Невена Пейкова: България е жадна за стойностна музика, днес рядко можеш да изпееш красиви български песни!

Начална страница | Личности | Невена Пейкова: България е жадна за стойностна музика, днес рядко можеш да изпееш красиви български песни!
image

 

Невена Пейкова е певица от младото поколение, която порази цяла България с огромния си талант и изключителния си глас. Когато Невена запее, всичко замлъква и човек остава покосен от вокалното й майсторство, големия диапазон и богатството от красиви тонове, които насищат гласа й. Способностите на Невена са неограничени, освен багрите в ниския регистър, тази млада дама „вдига от 0 до 100“ само за секунда и буквално ти отвява главата с впечатляващите височини, на които малко певици са способни, и динамиката си на изпълнение. Без съмнение Бог й е дал много!

В момента тя е част от семейството на българския музикален гигант „Virginia records”, който работи с най-добрите млади изпълнители.
Новата песен на Невена („Трябваш ми спешно“) е най-слушания сингъл в родината ни, при това покори този връх за отрицателно време. Днес докато се разхождаш навън чуваш от близкото заведение гласа на Невена, вървиш по тротоара, а от преминаващата до теб кола долита песента й, децата в близкия парк също си я пеят, а недалеч нечии телефона звъни с нея. Тя е буквално навсякъде!
Затова от „България СЕГА“ нямаше как да не се свържем с нея и да чуем Невена, пренасяйки гласа й зад Океана, само че в разговор. Оставяме ви да прочетете какво ни разказа хитовата певица, а пеенето ще го оставим за след това.

 

Сингълът ти „Трябваш ми спешно“ оглави официалната класация за най-излъчваните български песни в радио и телевизионния ефир. За много кратък период от време се превърна в номер едно и е най-слушаното парче в родината ни и звучи буквално навсякъде. Очакваше ли подобен успех?

Със сигурност не съм го очаквала. Изключително щастлива съм, защото това е първата ми песен, която стига до №1. „Да избягаме“ се задържа осем месеца в топ 10, но така и не успя да стигне първата позиция, класирана беше на второ място, понеже покрай Евровизия така и не успяхме да минем Поли Генова (смее се).
Но както с предходния проект, така и този, съм много горда, защото съм автор на музиката. Това е нещо на което държа, понеже първо ми е по-лесно след това да изпея самата песен, а и се развивам като музикант. Искам да бъда музикантът Невена Пейкова, а не просто певицата Невена Пейкова. За мен е несравнима радост, че песента звучи навсякъде и хората я харесват.

Как се роди идеята за песента и видео клипа? Разкажи ни повече за цялостния проект на „Трябваш ми спешно“.

Сингълът се роди доста внезапно. Заедно с Борислав Тонев, едно младо момче, доста експедитивно, буквално за няколко дни, направи бийта по моя идея, а аз още по-бързо създадох мелодията и мелодичната линия. Тогава дойде време за текст, който написа една млада мацка – Ралица Станева. Като цяло работих с доста млад екип, който в същото време беше и рисков, понеже сега всеки гледа да играе на сигурно и залага на утвърденото. Аз обаче обичам да рискувам и винаги се впускам в предизвикателства, затова всяка моя песен е различна от предишната.
Видеото към „Трябваш ми спешно“ е дело на режисьора Люси Иларионов. Той е прекрасен човек, с който се работи адски лесно. Много обичам да казвам, че с него работя както си пия кафето сутрин (смее се). Действително работата с него е спокойна и прекрасна, а той знае как да направи така, че да бъда красива и секси, което не е много лесно… Повярвай ми! (смее се).
Оператор е Георги Марков, а той снима просто божествено.
Важно е да кажа, че в това видео отново танцувам благодарение на Милен Данков, един истински професионалист и страхотен хореограф. За мен той е най-добрия, работата му е на световно ниво. Той успя да извади женствеността в мен, която човек не може да види всеки ден (смее се). Мисията му определено беше успешна и мисля, че затова изглеждам толкова добре във видеото. Наред с всички останали трябва да благодаря и на Роси и Петя – двете момичета от
“Dance studio 121”.  Те ми помогнаха да науча сложната хореография за кратко време. Най-забавното беше, че при мен нямаше проблем с танца по време на снимките, но тях ги накараха да танцуват върху пясък… обули високи токчета. Това са просто две несъвместими неща. Но те се справиха повече от чудесно.

На няколко пъти спомена, че трудно човек може да те види сексапилна или да изкара женствеността у теб. Защо мислиш така?

Аз съм мъжко момиче. Обичам да ходя спортно и ако имам възможност постоянно ще съм с анцуг и кецове. А както виждаш, дори в момента съм с дънки и кецове (смее се). Така ми е най-удобно и комфортно. Но, разбира се, като всяка жена обичам да се контя и привличам мъжкото внимание. Това обаче се случва най-често за сцената, но добре че вкъщи има човек, който ме харесва абсолютно естествена.
Знаеш ли, сещам се, че след една репетиция с Милен звъннах по телефона на баща ми и му казах, че хореографът се опитва да изкара грацията от мен. Той се засмя и ми отвърна: „Бог да му е на помощ на човека!“. Представяш ли си? И горе-долу беше прав. В залата Милен ми показва как трябва да правя плавни и грациозни движения с ръка, а аз упорито ръкомахам (смее се). Накрая обаче, незнайно как, той изкара на бял свят една наистина женствена Невена.

Обичам когато хубавите момичета скромничат. Във видеото към „Да избягаме“ имаше един опасен и екстремен момент за теб – бяха те качили на предния капак на автомобил, който се движеше по магистралата. Надявам се по време на снимките на „Трябваш ми спешно“ да са отсъствали рисковите моменти.

Не, нямаше подобни каскади. Този път най-рискови бяха снимките на розовите стълби завършващи в отвореното пространство, но аз се чувствах доста добре на тях. Снимахме по средата на едно поле, а изкачвайки се нагоре стълбите доста се клатеха, но инциденти нямаше. В „Да избягаме“ беше много по-екстремно. Определено си е тръпка да се качиш на предния капак на кола, която се движи с над 60 км в час, при това в студено време. Цялото ти лице изтръпва, адреналинът ти рязко се качва, а в същото време трябва да се вживееш в ролята. Беше страшничко, но в същото време наистина забавно.

Само преди няколко дни беше част от Фортисимо Фест „Музика под звездите“ в пловдивския Античен театър, като работи заедно със Софийската филхармония под диригентството Максим Ешкенази. Твоите изпълнения на велики песни от български филми направиха огромно впечатление на останалата без дъх публика. Как се чувстваше изправена пред препълнената трибуна на амфитеатъра, която да вика за още?

За мен беше огромна чест и още когато ме поканиха знаех, че ще бъде специално събитие. До този момент само си бях мечтала да работя с тези музиканти, но ето че се случи. Изживяването все още ме разтриса, защото е прясно. Най-голямата награда за един артист е да види публиката пред себе си на крака, ръкопляскаща и викаща „още“, желаеща доза от хубавата българска музика. Според мен трябва да има повече такива събития в България, защото хората за жадни за тази музика и я търсят, което е прекрасно. Аз съм щастлива и горда, че бях част от това събитие и се надявам скоро пак да се организира нещо такова. Дори за нас певиците е чудесно, понеже днес нямаш толкова голяма възможността да изпееш толкова красиви български песни, които в същото време са и трудни, защото действително е трудно да влезеш в песен създадена преди 50 години и да я направиш своя, с твоята емоция, заряд и чувство.
Да си призная, песните които изпях на Фортисимо Фест ги обичам още от дете, но не бях разучавала сериозно нито една от тях. Благодарна съм на организаторите на Фортисимо Фест и на Максим Ешкенази, че ми позволиха да се потопя в тази магия. Беше невероятно!

Ти си една от изключително талантливите млади певици, която показа майсторство в пеенето отдавна, но притесняваше ли се да изпееш песни като „Оставаме“ и „Вървят ли двама“, изпълнени то легенди в музиката?

Първо ти искам да ти благодаря за думите! Да си призная, определено се притеснявах онази вечер. От дълго време не бях треперила преди да изляза на сцена, но тогава несъмнено се вълнувах, тъй като първата песен беше точно от „Козият рог“ на прекрасната Мария Нейкова. Тази песен кара всеки чул я да настръхне и да се просълзи и точно затова се чудех как ще я изпея в мига когато филхармонията засвири. Това са огромни песни, на велики и познати на поколения изпълнители, като великата Маргарита Хранова, която до ден днешен те разтърсва от глава до пети, когато запее.
Колкото и да се тревожех какво ще си помислят хората, чувайки музиката на легендарна песен, докато срещу тях стои млад изпълнител, няколко мига след това придобих увереност. Ще попиташ защо, понеже съм абсолютен перфекционист и ако не си изпипам нещата до най-малкия детайл, никога няма да изляза на сцена. Благодарна съм на Юлиян Вергов и Ана Пападопулу – водещите на концерта, който зад кулисите ми даваха кураж. Но в момента, в който стъпи под прожекторите, знаейки че зад теб са десетки изключителни музиканти, а пред теб публиката свети с фенерчета, все едно виждаш звездното небе, просто се гмуркаш във вълшебството на музиката. В онзи миг душата и сърцето ми бяха изпълнени с толкова много емоции… Това е може би, най-ценното преживяване за един артист.

Сега покрай новия сезон на музикалното предаване “X Factor”, няма как да не попитам за твоето пътешествие в третия му сезон. Тогава още на кастинга демонстрира огромния си талант и „чудовищен“ глас, които изправиха на крака Любо, Мария Илиева, Саня и Заки, като не мисля, че друга участничка тогава успя да направи толкова силно и ярко впечатление. Какъв беше личния ти опит с “X Factor”? Какво научи и какво ти даде формата?

X Factor” е едно музикално училище, така обичам да го наричам, защото можеш да научиш страшно много от всички хора изграждащи предаването – от музикантите и педагозите, през режисьорите и сценаристите. Смело мога да заявя, че това е най-добрият екип, който някога съм срещала. Те ти дават огромен пример за дисциплина и отговорност, които просто няма как да не попиеш. Научаваш как да се трудиш, защото имаш една седмица да научиш нова песен, без значение дали си я чувал преди това, а ежедневието ти се превръща в музика, което беше невероятно преживяване, защото аз не обичам да скучая. Един от най-важните уроци обаче, е този как да бъдеш  цялостен артист. Трябваше да се преборя със себе си и да разбера, че там не мога да съм просто певица, а стъпвайки на сцената е нужно да имам цялостен образ на всяка една песен, при това различен и разнообразна постановка. Не е никак лесно, защото излизайки пред журито и публиката трябва да мислиш за пеене, текста, хореографията, към коя камера да гледаш и т.н.
Предаването ти дава невероятен опит и те изгражда, точно като училище, затова всеки млад артист трябва да отиде в него, без значение какво ще се случи.
Отивайки в
“X Factor” моята цел беше Virginia Records и аз я постигнах. Интересното е, че никога не съм искала да печеля, отидох да си сверя часовника. Много съм щастлива, че бях в може би най-силния сезон на предаването, защото борбата беше жестока. Смятам, че на концертите на живо нямаше човек, който да не пее зверски. За един желаещ да се развива артист, това беше страхотно, защото те нахъсва.

Да разбирам, че конкуренцията само те стимулира и мотивира?

Абсолютно! Аз не мога да се смачкам от нищо друго освен от себе си, което май е всеки път. Но от малка съм свикнала, че наградата е просто лист хартия или символична вещ, ако успееш да достигнеш до сърцата на хората, да ги докоснеш – тогава си артист.

Очевидно е вярно, че „всеки творец сам си е най-големия критик“.

При мен поне е така. Никога не съм доволна от себе си, но това ми помага по някакъв начин. Ако искаш да правиш музика която да остава във времето, което е моята цел, трябва да останеш здраво стъпил на земята и винаги да се усъвършенстваш и надграждаш.

Какво би казала на претендентите в “X Factor” в този сезон?

Да вярват в себе си, да знаят какво правят на сцената и да мислят стратегически. Да бъдат сигурни, че за всеки има място под слънцето и ще дойде и техния миг, в който ще бъдат забелязани и ще сбъднат мечтите си.

Да върнем лентата назад. Разкажи ми каква беше Невена като дете.

Палаво, щуро и лудо дете. Постоянно бях с ожулени колене, падах, спъвах се и побърквах родителите си. Спомням си една случка, макар да бях малко по-голяма, имах любими маратонки който майка ми беше приготвила да изхвърли. Аз обаче, понеже съм инат, реших да отида до магазина с тях. Обух ги и излязох, разбира се, спънах се в тротоара и паднах по лице. Върнах се в нас цялата окървавена и майка ми направо откачи. Два месеца половината ми лице имаше рана… (смее се).
Отделно от „приключенията ми“, не спирах да пея. Животът ми беше музика още от първи клас. Даже имаше моменти в които се заключвах в стаята и по цял ден пеех с дезодоранта в ръка. Дори си правех косата, обличах рокли и токчета и като всяко дете си представях, че съм на Уембли.

Предполагам, че родителите ти винаги са те подкрепяли.

Несъмнено! Макар, че имаше един период в който искаха да уча в езикова гимназия след 7-ми клас. Но аз директно им казах, че ще ставам певица и няма да се занимавам с друго. Категорично отказах да ги чуя. Всъщност така и дойдох в София, от инат. Един ден се прибрах и им казах: „Намерих си училище и общежитие и заминавам за София.“ Като си наумя нещо трудно може човек да ме спре.
Но иначе, действително родителите ми са ме разбирали и подкрепяли и аз съм им много благодарна, защото ако не бяха те, днес нямаше да съм тук, а в съвсем различна сфера.

И си живото доказателство, че когато човек има големи мечти и работи неуморно за постигането им няма значение от къде е. Може да си от най-малкия град, а да превземеш най-голямата сцена.

Със сигурност. Вярвам, че талантът е 1%, а 99% са труд. Колкото повече работиш и вървиш по собствената си пътека с ясна цел, без да се спираш, за да погледнеш в чуждата купичка, нещата несъмнено се случват. Аз от малка знам какво желая и не спирам да работя в тази посока.

Като изключим музиката, привличало ли те е нещо друго – било то предмет в училище или хоби?

Аз бях много силна ученичка и всичко ми вървеше, с изключение на историята и географията. Там също имах отлични оценки, но просто не ми бяха интересни. Най-много ми допадаше математиката и дори след 12-ти клас се чудех дали да продължа с музика или да запиша архитектура. Но познавайки се, реших, че ако запиша архитектура ще взема да прекъсна от нежелание да ходя на лекции (смее се). Като малка също ходих на школа по рисуване и дори имам награди.

Което е странно – артист и точни науки…

Да, нали… А и съм руса (смее се). Но може би е ген, вкъщи всеки разбира от математика и затова искаха да стана и архитект, но знаеш ли, възможно е да се случи.

Може да проектираш залата в която ще пееш.

Дай Боже! (смее се)

Какви са бъдещите ти проекти и планове?

Това е сложен въпрос, защото вкъщи постоянно се работи по нещо. Обаче, докато работя върху един проект, ми изскача идея за друг и започвам и него… Затова съм сигурна на къде ще поема сега. Както казах, стремя се всяка песен да бъде различна от предходната и затова в момента още уточнявам посоката. Нека „Трябваш ми спешно“ да поживее още, има нужда.

Ти сама пишеш музиката на песните си. Това не е ли трудоемко за теб като изпълнител?

Благодарна съм, че завърших музикално училище, защото това в момента много ми помага. Сама създавам хармонията, слагам инструментите, които искам да звучат в парчето и след това направя мелодията, която да изпея. Единственото, което в момента ми е трудно, е да напиша текста. Но вярвам, че и това ще стане, а и да не се случи вкъщи имам човек, който да го направи (смее се). С него определено се допълваме.

Кое е нещото без което не можеш?

Без колата си… След музиката, шофирането ми е втората страст. Ако ме оставиш цял ден да карам, аз ще карам без да спра, освен ако не ми свърши горивото, разбира се. А докато шофирам мога и да пея, така че двете неща се съвместяват идеално.
Без телефон или компютър – мога, но без кола… определено не!  

Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?

Най-важното е да са живи и здрави и да вярват в мечтите си, защото рано или късно те се сбъдват. Да бъдат себе си, това е важна част от живота, да се усмихват, защото усмивката е най-хубавия подарък от човек. Желая им и много любов, все пак тя е нещо без което не можем.

А какво желаеш на себе си?

Музика. Имам всичко, което някога съм искала, така че желая си музика, музика, музика…




 

Стелиян Стоименов

в. „България СЕГА“
 






Оценете тази статия
3.40

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7