„За доброто на идните поколения” – разговор с акад. Димитър Димитров

Начална страница | Личности | „За доброто на идните поколения” – разговор с акад. Димитър Димитров
image

„Пловдив е знаков град в развитието на редица цивилизации в многохилядната му история. Във всички империи, които са включвали Тракийската равнина, Пловдив е бил главен град или столица. Тук са се концентрирали управленски, икономически, културни дейности. Тук са действали личности с регионална, национална и световна слава. И до днес пловдивски музиканти, художници, спортисти, учени, писатели, архитекти, бизнесмени, държавници славят града на седемте тепета.
Нека следващите поколения знаят за хората, които поддържат нашата национална гордост и нека измежду тях да израстват още достойни пловдивчани.
Книгата ни е личностна енциклопедия. Академичното издателство „Талант”  на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите направи този първи опит да представи почти всички изявени личности в пловдивски регион.” - акад. проф. Димитър Димитров, ректор на Висшето  училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР ) в Пловдив
На 31 януари 2017 г. в Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив,  в 17:30 часа, ще се състои официалното представяне на личностната енциклопедия „Изявени пловдивчани”. По този повод разговаряхме с акад. проф. Димитър Димитров, ректор на ВУАРР.

Акад. Димитров, Вие сте автор и продуцент на личностната енциклопедия „Изявени пловдивчани”. Какво бихте допълнили към това?

Нашето разбиране е, че висшето образование е не само наука, но и култура. Ето защо създадохме академично издателство „Талант”, академичен медиен комплекс „Натурал” – радио и телевизия. Радио „Натурал” може да се слуша във всяка точка на света на интернет адрес www.radionatural.eu
Започнахме една трудоемка и продължителна работа, която беше необходима, за да се изготви първото издание. Надяваме се българската диаспора по света да ни помогне да допълним второто издание със значими личности, свързани с Пловдивския регион, които заслужават славата да бъдат включени в тази личностна енциклопедия. Следващото издание ще излезе през 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Бихте ли ни казали как възникна идеята за създаване на книгата „Изявени пловдивчани”?

Най-важната мисия на всеки един от нас, особено на учителя, в най-общия смисъл на думата, е да направи всичко по силите си за доброто на идните поколения. Даже бих конкретизирал – за духовното и физическо здраве на младите.
Голямата ми болка е, че твърде много хора в България хленчат и се оплакват. Все някой им е крив. Все още не могат да разберат, че комунизмът си отиде и, че щастието им вече не зависи от комунистическата партия, а от самите тях.
Най-силната мотивация на българина е завистта към съседа. Когато им обясняваме на младите, че те могат да живеят качествено, комфортно, заможно – те казват: „Да, това е възможно, но за западняците.”  А истината  е, че и за западняците, и за източните хора важи правилото: „Всеки сам гради своето щастие.” Ето защо, за нас беше важно да създадем тази личностна енциклопедия „Изявени пловдивчани”, за да се убедят читателите, че българите могат да бъдат успешни – и в България, и по света.
Книгата се вписа и в концепцията „Пловдив – европейска столица на културата 2019”.
От чисто просветителска гледна точка – информационно, книгата запознава читателите с известни от миналото и от съвремието личности, но и с недотам известни граждани на света, свързани с Пловдив, които ние тук в България не знаем.
В книгата са включени имената на пловдивчани, които са оставили диря в своята професия или в обществения живот. Второ, това са активни граждани, които със своята дейност могат да въздействат на младите поколения, да ги активират, да ги накарат да повярват в себе си и собствения си успех. И трето, това са хора, които запалват свещичка и вървят напред, вместо да проклинат тъмнината /Конфуций/.


Посочвате, че следващото издание на книгата ще излезе през 2019 година - през която Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. С какво ще се отличава второто издание на книгата от първото?

В екипа работихме с г-жа Радка Димитрова, проф. Радка Колева и други сътрудници в продължение на три-четири години. Проф. Радка Колева е един от водещите експерти в библиотекознанието, дългогодишен ръководител на втората по големина в България библиотека /Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив/. Сигурен съм, че с нейния висок професионализъм ще съумеем да подготвим и едно второ достойно издание.
Интересът към първата ни книга е много голям. На 31 януари в Пловдив залата ще бъде препълнена. Вероятно, обаче, ще има и критики. Ще ги приемем с благодарност. Те ще ни помогнат да изготвим едно по-съвършено второ издание. Все пак това е пионерско дело. За първи път се прави опит да се съберат биографиите на най-активните пловдивчани.
Второто издание ще отрази критичните бележки към първото. Вероятно ще добави още личности, които по една или друга причина не са включени в първата книга. Второто издание се надяваме да бъде и по-луксозно, защото очакваме да излезе точно в годината, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Вярна ли е информацията, че сте искали да напуснете България?

Да. През 1984-1985 г., когато вече започна Перестройката. През 1986 г. получих отказ и от Австралия, и от Канада, заради това, че бях навършил 34 г., а това според техните критерии беше над пределната възраст, до която приемат емигранти. Изхарчих всичките си спестявания, за да си платя таксите. Те бяха много високи и тогава разбрах, че посолствата правят и от това бизнес - от огромния брой кандидати за миграция. Другият вариант, който българите използваха, беше да пътуват със самолет до Куба, който има междинно кацане в Канада. Но в  Канада те се възползваха от възможността да се насочат не към вратата, която води до Куба, а към вратата за Канада. Имам приятели, които постъпиха по този начин. Но на мен този вариант ми се стори отчайващ, поради това, че съм негоден за емиграция предвид напреднала възраст.

 



Какво предприехте след това?

Стъпих здраво на земята и си казах: „Слушай мой човек, или емигрирай, или ако не можеш да емигрираш, се хващай и прави всичко, което е по силите ти за добруването на българите тук в България.”
Последните години преди 10 ноември 1989 г. започна да се чувства, може би благодарение на Перестройката, известно разведряване и икономическа либерализация. Започнаха да се зараждат някакви полупазарни форми на частен бизнес. Бях един от първите, който се зае с подобна дейност. Разбира се, правех  това, което можех да върша като инженер и мениджър.
Имаше криза в държавата. Започнаха съкращения на служители и работници. В нашето семейство се случи така, че съкратиха мен и съпругата ми. Нямаше никакви социални помощи. Това беше преди 1989 г. На работа останаха само комунистите и техните роднини, приятели, слуги. Ние не бяхме от тях. Още от студентските години бях разбрал, че нашето семейство сме обявени за „врагове на народа”, благодарение на това, че баща ми е лежал в комунистически затвор. Също така той е бил изключен завинаги от университета, /като отличен студент трета година/, защото е роден в Западните покрайнини – Царибродско. Следвал е като студент в Софийския университет в нещастен период. Тогава Тито – югославският лидер е обявен за враг на социалистическия лагер. Всички, които са родени в Югославия, също попадат в групата „Титови шпиони”. 
За познавачите на действителността е пределно ясно колко невероятни патриоти са българите от Западните покрайнини - Царибродско и Босилеградско. Прадядо ми Петър Димитров е бил учител. През Първата световна война учителите са ги правили офицери. Той завършва школата на полковник Дрангов в Скопие и проявява невиждана упоритост да премества границите на България обратно всяка нощ след като Югославия заграбва Западните покрайнини. Накрая бива убит от сръбски отряд, който е отговарял за преместването на границата.
С тази биография един българин няма никакви шансове да направи професионална кариера в условията на комунистическия режим. Всички знаем, че тогава комунистическата теза беше не да се гледат качествата на човека, а неговия произход.
След 1989 г. бях един от първите, който си учреди собствена частна фирма. Лека полека, започнах да усещам, че ми поникват крила – крилата на свободата – свободата да реализираш дарбите, които Господ ти е дал – това е смисълът на човешкия живот. Грехота е, ако едно държавно управление реже крилата на своите поданици и не им позволява да реализират своите способности. Затова комунизмът никога не може да победи свободно развиващите се народи.

Как се разви съдбата Ви по-нататък?

Защитих докторат. Бях избран чрез конкурс за главен асистент в държавен университет. В конкурса участваха седем кандидата, но аз бях единствен с докторска степен.
Направих проект за висше училище. Поисках бюджет. Държавата нямаше. Обещаха за догодина, но и до днес това обещание не се изпълни. Студентите трябваше да заплащат такси, но нямаха пари. Организирах студентски практики, стажове, бригади в европейски страни, Великобритания и САЩ, за да могат студентите да припечелват онова, което им е нужно за преживяване и за заплащане на студентските такси при нас.
Този проект се разви успешно. През 1992 г. бяха приети първите 60 студенти. Сега, вече 25 години, Висшето училище се развива с капацитет до 6500 студенти с бакалавърски, магистърски и докторски програми, със солиден международен и национален авторитет, с форми на обучение – задочна, дистанционна, индивидуална и редовна. Тези форми позволяват едновременно да се учи, работи и да се полагат грижи за семейството.

По какво се различава Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив от другите университети в България?

Нашата мисия е по различна от другите университети. Ние се стремим да приближаваме образованието до студента, а не да събираме студентите в „Дървеница”. Чрез дистанционната форма в образованието желаем да достигнем също до всеки студент във всяка една точка на света. В тази форма имаме солиден опит, тъй като я развиваме над 12 години. Дори и в България, приближавайки образованието в регионите, ние изпълняваме една силна социална роля. Значителен дял от младите хора в регионите, отдалечени от университетските градове, се явяват дискриминирани по отношение на достъпа им до висше образование – дискриминация на основата на социални и географски фактори.

Какви специалности развивате във Висшето училище?

Във всеки регион има потребност от кадри с висше образование, такива, каквито има в една държава. Ето защо нашите специалности покриват основните потребности от кадри. В регионите има управление, икономика, аграрен сектор, има банки, финанси, туризъм, преработвателна индустрия, счетоводство, информационни технологии, разработване и управление на проекти, инвестиционни дейности, управление на човешките ресурси и др.

Как се реализират кадрите, които дипломират във ВУАРР?

Най-важното е, че нямаме регистрирани безработни от нашите възпитаници. Главните причини за това са, че голям дял от нашите студенти едновременно учат и работят. Други участват в семейни фирми, които ще наследят от своите родители. Трети – лесно си намират работа в региона, защото там, за разлика от София, има потребности от висши кадри.

По какъв начин Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив се вписва в международното сътрудничество?

Това сътрудничество е една от силните ни страни. Първият проект, който направихме,  беше свързан с разкриването на висшето училище и той датира от 1991 г. Стойността на проекта беше 20 хиляди екю. Тогава това беше европейската валута и тя беше виртуална. Този проект беше финансиран по програма „PHARE”. Днес вече имаме десетки проекти за милиони евро с партньори от много чуждестранни университети. Участваме активно в редица международни университетски организации: ЕURASHE /Европейска асоциация на институции във висшето образование/, VUA /Вишеградска асоциация на университетите/, Алианс на университетите от Централна и Източна Европа, Съюз на учените в България и др.
В 25-годишната история на Висшето училище сме участвали в програми като „Темпус”, „Сократес” – „Комениус”, „Леонардо да Винчи”, „Интеррег”, „Еразмус”.

Казвате, че можете да обучавате студенти във всички страни по света. Как извършвате  това?

Вероятно много наши студенти, които са учили известен период, но не са завършили образованието си, се интересуват за условията. Към тях ние имаме специално отношение. Те могат да завършат образованието си в дистанционна форма, която ще им струва не повече от 1000 лв. на година – два семестъра по 500 лв. Обучението се извършва по интернет.
Нашият университет е единственият, който издава безплатно, наред с българската диплома, т.н. „Европейско дипломно приложение”, което се признава в цяла Европа, на практика - в целия свят.
Също така други българи, които са със средно образование и имат желание да не спират дотук своята кариера, могат да бъдат обучавани, разбира се, в дистанционна, задочна, индивидуална форма. Цените за българите са същите като тези, които посочих по-горе.
Биха могли да ни открият на: Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите се намира в гр. Пловдив на адрес: бул. „Дунав” № 78, тел.: 032 960 360, е-mail:  uard@uard.bg   www. uard.bg

Бихте ли ни казали какво представлява индивидуалната форма на обучение?

Индивидуалната форма на обучение е регламентирана в Закона за висше образование. Тя се разрешава от ректора и дава свобода на студента да провежда самостоятелна подготовка и полага изпити в удобно за него време, на практика - в неограничени срокове. Изпитите могат да се полагат онлайн /online/ от всяка точка на света.

Какво бихте пожелали на многобройните читатели на вестник „България СЕГА”?

На читателите на вестник „България СЕГА” искам да пожелая все така активно да поддържат връзката с родината, да сме приятели и да си партнираме, независимо, че сме в различни краища на света. Пожелавам им да славят България навсякъде, защото аз съм убеден в едно: всеки българин по света е посланик на добра воля на българския народ. Всеки трябва да се стреми да представи България по най-добрия начин и да популяризира българските забележителности. Накрая искам да пожелая на читателите на вестник „България СЕГА”, а също и на всички българи, мирна 2017 година! Да са здрави всички и да се надяваме следващите години да бъдат мирни. Дано да се обединят християнските народи! Поне ние, християните, помежду си да не враждуваме!

Уважаеми акад. Димитров,
Благодарим Ви за съгласието да участвате в интервю за в. „България Сега”. Желаем Ви бъдещи успехи!

Ваня Велкова
в. „България СЕГА”,
Берлин


Снимките са предоставени от ръководството на ВУАРР в Пловдив и се публикуват с неговото съгласие.







Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7