ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО...

Начална страница | Личности | ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО...
image

Уважаеми читатели на най-предпочитания български вестник в САЩ и Канада, на страницата на Салон за българска култура и духовност започва една нова поредица – „Да се върнем назад във времето“, в която ще ви представяме творчеството на автори от по-далечното ни минало, както и тези, творили в първата половина на миналия век. Тези, които слагат едно Начало – както в духовен, така и в книжовен аспект и създават новия облик на българската култура. За първите, които проправят пътя, както и за тези след тях, за да може днес съвременната ни литература да има своите върхове.            

ЯНА ЯЗОВА – ТЪЖНИЯТ КРАЙ НА ЕДИН ГОЛЯМ ТАЛАНТ

Една от много противоречивите творчески личности, която литературната критика през годините избягваше да обсъжда публично, безспорно е Яна Язова. След дълги години на възбрана и недопускане на романите й да достигат свободно до читателите, днес отново се заговори за тази талантлива писателка и достойна личност. Коя е тя и защо толкова години не се знаеше почти нищо за нея и творчеството й? Нещо още по-странно – след 1989 г. е заличен дори и гробът й, по неизвестни досега причини.           
Яна Язова (псевдоним даден й от проф. Ал. Балабанов) е родената през 1912 г. Люба Тодорова Ганчева в малкия дунавски град Лом. Средата, в която расте е повече от благоприятна - родителите й са от малкото интелектуалци от онова време, получили добро образование в чужбина. Девойката красиво подрежда емоционалнитеси преживявания в ученическа тетрадка, която много скоро ще превърне провинциалното момиче в една от най-коментираните личности на София. Хулена и обожавана, но неизменно присъстваща в културния живот на Царска България. През 1930 г. семейството на Люба се премества в София, където тя завършва Девическата гимназия. Още като абитуриентка намира смелост да потърси проф. Александър Балабанов, за да му покаже тетрадката със стиховете си. От този момент нататък за двете сродни души съдбата вече е предначертана. Освен литературата, която ги свързва, между тях се поражда и любов –  забранена и явна, благословена и прокълната, но безусловно скандална за патриархалния морал на София. Проф. Балабанов е вече над 50-те, а тя 18 годишна, когато романсът им започва. Той е известен интелектуалец, вече познат и в чужбина, литературовед и дългогодишен преподавател в Софийския университет. Негови са първите преводи на „Фауст” от Гьоте. Освен това е семеен, женен за една от най-красивите жени в София – Лия, родена в Австро-Унгария. Запознава се с нея по време на командировка в Лондон, пристигат заедно в България и се женят. От нея Балабанов има и две дъщери, които са почти на възрастта на Яна. Независимо, че е нисък, „тантурест”, с неугледна външност и с право нарича себе си „най-грозния мъж”, той носи особена харизма. Има изключителни познания и невероятна дарба на разказвач, любим събеседник и чест гост на Цар Борис ІІІ в Двореца. За проф. Балабанов казват, че бил голям чревоугодник, който демонстрирал как изяжда цяло печено прасенце с няколко кани вино. Въпреки това професорът винаги е в компанията на красиви, интелигентни и известни жени, много от таланта на които, самият той е открил. Яна Язова направо се изстрелва към върховете на обществения и литературен живот след излизането на първата й стихосбирка „Язове”, 1931 г., (редактирана лично от проф. Балабанов), а даденият й псевдоним завинаги изтрива досегашното й име. Оттук нататък успехите и скандалите я следват неотлъчно до края на живота й. За нея през 1932 г. авторитетният американски вестник „Крисчън Сайънс Монитор“ (The Christian Science Monitor) пише, че тя е едно от трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Световно известната френска енциклопедия „Ларус” (Larousse) в статия за България през 1936 г. споменава две стихотворения и един роман на българската писателка. За професора са казвали, че „Яна Язова е единствената му правописна грешка”. Талантливата млада жена изживява своята любов към проф. Балабанов, който за нея е и учител, и любим, и благодетел. Въпреки любовта си обаче, на нея й липсва пълноценната връзка, която да я обвърже с брак и семейство. През 1937 г. заминава за Париж, за да може да усъвършенства френския си език в Сорбоната. Там се запознава с Ганчо (Джон) Табаков, богат и образован млад мъж и най-важното – силно влюбен в нея. Предложението за брак и скъпият пръстен с диамант вече са факт. Табаков е изпълнен с любов и преданост към Яна – в едно от писмата си пише: „моите грижи към Вас ще бъдат разнообразни, ще ви взема учители по езиците, ще Ви заведа по земята навсякъде, за да станете най-големия поет на света. И ще имат смисъл тогава парите ми и работата ми”. Написва й чек за 3 милиона долара (огромна сума за онова време) и още през януари 1938 г. младият мъж е представен на семейството на Яна. Разбира се, родителите й приемат вестта за годежа с радост, надявайки се връзката с професора да приключи. Но скандалният Балабанов осъзнава, че не може да се раздели с Яна. Отначало с обещание да им стане кум, после – че ще ускори развода си, с упреци, че се е „продала” за богатството и че ще погуби таланта си в ежедневието на семейния живот, годежът с Джон Табаков е осуетен. Въпреки жертвата, която тя прави, проф. Балабанов не се развежда и те продължават по същия начин. През този период Яна Язова е изключително продуктивна. След „Язове” следват стихосбирките „Бунт”, 1934 г.; „Кръстове”,1934 г., публикува романа „Ана Дюлгерова”,1936 г.; първият български роман за наркотрафика „Капитан”, 1940 г.;  пиесата „Последният езичник”, 1940 г., посветена на покръстването на българите; пише „Александър Македонски” – първият исторически роман с небългарска тематика, много пътеписи, есета, критика. Получава литературни награди за творческите си постижения, участва в писателски срещи, рецитали, четения, канена е на събития в чужбина, известни художници рисуват нейни портрети. Приета е за член на Клуба на българските писателки, на Дружеството на детските писатели и др.

За нейна радост любовта в живота й идва отново, заедно със созополския художник-маринист Марио Жеков. Учил живопис в Париж, той се връща в Созопол, за да рисува морските си пейзажи. Художникът е много влюбен и писмата му до Яна се превръщат в истинска морска импресия: „Може би ще ми се смееш, че не мога да пиша писма, но какво би искала от едно диво морско момче, което знае само, че много, много те обича! На морето му е тъжно за тебе, мила.” Естествено, че и тази връзка между двамата кара проф. Балабанов да обезумее от ревност. След като Яна не отговаря на писмата му, той лично заминава за Бургас, дори сам наема лодка, с която пристига в Созопол. Успява да я изтръгне  от любовта на художника, но това довежда до ръкопашен бой между двамата, в койтоМарио Жеков поне успява здраво да натупа професора. Въпреки всички опити да я запази само за себе си, Яна Язова сключва официално брак през 1943 г. с инж. Христо Йорданов. Швейцарски възпитаник, директор на радио „София”, живял 16 години във Франция. Проф. Балабанов обаче не се притеснява да стане техен семеен приятел,  като често посещава дома им, пише писма и поздравителни картички. Най-после Яна Язова е постигнала щастието си в личния живот, на върха на славата е, но за много кратко - до 9-ти септември 1944 г. Какво се случва след това? Тя категорично отказва да приеме за свой стил задължителния социалистически реализъм, който новата власт налага на всички творчески личности. Запазва достойнството си, но това поведение й навлича неприятности и постепенно е изолирана от обществения и литературния живот. Не се преглъща лесно големия  талант и трудно се прощава на достойния човек. Отказват й членство в Съюза на българските писатели, издателствата не пускат романите й за печат. Романът „Левски” е върнат след категоричния й отказ да напише ода за Георги Димитров. През 1955 г. смъртта на проф. Балабанов, най-после я разделя завинаги от него. Няколко години по-късно (1959 г.) от този свят си отива и нейният съпруг. Родителите и сестра й също са починали. Тя е сама и изоставена. Дори смъртта й е обвеяна в мистика и тайни, а причините - все още неизяснени. Според някои източници тя е убита през месец юли 1974 г. в апартамента си на ул. „Раковски” в София. Трупът е „открит“ дълго след смъртта й, вече разложен, като по този начин най-вероятно е направен опит умишлено да се заличат следите от насилие. Има предположения, че е удушена с колана на халата й, като преди това е отровена. Установено е, че от жилището липсват ценни предмети – бижута, картини, дори скъпият пръстен с диамант, подарък от Табаков. Всичките чернови и ръкописи са иззети от Съюза на българските писатели, същият Съюз, който приживе отказва да я публикува и да я приеме за член. Подробностите за това са описани в книгата на литературния критик Петър Величков „Яна Язова: проклятието на дарбата”, 2007 г. Няма основание да се оспорват твърденията на Петър Величков, все пак той е най-добрият биограф и изследовател на Стара София и Царска България. В началото на 60-те години пред писателите Георги Томалевски и Димитър Талев, Яна Язова казва, че е завършила романа „Левски” и им чете откъси от него. По-късно двамата споделят, че никой досега не е обрисувал в такава светлина националния ни герой. Писателката предлага романа на издателство „Народна култура”, откъдето й е върнат. Според някой изследователи този роман е истинската причина за нейната смърт. За да може Яна Язова да го напише съпругът й инж. Христо Йорданов откупва архив на близък сподвижник на Левски и доставя от чужбина ценни книги за Османската империя, касаещи този период. Каква е по-нататък съдбата на трилогията „Балкани” („Левски”, „Бенковски”, „Шипка”)? В началото на 80-те години в творческите среди се коментира нашумелия  скандал, свързан с името на писателя Николай Хайтов, когото обвиняват за присвояването наръкописите на Яна Язова. Твърди се, че заедно с юрисконсулта на Съюза на българските писатели, те влизат в апартамента на убитата писателка и прибират архива й, както и че е  направен подробен опис, който за съжаление липсва и никой по-късно не открива.
През 1982 г. в предаването „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян Николай Хайтов казва, че е написал роман за Левски. Същото интервю е препечатано и във в. „Народна Култура”. На това незабавно реагира писателят Георги Томалевски, който от страниците на в. „Пулс” предупреждава, че ако някой се опита да издаде „Левски” от свое име, той ще го разобличи. Според Петър Величков случаят достига и до Тодор Живков, който пред литературния критик нарежда романът за Левски „да излезе с името на Яна Язова, но Хайтов да не се закача”. Заради  твърденията на Величков синовете на Николай Хайтов – Александър и Здравец Хайтови – завеждат гражданско дело, което губят през 2013 г. Между 1987 – 1989 г. книгите от трилогията все пак излизат с името на Яна Язова, но разчетени от литературния историк по черновите, пазени в Централния Държавен архив. Според него липсват оригиналите и на романа в две части „Соленият залив”. В него авторката проследява събитията в Третото българско царство до събитията на Девети септември 1944 г., преди Народния съд, с беззаконията и лумпенизацията, завладяла новия социалистически строй.       
Може би в онези мрачни дни, от незаслужената обида и унижение, се раждат и някои размисли на Яна Язова:
„Най-опасният политик е простият. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си.”
„Един звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница”.
Думи, написани толкова отдавна, а така актуални и днес!
Яна Язова оставя на българската литература богато и разнообразно творческо наследство. Всеки достоен българин, в чийто вени тече кръвта на възрожденските ни герои, не може да остане равнодушен към романите „Левски”, „Бенковски”, „Шипка”. Не може да не се докосне до тези измерения, в които величието на българския дух е все още чисто и истинско! Въпреки това в историята писателката незаслужено остава малко в сянката на проф. Балабанов. Тази скандална, но желана любов винаги ще съпътства нейното име. Наричат я авантюра, но тя оцелява цели 15 години, а обричането им да се обичат вечно остава непроменено да края на дните им. Макар и осъществила мечтата на живота си, тя остава нещастна и в любовта, и в живота, и в смъртта. Талантът и прокобата я преследват неотлъчно. С творчеството си Яна Язова сама написа романа на своя обречен талант.

Снежана  Галчева                  
Председател на Салон за българска култура и духовност
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7