Лили Паслиева: „Родителите трябва да се съобразяваме с факта, че децата ни имат собствен живот.“

Начална страница | Личности | Лили Паслиева: „Родителите трябва да се съобразяваме с факта, че децата ни имат собствен живот.“
image

Новата книга на Лили Паслиевае озаглавена „Децата нашето щастие“

Гост на предаването “Stanley’s New America” беше Лили Паслиева, която е директор на Български Учебен Център „Знание“,Arlington Heights и Българско Училище „Родолюбие“, Park Ridge. Поводът за интервюто е новата й книга, озаглавена „Децата нашето щастие“.

Би ли представила себе си и твоите училища?
С удоволствие. Аз съм родена в Пловдив, но от 20 години съм в Америка. Това което ни събра днес, както каза, е книгата която написах за родителството и децата. Започвам оттук – обичам децата и работата с тях. Това е нещото, на което съм посветила живота си.

Какво е за теб човешкото щастие?
То извира във всеки един от нас и е добре всеки да се обърне към себе си и да го потърси вътре у него самия. Човешкото щастие няма да го намерим навън, първо трябва да потърсим и достигнем любовта към нас самите и тогава ще бъдем щастливи.

Как се става щастлив родител?
Бих казала лесно, ако всеки от нас не го приема за даденост, а положи мъничко усилие да направи детето си щастливо, както и себе си. Трябва да обичаме децата си, да бъдем внимателни към тях и най-вече да бъдем търпеливи към тях и да умеем да слушаме.

Може ли детето да бъде щастливо, ако неговите родители не са?
Ако детето е в по-зряла възраст и е натрупало някакъв социален опит, може да намери радостта в това което прави или другарчетата си. Но ако все още е малко – не мисля. Децата са много чувствителни и бързо може да угасне усмивката им или светлинката щастие в очите им.
Една от основните функции на родителите е да помогнат на своето дете да бъде самостоятелно в живота. Ще прочета откъс от твоята книга, който е посветен на този въпрос.
„Ще може ли да полети малко орле във висините, ако майка му не го научи да е силно и да следва природата си? Мислите ли, че на нея като майка й е лесно, когато го пуска още с незаякналите крилца за първи полет от гнездото, под което зее пропастта? Не, не й е лесно. Но за да изпълни природата си на майка, тя трябва да го пусне. Мислите ли, че малкото орле иска да се отдели от топлото гнезденце, даже гледайки от ръба на гнездото го обзема страх и крещи: „Мамо, не, не! Страх ме е!“

Какво би казала на тези родители, които толкова обичат своите деца, че не желаят да ги пуснат за техния „първи полет“?
Родителите трябва да се съобразяваме с факта, че децата ни имат собствен живот. Те са дошли на този свят, за да го живеят и ние не можем да определяме посоката му. Можем да стоим плътно зад решенията им, да ги подкрепяме или да бъдат сигурни в любовта ни, но сме и длъжни да ги научим на това, че живеят собствения си живот и да се справят сами с него.
Кога започва възпитанието на едно дете? Всички знаем израза, че първите седем години са най-важни.
Възпитанието започва даже преди тези седем години.

Още преди да се роди?
Да, още преди да се роди, още докато се намира в утробата на майка си. Тогава с топлите думи, спокойствието, което тя има и любовта, с която го очаква – тя го възпитава. След това започва ученето и тези седем години, за които сме чували редица изрази, представляват най-интензивния му период на учене през целия живот.

Значи е периодът, в които получават своя фундамент. А как може да се спечели доверието и уважението на детето?
Това е един от основните фактори за успеха на един родител, с който да възпита добре детето си, а именно с любов и уважение. Чувствайки тези две неща, детето винаги ще отвръща с тях.

Какво очаква детето от своите родители?
Най-вече подкрепа, която да усеща когато има проблем. Децата също имат техни си трудности и ние трябва да сме готови да бъдем до тях, без значение какъв е момента. Дали детето е сгрешило или не, то трябва да знае, че ние ще бъдем там за него и ще може да разчита на нашата помощ, независимо дали е допуснало грешка.

Живеем в един изключително опасен и рисков свят. Къде е балансът между  това да бъдеш строг и това да си либерален родител?
В това да научим детето да прави правилните избори, а случи ли се това – за него няма никаква опасност.

Какво е необходимо за младите родители, за да бъдат подготвени добре да отглеждат и възпитат децата си?
Младите хора полагат много усилие да се учат и образоват, да намерят добра работа, продължават да четат и квалифицират и когато постигат успехи в кариерата, това им носи едно изключително голямо удоволствие. Но това щастие, което получават от професията си, няма да е пълно, ако те не са и щастливи родители. Което означава, че за да сме пълноценни родители трябва да положим усилия, търсейки какво ще бъде най-доброто за детето ни, но също така и оглеждайки се наоколо, четейки книги, споделяйки с хора в същата ситуация и т.н. Затова беше създаден Университет за родители, който започна преди много години и включва теми за възпитанието във в. „България СЕГА“.

Говорейки за подготовката на младите семейства за отглеждане на децата си, трябва ли да имат и финансова подготовка? Знаем че тук не е евтино да отгледаш дете. Колко струват всъщност грижите за едно дете до 21-годишна възраст тук в Америка?
Предполагам това е много интересен въпрос… за финансистите и те биха могли да отговорят по-точно, на това колко възлизат подобни разходи. За мен най-голямата ценност за отглеждането на едно дете не се измерва в пари. Но действително виждам, че тук в Америка родителите искат първо да са финансово стабилни и чак тогава да пристъпят към тази крачка. Но мисля, че всичко може да върви едновременно и младите хора са такива, за да съумяват да покрият различните фронтове.

Детската психология е сложна тема, но какво е най-необходимо родителите да знаят за нея?
Това, че детето минава през различни етапи. Обикновено когато чакаме дете, майката се вълнува и започва да чете и образова по темата, но по-късно тази тръпка отминава и идва рутината. А точно в това време е моментът когато майката трябва да е наясно как да постъпи с детето.
Тоест, не трябва да се навлиза в рутинна фаза? Макар, че е по-удобно.
По-удобно е, да. Но не е най-правилното спрямо детето, защото винаги усеща нашето безразличие или че сме го чули само с „половин ухо“ и така в сърчицето му остава онова, което не е успяло да доизкаже.

Твоя съвет е да кажем „не“ на рутината и стопроцентово отдаване на детето?
Да и време за детето и семейството, като цяло.
Което не е лесно в Америка. Тук времето е дефицит.
Обикновено вечерите са най-подходящи, когато забързаният ден е приключил и за родителя, и за детето. Ако стане традиция в семейството всеки на вечеря да разкаже как е минал денят му и какво се е случило, винаги ще знаем дали детето ни се чувства добре и така ще изградим усет спрямо него и случващото му се.

Какво всъщност означава за едно дете да бъде обичано от татко и от мама?
Вниманието, за което говорихме. Вниманието да го изслушаш и да бъдеш до него. Децата често имат голяма нужда от нас и когато питам децата за боледуването им и те казват: „Ах, никога няма да забравя когато бях болен от шарка (например) и мама беше неотлъчно до мен!“ Така че, тази нужда не е за пренебрегване, тя е важна.

Какви проблеми могат да възникнат при по-голямо дете, когато в семейството се роди бебе?
Не трябва да пропускаме вниманието и към голямото си дете, макар да сме обсебени изцяло, като време и усилия, с многото предизвикателства и грижи около бебето. Понякога се получават много страшни психологически, а дори и физиологически промени в детето… Така че, когато направим комплимент на малкото дете, трябва да имаме подготвен такъв и за голямото.

Защото макар мълчанието му то запомня?
Да. И не само това – то го и изживява. А разпределяйки вниманието си правилно, по този начин ние всъщност изграждаме връзката между самите деца и правим така, че да се обичат, а не да се ревнуват.

От какво зависи децата в семейството да се разбират помежду си?
Вниманието и към двете. Както и това, по-малкото да има изграден авторитет към по-голямото, а по-голямото да има уважение към по-малкото.
Веднага ще дам пример с моето семейство. Всички знаем традицията по рождени дни да се черпи с бонбони в училище. Бях много изненадана когато малката ми дъщеря един ден се прибра с половин бонбон. Когато я попитах какъв е този бонбон и за какво е, тя ми отговори, че го носи за сестра си, тъй като е запазила половината за нея.
Това е много ярък пример.
Да. Затова не трябва да делим децата, а да разпределяме по равно уважението си и да ги учим да се уважават взаимно.

Защо е нужна детската градина на детето и какво му дава тя?
Това са първите стъпки на детето, отделило се от мама и татко.
Един малък първи полет?
Точно така, но той е не само първи полет за детето, а и за майката. Много често съм виждала как пристигат майки, които трябва да оставят отрочето си за първи път в детската градина. Интересното е, че детето не плаче, тъй като по една или друга причина вече е идвало за малко в училището и чака с нетърпение да се запознае с други деца и да играе. В същото време забелязвам обаче, че майката е тази, по чиито страни се стичат сълзи. Когато попитам защо е така, отговорът е: „Защото той не плаче“.
Така че, труден процес е за майките.
Това не е най-логичната реакция.
Като майка смятам, че е. Трудно е за майката да се отдели от детето си, какъвто беше примерът и с орлето.

Как да открием талантите на нашите деца?
Децата се раждат с много таланти, а понякога те са толкова, че е трудно за детето да се насочи към нещо конкретно, тъй като е развито по добър начин в няколко посоки.
Но затова са не само родителите, но и училището. С общите наблюдения забелязваме, че то обича да рисува, танцува или чете. Но майката най-добре ще прецени със своята наблюдателност, а може и да пробва едно, второ или трето.

Трябва ли родителите да се опитват децата им да бъдат многостранно развити?
Смятам че е правилно до такава степен, докато детето намери себе си. Ако родителят се уповава само на своя опит и наблюдения, той може да не види всичко.

Значи детето намира таланта си, а не родителя?
Точно така. Детето трябва да открие таланта си, когато обаче родителят му даде тази възможност. Тоест, родителите трябва да създадат условията детето да може да свири на пиано, да пее, да рисува, да ходи на математика, да танцува, да спортува… И когато има перспективите пред себе си, то ще каже кое обича да прави.

Някой бъдещи родители са изправени пред дилемата за едно или повече деца. Върху какво трябва да се концентрират, за да вземат правилното решение?

Ако изборът е за Америка – определено повече деца. Тук животът и динамиката са такива, че ни е трудно да се занимаваме с единственото си дете, а то иска внимание и ще го търси от нас. Но ако има братче или сестриче тази празнота ще бъде запълнена. В България е по-лесно, защото и едно дете да имаме, пускаме го на улицата и то си намира приятели и среда.
Като си спомня моето детство, направо се учудвам каква свобода имаха децата и колко самостоятелни са били.
Да. Но тук е различно. А що касае нас българите в Америка, не трябва да оставяме децата си самички, защото повечето от роднините ни са в България.

Кои са основните фактори, които оформят характера и личността на детето?
Те са множество, които са свързани. Но по принцип детето си идва със свои дадености и родителят трябва да ги подтиква и насочва, а в немалко случаи родителят трябва да работи и върху себе си, за да даде правилната посока на децата.

Как се възпитава трудолюбие от ранно детство и защо това е важно за бъдещото развитие на детето?
Всичко става с труд в този живот и всяко усилие носи достойнство. То от ранна възраст се труди, дори играейки. Труд е и да оправяме стаята заедно след игрите или да превърнем подреждането й в нова игра. Можем да възпитаме на трудолюбие посредством всички интереси на детето.

Какво трябва да знаят децата за парите?
Децата живеят във време когато парите са важни, така че те трябва да имат познания за парите. Тук в Америка от ранни класове започват да ги учат да боравят с пари, финанси и бизнес. Но по-скоро отношението към парите е важно в семейството. Това може да се гради дори и с това, отивайки в магазина да напазаруваме, детето да знае че купуваме най-хубавата храна, за да може да е здраво. Да знае, че купуваме дрехата, която то си е харесало и ще я носи, пази и цени. Така възпитаваме отношение към вещите и парите. Когато дойде момента и то да оперира с пари, да иска джобни, тогава има много начини и подходи, които съм описала и в книгата, за това как да уважава и цени парите.

Кои ценности не се купуват с пари?
Обичта, приятелството, отношението на хората към теб.

Родителят учи детето си, а то него. Така ли е?
Вярно е, има много какво да научим от децата. Наскоро четох пример за един мъдрец, при който отива болна жена и го пита какво да прави. А той й отговаря: „Намери двугодишно дете и остани две години с него“. Децата ни учат на много – радостта, непринудеността, факта, че не се интересуват дали другите ще ги харесат, което тревожи нас възрастните и в последствие го предаваме на децата. Но те са освободени, не са конформисти.

А трябва ли да ги учим да бъдат?
Много често в училище правим сцени, в които децата се изявяват. И най-хубавото е, че докато все още няма този страх как ще се представят, те са свободни и свикват със сцената и тогава изживявам изключителна радост. Виждам, например, дете, което не може да танцува народни танци, но излиза и е щастливо, а ние му ръкопляскаме. И ние трябва да се учим по този начин, все пак с излизането и опитите си се учим.

Да, трябва да се научим да не плащаме „данък обществено мнение“. Телевизия, компютър, смартфон… Как влияят всички тези неща за възпитанието на детето?
Живеем в едно време, в което не могат да се избегнат технологиите, които навлизат все повече, във все по-ранна възраст. Но родителите могат да поставят някакви условия, било то за определено време, в което да се използват. Не можем да се отдалечим от технологиите. Изключителното претоварване от информация в тази възраст от цялата тази система, води дори до забавяне на развитието на детето, защото обема на информацията не може да бъде обработен.

Къде и как могат нашите сънародници да намерят твоята книга?
Българите в родината могат да си я поръчат на сайта издателство „Либра скорп“. А тук в Америка могат да се свържат по телефон или имейл и да им бъде изпратена. Ще се радвам да има интерес от млади родителите, които искат да бъдат щастливи.
Благодаря ти! Желая ти децата около теб да продължават да те правят щастлива, а ти да помагаш на техните родители да намерят своето щастие чрез тях.

Контакти с Лили Паслиева:
Е-майл: lilipaslieva@yahoo.com
Тел. 847.858.9147


Светлозар Момчилов

водещ на токшоуто „Stanley’s New America”,
което се излъчва поканали 19, 35, 397, 679
на Comcast Cable и air channel 24.4







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7