Честит юбилей, шампионе!

Начална страница | Личности | Честит юбилей, шампионе!
image
Климент Величков

Климент Величков е известен български журналист работил в националния спортен ежеседмичник „Старт“, а също така, в чикагските вестници „България“, „България 21 век“, „Старт“ и вестник „България СЕГА“

Живеем в свят, в който хората стават все по-материални. От една страна това е нормално, когато сме част от капиталистическо общество и трябва да правим всичко възможно да осигурим средства, с които да плащаме сметките си, но от друга страна е въпрос на индивидуален избор - дали да отидем в материална крайност и да игнорираме нашите принципи, достойнство, духовни потребности, а понякога и нашите интереси в полза на някакви временни материални блага. Днес да попаднеш на човек, при когото има баланс между духовното и материалното е голям късмет и привилегия. За 18 години в Чикаго съм се срещал буквално с хиляди хора от различни националности, и мисля, че мога да преценя кога съм имал щастието да се запозная с интересен, качествен и позитивен човек. Един от тези уникални хора, с който съдбата ме събра през лятото на 2001 година е Климент Величков. Това е един професионалист, който трябва да бъде вписан в книгата на "изчезващите журналисти", които все още вярват в доброто и се стараят да пишат за него, макар това да противоречи на някои съвременни схващания за медиен рейтинг. През целия си живот Климент е бил посветен на една мисия - да дарява радост на хората, чрез журналистическата професия. Той е познат както в България, където е бил зам. главен редактор на популярния и обичан спортен ежеседмичник "Старт" с тираж 600 000 бр., така и в Чикаго, където той е направил изключително много за нашата общност. Климент е един от малкото хора, който винаги с жизнен и младежки глас, е отговарял на въпроса ми: "Как си?" със "Супер", макар да е имал много по-малко основания от мнозинстовото българи в Чикаго да отговоря по този начин. Няма да забравя как по време на интервю с евреин от Ню Йорк получих следния отговор, за формулата на щастието: „Човек трябва сам да ограничи своите материални желания, за да е щастлив!“. Има голяма мъдрост в тези думи, защото ако не вникнем в техния смисъл винаги ще сме оплетени в един порочен кръг, в който задоволените материални потребности ще пораждат нови и така до безкрайност, даже и да успеем да акумулираме милиони, милиарди долари. В тази еврейска формула за хармония и щастие можем да потърсим и разковничето на вечния бодър оптимизъм на Климент. При него няма баланс между материалното и духовното. Той е в другата крайност, където материалното няма почти никакво значение. Само няколко неща са нужни на Климент, за да бъде усмихнат от ухо до ухо и да е най-щастливия човек на планетата – да е жив и здрав, да може да упражнява своята журналистическа професия и да дарява радост на хората. При подобни минимални очаквания и потребности човек има по-голям шанс да се почувства щастлив и удовлетворен. Животът в нематериалната крайност, обаче, има и своите недостатъци. Сега Климент се нуждае от финансова помощ, понеже е в ситуация, в която не може сам да си помогне. Тежко заболяване постави достойнството му пред сериозно изпитание. Не ме разбирайте погрешно! Материалът не е по поръчка на Климент. Даже и в това трудно за него време той е същият добър човек с енергичен шампионски дух. Той самият не моли за помощ. Аз го правя, понеже знам в каква недостойна ситуация се намира в момента и защото мисля, че Климент заслужава, предвид многобройните добрини сторени от него през годините, да му се отвърне с добро.
Когато някой прави нещо добро за нас, ние можем да му отвърнем с добро, с безразличие или с противоположното. Въпрос на избор. Искрено се надявам хората, до които достигне този апел за помощ да направят най-добрия избор.
Изграждането и самоорганизирането на нашата общност в Чикаго не е случен процес, а плод на много труд, на хиляди часове посветени на тази кауза от страна на много наши сънародници. Без преувеличение мога да посоча Климент като един от хората изиграли ключова роля за създаването и развитието на нашата българска общност в Чикаго. Днес виждаме как същата тази общност е обект на голям интерес от страна на различни хора от България, които директно или чрез подставени лица търсят облаги тук. Много наши сънародници от различни щати идват в Чикаго, за да получат в нашата общност това, което не са могли да постигнат там където са живеели – професионална реализация.
Да, нашата общност е вече един голям български град с голям потенциал, макар и далеч от родината, който ще продължава да помага на нашите сънародници да се адаптират към американската действителност, да се чувстват комфортно, все едно са си в България, да получат най-различни възможности за лична и бизнес реализация. Нашият голям български град ще продължава да бъде и своеобразна мишена за някои хора, разполагащи с много средства, които ще правят всичко възможно да постигнат това, което е само в техен интерес – да разделят хората, да ги контролират и експлоатират. Личности като Климент са гаранция, че нашата общност не само ще продължи да се развива успешно, но няма да се „продаде“ за каквито и да е пари. Всички ние, които сме рискували и сме тръгнали от нулата, за да се докажем далеч от родината си с много труд и да живеем достойно и пълноценно, заслужаваме тези хора,  които са част от причините да напуснем родното място, да ни оставят намира и да не им бъде позволено да вършат в нашата общност това, което успешно правят в България.
Днес, ние силно се нуждаем от повече личности като Климент, за да съхраним това, което така трудно сме създавали през годините.
На 12-ти юни 2016 г. журналистът и общественикът Климент Величков имаше юбилей.
По повод тази светла дата искам от името на целия екип на вестник „България СЕГА“ да му пожелая да възстанови своето здраве, да получи възможност да се върне към така обичаната от него журналистическа професия и да продължи да се бори за отстояването на доброто!

Желаещите да помогнат финансово на Климент, могат да направят това онлайн на
адрес:  https://www.gofundme.com/29nymec


Предварително Ви благодаря за Вашата добрина!
Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“

За доайена Климент Величков

Климент Величков е един от най-известните ни спортни журналисти, премества се да живее в Чикаго с настъпването на новото хилядолетие. Главен и първи редактор на вестник „България” през 2001 г., от 2002-а оглавява седмичника „България 21 век” , както и спортното издание „Старт БГ”, който има около 300 издадени броя, а в момента е зам Главен редактор на „България СЕГА”. И макар, че дните му се измерват единствено с времето „преди отпечатването на броевете и след него”, успява да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона, „Български Хоризонт".
Къде ли не е бил, спокойно може световен пътеводител да издаде.
Бил е на 7 олимпиади като официален представител на българската преса, 7-8 пъти отразявал турнири в Уимбълдън, множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Но това, с което особено се гордее е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, нищо, че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. За малко да забравя, че даже е почетен гражданин на Обърн, близо до Сиатъл. Лично кметът му го връчва като представител за България в Игрите на добра воля през 1990г. Кога е успял и да напише над 500 журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика като непрекъснато е пътувал? По негов сценарий има и документални филми.
Започнал с полиграфическата кариера от техникума, остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи във Спортната Академия, завършва българска филология и тръгва по пътя на журналистиката.
Верен на близначеската си природа се е пробвал  и в актьорска кариера, но трябвало да кара трактор и се отказал, поне да беше самолет.
Като първи зам. Главен редактор на „Старт“ в България и по-късно на „Спорт“, продължава традицията на вестника и в Чикаго. Винаги с носталгия си спомня за многотиражника „Старт“, с 600 хиляди почитатели и огромен редакционен екип, затова тук със замах управлява вестника, сякаш зад гърба си има президентски щаб.
Търсят го по всяко време по телефона, за съвет, да се оплачат или да питат защо го няма вестника. Тук за него работното време е 24 часа, но гласът му винаги е бодър сякаш току-що се е събудил след 12 часов сън, закусил с френски кроасан и кафе с мляко и не му остава друго, освен да се поразходи с яхтата си, а всъщност за сън почти не е останало време докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, доближил се до американската мечта. Закуската ще спести, обяда и вечерята ще подари на враговете си, нека те да дебелеят, само с кафето е неотстъпчив, не си го дава. (със съкращение от списание ЕК, 2008 г. К.Б.)

БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ - THE BULGARIAN TIME

Българското време?!
Било ли е?
Или ще бъде?
Защото сега точно, като че не е...
Сега точно, когато ние всички – които четем или пишем гротеската на нашия живот, грабим или ни ограбват, нещо правим или го разрушаваме, мъдруваме или оглупяваме, минаваме в галоп или пълзим през живота… Едва ли бихме си позволили да кажем, че по наше време е било Българското време.
Разбира се – в никакъв случай не точно ние, като отделни личности сме виновни. Виновни са тия преди нас. Комунистите, които ни взеха нивите и воловете, сложиха ни ярема на ТКЗС и партийните секретари, промиха ни мозъците, научиха ни да мързелуваме, като ни даваха безплатно здравеопазване, обучение, сигурни заплати и почивни станции по морето.
По тяхно време, обаче, виновни са били фашистите, които се съюзили с Хитлер, режат глави на съпротивата, изгарят в пещите на полицията интелигенти и лъжат, че не сме славяни, а направо арийци – готови да си поделим с първия ариец управата по Новия ред по света.
За непрокопсиите по тяхно време, обаче не са били виновни тогавашните хора, а предишните, които са направо уникати, тръгнали по кафаните на Европа да ни дирят царска династия, правят световен рекорд по чуждопоклонничество, който после ни впряга в цяла серия от войни и все на страната на губещите. Какво значи тук няколко погрома?
Но и те не са били виновни, защото са живели през турско робство и все е трябвало да се нагаждат, да има някой над главата им, да си имат господар, който да ги води. Накъдето си иска. Те са били „за”. Трудно се мени характер.
Естествено, и тези през турско време на са виновни. Виновни са онези прадеди пред тях, които разцепили държавата, а когато от Константинопол, обсаден по море и откъм Мала Азия от азиатските пълчища, дошли пратеници при българите и им рекли: „Братя, християни, турците са зла напаст. Ние стоим, обаче пред тях и вас ви пазим също, имаме войска и сила, но нямаме ниви и храна.  Дайте ни продоволствие и ще ги отблъснем.” Но, както пише хронистът „Българите не само, че не им дават храна, но ги набили и напсували на майка.” И се пита – добре: не давате – не давате, но защо ги биете и псувате на майка”?
Докога, обаче, ще намираме само лошото в предишните и ще ги виним за всичко? Кога и какво ще направим самите ние за Българското наше време, в което живеем? Защото сме били силни и сме имали титани. И пак по същите тези времена, които отричаме.
Било ли е Българското време? Било е. Някога за едни българи. Друг път – за други българи. Все едно на какво са се правели – на боляри, на свинари (впрочем, за свинарите не е съвсем сигурно), на социалисти или демократи, на честни частници или ДС бизнесмени, на частни предприемачи или организирана група за печалба и разграбване. Било е българското време за тези или онези. Но никога – за всички, или поне за повечето българи.
Кога ще дойде то такова, каквото е при тези много далечни от Балканите, Скандинавски страни?
Когато си намери място в главата и сърцето на най-важния българин.
Той се казва, разбира се, Аз.
Когато господин Аз надвие у себе си звяра, гладен за плячка. Когато той се почувства отговорен не само за собствената си яхта, но и за рибарската лодка на съседа.
Това има дъх на опасен социализъм. Но е християнство. Казал го е разпънатият на кръста веднага след най-опасното си деяние – когато изгонва разпасалите се търговци от Храма. И защото казва още – ако имаш две ризи, дай едната на ближния си. Казва още – не кради, не лъжи, не убивай... Все неща дето сега правим масово в местен и световен мащаб.

Климент Величков
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7