Легендарната Силвия Медзаноте от „Матия Бадзар“: В тенджерата ври проект с Краси Аврамов

Начална страница | Личности | Легендарната Силвия Медзаноте от „Матия Бадзар“: В тенджерата ври проект с Краси Аврамов
image

„Българинът е добър човек“, твърди примата на италианската музика

Силвия Медзаноте притежава уникалната способност да притегля към себе си, било то с изключителния си талант или с изящната си външност. Тя е истински магнит! Първото което виждаш е красивата й външност, на която (като мъж твърдо заявявам) просто няма начин да не се възхитиш, но после осъзнаваш, че дори по-пленителна е силата на нейната харизма.
Като изпълнител тя е величествена, надарена с глас от четири октави, с който направо жунглира на сцената. Разходката й между тоновете те оставя безмълвен и настръхнал и докато тя с лекота  ту се изкачва, ту слиза по нотната стълбица, ти си напълно парализиран… Артистът в Силвия ври и кипи с пълна сила, доказвайки защо я определят като звезда. Истински късметлия ще си, ако имаш удоволствието да присъстваш на нейно изпълнение, защото когато тя запее всичко друго сякаш изчезва…
Но освен това вокалистката на бившата група „Матия Бадзар“ е и удивителна личност. Докато тук в България повечето изпълнители сами се величаят и гледат отвисоко на останалите, примата на италианската музика е здраво стъпила на земята, без излишно високомерие или арогантност. Напротив, тя ще се държи с теб като равен, защото не прави разлика между хората и не слага етикети – нещо заслужаващо дълбоко възхищение. 
Докато говориш с нея тя ще ти се усмихва непресторено, изпитвайки радост от досега с нов човек, а накрая (абсолютно по италиански) дори ще те изпрати с целувка по бузата. Това е Силвия Медзаноте – безбожно привлекателна жена, изтъкана от великолепие и с живописна душевност, която откликна на молбата ми да даде интервю специално за в. „България СЕГА“. 

След концерта на Краси Аврамов в Пловдив

 



Не за първи път сте в България, имате ли наблюдения за българина като човек или за нацията ни?
Така е, но за първи път съм в Пловдив. Намирам града за изключително модерен и красив. Навсякъде има и Wi-Fi (смее се). Има много млада популация, по улиците се разхождат млади семейства с деца, което прави приятно впечатление. Повечето експресии по лицата на хората са благи и това ми подсказва какъв е българинът, а именно добър човек.
А какво е мнението ви за страната ни?
Имате много хубава страна, с прекрасни плажове. Била съм във Варна и Бургас, наслаждавайки се на плажната ивица. Посещавала съм няколко пъти и столицата, в която харесвам новите и модерни сгради.
Участвахте в концерта на Красимир Аврамов, като двамата изпълнихте една от най-емблематичните песни на „Матия Бадзар“ – “Vacanze Romane“. Какво мислите за него като дуетен партньор?
Първо искам да кажа, че шоуто беше великолепно и той има уникален глас. Красимир е много добър и силен човек, както и страхотен шоумен. Колкото до гласовете ни, те звучат изключително красиво заедно.
Как всъщност се запознахте с него?
В момента с големият маестро Пино Маркучи подготвяме международен проект, който да включва участието на различни изпълнители. Обмисляйки внимателно имената, с които мога да изпея дуети, изскочи името и на Красимир. Всъщност ни запозна точно маестро Маркучи, а чувайки гласа на Красимир не се замислих и за секунда. Беше ясно – просто трябва да работим заедно. Без колебание си взех билет и пристигнах в Пловдив, за да присъствам на концерта му, исках да съм сред публиката и да се насладя на шоуто, но в последствие дойде идеята и аз да взема участие. Просто съчетах двете, стоях в публиката, а когато дойде моят ред се качих на сцената.
Знам, че сте била срамежливо дете, което е трудно да се повярва, имайки предвид артистичната и силна жена, която сте днес…
Чрез музиката и пеенето успях да се освободя от срамежливостта, която до някъде може да се сравни с болестно състояние. Свенливостта обаче, все още е в мен, но днес тя ми помага да правя друго нещо – благодарение на нея стопявам разстоянието между мен и хората. Напротив, сега тя ме доближава до тях, колкото и иронично да звучи.
Като изключим стеснителността, какво дете всъщност беше великата Силвия Медзаноте?
Бях детенце, което винаги и неизменно пееше, но в същото време много се страхувах от хорското мнение. Точно поради тази причина, винаги пееш заключена в стаята си, а не пред публика. Отне ми доста време да преодолея тази плахост и да запея на сцената.
До колкото знам, първите стъпки към аудиторията са радио записи.
Вярно е, започнах с този вид работа. Беше по-скоро обаче реклама, така наречените „джингли“ изпълнения по радиото. Джингълът ми помогна, защото беше на запис и по този начин можех да пробвам отново и отново, докато не стане перфектно.
Два пъти вземате решението да напуснете групата „Матия Бадзар“ – защо?
Първия път, когато напуснах, изпитвах нуждата да се изявя като изпълнител солист и да започна кариерата си като самостоятелен женски глас. Така и постъпих. През 2010 година отново се срещнахме и подновихме проекта с групата, оставяйки обаче и място за мен като солист. Пеех с тях по всички участия, но паралелно с това имах и своя театрална програма.
Предполагам, че става въпрос за театралната постановка „Моите кралиците“, която вие сте написали.
Така е. По време на спектакъла интерпретирам и пея едни от най-големите италиански и международни гласове. Диалозите между песните са мои. Това беше „мястото“, което оставих за себе си извън „Матия Бадзар“.
Как дойде идеята за самия спектакъл?
Идеята се роди от детската ми срамежливост, която споменахме преди малко. Отделно от радио рекламите, другият фактор който ми помогна да победя неувереността беше непрестанното ми слушане на тези известни гласове. Прочитайки автобиографиите на певиците от които се възхищавах, разбрах че имаме общо – те също като мен са били срамежливи и са изпитвали притеснение в миналото. Затова си казах, че щом те са успели, значи и аз мога.
В момента поставя ли се спектакъла и ако не, обмисляте ли да го подновите?
Сега не, но ще започне през януари.
Освен диалозите в „Моите кралици“, сте написали е текста на песента „Росинка“, която е по наш аранжимент и преди години вие я изпълнихте заедно с две български момичета. Какво вдъхнови този текст?
Преди всичко – традиционната българска музика и фолклор. Бях задължена да напиша песен, в чийто текст да присъства името Росинка, понеже песента трябваше да участва в едно от най-известните детски предавания в Италия „Zecchino d'oro“. Написах историята за глухо дете на име Росинка, което въпреки факта, че не чува винаги е танцувало. В самото начало хората я гледат и критикуват, но в последствие разбират колко важна всъщност е музиката, която тя вътрешно усеща чрез вибрациите. Историята показва, че човешкият усет е съществен, защото чрез него дори глухият може да „чуе“ музиката.
След „Моите кралици“ и текста на „Росинка“ е повече от ясно, че имате талант и в писането. Не обмисляте ли да напишете автобиографична книга?
Аз лично нямам желание да напиша своята история и да я подвържа с корици, надявам се, някой ден след като ме няма, някой да пожелае да седне и да я напише. Не обичам да се хваля и превъзнасям сама. Свикнала съм да гледам винаги напред и никога назад.
Понеже вървим в тази посока на разговор, за съчетаването на различни амплоа, няма как да не попитам… Има много певици, които същевременно са и филмови актриси или модели. Защо красива жена като вас не е пробвала в тези сфери, би било логично?
Според мен Господ разпределя даровете, а на мен ми е дал едно нещо, за което аз се опитвам да се грижа много добре. Не е нужно да правя други неща, които не са ми дадени от Бог.
Можете спокойно да прибавите и скромност към вашата срамежливост.
Това ми харесва (смее се). За мен скромността е продължение на срамежливостта.
Последните години в България, за жалост, музиката удари дъното с нестойностните песни, които заляха музикалния пазар. Как е положението в Италия по този въпрос?
Първо, проблем в Италия, а и не само, е фактът че се свалят безплатно песни от Интернет. Така че, може да се каже, че благодарение на „мрежата“ музикалния бизнес се провали в страната ни. Продажбата на CD дискове се стопи почти до нулата, защото вече никой не купува. Това, от своя страна, накара и инвестициите около създаване на музика да изчезнат. На крака останаха само тези, които умеят да създават истинска и качествена музика, а артистите робуващи на моментната консумация и тенденция се раждат днес, но не преживяват до утрешния ден.
Що се касае до мен, възрастта и кариерата, която съм изградила, ми дават независимостта и свободата да избирам какво да пея и какво да откажа. Позволяват ми да държа на качественото. Младите обаче пеят каквото им предложат на момента, което е жалко. 
Болоня е вашият роден град, но и до днес живеете в него. Сигурен съм, че е можело да живеете навсякъде по света. Защо не сте се преместили?
Болоня е голям град, но е съумял да запази семейната традиция, затова не съм го напуснала. Аз съм много привързана към семейството си.
На какво ви научи славата?
Преди всичко да запазя равновесие, защото днес си на високо, но утре може да се озовеш на земята. Понякога дори не знаеш защо се случва.
Научи ме и да оценявам всеки един миг – от моментите, в които хората идват да ти поискат автограф, снимка или просто да те докоснат, до тези, в които отиваш на кино и никой не може да те разпознае. И в двата случая аз съм щастлива.
Ето например, днес беше такъв хубав и слънчев ден в Пловдив, излязох сама и пих кафе, наслаждавайки му се – нещо, което не винаги мога да си позволя. Тук успях да се почувствам истински спокойна и да направя всичко, което прави един обикновен човек.
Музиката сама по себе си е послание, какво е посланието на твоята музика?
Обичам да пея в женски род, това означава, че се опитвам да намирам и текстописци, които да разбират женската същност и разсъждение. Мисля, че жената вижда много по-глобално нещата, имайки широк обзор. Женската интуиция може да помогне за решаването на проблем.
Какви са бъдещите ви планове?
Започвам работа по нов проект – дискография. Има и много международни проекти, които сме сложили да врят в тенджерата, един от тях, както споменах по-рано, е дуетът с Красимир Аврамов.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да успеят да постигнат и най-трудните си мечти!

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7