена. Смяташ ли, че националната ни принадлежност се свързва само с географското определение за място?
М.Ц.:В никакъв случай, националната ни принадлежност не се свързва само с географското определение за място. Не мога да си представя да се “закова” на едно място. Или че далеч от България няма да се чувствам българка. 
С.Г.: Все повече представители на българското изкуство в различни жанрове, културни организации, българскиучилища зад граница, индивидуални творци, живеещи по света, работят за една голяма кауза – възраждането, разпространението и съхраняването на езика ни и българското културно наследство за поколението българи, което се ражда иживее извън страната ни. Според теб какъв е пътят, за да се постигне това?
М.Ц.:Кой с каквото и както може трябва да помага на България, независимо къде се намира.Когато живееш с тази мисъл, пътят сам се очертава.
С.Г.: Ти си творец, който е участвал в много и всякакви литературни конкурси – в България, Испания, Аржентина, Еквадор, а през 2017 г. взе участие и в Международния литературен конкурс в Чикаго, САЩ „Изящното перо“, като в повечето от тях си получила признание с награди. Това ли е твоят принос за съхраняването и разпространението на българското ни културно наследство?
М.Ц.:Двадесет и една са наградите ми в чужбина. И всяка една от тях е повод да се заговори за България. Прави впечатление страната, която представлявам, защото тя не е сред испаноговорящите. 
С.Г.: Не са много творците, които създават произведенията си и на друг език, освен на родния. Ти пишеш на български и испански. Съумяваш ли да „почувстваш“ другото слово и когато пишеш успяваш ли да бъдеш изцяло себе си?
М.Ц.:Винаги се стремя да бъда себе си, независимо на какъв език се изразявам. С течение на годините все по-добре усещам испанския език, чийто словоред се различава значително от българския.
С.Г.: Пътуваш много, участваш във фестивали, представяш творчеството си по света. Една от стихосбирките си озаглавила „В различни точки на света“ /2013 г./. Коя е точката, където се чувстваш най-добре?

М.Ц.:Непрекъснато търся красотата и когато тя ме заобикаля се чувствам добре. А когато тя е допълнена с лично удовлетворение и е споделена поне с някой от близките ми хора, то тогава мога да кажа, че се чувствам най-добре.

С.Г.: Испанско издателство ти е предложило договор за издаване на испанския вариант на четвъртата ти поетична книга „Не искам“. Как се чувства един български творец с такова признание?        
М.Ц.: Щастлива съм, че президентът на барселонското издателство “Carena” Jose Membrive хареса испанския вариант на “Не искам” и книгата вече е факт. И лично той ще дойде да я представи на 25 април тази година, на остров Ибиса.
 
С.Г.: На Фестивала „Израел мой – моят възлюбен“ са били представени твои стихове. Разкажи ни нещо повече за поетичните вечери на фестивала.
М.Ц.: На рождения ми ден, миналата 2017 година, моята фейсбук приятелка Весела Сели Райчинова ми честити празника и писа, че е впечатлена от творческите ми изяви и ме покани на фестивала в Израел. Приех с радост и няколко дни през май се потопих в атмосферата на фестивала, заедно с артисти, дошли от дванадесет страни. В една от вечерите, посветена на поезията, представих току-що излязлата от печат книга “Не искам”. Незабравими за мен ще останат атмосферата и разговорите с интересни личности, с някои от които поддържаме контакти от тогава.
С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?

М.Ц.: След представянето на първата ми книга “В различни точки на света”, прочетох статия-отзвук за него, озаглавена: “И в различни точки на света хората си остават хора”. Където и да бъдем, каквото и да ни се случва - да оставаме хора. Това е моето пожелание към читателите на вестник “България СЕГА”.

ДУША

Целият ми свят събран е в теб, душа!
Със тебе тялото ми диша.   
Чрез теб живея и обичам...

Уж мъничка си и незрима,
а колко много си ранима.
И колко можеш да болиш!...
Малинка Цветкова

Снежана Галчева –
Председател на Салон

за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“       






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7