Отец Димитър Димитров: „Имаме един духовен орган, който се казва съвест. Той се активира когато идваме в Светата православна църква.“

Начална страница | Личности | Отец Димитър Димитров: „Имаме един духовен орган, който се казва съвест. Той се активира когато идваме в Светата православна църква.“
image

Отец Димитър Димитров, който служи през последната година и половина в БПЦ „Свети Иван Рилски“,бе гост в токшоуто „Stanley’s New America” (излъчва се по COMCAST CABLE TV и в ефир за Чикаго и неговите предградия).

Разкажете ни нещо за вашия живот преди да дойдете в Америка.
Роден съм в град Перник през 1951 г., в семейство на обикновени хора. Баща ми беше шивач, а майка ми домакиня. Детството ми премина чудесно, в хубава атмосфера. Започнах спортна дейност от ранна детска възраст, бях на девет. Учих в техникум за електромеханика, след това постъпих казарма, ЦСКА, армейска спортна школа за високо спортно майсторство. Спортът ми даде много – обиколихме България. След това бях приет в Спортна академия със специалност спортна гимнастика при професор Хаджиев, където завърших успешно. Седем години работих в сферата на спорта като методист към окръжен съвет на БСФС за шест спорта – ски, борба, бокс, гимнастика, колоездене и волейбол. Седем години по-късно реших да премина в Духовна академия където прекарах пет години редовно следване, където подобно на Спортната академия завърших с отличие. След това намерих призвание като счетоводител-секретар на митрополита в София. Близо десет години работех и служех при дядо Максим. През това време се ожених.
Покрай разкола не можах веднага да стана свещеник в продължение на няколко години, но бях подал молба. По-късно бях ръкоположен от дядо Неофит, сегашния патриарх, в присъствието на целия Свети синод и под особеното благословение на дядо Максим в „Св. Неделя“. Като свещеник имах близо две години служба в „Свето Успение Богородично“, след това преминах на манастира във Владая „Св. Петка“ над гарата – прекрасно параклисче с 12 дъба, там се е крил нашия герой Васил Левски. Службата ми там беше близо 10 години, преди през 2004 година да улуча Зелена Карта, играех съвсем на шега, но човек не знае…

Какво ви насочи към религията?
Религията идва от латинската дума „религаре“, означаваща „обвързвам се“, „правя договор с някого за нещо“. Например тибетските монаси, които си обръсват своята глава и носят оранжеви роби, те правят нещо върху себе си, като дават някакъв обет. При нас правилната дума е „вяра“, християнска вяра. Както е казал светия  апостол Павел към Тимотей: „До Господа те доведе несравнимата вяра на майка ти Лоида и баба ти Евникия“. Тези неща идват и по наследство и в детството когато моите прекрасни майка и баба ме водеха на хубавите служби на отец Павел в нашето село Жиленци, на детските спомени на ухаещия тамян и разкошната природа на кюстендилския край. Това ме доведе с копнеж, макар че бях спортист, да се насоча с мечти към Духовна академия, която завърших.

Зелената Карта бе зелена светлина към какво?
Зелената светлина е „светофарен“ термин, жълтото казва бъди внимателен, червеното казва не минавай, а зеленото ти дава път. Зелената Карта ми отвори път към нещо очаквано още от както бях студент във ВИФ. Тогава имаше една сладкарница „Роза“, която беше в близост и посещавах след уморителните тренировки и тогава зяпахме и се наслаждавахме на постиженията на тази демократична страна. Така се случи, че докато бях свещеник и водач на поклоннически групи до един манастир във Франция имах толкова възможности да видя хубостите на Европа, че не мислех да играя за Зелена Карта, но един мои приятел който дойде в манастира и на шега ми каза да се пробваме, пусна документи, като същевременно отиде в Света Гора, където и до днес е монах, казва се Георги Лондрев. Ние обаче улучихме Зелената Карта и се колебаехме много, но се свързах с митрополит Йосиф от Ню Йорк, който имаше нужда от мен като свещеник и все пак решихме да дойдем. Той ни взе и от аерогарата отидохме директно в малкия апартамент на 50-та улица в Манхатън където всичко беше подготвено. Стояхме 18 месеца докато дойде сегашния митрополит Кипрян, така стана че дядо Йосиф нямаше как да плаща 2 заплати, затова ми даде препоръка и телефон и аз се обърнах към дядо Кирил Йочев, който ни взе и отидохме в Пенсилвания, където служих близо 10 години, до идването ми тук.

Оправдаха ли се вашите очаквания за Америка?
Да, определено, защото срещнах света на някогашните пуритани, които са избягали от обърканата тогава Европа, с прекрасната мечта да основат една нова страна, нещо което са постигнали, с една нова конституция пред техните трудности. За радост САЩ сега е много подредена страна, със закон и ред. Това казвам навсякъде, че тук във всеки щат по едно и също време идва пощальона или човека, който се грижи за тока и газта, както и за таксите. Америка даде възможността на много хора да задвижат мечтите си и никой не е унижаван. Тук може да видиш китаец с черна кожа  какви ли не образи, но те се поддържат един друг.
Живях и станах свидетел на много в космополитната атмосфера на Ню Йорк, почти същото но в по-скромно беше и в Пенсилвания, защото всички казват Ню Йорк не е Америка, Бостън – това не е Америка, но пък там се намери онзи кънтри момент на обединени хора, които не са прекарали 2-ра световна война, не са прекарали глад, тормоз, преследвания, обещания и лъжи, основали се на една конституция с много труд.
Америка е достатъчно добра и ни търпи всички нас, с нашата етническа националност.

Вие сте от сравнително кратко време в Чикаго. Какви са вашите впечатления за българската общност тук?
През 2009-та година имаше неприятен инцидент, когато за първи път дойдох и не успях тогава да бъда свещеник тук. Но сега, откакто сме 18 месеца в Чикаго, моите впечатления са прекрасни, защото имаме един чудесен и действащ консулат с много добри служители, които ни помогнаха да си сменим паспортите. Понеже имах притеснения как ще се оправя, тъй като паспорта ми беше изтекъл преди 5 години, а тук всичко се оправи за минути. Особено съм впечатлен от последното Третомартенско тържество с чудесните хора, взаимоотношението на всички и тяхното обединение. Намираме начин на общ език и ги няма тези разделения, които за съжаление сега съществуват в нашата малка родина. Тук всичко се обединява. Едно Чикаго на българи, което има своите лекари, адвокати, училища, вестници, футболни отбори, ресторанти, магазини и църкви. Една малка България спусната като холограма в тази обетована земя, но една пречистена холограма, минаваща през озона на демокрацията, свободата и законността. И тази държавица от 300 хил. българи си извоюва и признанието на българския език. В нашата църква „Св. Иван Рилски“ ще имаме безплатна консултация на адвокатските колективи на 22ри април, които ще дадат обяснения на всички нуждаещи се. Една малка България в Чикаго, която успява и просперира. Както при Мойсей, това е един обещан Ханаан и ние българите имаме място в него.

Може ли да се каже, че Българската православна църква „Св. Иван Рилски“ отвори нова страница в своето развитие?

Да, определено. На 12-ти ноември, за пръв път от 12 години, се проведоха избори. Те бяха ръководени от нашия епископ Александър. По моя инициатива беше дадена възможност всеки да присъства, съвсем демократично, всеки да вземе участие в избора и всеки да може да бъде избран. Получи се един избор, независимо как е проведен, в църквата. Хората бяха доволни и не се получиха предишните, да речем, опити за бунтове. Имахме първия от 12 години редовно избран борд на тръстии. От тук насетне резултатите ще дойдат.

Вие публикувате всеки месец подробен финансов отчет. Какви са резултатите за тази година?
Те са добри. За месец януари, може би поради тържеството за Нова година, което не бе правено дълго време, събрахме добри средства от един минимален куверт от $70. Положителния баланс за тогава беше $13 500 с$8 000 разход. Над $5 600 имахме приход за януари. За февруари той спадна на $250, а за март очаквам над 500 към $1 000 приход, като не бива да се забравя, че църквата е натоварена с $415 000 стар дълг и тя трябва да плаща около $2 500 всеки месец.

Ако правилно разбирам, имате три месеца положителни резултати, независимо че освен всичко месечно обслужвате този дълг.
Да, ние го плащаме този дълг, но имаме положителни резултати, които се дължат на едно активиране на всички хора. Има подчертано добро посещаване на храма. Увеличен приход от към свещи и дарения, но при всички случаи този приход е крайно недостатъчен, за да се покрие този дълг.
Нищо обаче не може да помрачи радостта от нашето събиране – от танците, от общуването помежду ни и съвместното прекарване във вечеринките, които правим.

Следя вашата фейсбук страница и виждам, че се полагат доста усилия там. Това ваша инициатива ли е?
Това е моя инициатива, още преди да бъде основан Фейсбук. Имаше един сайт – impulse.bg, където млади хора се събираха, подобно на Фейсбук, с възможност да се правят прекрасни частни групи, за кино или църква, като в нашия случай. Аз имах такава с 300 до 800 членове, които бяха млади хора и сутрин се поздравяваха или си пращаха цветя и комуникираха – един малък Фейсбук. А когато самият Фейсбук излезе се прехвърлихме там. Това беше моя начин да се докосна до всички мои колеги от спорта, които са пръснати по цял свят и след 50 години се намерихме.

Тази страница също, до колкото разбирам, може да бъде полезна и за дейността ви в църквата.
Определено. След всяка служба качвам Светото евангелско четиво, моята проповед и събиранията, за да се покаже, че църквата е жива.

От там също разбрах за някои българи, които по време на вашето пребиваване дариха сериозни суми. Спомням си за $1 000 долара за нов купел за църквата.
Тези суми не можем да кажем директно. Това беше добре, защото дълги години кръщенките се правеха в стар купел, който беше един пластмасов леген.

Може ли да споменем хората, които помогнаха?
Да, дойдоха майката Мария с нейната дъщеричка, които дариха закупения изцяло от тях купел за $1 000, други трима души дариха по $100 за капака, това са Константина, Руси и Гълабина. Самата Гълабина Георгиева дари $1 600 за всички покривки в  бяло и лилаво със столовете в салона, който придоби нов вид. Георги Иванов, основателя на църквата, който всъщност бе заложил своите $280 000, за да купи църквата, а в последствие парите са му върнати,  дари изцяло нова уредба за $1 000. Иван Стойков дари $1 200 за чудесен аналой, в който може да се слага иконата на празник. Освен това, момиченце сънувало Св. Мина дари две кандила, висящи пред иконата.

Имаме много наши сънародници, които да служат за пример и подражание на останалите хора от нашата общност в Чикаго. Как може те да бъдат полезни на вашата църква?
Много хора и сега питат от какво имаме нужда да се дари. Вече не се касае до дарение на пари, прозрачността в църквата е тотална и в тетрадка записваме всичко.

Поддържате прозрачност, която смятате, че е много важна за доверието към църквата и евентуално за желанието на членове и посетители на църквата да бъдат доброволци и дарители.
Вчера дойде едно мексиканска жена при мен – Аврора. Аз я попитах дали знае, че името ѝ означава изгрев. Освен това ѝ казах, че означава – онзи кораб, който първи удари топовен изстрел при една революция. И в тази революция имаше един водач, който казваше: „Проверката е висша форма на доверие“. Аз съм съгласен с тези думи. Всеки казва, че е честен.Щом си честен, направи така, че хората да ти повярват и всичко да бъде записано и изявено на момента, по правилният начин. Нашият господ иска да му служим по неговата воля. Ние имаме канони, Светото писание, Светото предание, жития на светиите и т.н. Господ е определил как да му служим, но за жалост има хора, които му служат така, както те желаят.

Живеем в материален свят. Къде е мястото на духовността и религията?
Искам да направя паралел с орган на човешката физиология: той е разположено на скришно и сгодно място. Някои го считат за шега, но ние имаме един малък духовен орган, който не се вижда и се казва съвест. Най-неочаквано се появява като ни дава съвети, наставления и ни контролира. Той се активира именно тогава и не е заспал, когато идваме в Светата православна църква на служба или слушаме Светото писание и проповедта. Той ни казва, че нищо в този свят не е само материално, че нищо не можем да изнесем от тази земя и както голи сме дошли, така и голи ще напуснем тази земя. Казва ни, че ни трябва само храна и облекло, че трябва да се задоволяваме само със заплатите си без да ламтим за пари, защото Америка може да те подтикне към това, но всичко минава, след 70-80, дай Боже 100 години ние отминаваме и отиваме. Душата обаче отива при Бог, за да даде отчет какво е правила, защото 70-100 години са добре, но след това предстои цяла вечност. Затова нашата съвест ни напомня, че нищо постигнато с хитрини и заобикаляне на правилата, богатство на всяка цена, няма да бъде благословено.

Защо Православна църква „Св. Иван Рилски“ е подходящото място за намиране на духовна храна?
Някой път хора, които не са към нашата православна вяра, приели са реформаторския стил и начин на живот ме питат дали има кривославещи Господа – има. В „Св. Иван Рилски“ ние проповядваме Светата православна вяра, с учението на светите отци, с всички тайнства, които казва Господ – ако не пиете моята кръв и не ядете моето тяло, нямате дял с мен във вечния живот. Само в православната църква виното и хляба се превръщат в истинска кръв и тяло Христови. Някои свещеници са се съмнявали в това, но Господ им дава да видят истинска плът и кръв в чашата и в този момент те са губили разсъдък за доста време, докато Господ не ги върне. Единствено в православния храм ние даваме вярното учение, имаме светите библии, жития, брошури… В православния храм можеш да чуеш онази проповед, която не е обременена от ненужни учения за просперитет и благи неща, както казва апостол Павел.

Необходимо ли е вашата църква да мине към българския синод?
Този въпрос е много труден. Не е за обикновен свещеник, какъвто съм аз. За по-висша компетенция. Тази църква е била основана от хора, които са дарили своята лепта, със желанието тя да бъде към църквата на Америка. 

В нашия предварителен разговор, разбрах, че сте имали хора посещавали „Св. Иван Рилски“, които не знаят как да се кръстят и не знаят молитвата „Отче наш“. Бихте ли казали „Отче наш“?


Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
Благодаря ви, отец Димитър! Желая успех на вас и Българска православна църква „Св. Иван Рилски“.

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7