Денчо Владимиров - Пловдивският Колумб, който откри нова България в Чикаго

Начална страница | Личности | Денчо Владимиров - Пловдивският Колумб, който откри нова България в Чикаго
image

Няма да е пресилено ако се каже, че възторгът, с който поетът-бард, сатирикът, писател и журналист говори за българската културна общност в Чикаго, би се сравнил с възторга на откривател. Според думите на Денчо Владимиров той се чувства точно така - „като Колумб, открил нова България в Чикаго“, защото е усетил солидарността и здравата връзка на българите, живеещи там. Той вече е представян като автор в САЩ, а много негови сатирични произведения са превеждани на английски и други езици. Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, работи във вестниците „Борба“, „Септемврийско знаме“ и др. Превеждан е и в някои от централните руски издания -„Литературная газета“, „Огоньок“ и др. както и в редица издания в Чехия, Словакия и Германия. Свързан е с Велико Търново не само академично, но и защото там започва да пише и публикува първите си остри фейлетони. По-късно в отдел „Хумор и сатира“ на окръжния вестник „Борба“ от гениалния художник-карикатурист Петър Борсуков-Бор получава първите си уроци по сатирично изобличение. Пише текстове и музика за песни. Като бард е автор и изпълнител на песните си “Момичетата от моята младост“, „Клетва пред Левски“, „Легенда за сатириците“ и много други. Носител е на много литературни и музикални награди, както и на специална награда за късометражен филм от Международния филмов фестивал „Балфест“. Член е на Съюза на българските журналисти. През 2017 г. е отличен с Първа награда за сатиричен разказ в конкурса „Изящното перо“, организиран от Салон за българска култура и духовност в Чикаго, САЩ.

С.Г. В последно време все повече се дава предимство на произведения от чужди автори, наръчници, самоучители, готварски книги и др. подобни, а българската книга като че ли остава малко в страни. Какво мислиш за това?

Д.В.:  Както е известно, САЩ са автор на стотици книги със заглавия „Как се прави…”. В този смисъл ставащото и в българската съвременна книжнина е просто едно дружеско епигонство. Но за отбелязване е, че американската литература се слави и с автори като Марк Твен, които не са написали и една книга с подобно заглавие, а са орали в съвсем други  високи теми. Но не това е най-печалното за днешната българска книга. Най-печалното е, че тя остава встрани от болките и радостите на хората, не извисява, не бичува. А най-уродливото е, че е вече в опасна степен  поръчкова, грантова. И пак конюнктура до болка…

С.Г.: Казваш, че чрез Международния литературен конкурс „Изящното перо“ в Чикаго, американците и светът откриват малка България чрез творците й. Това ли е целта на подобни конкурси?

Д.В.: Да, и Вие в Салона я изпълнихте блестящо.

С.Г.: Сатирата е специфичен жанр и много силно изразно средство. Как се борави с нея?

Д.В.: С характер. Както е боравил и колегата сатирик Ботев, който не се е поколебал да замени изящното си перо със сабя.

С.Г.: Няма да е пресилено да кажем, че душата на нашата планета е Словото. Ще оцелее ли то?

Д.В.: Докато има живот на  нашата  препускаща във Всемира прекрасна синя планета, ще има и слово. То е нейното най-отличително качество и постижение – колкото и да кацат на чуждите планети екипажите, няма да открият там слово. А нашата планета, единствена сред небесните светила, си има даже и химн- той бе създаден по инициатива на Едуард Хил /Мистър Трололо/ преди няколко години в конкурс с поети от цял свят. Аз като представител на България съм сред десетината победители в написването на текста на химна, просто им изпратих текст на своя песен от студенството и тя ми донесе победата от града на Нева. Но най-важното в този конкурс бе, че в него участваха стотици поети от  цял свят, които изразиха на стотици езици своята любов към Планетата. С толкова много, може би милиони поети, как ще загине словото на тази земя? Никогиш, както казва една моя съседка…

С.Г.: Освен писател, ти си и журналист. Според теб добрият журналист трябва ли да чете между редовете и да чува и вижда това, което другите не забелязват?

Д.В.: Според една моя дефиниция пред студенти от курс по журналистика, „Журналистът е човек с дух на излитащ самолет, който никога няма да кацне.” И отгоре, в полет, той вижда и това, което другите не забелязват или се правят, че не забелязват, пъплейки в благоденствието си…

С.Г.: Бащата на съвременната българска публицистика, създателят на Съюза на българските журналисти и първи директор на БТА Йосиф Хербст е казал: „Истинският, постоянно действащ Парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика“. Това актуално ли е и днес?

Д.В.: Да, аз от години се подписвам като „Народен представител в средствата за масова информация”.

С.Г.: Имат ли нужда българите от остри пера като тези на Ориана Фалачи и Вероника Герин?

Д.В.: Да, имаме нужда от такива пера, за да имаме… крила, с които да летим.

С.Г.: Епигонно или креативно мислене трябва да има съвременната журналистика?

Д.В.: Креативно, а не креватно заспало. Будно креативно, като при  Ботев, Раковски, Хербст, Гео Милев, а защо забравяме и първопублицисти като Черноризец Храбър и Пайсии? Равни с титаните…

С.Г.: След като разбра че печелиш първа награда в категория „Сатира“ в конкурса „Изящното перо“, ти сподели, че се чувстваш като Колумб, защото си открил нова България. Така ли се почувства и при специалното връчване на наградата ти във Велико Търново?

Д.В.: Како студент по литература не залягах за изпити над томовете на Панталей Зарев и сие, затова и не получавах особено високи  оценки. Но с получаването на „Изящното перо” на 20 декември 2017 година във Велико Търново, може и да се каже, че завърших университетското си образование по литература в Търново с „Отличен 6”, с  международна диплома от  Салон за българска култура и духовност в Чикаго. Благодаря на изпитната комисия!

С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“ в Чикаго, САЩ?

Д.В.: Да ги има, за да ни има като българи. За да я има България.

КЛЕТВА ПРЕД ЛЕВСКИ
Препускат бясно с мерцедеси
пехливани мазни на властта,
на сребърник слуги - метреси
продали съвест и душа.
Препускат бясно с мерцедеси
безродници у нас безчет,
Дяконе Игнатий - Левски, къде си
срещу злото да сбереш ни в комитет!?
Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
В земята пребродена от тебе
днес кански вик се носи за пари…
Печели ли човек пари без труд
потребен е - иначе, уви!
“Ако печеля - печеля аз за себе си” -
туй верую скандират нашенци навред,
за тях, Апостоле, ти вече непотребен си
със своя страшен и велик завет!
Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
ЗАКЛЕХ СЕ!

Снежана Галчева –
Председател на Салон за
Българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7