КИРИЛ ХРИСТОВ – творецът с име на лирик

Начална страница | Личности | КИРИЛ ХРИСТОВ – творецът с име на лирик
image

Точно така,  творецът определя себе си – първото му име Кирил – прочетено в обратен ред – лирик. И той наистина е роден лирик. Въпреки че твори в почти всички жанрове, Кирил Христов остава в литературното ни наследство преди всичко със своята любовна лирика. Освен като един от класиците на модерната ни литература, той е определян и като първият поет в България, дръзнал да издигне еротичната поезия, като официален жанр. Но неговите съвременни изследователи я смятат не толкова еротична, колкото проявление на бунтарския му дух, химн на свободата, поезия, неподвластна на никакви условности и рамки при изразяване на чувствеността. Той е човекът, който разбива модела на установения морал и патриархални традиции и възпява любовта – не платонична, обвеяна в символи и романтика, а страстната, гореща и чувствена наслада от любовното преживяване. Това почти скандално за разбиранията на тогавашното общество възторжено опиянение от любовното изживяванее определено предизвикателство. Вихреният младежки устрем на поета докосва забравени, пренебрегнати струни на човешката душа. Подчинен на политически идеали, човекът като че ли е останал безчувствен за поривите на младостта. Кирил Христов щедро показва радостта от живота, дава право на чувствената наслада да проникне в литературата. Непосредствен и земен, той създава поезия, чужда на изнежеността и умората, далеч от меланхоличните настроения. Езикът му е обикновен, насочен към физическия свят, без сложни психологически проникновения. Независимо, че той се смята за основоположник на любовната поезия у нас, неговите предшественици също не са били чужди на по-интимното поетично изразяване. Славейков не е могъл да заличи лиричните нотки на душата си, колкото и да се е стремил да ги подтиска. Съобразявайки се с изискванията на епохата, Вазовата  „Майска китка” е несмел и почти наивен хедонизъм в сравнение с устрема на юношеския плам и мощта на чувствената страст на Кирил Христов. Яворов пък определено се бори с демоните на „знойната плът”. Още през 1897 г, когато е само на 22 годишна възраст, Кирил Христов написва стихотворението „Жени и вино! Вино и жени!”, което става и емблема на неговото разбиране за жените, любовта и ненаситното му отношение към живота. А стихотворението „Химн” звучи като провокация към установените обществени идеали и наложен литературен вкус:
 „Живот разумен, слава, идеали?                           
Таз стара песен днес ми се не пей,                       
с нея струва ми се днес се хвали                           
тоз само кой не знае да живей.”
Роден е в Стара Загора – града на липите и поетите. Баща му е комитата Христо Генчев – Букурещлията, наречен така заради доставянето на оръжие от румънската столица. Майка му Анна е наследница на един от най-заможните родове в града – Хаджи Йоргови. Женят се и се ражда бъдещият лирик. Когато майката е бременна с второто дете, турците опожаряват града и бащата загива, а майката, заедно с малкия Кирил и родителите й е интернирана в Одрин. Там тя ражда, но скоро умира след настъпила инфекция. Това е огромен стрес за малкото момче – да докосне ледената ръка на майка си. Отгледан е от баба си и вуйчовците  – ген. Георги Арабаджиев и проф. Стефан Киров. По-късно се установява  в София, заедно с роднините си, на „Солунска 45”. В същата сграда по това време е живеел и Иван Вазов, заедно със съпругата си Атина Болярска и майка си – баба Съба.       
Дори и съвсем млад, Кирил Христов има изключително високо мнение за себе си. Интересен е фактът, че той е единственият български творец, който има самочувствието и смелостта да насочи общественото внимание върху собствената си личност. Когато е само на 30 години поставя пред Народното събрание искане да му бъде отпусната персонална писателска пенсия. Аргументира се с това, че Норвежкият парламент отпуска народна пенсия на Ибсен, когато той е на 31 години.
Кирил Христов става най-известният поет в началото на миналия век и е признат в литературните среди и културните кръгове. Самият Иван Вазов го смята за „най-талантливият млад поет” и през 1903 г. пише предговора на излязлата му стихосбирка „Избрани стихотворения”. Според поетесата Елисавета Багряна „дори и само с „Жени и вино! Вино и жени” да беше останал, без да напише нищо повече, Кирил Христов щеше да е голям поет”.
Висок и снажен, винаги стегнат и елегантен той се е радвал на вниманието както на жените, така и на мъжете. Изключително ерудиран, владеещ няколко езика, с литературни и музикални познания, той е интересен партньор и културен събеседник. Кирил Христов е бил първият „плъзгач на кънки по леда” и самият той е учил на това умение бъдещата съпруга на Яворов - ученичката Лора Каравелова. Имал е любовни авантюри с красиви и известни жени, а сред близките му приятели са били акад. Михаил Арнаудов, Богдан Филов, представителите на кръга „Мисъл”. Свободен и открит, поетът винаги е казвал на глас това, което мнозина си мислят, но не смятат за прилично да изразят. Затова често името му се замесва в скандали. Нерядко си спечелва  омразата на братята по перо, не толкова заради необуздания си характер, а затова, че нарича нещата такива каквито са и казва истината директно в очите.               
Кирил Христов е творец, който оставя литературно наследство във всички жанрове. Започва с юношеската страст и огъня на любовния плам. За първи път в българската поезия той възпява природата с нейното вечно движение, подвижност, пълна с живот и хармония. Той е първият поет, в чието творчество присъства морето, опиянението от морската шир и безкрая на хоризонта. Особен източник за вдъхновение  в неговото творчество е народната песен. Но той не търси философията и дълбочината на символите, а жизнеността и здравия дух на българските народни традиции. Но той не само възпява природата и женската красота. Творецът има и ясна гражданска позиция, която много ясно е изразена в романа „Бели дяволи”. Той обръща поглед и се връща към миналото, опитвайки се да реши големите национални и културни проблеми на страната в епопеята „Чеда на Балкана”. В края на Първата световна война, след разочарованието и покрусата от разрушения свят, той пише мемоари и пътеписи, с особено литературно значение.    
В личния си живот поетът никога не е страдал от липса на женски интерес, но срещата с Невена Палашева във вилата на д-р Кръстев в Костенец, определено променя живота му. Красивата девойка, която пленява сърцето му, току-що е завършила гимназия, била е любимка на Екатерина Каравелова. Потомка е на стар македонски род, баща й е известен за времето си художник – Никола Палашев. Бурните чувства, които пламват са взаимни и те не могат да бъдат скрити. На тази връзка категорично се противопоставя самият духовен водач на кръга „Мисъл” д-р Кръстев и това е поводът между двамата мъже да настъпи охладняване на отношенията. Той казва на момичето: „Ще направиш най-голямата грешка в живота си, той не е за семейство, волна птичка е”. Но гордата македонска  наследничка е направила своя избор. Не се стига до брак, но двамата правят официален годеж, на който присъстват роднини и приятели. Скоро обаче след направения годеж, Кирил Христов заминава за Прага. Едва след две години те се срещат случайно на българското изложение в града. Любовта пламва отново и през 1900 г. сключват брак, на който кумове са Антон Страшимиров и съпругата му. Настаняват се в София, на ул. „Добруджа” 9. Семейният живот не върви гладко, гордата черногорска потомка не приема присъствието на други жени в живота му. Семейните скандали се свързват и с името на поетесата Санда Йовчева, която е живеела в същата сграда и често е отивала в кабинета на поета, за да проверява стиховете й. В един момент съпругата решава да си тръгне, заедно с двете им деца. Тя се връща в родния Кюстендил, а той така и не се примирява с раздялата и до официален развод не се стига. Тя умира твърде млада, само на 28 години, след като се разболява от пневмония, а след това и от туберкулоза. Въпреки, че е водил свободен и доста разгулен живот, поетът е бил особено привързан към децата си. Едно от силните му стихотворения, посветено на сина му е „Край люлката на моя син”. Това е Владимир Христов – бъдещият световноизвестен астроном и геодезист. Друга жена изиграла важна роля в живота на поета е вдовицата Весела Йотова. Тя е особено привързана към него и освен любовната авантюра ги свързва и приятелство. Заживяват заедно в нейния дом на ул. „Аспарух” 18 в София, където той продължава да твори. Когато през 1922 г. се установява в Лайпциг, Весела Йотова и Христо Цанков-Дерижан, театрален деец, белетрист и публицист, са хората, които се занимават с издаването на неговите книги. През 1929 г.Кирил Христо се премества да живее в Прага, където наред с литературните си занимания, чете лекции в Карловия университет. В Прага се настанява в дома на покойния пасатор Фридрих Молнар. Там поетът среща неговата дъщеря Ноеми (Номча) Молнар. Той е 54-годишен, а тя едва 29, но искрата пламва от пръв поглед и те се влюбват взаимно. Семейството на Ноеми е против тази връзка, заради голямата разлика във възрастта. Двамата са принудени да напуснат къщата и да наемат мансарда под наем. Освен с новата любов в Прага, Кирил Христов е горд и с това, че създава Катедра по българистика в Пражкия университет. Той е уважаван и признат сред чешките си колеги. За съжаление обаче нацистката идеология вече завладява Европа. В един от последните си романи „Бели дяволи” Кирил Христов открито заявява, че хитлеризмът е антихуманна  идеология. По спомените на внучката Невена Хистова, го „погват след „Дяволите”. Ноеми е уволнена, а той също остава без работа и изпада в депресия.  Двойката се завръща в България през 1938 г. и на следващата година сключват брак, на който кумува Христо Цанков-Дерижан. Ноеми Молнар е жената, на която бохемът-авантюрист остава верен до края на живота си. Тя също е отдадена на него и семейството, научава български език заради съпруга си. През 1941 г. проф. Александър Станишев оперира лирика. Операцията е успешна, но здравето му вече не се възстановява. На 7 ноември 1944 г. умира от рак на белите дробове в ръцете на Ноеми. Младият Радой Ралин е бил един от последните, които виждат снажния лирик, вече стопен от болестта. Бил е удивен как до последния момент поетът е запазил красивия си почерк. Последната му молба е била да може да погледа природата – така си отива, с очи отправени към Витоша, в дома си в Овча купел, близо до кварталната баня.                                         
 
Калина Томова
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7