Краси Аврамов: Изпитвам носталгия по Чикаго!

Начална страница | Личности | Краси Аврамов: Изпитвам носталгия по Чикаго!
image

Краси Аврамов е една от най-уникалните личности в българската музика със собствен почерк и редица огромни постижения зад гърба си, които едва ли някой друг би достигнал. Невероятно талантлив, различен и неподражаем Краси е спечелил сърцата на много хора по цял свят. Американци, руснаци и турци го носят на ръце и не спират да възхваляват българина.
Дни преди концерта си в Чикаго, макар натоварения си график, певецът се съгласи да даде интервю, специално за в. „България СЕГА“

Краси, съвсем скоро ти предстои концерт в Чикаго, минаха няколко години от последното ти участие там. Как се чувстваш сега, когато отново ще се срещнеш с най-голямата българска общност извън страната ни?

Чувството е неописуемо! Концертът е само дни преди коледно-новогодишните празници, което е страшно любимо мое време от годината, когато светът е обгърнат от вълшебна атмосфера и обагрен в цветовете на човешката доброта. Радвам се, че участието ми именно тогава, на прага на Рождество. А и повода за концерта е прекрасен, набирането на средства за закупуване на сграда за „Малко българско училище“ е чудесна инициатива, така че сигурен съм, че ще успеем да запалим светлината в душите и сърцата на хората, правейки нещо добро.
Истината е, че ми липсва Чикаго както и приятелите ми там, изпитвам носталгия към този град. Докато бях в Америка тъжах за родината, но сега усещам тъга по онази България зад океана. Винаги съм бил изключително горд от постиженията на нашите сънародници във Ветровития град. С течение на годините те успяха да изградят една нова България на другия край на света, сред непознатото и чуждото. Една нова родина, достойна за уважение и пример, защото в нея има повече толерантност, отзивчивост, единност и родолюбие. Понякога си мисля, че в нея са по-българи от нас. Не знам как да го обясня, но всяка среща с обществото ни там е специална и ми носи истинско щастие. Усещането е все едно се завръщаш у дома след дълго отсъствие. 

Къде и кога нашите сънародници там ще могат да те видят и чуят?

Концертът „Малко българско училище и приятели“ ще се състои на 15-ти декември, петък, от 19:00 ч. в “Copernicus center”.

Кой е организатор на събитието?

Фондация „Експертни инициативи“ и БГ Фолк „Верея“. За първи път имам удоволствието да работя с г-жа Петя Романова и мога да кажа, че когато човек спомене нейното име, няма как да не бъде придружено от думата „професионализъм“. От други колеги съм чувал, че работата й е абсолютно изпипана, а подхода – професионален и сега аз мога да го потвърдя.

Този четвъртък, в столичния клуб “Bedroom”, ще се състои премиерата на новата ти песен и видео клип „Самоконтрол“. Би ли разказал малко за сингъла и работата по видеото му?

„Самоконтрол“ или „Keep control“ е дело на американската композиторка и текстописка Анна Монтгомъри, аранжиментът е на DJ Роско и е featuring Майкъл Флеминг, който рапира страхотно. Няма да забравя, когато го поканих да направи рап частта в сингъла, как той дойде в студиото, чу парчето и на мига измисли текст за неговата част. Някои хора просто са пълни с креативност и Майкъл е един от тях.
Песента е тотално различна от стила, с който ме свързват повечето хора. Тя носи изключителен модернизъм, с най-актуалното от поп музиката, но в същото време има звучене напомнящо за Modern Talking. Все едно частица от миналото и настоящето се преплитат в една новаторска симбиоза. Определено е нещо различно от всичко, което съм правил до сега, но и от предлаганото на музикалния пазар в момента.
Видеото към песента заснехме в град Пловдив, като на борда на проекта се качиха режисьорката Венелина Лазарова, която се справи чудесно, изкарвайки на повърхността актьорите дори от участниците, които никога не са влизали в определена роля и операторът Момчил Александров, който дълги години е врял и кипял в испанското кино и има набито око за перфектния ракурс, позициониране, детайл и кадър, като цяло.

Знам, че във видеото има история, не е просто поредния клип със разсъблечени мадами, които се полюшват в такт до изпълнителя.

Така е. В последните години забелязвам, че се налагат единствено и само имиджови видео клипове, които се снимат за няма и ден, а 48 часа по-късно вече са готови за разпространение и започват да се излъчват. Лесно и бързо, нищо специално.
Аз обаче не исках това. Музиката сама по себе си е послание, но и клипа към нея въздейства, затова заложих на видео със сюжет и история.
Накрая се получи нещо като мини филм, разказан в приблизително четири минути.
Когато отидох за първи път при екипа и разказах каква идея имам, излагайки детайлно поне десет персонажа, Венелина усърдно водеща си записки, по едно време хвърли химикала настрани, погледна ме сериозно и каза: „Краси, дай догодина да заснемем игрален филм по тази история, сега обаче ще се наложи здраво да режем“ (смее се). Обемът на герои и действия, който ми се въртеше в главата, изплаши всички, защото нямаше как историята да се разгърне в толкова кратко време, но това което направихме ме удовлетворява напълно.
До момента не съм разкривал много от сюжета, за да запазя изненадата за премиерата, но сега ще разкрия малко. Както споменах, снимките бяха в Пловдив, на няколко различни локации, като производствените цехове на най-добрата козметична компания в България – „Роза Импекс“ и модерния нощен клуб „Bedroom Plovdiv“. Историята разказва за една влюбена млада двойка, в чиито образи влизат Розмари Янева и Стелиян Стоименов, които водят обикновен начин на живот, работейки здраво, за да свързват двата края. Тя е работник в козметичен цех, а той сервитьор в бар. Но любовта им е изправена пред сериозно изпитание. Един ден той разбира, че в заведението където работи ще се проведе кастинг за ново лице в модния бизнес и вярвайки силно в качествата на любимата си, решава нелегално да вкара я сред претендентките. Дали обаче любовта ще бъде достатъчна, когато си изправен пред блясъка на славата, предстои да разберем.
Няма как да подмина факта, че към екипа се присъедини и най-добрия моден дизайнер у нас – Стоян Радичев. Именно негови са красивите и ефирни рокли, които носят момичета във видеото.

Звучи завладяващо, сигурна съм, че подобно на мен хората нямат търпение да видят готовия продукт. Пожелавам ти успех!

Благодаря ти!
Скоро отново ти предстои да бъдеш в Пловдив...
Да. Ден преди да отлетя за Чикаго имам концерт в зала „Борис Христов“. Едва ли не е генерална репетиция за публиката в САЩ (смее се). Шегувам се, разбира се, не мога да нарека нито един свой концерт репетиция, защото всеки път оставям на сцената част от сърцето си.
Знам, че си подготвил специална изненада за публиката на концерта. Ще споделиш ли каква е тя?
Да си призная честно, най-голямата изненада беше неочаквана и за мен самия. Точно вчера ми се обади Пино Маркучи – композиторът на Албано и Румина, за да ми каже, че гост на събитието ще бъде легендата на италианската музика, самата Силвия Медзаноте от „Матия Базар“. Но тя няма да бъде само зрител, а ще вземе участие като изпее за присъстващите няколко песни, сред тях ще бъде и емблематичната за групата „Vacanze romane” („Римски празници”).   Останах без думи! Това е голяма чест за мен, както и факта, че двамата ще пеем заедно, специално за пловдивчани.
Отделно, от Екатеринбург идва още една изключително талантлива певица – Галина Коротаева, която също ще се качи на сцената. Очертава се наистина грандиозна вечер!

Споменавайки Екатеринбург, няма как да не те попитам за концертите ти там. Струва ми се, че Русия те цени повече и от България. Очертават ли се нови срещи и с руската публика?

Знаеш ли, тъжен парадокс е, че българите като че ли просперират повече извън пределите на страната ни… Което е страшно жалко, защото по този начин губим много талантливи сънародници, изявяващи се в различни сфери, за сметка на останалите държави, печелещи качествени кадри. Забелязал съм, че в болшинството си хората населяващи нашите ширини, като че ли мразят успеха на другите. Както се случи, например, с Григор Димитров. Той е един от най-успелите български спортисти за всички времена, а след великата си победа в Лондон наизскочиха редица негодуващи, които го нападнаха на различни фронтове. Защо? Не може ли чистосърдечно да се радваме на постижението му, да се гордеем, че и благодарение на него все повече хора по цял свят чуват и знаят за България…? Това и да искам не мога да го разбера. Днес мнозинството робува на завистта, злобата и омразата, превръщайки дори хубавото в повод за оплюване. Ако продължаваме така до къде ще стигнем?
В Русия подобно нещо не съществува и затова ми казваш, че там ме ценят дори повече от родината. Руската публика е жадна за култура и изкуство, оценяваща по достойнство качествата на един артист. 
Концертите ми там бяха истински фурор и хората се редяха в дълги опашки, само за да се снимат с мен или да ми поискат автограф. Организаторите останаха толкова доволни, че ме поканиха отново през декември, сега след Чикаго се качвам на самолета и потеглям към Екатеринбург, където ще бъде първият от редица концерти в страната.
 
С думите си ме караш да се замисля за музикалния пазар в България. През последните години, като че ли съвсем му изпуснаха юздите.

Стигаме до поредната ирония, в която хора без музикално образование управляват този пазар, налагат „тенденциите“, определят кое е „хитово“ и кое – не. И именно тези хора би трябвало да защитават правата и интересите на младите изпълнители, които накрая се оказват тотално оглозгани и изпаднали в панически страх, без сили дори да се борят срещу несправедливостта, на която са станали жертва. Това е музикалния пазар в България. Имаме много даровити деца, но ги съсипваме налагайки им евтини песни, оскъдно облекло и леко поведение, за да са продаваеми, а след това слагаме ръка и на хонорарите им, оставяйки ги със жълти стотинки. Но публиката не знае това, тя вижда само блясъка на прожекторите и се радва на голия им успех. Истината е, че музикалния пазар тук е жесток и некачествен. Все по-голям дефицит са стойностните песни, които да спомогнат за изграждането на ценностна система у младите. Положението е повече от тъжно.

Беше част от събитието Green Fashion Days, което след Париж и Милано се проведе в София. Почитател ли си на „зелената“ мода?

Почитател съм на всичко, което не унищожава планетата ни. От ден на ден хората ставаме все по-безразсъдни, все по-алчни и безразлични. Това трябва да спре, защото бавно, но сигурно рушим собствения си дом. Вижте какво се случва с климата! Според мен, той е отражение на самите нас – на деянията и постъпките ни, на енергията и мислите ни… Време е да кажем СТОП!
Sofia Green Fashion Days е новаторски и неповторим проект на модната индустрия, показващ страхотните еко възгледи на редица надарени хора, събрани на едно място.
Щастлив съм, че организаторите му се свързаха с мен и ме поканиха да закрия модното дефиле, заедно с моделите на прочутия дизайнер, обличал звезди като Бионсе и Кейти Пери – лондончанинът Ромеро Брайън. Завършека на събитието се превърна в истински купон, когато моделите и публиката скочиха на крака да танцуват на изпълненията ми. След участието ми, самият Ромеро ме покани в Лондон да открия следващото му ревю.

Ако те поканят, би ли участвал в нашумелия напоследък VIP Brother?

О, не! От чисто любопитство от време на време хвърлям по някое око на предаването, за да видя представянето на колеги, които познавам, но честно казано все повече и повече изпитвам погнуса към този формат. Смятам, че подобни реалити предавания просто не са за България и нашата аудитория. Тук и без това масмедиите са завладени от вулгарност и бруталност, нужно ли е и това? Чудя се къде е СЕМ във времето когато излъчват VIP Brother? Цинизмът от предаването буквално прелива и изпива мозъците на хората и няма кой да ги сезира, при положение, че и младите стоят пред телевизионните екрани и следят… випаджиите, които тъкмо мислиш, че са стигнали върха на простащината, но се оказва, че и те не могат да покрият високите критерии за опростачване на „големия брат“. И всичко това в праймтаймът на националния ефир… прекрасно! После се чудим на кого подражават младите.

Тъжно е, но си абсолютно прав. Да завършим с едно хубаво пожелание.

Пожелавам на хората да бъдат живи и здрави, да вярват в себе си и възможностите си, да бъдат различни и отличаващи се от масата. Да вярват в доброто и да го раздават щедро на околните.
С нетърпение очаквам срещата на 15-ти с читателите на в. „България СЕГА“ и съм сигурен, че ще бъде незабравима!

Никол Сашова
в. „България СЕГА“








Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7