Георги Гюзелов: Българинът разбира от всичко, но само на думи

Начална страница | Личности | Георги Гюзелов: Българинът разбира от всичко, но само на думи
image

„Искаха да си продам достойнството срещу 200 лева“

Георги Гюзелов е роден през 1994 година. Студент е в Университета за национално и световно стопанство. Работил е във всички видове медии и е бил председател на различни младежки и НПО организации, сред които и Тракийско дружество, като се е борил за каузи. Автор е в няколко сайта, работил е като репортер, редактор и водещ в телевизии. В момента води сутрешното предаване на радио VOX “Famous VOX”, а името му стои под редица публикации в най-големия ни таблоид. Създател и главен редактор на сайта Secret.bg, а напоследък се занимава активно с пиар, като се грижи за имиджа на редица популярни българи.

Георги, кога и защо започна да се занимаваш с пиар и какво представлява това?
Ако трябва да съм честен не смея да се нарека пиар, защото през годините тази професия се превърна в нещо пошло. Хората я свързват с един бивш ватман, който срещу секс обещава да популяризира млади момчета. Напоследък пиарството много олекна, виждам всеки пети в социалните мрежи отбелязва, че го учи или работи. Все едно продаваш краставици на Женския пазар. За да си пиар трябва да имаш поглед на нещата, да имаш усет и най-вече много контакти. Аз не създавам само медийният образ на моите клиенти. Например изпълнителите, грижа се за реализирането на техните нови проекти, сформиране на екип, визия, поведение, работим за преминаване на езиковите бариери.

Какво мислиш за така наречения „черен пиар“?
Всъщност това е пиарът! Ако някой е станал известен, то това е следствие на някой обществен скандал. Хората, които нямат допирни точки до светските среди се подиграват, понякога и съжаляват „жертвите“ на жълтите медии, но истината е, че повечето звезди си плащат и то солидно, за да ги има на тези страници. Все пак скандалът продава. Нека не се залъгваме, че някой е станал популярен, защото е добър човек или е много красив. Едва ли Николета Лозанова щеше да чете аутокюто в „Папараци“ и да взима няколко бона заплата, ако не се излагаше по най-долния начин. Това не важи само за шоубизнеса, в политиката нещата са по същия начин.

Черният пиар сред твоите похвати ли е?
Ще кажа само, че всяко едно мое действие е съгласувано с клиентите ми, за които то се отнася. Иначе съм на мнение, че е по-добре хората да те коментират с лошо, отколкото изобщо да не говорят за теб. Искрено се забавлявам на някои, които напират да станат известни, но трият негативните коментари в профилите си в социалните мрежи. За да искаш да се наложиш то трябва да работиш над това да изградиш име, в бъдеще то ще работи за теб.

Кои са твои клиенти?
Това е въпрос, на който не искам да отговоря директно. Все пак не съм магазин, който да излага продуктите си на показ. Ще кажа само, че моите клиенти не липсват на хората, защото те са постоянно в медиите. Работя с изпълнители от почти всички музикални компании, с модели и участници в риалити формати. Радвам се, че напоследък все повече ме търсят, за да им бъда пиар, но не всяко предложение приемам, особено ако усетя дефицит на воля и желание за работа.

Наред с пиарството продължаваш и с журналистиката...
Да, разбира се, мисля, че това е моето призвание. Виждам журналистиката не като средство за препитаване, а като начин да се чувствам добре. Затова създадох и сайт, който набира все по-голяма популярност и смело мога да заявя, че вече е едно от най-четените светски издания, а в някои периоди и най-четенето. Това се дължи на факта, че залагаме предимно на  авторски материали. За съжаление сме един от малкото такива, останалите по цял ден преписват вестници, а единствените им уникални публикации са платени. Това е много жалко, но е факт.

А ти публикувал ли си платени статии?
Колкото и да звучи нереално не съм. Разбира се, получавал съм оферти, но не съм им обръщал внимание. Имаше един случай, в който ми предложиха 200 лева, за да не публикувам един материал за даден човек. Отказах да ги взема, защото имам принципи. 22 години не съм ги нарушавал, сега ли да го направя? За 200 лева не бих си продал достойнството. Но пък това, което не се купува с пари, се купува с много пари. (смее се) 

Как успяваш да съчетаваш радио, вестник, сайтове и пиара?
Честно казано не знам. Създал съм си режим и не ми е проблем. Спя максимум по 4-5 часа в денонощието, все още съм млад и не усещам умора. До преди месеци работих   в телевизия и то във вечерно предаване и бях на един режим, а сега със ставането сутрин рано за радиото е съвсем друг, но човек има ли желание и начин намира. Истината е, че телевизията е моята страст и много ми липсва, но на този етап не виждам адекватна оферта.

Ти си човек, който следи нещата в страната. От какво се интересува българинът?
Българинът разбира от всичко, предимно на думи, но за щастие не се интересува от всичко. Затвърди се лошата тенденция хората да са все по-комерсиални с всеки изминал ден, живеят, за да трупат материални богатства. Да започнем от децата, аз мобилен телефон имах едва в 4-и клас, днес в първи клас вече са със смартфон, а някои и таблет си носят и това не им стига. През годините се нагледахме на много примери сред дамите – ерата на златките, примерът за всичко долно Николета Лозанова и днес Моника Валериева и останалите от групичката. Сблъскахме се с много примери за златотърсачки, готови на всичко, за да живеят охолно. И докато българите се присмиваха на т.н. дами, забравихме за мъжете. Това, което днес се случва в България, е меко казано страшно. Голяма част от хората не знаят или поне не обръщат внимание, но у нас все повече млади момчета започват да си продават тялото на заможни мъже, дори от малолетни. В техен Бог се превърна Филип Плейн и те са готови на всичко, за да се докоснат до него, в случая да си купят парцалките за хиляди левове. Придобиват едно самочувствие, обиждат всички, които пазаруват  в мола, а не се замислят по какъв начин са успели да се пременят с този бранд. Това е една доста болна тема и този разговор няма да ни стигне, за да я коментираме, но тя е сериозна. Става въпрос за бъдещето на България, а никой не обръща внимание на това.

Начинът ти на говорене се доближава до песимизма. Такъв ли си?
Постоянно ми го казват, но аз мисля, че съм реалист. За мен оптимистите са зле информирани песимисти, а това, че надеждата умира последна е едно изтъркано клише. Трябва да гледаме реално на нещата, а не да сложим розовите очила и да не се интересуваме от заобикалящото ни, което е наистина отчайващо.

Има ли моменти, в които човек може да те види усмихнат? Даваш вид на прекалено сериозен човек?
В работата си съм безкомпромисен, готов съм да преодолея всяко едно препятствие, за да стигна до целта си. Работя и с доста популярни хора, които са заложили на мен, длъжен съм да съм сериозен. Иначе сред приятелите си съм съвсем друг човек. Все още има хора, които се притесняват да общуват с мен, но когато ме опознаят, мисленето им се преобръща на 180 градуса. Иначе като всеки нормален и млад човек и аз отделям време да се забавлявам, а и успявам във всяка ситуация да открия смешното.

Все още си студент. Кое от студентския живот няма да забравиш?
Предполагам, че искаш да поговорим за глупостите и белите, които студентите правят. Ами аз не съм имал възможността или по-скоро за щастие не съм живял в Студентски град и   студентският живот не е много близък до мен. Не съм от тези, които са се затваряли в компании, за да пушат марихуана или да се напиват. Аз наркотици и алкохол не употребявам, но посещавам нощни заведение, разбира се. Отбелязах 20-я си рожден ден с едно горе-долу шумно парти, дойдоха много хора, дори и такива, които не познавах. Бяхме в една от столичните дискотеки, разположени на няколко сепарета. В даден момент диджеят започна да ме поздравява, донесоха тортата, на която горяха свещи и фонтани, всички мятаха характерните за тези места салфетки, някои от които падаха върху тортата. За да не я загрозяват аз ги свалях на земята без да обърна внимание, че са се запалили. Секунди по-късно всичко около нас беше в пламъци, останалите клиенти започнаха да тичат, а някои от моята компания започна да гаси огъня с уиски, което го разпали допълнително. Дойдоха охранителите с пожарогасители  и все пак успяха да потушат малкия пожар, при това без да има големи щети, но си спомням, че обувките ми бяха много горещи, което е нормално, защото с тях се опитвах да загася огъня. Много съм щастлив, че това се случи, защото все пак това са емоции и спомени, които да разказваме в моменти като този.

А има ли момент, за който не искаш да си спомняш?
Със сигурност и то не е един. Не съм от хората, които обичат да се оплакват, да споделят за личния си живот. В днешно време всеки има достатъчно проблеми, за да се натоварва и с моите. Стана модерно в социалните мрежи всеки да споделя мъката си, да разказва неволите и трагичните моменти. Всеки има право на това, но аз не съм такъв тип човек, не искам никой да ме съжалява.

Над какво трябва да поработи още България, според теб, за да се подобри животът на хората тук?
Ако сега изляза на „Витошка“ и направя анкета с този въпрос, то почти всеки един ще ми каже, че имаме нужда от реформи – политически, съдебни... Според мен основният проблем е в нас самите. Ние сме си виновни за абсолютно всичко, което се случва, а политическата ни класа е извадка от цялото общество. Представи си, че гледаш Big Brother – истински коктейл от различни характери, различно мислене и виждане. Напоследък все повече мисля за реализация извън пределите на родината и то заради самите хора. Тук младите, които имат амбиция, които живеят, за да постигат целите си, се чувстват чужди и не на място. Заобиколени сме от хора, живеещи ден за ден, не мислещи за утрешния. Един от основните проблеми е завистта, животът на другите винаги е по-интересен от личния. Много е лесно да псуваме политиците, да недоволстваме от системата, но все пак живеем в демократична република, в която хората трябва да определят кой да стои начело и ако не се справя с възложеното, да си заминава. Нямаме адекватно гражданско общество. В последните години турските сериали се превърнаха в по-голям приоритет за нормалните домакинства от вътрешната политика.

Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“?
На първо място да са здрави, защото това е най-важното, всичко останало може да се постигне с желание и силна воля. Да не вярват на всяка дума, която излиза в медийното пространство, но да вярват в себе си и никога да не се предават, независимо какво им е подготвил животът.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7