Фурорът Никола Константинов: Трябва да помислим как да направим едно по-хубаво „тук“, което да не отстъпва на чужбинското „там“

Начална страница | Личности | Фурорът Никола Константинов: Трябва да помислим как да направим едно по-хубаво „тук“, което да не отстъпва на чужбинското „там“
image

Никола Константинов смая всички още с първото си стъпване на сцената на музикалния формат „Гласът на България“, в четвъртия сезон на предаването. Графа, Иван Лечев, Камелия и Поли Генова (треньорите) останаха напълно безмълвни изправени пред огромния талант на момчето. Вокалното майсторство на Никола накара хората в залата да скочат на крака, а сигурен съм, че и зрителите пред телевизионните екрани не са били никак безучастни. Скритото зад завеса момче изпя песента “Flashlight” на Jessie J, а когато параванът падна никой не можа да повярва, че изпълнението е било негово, затова се наложи да запее повторно.
Видеото от кастинга на софиянеца светкавично набра завидна популярност и постепенно завладя социалните мрежи. Днес бройката на гледаемост само в сайта YouTube е почти два милиона. Но ние не бяхме единствените оценили дарбата на Ники, това направи и официалният канал на шоуто The Voice в световен мащаб, като нареди появата му на сцената в няколко престижни класации (сред които е и Best 'ALL TURN' Blind Auditions worldwide).
Коментарите под кастинг клипа на нашенеца се пишат от всички точки на земното кълбо. Българи и чужденци възхваляват способностите на Ники, като някои от тях дори са на мнение, че неговата интерпретация на песента е по-добра и от оригинала. Всички са единодушни, че за първи път в български музикален формат се явява такъв глас, който умее да вълнува и е готов са световната сцена.
Интересен факт е, че „Гласът, който трябва да има бъдеще“ (както наричат Никола в медиите) не се явява на прослушването заради славата, която е върховната цел на участниците, а заради любовта към музиката, която носи в себе си. Той е изключително скромен, дори притеснителен, когато не държи микрофон. Здраво стъпил на земята и въоръжен с добри обноски и вежливост, които съвременния свят почти унищожи. Ники притежава качества, който днес все повече отсъстват у сочените за идоли популярни лица, а заложбите му спокойно могат да отвеят по-голямата част от тийн кумирите.
Оставям ви да прочетете разговора ни, след чиито край бях обзет от надежда, че ако повечето млади хора са като него, то България все пак я чака едно по-добро бъдеще.
 
 

Да започнем оттам, от където всичко започна за теб – „Гласът на България“. Какво те накара да участваш в предаването?
Може би се явих, за да разбера какво и до къде мога. Макар да съм завършил музикално училище, отидох във формата без конкретни очаквания. Във вокалните битки, които са част от това реалити, поставен в изключително конкурентна среда, човек израства чисто психологически. Така че, образно казано, участвах, за да си свиря часовника, понеже едно е вътрешно да знаеш до къде си стигнал, друго е изправен на музикалния ринг, където разбираш други неща за себе си.
Още на кастинга ти направи истински фурор. Тогава изпълни изключително трудната песен “Flashlight” на Jessie J, която изисква много голям гласов диапазон. Очакваше ли подобна реакция?
Не, определено не съм очаквал подобно внимание към мен. Песента действително е трудна, като много други, които Jessie има в репертоара си, което ги прави сложни за интерпретация и изпълнение. Често са истинско предизвикателство.
Факт е обаче, че не бях подготвен за реакцията на журито и публиката. И може би тук е една от разликите между България и чужбина. В страната ни е много по-лесно, както в моя случай, с една песен да бъдеш забелязан и в последствие разпознаван от хората. Докато зад граница, може и петнадесет песни да изпееш и пак никой да не разбере за теб.
Казваш едно изпълнение, но какво изпълнение беше само! В България и до днес, в нито един музикален формат, няма такова – не само от към вокално майсторство, но и като изненада, защото никой не очакваше момче да изпълни песента толкова перфектно в оригиналната й тоналност. Това остави всички ни безмълвни.
Не знам какво да кажа… Благодаря! Менторите тогава също казаха, че до тогава не се е случвало подобно нещо в нашенски музикален формат, което ме радва.
В чужбина нещата стоят по друг начин обаче.
Може би, защото записалите се и конкуренцията, като цяло, е по-голяма…
Да, вероятно е така. Докато тук все още съществува някакъв предразсъдък дали човек изобщо трябва да се яви в подобно предаване. И това възпира много от талантливите хора да се изявят и да заемат мястото, което заслужават в музикалния бизнес. Според мен, до тук на телевизионния екран сме видели едва една трета от надарените българи, другите все още набират смелост да кандидатстват.
Кажи ми как така се спря точно на „Flashlight“ за кастинга си? Все пак Jessie J е сложен изпълнител за жените, а какво остана за нас – момчетата.
Още първия път когато чух песента, тя ми легна на сърцето и душата. Почувствах я страшно близко до себе си. Като натюрел обичам по-бавните и мелодични песни. Контрастите в самия сингъл, както и силно въздействащия текст, също ме амбицираха да я науча. 
Всъщност твоето изпълнение предизвика възторг не само в страната ни, но беше включено и в редица класации в световен мащаб на официалния канал на предаването The Voice Global. То беше едно от първите, а и до сега, е от малкото български представяния в престижния канал.
Така е, но трябва да отбележим, че и някои други интересни изпълнения от нашия сезон на „Гласът на България” също влязоха в класации. До скоро не знаех за класациите, но определено това е огромно признание за всеки, явил се в този формат.
В твой стил е явно да скромничиш. За почти два дни видеото от кастинга ти направи милион гледания, а в момента са почти два милиона.
Един милион… може би сумарно. В YouTube, по мои спомени, на шестия ден бяха половин милион и отделно в сайта на предаването. Беше доста неочаквано за мен.
Как мина пътешествието ти в „Гласът на България“? Доволен ли си от него и покри ли очакванията ти, защото писаха, че си изпитвал доста притеснение по време на участието си.
Притеснение има във всеки участник и това е съвсем очаквано в едно такова състезание. Да, беше предизвикателство, но в същото време беше изключително ценно преживяване. Ако трябва да съм честен, беше най-смелото нещо, което съм правил до този момент в живота си. Като цяло съм доволен от представянето си и смятам, че то ми донесе много позитиви. Разбира се, съжалявам, че не успях да стигна по-напред, но това е част от състезанието.
Беше категоризиран като гласът, който трябва да има бъдеще, имаше страшно много почитатели и направо не мога да си обясня как изобщо се стигна до там, че да отпаднеш…
Може би нещо не им достигна на менторите. Всички бяха страшно талантливи и за разлика от предишни сезони на предаването, този беше много силен. В крайна сметка трябва да остане един, който да спечели и всички минаваме през ситото, като продължават тези, които в очите на треньорите имат необходимите качества.
Аз съм изключително благодарен за цялото преживяване и всичките участници в него, които ни помагаха – организатори, ментори, вокални педагози, работещи за една наистина добра и невиждана до сега продукция в България.
Казвам го, защото опаковката на шоуто от този сезон имаше много по-голяма бляскавост, но и в същото време наброяваше много талантливи участници. По принцип у нас в подобни формати се набляга на шоуто и драматичните истории, които забавляват публиката, докато в нашия случай екипът се постара да направи нещо много по-значимо и да се придържа както в световен мащаб към същественото, а именно гласовите данни, които са в основите на целия замисъл и концепция.
Какво се случва с теб сега след предаването?
Започнах да имам повече участия, което ме радва и вдъхновява да продължавам напред. Вече даже работя по финализиране на първата ми авторска песен, но тъй като все още не е напълно готова, искам да запазя проекта в тайна. Като човек, който сам финансира музиката си и е независим изпълнител искам да изпипам максимално всичко. Поради тази причина толкова време след формата още не съм пуснал песента, но когато стане се надявам да оправдае чакането. Работим с един от най-добрите композитори и текстописци над този проект. 
Да си независим изпълнител в България е доста трудно.
Това има негативни страни със сигурност, но определено има и позитиви. Независимостта носи свобода.
Знам че след като напусна „Гласът на България“ не си излизал една седмица от вас. Защо?
Аз съм стеснителен и не съм свикнал прожекторите да са насочени към мен. До тогава нямах никакъв досег с медийния и зрителския интерес и внимание, затова предпочетох да остана у дома си, понеже се притеснявах от срещите с хората.
Но съм си същия човек, преди и след „Гласът на България“ за мен няма промяна, но вече имам повече приятели, което ме прави щастлив.
Продължаваш ли да се занимаваш с визуални ефекти?
Да, от време на време, когато има някакви проекти.
А как попадна в сферата на визуалните ефекти, след като музиката ти е в кръвта?
Главен виновник е брат ми, защото той дълги години се занимава с това и аз реших, че това е доста интересно и в някакъв смисъл близко до изкуството. Изисква се креативност.
Какво всъщност правиш?
Визуални ефекти за различни видове реклами, клипове и филми. А брат ми прави и грейдинг (цветни корекции).
От малък се занимаваш с музика, но кога точно изпита любов към нея?
Любовта към музиката винаги съм си я носил. Нашите са ми казвали, че на тригодишна възраст съм пропял преди още да проговоря. Някъде  там ме записаха и на вокална група. Така че дори и за секунда не съм спирал с пеенето, всеки ден, дори и когато работя над визуалните ефекти често си припявам. В главата ми винаги звучат песни, различни според настроението ми.
Според теб в България има ли „хляб“ в музиката?
Мисля че да. И все повече вярвам, че хората търсят качествената музика и я подкрепят.
Съжаляваш ли, че с твоя талант не се яви на чуждестранен формат, а предпочете да се пробваш в България?
Не, със сигурност не съжалявам. Съзнателно съм избрал и решил да остана и да се развивам тук. Разбирам всички млади хора, които искат да заминат зад граница и да се реализират в чужбина, но съм на мнение, че ако стоим в родината си и съжаляваме, че не сме другаде, това няма да ни донесе позитиви. Според мен правилната позиция, защото това е позиция, е да помислим как да направим едно по-добро и хубаво „тук“, което да не отстъпва по нищо на „там“. Няма да е лесно, но ако всеки допринесе с нещо, тогава поне не е невъзможно. А подобрявайки България – подобряваме дома си.
Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
Най-вече да са здрави и силни, защото разбирам трудния път, който са избрали – да бъдат далеч от родното, а и в не малко случай от близките и семействата си.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“

 

 

 

 

 

 

 


 
Реакциите на треньорите за изпълнението на Никола






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7