Нуртен Юнсев: Не е лесно да си жена в мъжки свят

Начална страница | Личности | Нуртен Юнсев: Не е лесно да си жена в мъжки свят
image

Лоби барът на хотел „Novum Garden Side” е просторен и хладен,макар температурите и анталийският  климат навън да са безпощадни. Стъклената стена и големите прозорци разкриват спираща дъха екзотична гледка към комплекса, в която пред очите ти се редят палми и басейни на нива, а след тях се простира средиземноморската шир. Изправен пред тази красота, усещаш как сърцето ти пропуска не един, а няколко удара. Из лобито се разхождат посетители от различни националности – някой отиват на плаж, други на разходка, а трети потънали в комфорта на меката мебел в лобито, пийват разхладителни напитки и говорят с близки по телефона. Един от всички настанени на креслата съм аз, в очакване на срещата със собственичката на тази приказност, която в уречения час се приближава към мен със швейцарска точност и приветлива усмивка.
Класата на Нуртен Юнсев личи от далеч. Трябват едва три секунди, за да разбереш, че срещу теб стои изискана, елегантна и интелигента дама, а след съвсем кратък разговор установяваш, че зад тази крехка фасада всъщност се крие голяма сила и решителност. Именно тези качества са ѝ помогнали през годините да съгради големия бизнес, който притежава и прецизно ръководи. Нуртен не е просто поредната бизнес дама в Анталия, а е познато и уважавано име. И въпреки успеха си, тя е съхранила човечността и добротата си, с която подхожда към всички, включително и мен, като загрижено бърза да ми предложи нещо за пиене. В нея няма и грам пренебрежение или хлад, каквато строи от повечето успели хора. Напротив, често се усмихва, кима или помахва на персонала или посетителите на хотела, а мен ме разпитва с внимание – харесва ли ми страната, чувствам ли се добре и т.н.
Отговарям, като не пропускам да забележа, че не ме пита рутинно, а с истински интерес и бързам да насоча разговора към причината за срещата ни, за да не отнемам много от натовареното ѝ време. Диалогът ни се насочва към живота ѝ, това дали е трудно да бъдеш жена в бизнес света на мъжете и прекрасната Анталия, в която се намираме.

Детството ти е преминало в България, но голяма част от живота ти е обвързана с Турция.
Да, родена съм в град Шумен – североизточна България, където завърших руската гимназия, като образованието ми включваше и френски. По-късно учих в учителския университет в някогашен Толбухин, сега вече носещ името Добрич. Непосредствено след като се дипломирах с родителите ми се преместихме в Истанбул, където прекарах шест-седем години, преди да взема решението да дойда в Анталия. Първата ми професия в Турция беше като учителка в гимназия за подготовка на помощник-възпитателки и преподавах Развитие на детето и Детска психология, като паралелно с това имах редица занимания и мероприятия в детска градина, където прилагах думите си на практика. Преподавах общо пет години, като след първата започнах да се занимавам с преводи на български и руски – устни, текстови и паралелно превеждане. Превеждайки за туристите от България и Русия трябваше да ги запознавам с историческите обекти и забележителности на Турция, а по този въпрос трябваше да се развия допълнително. Затова завърших специални курсове за екскурзоводи, от типа на академичното образование – включващи приемни и всички останали изпити, признати в цялата страна.

Беше ли ти лесно в самото начало на престоя ти тук? Казват, че има съществена разлика между турския, който се говори в България и този в Турция, което създава бариера между местните и новодошлите.
Това е абсолютно вярно. Определено не можехме да използваме турския, който се говори в България, заради разликата в двата „езика“, която е по-съществена например от американския и британския английски. В България, така да се каже, се използва западно отомански, тракийски турски, а тук вече беше език след реформите на Ататюрк – съвременен и републикански. Аз нямах време да изчакам да науча езика в практиката, понеже трябваше да започна работата си като учителка, затова се записах на курсове. Вече бях минала предварителния приравнителен изпит, тъй като педагогическата ми диплома е от България, но за да не бъркам двата вида турски започнах и допълнителните курсове и като се започна от там до ден днешен постоянно имам курсове, изпити и постоянно уча някъде. Вечната студентка (смее се). Дори в момента съм студентка в Пловдивския университет и ми предстоят държавни изпити. Постоянно искам да се усъвършенствам и развивам, затова след успешното завършване на една специалност просто продължавам към следващата. Ето защо след Психологията и Развитието на детето се насочих в другия край към Клиничната психология.

Каква беше причината поради която се преместихте в Турция?
Заради възстановителния процес при смяната на имената в България. Честно казано не обичам много да говоря по тази тема, защото и до днес съжалявам, че заради тогавашната политика България трябваше да се раздели по този начин. Не всички турци и българи бяха съгласни с тази промяна, но както с климата, човек не може да се бори с политиката… Официално четири години се казвах Миглена Манева – това беше името и с което дойдох тук, но трябваше да променя фамилията си, защото тук не се приемаше българското окончание „-ова“.
Така се озовах в Турция, като много други хора, които в мига на отварянето на границите се преместиха в различни държави. Определящо беше турското ни потекло и роднините живеещи в Истанбул.

И от педагогическата професия се насочи към сферата на туризма. Как се случи това?
Благодарение на чуждите езици, които постепенно ме насочиха по този път. В един момент между двете, изборът ми се спря на туризма, защото той бе бързоразвиваща се и прогресираща тенденция, а аз владеех вече пет езика. От друга страна не виждах подем, затворена между четирите училищни стени и просто направих следващата крачка в живота си. След работата като екскурзовод и преводач бях и личен асистент на собственика на една от силните туристически фирми, като стигнах до позицията на генерален директор. Всичко това беше прекрасно и се гордеех с постигнатото, но идва момент когато вътрешно знаеш, че е по-добре да работиш за себе си отколкото за някого. Следващото стъпало беше да направя собствен туристически бизнес и сега, двайсет години по-късно, все още се занимавам с него.

За някой хора да се занимаваш с туризъм сигурно звучи лесно.
Може би е така… Но това всъщност изисква воля, дисциплина, отдаденост, усърдна и динамична работа, която понякога продължава 24 часа. Всеки един ден на туристите е далеч от дома и те се намират или на територията на хотела или по улиците на града, а ти трябва да следиш всичко това, защото те са ти се доверили. Телефонът ти е нонстоп включен и винаги само на сантиметри от теб и дори спейки вечер си в режим готовност, ако изскочи спешен случай. Екипът и системата движи процеса, който е рутина, но всички кризисни моменти, изискващи бързина, творчески способности и решение, ги поемаме ние. 

Трудно ли е за една жена да скочи надълбоко и да се задържи на повърхността на бизнес водите? Въпреки факта, че все повече жени заемат ръководни позиции във всички сфери, това все още се определя като мъжки свят.

Да си жена в мъжки свят действително е трудно. В самото начало, когато се насочих в тази посока, прекалено млада, не знам от къде идваше тази смелост и воля да се отдам изцяло на това начинание. Трудности имаше и винаги ще има, но не се отказах, въпреки разбиранията, че някои неща са създадени или по-добре управлявани от мъже. Работих неуморно – работният ми ден често от десет часа нарастваше до двайсет, но не се оплаквам, защото трудът винаги се отблагодарява, а в процеса извличаш и учиш полезни неща.
И докато всички изпадаха в тежка конкуренция, аз предпочитах да бъда в помощ, да съм колегиална и да градя мостове, вместо да започвам война. Ако някой решеше, че иска да се конкурира с мен просто променях темата на проекта, сменях концепцията, оставяйки го да продължи конкуренцията сам със себе си. Определено не гледам на това, като на отстъпление, а гонене на по-голяма цел. Той остава на същото стъпало с личния си рекорд, а аз въоръжена с нови идеи тръгвам към горното. Дали винаги съм знаела с какво точно се захващам – едва ли, но пък се получаваше, най-вероятно понеже влагах всичко от себе си.

Победителите никога не се отказват от мечтите си…
Никога! Определено време може да нямаш никакви резултати и неведнъж да ти се иска да се самосъжалиш, но е важно да се научиш на търпение. Няма точна формула за успеха, но търпението и постоянството със сигурност са част от съставните части. Имам една приятелка украинка, която в миналото, когато тръгвах към отчаяние ако нещата не са се получили както съм ги планирала, ми казваше: Опитай още веднъж! И сега се хващам, че сама си повтарям думите ѝ. Може да не стане от раз, но ще стане на втория или третия път, стига да не се предаваш. Но скачайки в нови води, трябва да си изключително прецизен, просто нямаш право на грешки. Тук съвсем точно се вписва българската поговорка, която често съм чувала и от преподавателите в училище и от по-възрастните хора, а именно: Три пъти мери, веднъж режи. Има толкова много истина в тези поговорки, които знаем, но приемаме за клише. В годините осъзнах, че действително 60% от процеса е в предварителната подготовка, а останалите проценти са да реализираш и разпространиш онова, върху което предварително си се трудил – което е върха на айсберга, след стабилните основи, които си положил. Интересно е, че човек може да извлече полезни уроци дори за бизнеса, на места които не очаква. Аз като учителка много обичам да уча (смее се) и едни от най-добрите уроци, които съм получила са идвали от децата ми и възрастните хора, които се опитват да помогнат на младото поколение с опита си, но ние, забързани в ежедневието си, често пренебрегваме думите им. Така например, в началото мислех, че знам всичко, после реших, че всъщност нищо не знам и започнах да подавам ухо на опита  и практиката на по-големите от мен. Разбрах, че човек може да е много талантлив, дори гениален, но ако не притежава търпение и не влага постоянни усилия в идеите си, може никога да не ги реализира. Младите искат всичко да се случи на мига, често са непостоянни и не позволяват на труда да извади качествата им наяве, защото просто не са търпеливи. 

Трудолюбив ли е българинът?
О, да! Българите сме много работливи, особено зад граница, по широкия свят, може да бъдем дори работохолици. Това ще го потвърди всеки работил с българин. Но знаеш ли има и още нещо – напускайки родината си, сме доста наивни. Това не означава задължително, че е лошо. Напротив, вярваме все още в доброто и смятам, че тази вяра ни се отплаща.

Как се справяш с това да бъдеш съпруга и майка, като в същото време си бизнес дама, която ръководи „Novum Garden Side” и още обекти?
Когато го сложиш така, един вид в списък, изглежда невъзможно, но истината е, че се свиква. Интересното е, че всъщност работата ме срещна с мъжа ми. Още в началото на съвместния ни живот умеехме да се допълваме във всички аспекти, в това число и в работата. Той е абсолютен специалист в немския език, а аз по руския. Получи се така, че ръководейки този бизнес, пребивавайки в Анталия, ние всъщност живеехме другаде – той в Германия, а аз в Русия и Италия, заради групите които посрещахме. Постепенно в живота ни дойдоха най-големите ни радости – трите ни дъщери. С тяхната поява вече трябваше да се науча да бъда господар на времето си и да балансирам приоритетите си. Това е най-трудната част. Не може заради бизнеса да бъдеш лоша майка, както и заради детето да не вършиш работата си и да захвърлиш дългогодишния си труд. Разбира се първичния инстинкт винаги взема връх, стараех се да бъда добра майка, като оставих на заден план работата си, но това далеч не означава, че съм ѝ обърнала гръб. Бизнесът вече беше улегнала, добре смазана машина, която следях и наблюдавах, паралелно с грижите за децата. Случвало се е да свикам оперативка в дома си между две кърмения, но и по време на срещата да тичам, при детето което ме вика. Ето това едва ли би се случило на един мъж, например. Установих, че за да се справям успешно с всичко трябва да дам не 100, а 150% от себе си. Виждаш ли как пак опираме до труда? Бях майка на пълен работен ден, а вечер бизнес дама подготвяща документи и разпределяща задачи с два месеца напред, за да може сутринта отивайки на работа, екипът да е получил факсовете и имейлите ми и да е подготвен.

Говорейки за работа толкова време, нека да споменем за прекрасния ви хотел-комплекс “Novum Garden Side”. Разкажи за него и това как функционира?
Построихме зданието за 3 години, като през 2002-ра година отвори врати. Първоначално бяхме насочени повече към немския пазар, но посрещахме гости от цяла Европа. Постепенно разширихме територията и го превърнахме в комплекс. Макар да е петзвезден в старта си го лансирахме като 4+, което беше изненада за посетителите, които намираха много повече услуги от 4+. Винаги сме държали на удовлетвореността на клиента и стриктното спазване на всичко предлагано, защото хотелиерството е услуга. Това ни спаси в последствие от кризите които удариха, като сегашната криза с основния маркетинг в туризма на Турция. По време когато повечето хотели са били едва 25% запълнени или изцяло затворени, ние имахме 75% заетост. Повечето гости идват редовно през последните 10 години и правят ранни резервации за нас година предварително. Те приемат хотела за свой втори летен дом, които посещават с роднини, приятели или съседи. Повечето имат свои постоянни стаи, дори шезлонги на плажа, които ги чакат всеки сезон. След толкова много време вече ги чувстваме като семейство, както и те нас заедно с персонала, който не се е променил.

Но не всички хотели се радват на такава постоянна клиентела. Личи си, че тук е вложена прецизност и е помислено за абсолютно всичко.
Постарахме се да помислим за различните нужди. Имаме кътове за деца, клуб, занималня и център за игри. Тоест, хората които са дошли на почивка с децата да могат да почиват пълноценно и наравно с тях. Разполагаме дори с кухня за деца и малки столове, така че никой да не е пренебрегнат по време на закуски и вечери. Предлагаме занимания за възрастни, на всеки час различни места от хотела „отварят“ с нови за деня предложения, разполагаме с фитнес, гала вечери, аниматори и гейм център за младежи. За възрастните гости, нуждаещи се от спокойна почивка има спа, тихи басейни, кътчета за отдих и обяд сервиран в градината където можеш спокойно да четеш. Стараем се да дадем максимума за всеки тип почивка – активна или пасивна. И макар всеки да изживява своята самостоятелна ваканция, изключително интересно е когато някой празнува меден месец или рожден ден, как всички посетители стават част от празненството.

Кажи ми с какво Анталия привлича туристите. Защо човек, планирайки почивката си, трябва да се спре на това място?
Анталия има невероятна природа, освен това през последните 10 години се разрасна много като град. Всеки район тук е екзотичен и има своите красоти и забележителности, като всичко е разположено паралелно на морето, наситено в несравним тюркоазен цвят. Анталия е пълна с история. Единствения функциониращ античен театър в страната, на който все още се качват големи изпълнители е тук, казва се Аспендос. Има много исторически обекти като град Перге, на поклонническия път. Стария град и пристанище на Анталия са изключително красиви, както и Алания – мястото, което е било посещавано неведнъж от самата Клеопатра и днес има плаж носещ нейното име. Планините Таври (или Торос), които са в близост до града също представляват голям интерес с тяхната уникална форма. До Анталия са и удивителните олимпийските планини (Олипус), кръстени така заради вечния огън, в който земята им гори. Между скалите се изпуска  земен газ, който се възпламенява и ги осейва с пламъчета, което е задължителна гледка през вечерта, защото е дело на природата, не е сътворено от човешка ръка. Има още много неща, които си заслужава да бъдат видени, но ще ни трябва повече време да ти разкажа за тях.

Липсва ли ти България?
Много и постоянно! Живяла съм за по-дълго в Рим, Москва и Истанбул, но България остава в сърцето ми. Там имам роднини и приятели, там са и първите ми спомени свързани с различни места, които когато видя отново се зареждам с нови сили и енергия. За мен посещението на България е подарък и винаги ще остана свързана с нея!

Какво би пожелала на читателите на вестника? 
Знаеш ли, много е тъжен факта колко много хора са напуснали България – повече от колкото в момента живеят в нея. Затова искам да пожелая на читателите и на себе си  да се виждаме по-често, да не сме откъснати. Друго, което желая е да бъдем единни и равни. Съществува едно деление – роден в България, но не българин, а завръщайки се в родината след период, в който си живял другаде те наричат българин от някъде… Нека не поставяме етикети на човешките същества и да се научим на толерантност, за да направим света по-добро и безопасно място за собствените си деца.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7