„Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази”

Начална страница | Личности | „Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази”
image
Йохан Девлетян

„Разните разкази на Йохан Девлетян са и същите като в „Мъж и половина”, и различни. Същите са, защото са талантливи и разтърсващи, различни са, защото сега той ни разтърсва не само с реалистични, но и с фантастични истории. Или поне така изглеждащи. И това му е хубавото на сборника „Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази” – той е експериментиран с любов и художественият резултат е неопровержим. Прочее, прочетете разните разкази и сами ще се уверите колко много Йохан Девлетян е неопровержим и естетически неизчерпаем. Дотолкова, че от тази книга няма да може да се откъснете...” – казва  литературният критик Митко Новков.

На 28 февруари 2017 г. в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив бе представена новата книга на Йохан Девлетян „Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази”. Книгата е издание на Издателска къща „Жанет 45”, а художественото оформление е на художника Димитър Келбечев.
По повод представянето на книгата ще разговаряме с нейния автор, г-н Йохан Девлетян.

Г-н Девлетян, бихте ли се представили кратко?
Роден съм през 1958 г. в Пловдив. Тук завърших „Българска филология”. Една година бях преподавател по български език и литература. След това тридесет и две години работих в сферата на културата, като последните седемнадесет от тях бях директор на дирекция „Култура” на Община Пловдив. От 2016 г. съм експерт „Връзки с обществеността” на НБ „Иван Вазов” – Пловдив. Имам две големи дъщери – Емилия и Теодора. Емилия вече повече от седем години със семейството си е в Чикаго.

  Йохан ДевлетянПреди броени дни в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив бе представена новата Ви книга „Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази”. Според Вас, как премина нейното представяне?
Книгата излезе през 2016. Премиерата й беше в клуб „Библиотеката” в Пловдив. Имаше и представяне в Столична библиотека в София. В НБ „Иван Вазов” за мен имаше особено предизвикателство, защото това е територията на литературата, бих казал и храма. Още повече и пред немалко колеги. Тук „палавостта” не е господар, както на други места. Мисля, че представянето мина много добре. Предстоят Пазарджик, Плевен, Велико Търново, Варна… Имам покана и от Лондон, където представих преди година „Мъж и Половина”.

Какъв е отзвукът от страна на читателите и критиците за новата Ви книга?
Част от читателите леко са изненадани, защото очакваха повторение на първата книга, но аз си позволих малко да ги подкача… Експерименти, любови и неопровержимости са три цикъла с по пет разказа и работата стана малко „футболна” – харесалите един от циклите, леко пренебрегват другите. Като им напомниш: „Ами оня разказ…”, те се присещат и казват: „О, да, много ми хареса…”


Като автор на „Експерименти, любови, неопровержимости… Разни разкази”, какво бихте казали за своята творба?
Обичам я!

Мислите ли, че в новата Ви книга има нещо, което сте недоизказали и ако има, какво е то?
Искам да стоваря на читателя още хумор, още интересни случки, които да му са любопитни и да го провокират да види, че простите неща, до които лесно можем да се докоснем в битието, носят удоволствие…или страх, тъга…

Първият Ваш сборник „Мъж и половина” бе номиниран за наградата „Пловдив” в раздел „Художествена литература” за 2016 г. По повод тази книга критикът Митко Новков посочи: „Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със слаби сърца. Те затова така се и казват – „Мъж и половина”. Но не са и за хора със силни, просто са за хора със сърца – топли, туптящи, търсещи. Живи и биещи. Живи за истинските стойности в живота и биещи по фалшивите. И ако не знаете как да отделите едните от другите, а искате да се научите – прочетете тези разкази. Те ще отворят очите ви и ще разбудят сърцата ви. Гарантирано!” Какво бихте допълнили към тези думи?
Представянията на новата книга в Пловдив направи Здравко Дечев – млад университетски преподавател, занимаващ се сериозно с литературна критика… След думите му в НБ „Иван Вазов” си признах пред публиката, че Здравко така ме заинтригува с това, което поднесе за „разните разкази”, щото с интерес бих се запознал с автора… Към него и текста на Митко, който цитирате, бих добавил „В разказите има много хумор и виц”. Е, не във всички.

  Йохан Девлетян с Митко Новков - редактор, представящ и Венцислав Благоев - джаз-музикантВ книгата си „Мъж и половина” казвате: „И пак ще ставам рано сутрин и ще се вслушвам в монотонната песен, която приласкава или бие вълнолома. Ще затварям очи и без да погледна през прозореца, ще знам коя от лодките тромаво се върти върху пенливите гребени и коя елегантно флиртува с тях и морето.” Какво е за Вас морето и какво Ви свързва с него?
Обичам страшно много морето. Плувам. Преди години с часове се гмурках. Готов съм на едри хапки да поглъщам солената миризма на изхвърлени на брега водорасли.  Израснах с книгите на Жак Ив Кусто и подводния свят, който той описва. Както се казва, имам си приказката с морето.

Всъщност, откога пишете и как започнахте да пишете?
От много, много отдавна. Имам публикувани десетки разкази в периодичния печат. По едно време ми беше интересно и се заиграх с радиотеатъра. В резултат – призови места в национални конкурси, реализирани радиопиеси. Да не говорим за безброй журналистически материали на тема изкуство и култура… Но все не оставаше време за книга. Работех с издателите, но като партньори в обществените дела. И ето сега за две години – две книги. На всяко нещо му идва времето… Или не му идва никога.

Разказите ли са Вашата литературна страст?
Винаги съм харесвал разказите – Джек Лондон, Хашек, Исак Бабел, Нушич, Чудомир… Но както вече стана дума, заигравал съм се и с други жанрове. Харесвам много киното – бих казал, че съм израснал в киносалоните. Това очевидно се отразява на писането, защото мнозина ми казват, че разказите ми имат кинематографичност. Оттам навярно ме тегли към драматургия – не че извън радиопиесите и едно призово място в конкурс за кукленотеатрална пиеса имам реализация, но съгрешавам и там понякога.

Снимка с публикатаКога можем да очакваме Ваша следваща книга и какви са бъдещите Ви творчески планове?
Искрено се надявам още тази година да се дочака моя нова книга. Да не кажа – готов съм. Чопля още едно-две неща. Но това зависи и от издателите – трябва да те харесат. Не съм от тези, които си плащат, за да ги издават. И не бих желал да бъда. Тук е моментът да благодаря на „Жанет 45” и конкретно на Божана Апостолова – моята издателка, която откри в писането ми причина да се появят две книги за сега. След като разбира се трябваше да изтърпя гнева й, че тридесет години съм си губил времето „да пиша фактури”, наместо книги.

Какво бихте пожелали на читателите на вестник „България Сега”?
Разбира се – да са живи и здрави! И ДА ЧЕТАТ! Книгите са най-топлата връзка на душата с живота. Четете книги на хартия! Мирисът и докосването й са лечебни!

Уважаеми г-н Девлетян,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”! Желаем Ви бъдещи успехи!

Ваня Велкова,
Берлин

в. „България СЕГА”
Снимките са предоставени от г-н Йохан Девлетян и се публикуват с неговото съгласие.






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7