Краси Аврамов: Животът ми винаги е бил обвързан с Пловдив (Част 1)

Начална страница | Личности | Краси Аврамов: Животът ми винаги е бил обвързан с Пловдив (Част 1)
image


Само преди две седмици известният певец Краси Аврамов откри собствено заведение в град Пловдив. Кафана „Бел кон“ се превърна в абсолютният хит сред жителите на древния, но вечен град и всяка вечер масите до една за заети от посетители, които хапват със завиден апетит специалитетите на ресторанта. За кафаните, храната, музиката и успехът разговаряхме със самия изпълнител, който даде интервю специално за читателите на вестник „България СЕГА“.

Краси, кога дойде идеята за твой ресторант – преди или след като спечели кулинарното реалити „Черешката на тортата“?
Ако трябва да бъда честен, много преди дори да ме поканят да взема участие в предаването. Идея се зароди още във времето, когато бях в Лос Анджелис. Тогава често готвех, при това в огромни количества, и каних приятели вкъщи, за да се видим и поговорим докато вечеряме. Готвил съм и за редица благотворителни събития в Щатите. Познати и приятели не веднъж са ме питали, защо не отворя собствен ресторант, дори са ме убеждавали, че трябва да предприема тази стъпка, но по онова време го приемах просто като комплимент за кулинарните ми способности, защото бях съсредоточен изцяло върху музикалната си кариера. Малко по-късно се замислих върху предложението им и започнах да гледам на възможността сериозно. Много известни личности имат страничен бизнес, далеч от амплоато в което се изявяват, а не малко от тях притежават именно ресторанти. Веднага се сещам за Арнолд Шварценегер и Ал Пачино, които наред с кино индустрията се занимават и с ресторантьорство.
Мислиш ли, че имената им сами по себе си са реклама за заведенията? Все пак не всички ги харесват.
О, реклама са и още как! Някой може да не харесва Арнолд Шварценегер, но е съвсем възможно да отиде от чиста доза любопитство в заведението му – ей така, да огледа, да опита, че дори, ако може и да намери нещо, което да не му хареса. Това обаче е нож с две остриета (смее се), защото видиш ли, може пък да се окаже, че всъщност все нещо му е харесало и да се върне отново.
Ти имал ли си клиенти, които не те харесват, но все пак са дошли в заведението ти подбудени от любопитство или злоба?
Много е възможно да съм имал, но не съм разбрал. До сега не сме получавали оплаквания от клиенти и забелязвам, че много от тях се връщат отново и отново. Виж, имал съм случаи след концерт, някой жена или мъж да дойде при мен и да ми каже: Никога не съм те харесвал, но след като те чух на живо, вече съм ти заклет почитател. Такива моменти много ме радват, но в същото време съм наясно, че човек не може да се хареса на всички. Това правило важи в пълна сила за каквото и да е – от изкуство, до храна.
Да се върнем към кафана „Бел кон“. Как реши да отвориш ресторант в Пловдив, а не в Ел Ей, например?
Както споменах, в периода Америка, най-вече гледах музикалната си кариера. Тогава се зароди идеята за собствено заведение, но окончателното решение да я осъществя дойде едва преди няколко години, когато се бях върнал в България за по-дълго време. Мястото за заведението обаче, беше проблем. Често, когато съм се разхождал из София съм се питал къде мога да направя ресторант. Гледал съм стотици места, които са отдавали под наем или са се продавали, но нито едно от тях не ме грабна. За мен е определяща представата – когато вляза в едно помещение го виждам не каквото е, а каквото може да бъде. Местата, които разгледах, сякаш нямаха бъдеще или поне тяхното бъдеще не беше обвързано с мен. Почти се бях отказал от плана си, когато един ден, докато бях в Пловдив, съвсем случайно видях сградата на брега на река Марица. Влюбих се от пръв поглед! Виждах какво ще променя и какво ще запазя, виждах себе си на точно там… Сега когато заведението е факт, съм повече от щастлив. Животът ми по една или друга причина винаги е бил обвързан с прекрасния Пловдив и ето, че действително за всичко си има причина.
Защо се спря на сръбски ресторант?
Вярно е, че думата „кафана“ е сръбска, както и самото име „Бел кон“, но менюто ни включва разнообразни балкански ястия. Имаме специалитети от гръцката, румънската, македонската, турската и италианска кухня, а сръбското ни е акцент. Ще питаш защо, усещам. Преди няколко години се озовах в Димитровград, Сърбия (някогашен Царибод). Отидох, понеже ми бяха похвалили сръбската скара, а градчето в действителност е съвсем близо до София, така че си заслужаваше. Тогава посетих кафана „Магурац“ – едно от препоръчаните ми местни заведения, и честно да си призная направо си облизах пръстите. Всичко беше страшно вкусно! Храната беше истинска – такава каквато в България отдавна не е… Сега в родината ни хранителните продукти са натъпкани с химии, а сапунът съдържа, витамини, минерали, мед, пшеница, бадеми и т.н. … Смешно и абсурдно е, защото излиза, че е по-добре да ядем сапун! Докато в Сърбия нещата не стоят така, качеството е запазено и точно това е и причината софиянци да отскачат през уикенда до граничното градче и да се връщат обратно натъпкали колите с покупки. Понякога едва се вижда кой е вътре заради всичките торби с меса, зеленчуци и дори прахове за пране. Да призная и аз съм от тези хора, купувам в големи количества от там, за да зареждам ресторанта си в Пловдив с традиционни продукти.
Та, още първата вечер там случайно се запознах със собствениците на „Магурац“, с които се сприятелихме. И до днес, когато всичко ми дойде в повече, просто се качвам в автомобила и тръгвам за Димитровград, за да ги видя и да си почина от работа и задачи.
След опита си с някогашен Цариброд, реших да се запозная по обстойно със западната ни съседка и обиколих Ниш, Белград и Нови Сад. Всичките ми допаднаха много, но макар различните забележителности и места, които видях, градовете ги обединяваха две неща – езика, който звучеше навред и вкусната храна. Тогава помислих и установих, че в България нямаме заведение, което да предлага както истинската сръбска скара, така и автентичния кафански дух с живата музика и приповдигнатото настроение, които са така търсени и желани от посетителите на Сърбия.
Следва продължение

Стелиян СТОИМЕНОВ
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7