Санда Йовчева – разчупване на модела

Начална страница | Личности | Санда Йовчева – разчупване на модела
image

Българската общественичка, писателка и журналистка Санда Тенева Йовчева е родена на 6 ноември 1882 г. в град Нова Загора. След завършване на гимназиалното си образование следва славянска филология в Софийския университет и в университета в Загреб. След дипломирането си се завръща в България и започва работа като учител. Писателят Николай Хрелков е бил нейн ученик и си спомня за нея с възторг:
„Нейното поколение жени, които се явиха на бойната арена на човешкия живот, бяха с малка доза идеалистически светоглед, което не им пречеше да проявяват в борбата огромна доза чест и човешки морал. В предните редове на това поколение стоеше Санда Йовчева. С часове тя ми е говорила за Ромен Ролан, за блестящия защитник на светлината... Под тоя нейн чар е целия ми живот, защото нейният образ запълня всичките ми детски дни, тогава, когато тя, като народна учителка, беше и моя учителка.”
Името й се свързва с организирането, издаването и редактирането на списанията „Утрина” и „Миротворец”, както и с редактирането на в. „Литературен живот” (1940-1943). Санда Йовчева е и една от основателките и активистка на Българския женски съюз, председател на женската секция при Славянското дружество. Участва дейно в Клуба на българските писателки. Превежда поезия и проза от сърбохърватски език. Автор е на разкази, повести, романи: „В мечти” - разкази, „Жетвен ден” - стихове, „Отхвърлените” - роман,  „Кръст за храброст” -  повест, „Под облачно небе” -разкази, „Ние в дълбокия тил” – роман и др.
Както името на всяка талантлива и известна жена през този период се свързва с някои от влиятелните мъже творци, така и до нейното стои това на големия ни лирически поет Кирил Христов. Освен че е един от първите редактори на поетичните й произведения, той е и нейн покровител и застъпник сред литературната общественост. Това, разбира се, дава повод в светските среди да се заговори и за още нещо. Интересен е споменът на внучката на поета, която пише: „Поетесета Санда Йовчева почнала всяка сутрин да посещава Кирил Христов в дома на семейството на ул. „Добруджа” 9 в столицата. Затваряли се в кабинета му под претекст да поправя стиховете й. В един такъв ден баба взела баща ми и леля ми и си отишла окончателно...”   
Но творчеството на Санда Йовчева, което  тя оставя след себе си, както и приносът й за разчупване на възприятието за модел на българската литература, е изключително нейна заслуга.
 
Макар че в този период жените творци са вече публично признати за поетичния им талант, представителките на българската женска литература търсят изява и в други направления. Името на Фани Попова-Мутафова вече се свързва с историческите й романи, появяват се разказите и пиесите на Евгения Марс, има изяви в публицистиката – Стела Янева, Жана Николова-Гълъбова. Повечето от тези авторки са организаторки, основателки и дейни участнички в Българския женски съюз и Клуба на българските писателки. През 1934 г. Клубът е в разцвета си. Създаден през 1930 г. той е първатата по рода си българска женска организация в областта на културата. Клубът е истински феномен в интелектуалния живот на страната по това време. Макар и учреден  като секция към Дружеството на българките с висше образование, той вече функционира самостоятелно. Писателките, обединени от женската си солидарност, имат за цел да откриват и насърчават литературните прояви сред жените. Заслугата на Санда Йовчева за това е изключително голяма.    Творчеството на писателката е с патриотична и социална насоченост. Тя е една от първите жени пацифистки в България. Антивоенният й роман „Ние в дълбокия тил”, отпечатан през 1937 г., е явление в българската литература. С неговата поява се определя и новото място на жените-авторки в литературата ни през този период. Силният протест срещу агресията на милитаризма в романа се внушава чрез съдбите на обикновените хора и чисто човешките им преживявания – сълзите и мъката на жените, когато слагат черните кърпи, съпричастността им, скръбта по загиналите, очакването на вести от фронта, грижата за ранените. Обикновеният човек не разбира смисъла на войната, но усеща опустошителната й сила. Повествованието на авторката за тези събития, пречупено през вътрешния свят на тези, които мълчаливо изнасят последствията на войната, доближава тази почти забравена авторка от 30-те  години на миналия век до един от големите ни класици и майстори на военния разказ – Йордан Йовков.
Санда Йовчева умира на 20 март 1946 г. в София. За съжаление макар и да е една от първите, които разчупват модела на възприятие на женското литературно творчество в България, националната ни  културна история е все още длъжник към нея и литературните й творби.

Снежана Галчева                             
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7