Краси Аврамов – за Пловдив, „Бел кон“ и музиката (Част 2)

Начална страница | Личности | Краси Аврамов – за Пловдив, „Бел кон“ и музиката (Част 2)
image

В миналия брой на в. „България СЕГА“ ви представихме първата част от интервюто с певеца Краси Аврамов по повод новооткрития му ресторант в град Пловдив. Сега разговорът с изпълнителя на саундтрака към холивудската продукция „Спокойното езеро срещу Анаконда“ продължава.
Каза, че до този момент в България нямахме заведение, което умело да пресъздава балканския и сръбски дух. Срещна ли предизвикателство по осъществяването на кафана „Бел кон“?
Истинският успех за мен, настъпи когато прага на заведението започнаха да прекрачват все повече сърби, които споделяха как до сега никога не са се чувствали като у дома си в България. Това признание означава, че съм постигнал целта си – и от към кухня, и от към атмосфера. Интересно е, че сме имали клиенти от къде ли не – американци, германци, руснаци, италианци, турци и т.н. Всички те харесват сръбската кухня и атмосфера, но направо се влюбват в свободния български дух. Например, една германка в продължение на почти час ми обясняваше колко е очарована от умението на българина да се забавлява от сърце. Наричаше собствената си нация „скована“, а нашата „заразително темпераментна и волна“. И като илюстрация на разговора ни, около нас хората бяха наскачали от столовете, пееха и танцуваха заедно с нашата изключително талантлива певица Виктория, която смайва дори сърбите с нейните изпълнения на техните песни.
Ти не се ли включваш в програмата или в кухнята?
В самото начало не исках да пея в кафаната. В последствие обаче посетителите започнаха да ме молят да изпълня поне една песен. Дадох си сметка, че няма нещо по-уважително, от това домакинът, доскоро прехранвал се само с музика, да изпее няколко песни за гостите. Сега се превърна в традиция, веднъж или два пъти в седмицата да хващам микрофона и с всеки изминал път се убеждавам, че музиката сближава, защото тези хора се връщат отново и отново… Заради мен, заради кухнята и обстановката… И това ме прави щастлив! Ако някога преди съм се радвал на награди и призове, искам да кажа, че сега осъзнах колко по-голямо щастие е да виждаш останалите доволни и да знаеш, че ти самия си допринесъл с нещо за това.
Колкото до изявите ми в кухнята – да, включвам се. Още първата седмица запретнах ръкави и редом до майстор Сречко готвих над котлоните. Той – сръбско, аз – българско. С него имаме една шега, че аз съм най-добрия готвач сред певците, а той е най-талантливия певец сред готвачите. О, да. Сречко пее и то как! Искрено се забавлявах, когато на откриването на „Бел кон“ излезе от кухнята и се присъедини към сръбския оркестър. Посетителите направо полудяха.
Разбрах, че имаш голямо участие в интериора на кафаната. Вярно ли е, че не си наемал дизайнер, а съвсем сам си вземал всички решения за впечатляващата визия на заведението?
Вярно е. Оказва се, че интериора ми е слабост. Миналата година си купих жилище в Бояна. Взех го буквално от нулата, съвсем „голо“… по мазилка (смее се) и постепенно го превърнах в дом. Така направих и с „Бел кон“. Сам взех решенията за всичко и дори наред с майсторите носех материали, катерих се по покрива и боядисвах. Вложих много любов, за да създам неподправен уют. Опасявах се обаче, че хората ще заклеймят заведението като „луксозно, тежкарско и скъпо“ – по принцип в България се подразбира, че щом едно заведение е направено добре и с много пари, то разгръщайки менюто му можеш да получиш инфаркт. Не това исках. Желаех хубаво и приятно място, където всеки да се чувства добре дошъл и да хапва спокойно, без да се притеснява за цени. Все пак човек не трябва да разчита на „плащачи“, колко са богаташите, които всеки ден ще пълнят даден ресторант?! Затова целта ми беше обикновения българин. Ето защо направихме и обедно меню, на народни цени – сега хората се дивят как за три-четири лева могат да се нахранят при нас за обед.
Загърби ли музиката за сметка на манджите?
О, съвсем не съм. Няма и как, при положение, че от самото начало повече музиката избра мен, от колкото аз нея. Като дете исках да стана мим, това беше мечтата ми. В последствие обаче всички осъзнаха, че мога да пея и животът ми се завъртя така, че делях времето си по равно на двете сцени – музикалната и театралната. Ако сега ме питаш кое предпочитам, няма да мога да ти отговоря, защото любовта ми се разпределя поравно.
Но наред с всичко продължавам с певческата си кариера. Скоро трябва да запиша за турския пазар песен с местна певица, на 1-ви ноември имам участие във Варна, после следва концерт в Атина и паралелно с всичко правя и друг дует с известния европейски рапър Бруно.
А къде остават почитателите ти зад Океана?
Те винаги са в плановете ми. Точно тази седмица седнах пред календара, за да реша кога отново да се върна за месец-два в Америка. Цяло лято получавам обаждания и покани да направя концерти в Лос Анджелис, Чикаго, Ню Йорк и др. Планирам след Нова година да ги осъществя.
Наближава рождения ти ден, какво ще пожелаеш на себе си и на читателите на в. „България СЕГА“?
На всички ни желая да сме живи и здрави, да се борим за онова, което искаме и никога да не се отказваме, независимо колко пъти падаме и въпреки натиска на живота. Няма лесно под Слънцето, но хората сме надарени с две качества, пред които всичко останало е безсилно, а именно воля и надежда. Затова нека продължаваме напред – напук на трудностите, завистта, обществото и криворазбраното мнение. Нека намерим онова, което ни прави истински щастливи и никога да не го пускаме и не на последно място да се научим да обичаме – истински, безкористно и чисто, за да споделим всичко това, с човека, който за нас представлява целия свят.

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7