Александрина Макенджиева от X Factor: Не обичам сцената, предпочитам да съм сред хората!

Начална страница | Личности | Александрина Макенджиева от X Factor: Не обичам сцената, предпочитам да съм сред хората!
image

Александрина Макенджиева е участник в последния сезон на “X Factor” България. Съни, както я наричат приятелите, порази публиката не само с големия си талант, но и с непринуденото си поведение. Тя е натурална – пряма, откровена и забавна. Способна е да те накара да се усмихнеш дори в онези сиви дни, в които сякаш цялата радост на Земята е изчезнала. Именно заради неподправената си същност тя се превърна в абсолютен фаворит на публиката, която я хареса още от първите ѝ минути на голямата сцена, но сърцата на зрителите завладя в мига, в който запя. Ще разпознаеш гласът на Александрина сред много други и никога няма да сбъркаш плътната ѝ бленда, която те удря директно в сърцето. Редица от нейните изпълнения ще останат в историята на музикалния формат като ненадминати, не само заради прекрасното и точно изпяване, но и заради частицата от себе си, която тя умело преплете във всяко едно от тях. Когато Съни пее го прави от сърце, тя се качва на сцената не заради известността или блясъка, а заради хората. И някак, дори без самата да съзнава, успява да немри път към душата на всеки, било то в залата или пред телевизионния екран. „X Factor” може и приключи, но за Александрина музиката винаги ще продължава и тя ще я носи в себе си, радвайки всички около нея!
Специално за в. „България СЕГА“ Александрина се съгласи да даде интервю, с което за сетен път показа колко земна и натурална е. Благодаря ти, Съни, за прекрасния разговор! Ние от в. „България СЕГА“ ти пожелаваме само успехи по пътя!

Да започнем от началото. Кажи ми каква беше като дете, къде прекара детството?
Родом съм от Сандански -  тук съм родена, живея и работя. По-голямата част от годината съм в този град, а през другото време участия и кораби.

А каква беше Съни като малка?
Луда, много луда (смее се). Не напразно се наричам „шашава гугутка“, такава си бях и сега не съм се променила кой знае колко, разликата е минимална - само в годините. Понякога може да си се ядосвам, че съм инфантилна на моменти, но от друга страна не ми пука. Все пак човек не може да избяга от себе си, нали? Всеки е такъв какъвто е.

Четох, че си племенница на бившия президент на Македония – Борис Трайковски.
Да. Разбрах го едва няколко години преди катастрофата, която претърпя. Тогава той дойде в Сандански заедно с Георги Първанов и ме потърси. Обади ми се, представи се и ми каза, че ми е чичо и че иска да се види с мен и баща ми. Първоначално си помислих, че някой ми прави скрита камера, но се оказа истина. Дойде охрана, взе ни и ни заведе в един нощен бар тук, където се видяхме. Беше доста интересно. Всъщност баща ми имаше спомени, че Борис е от Струмица, че са играли и карали колело като деца, но знаеш как е в живота – времето заличава повечето следи, особено когато не можеш да поддържаш контакт с някого. Така често се губи връзка с фамилията, особено ако е разделена като нашата, едни са в Скопие, други в Америка, Англия и Швейцария…

Късно си разбрала за родствената ви връзка.
Да, много късно. Почти накрая вече и не успяхме да извадим никакви дивиденти от това (смее се). Шегувам се, разбира се!

Завършваш в земеделско училище, далеч все още от музиката.
Така е. Бях в земеделска гимназия, но преждевременно ме отписаха от там, защото честно казано не ми се учеше. Тогава се записах на вечерно училище, където и завърших, а междувременно и работих. Съчетавах двете.

Не ти е било лесно.
Не на всички им е лесно, но аз далеч не се оплаквам. Това, което е трябвало да се случи, се е случило и не съжалявам за нищо. Завърших и после се записах на работа към ансамбъл, където ни харесаха за певици с една приятелка. Оказа се, че съм добра в музиката, но в последствие реших да сменя амплоато и професията, защото прецених, че не мога цял живот да съм певица и се записах на курс за масажисти. Но неведоми са пътищата божи. След курса заминах да работя в Кипър и там се запознах с един емпресарио, който набираше певци за круизните кораби. Така прекарах осем години в открито море.

Знам, че по време на работата като масажистка в Кипър си имала инцидент с клиент.
(смее се) Знаех си, че ще попиташ за това. Да, работих в студио където българка беше шефката. В последствие се оказа мини публичен дом, където клиентите очакваха друг тип обслужване, за което дори не подозирах. Още първия клиент ми даде да се разбера, че не е дошъл за разтривка на гърба и аз изпаднах в ужас. Добре че съм якичка и мъжа не се опита да ми посегне. Бях доста изплашена след случилото се и веднага се обадих на собственичката, която се опита да ми хвърли прах в очите. Прецених, че е време да стягам куфарите и с пълна газ да се махам.

Страшно е за сама жена да работи в чужбина.
Има къде по-лоши случаи от моя. Аз изкарах късмет, но понякога си е страшничко и човек трябва много да внимава.

Да разбирам, че си самороден музикален талант, понеже късно се насочваш и развиваш в тази сфера.
Да, никой не е знаел в началото, дори и аз самата. Може би някъде към петнадесетгодишна музиката се появи в живота ми и аз се фокусирах над нея. Но макар и по-късно, определено не е по-малко значимо – харесва ми да пея.

И си страшно добра в това!
Благодаря ти! Знаеш ли обаче, сцените като че ли не са моето място. Може да звучи някак грубо, но ресторантите, пиано баровете, дори кръчмите, са моята стихия. В тях се чувствам като у дома си, мога свободно да се отпусна, докато на големите сцени не е така. На тях ми липсва комуникацията и контакта с хората, цялото усещане е различно. Може би затова в “X Factor” не ми беше силата, понеже близостта с публиката я нямаше. Хората идваха на концерт и тази дистанция между зрител и изпълнител беше осезаема. Не обичам този тип изяви, предпочитам да бъда между хората. Затова успях да покажа едва тридесет процента от себе си в предаването, а другите седемдесет бяха зад сцената.

Според мен на сцената на “X Factor” беше безпощадна! Ако това са били само 30% от това на което си способна, не ми се мисли какво щеше да е на пълния капацитет.
Радвам се, че съм оставила подобно впечатление и не само в теб, но и в други хора. На мнение съм обаче, че можех и повече, но имаше други странични дразнители, които ме притискаха (смее се). Това караше комплексите ми да избият и в същото време, като защитен механизъм идваше и самочувствието.

Кое всъщност те накара да се явиш на кастинг за предаването?
Първо останах в България заради здравословни проблеми на баща ми. Свободното си време запълвах сядайки пред компютъра, слушах нови песни или просто сърфирах в интернет. Попаднах на рекламата за предаването случайно, отначало не обърнах внимание, но нали знаеш как става – игнорираш, игнорираш, докато накрая ти не набие на очи. В крайна сметка реших да се запиша. Направих видео и го пуснах, но откровено казано не очаквах да се спрат на мен, понеже толкова много талантливи хора от цялата страна искат да вземат участие и конкуренцията е огромна. В последствие обаче ми се обадиха с новината, че съм одобрена за предварителните кастинги. Отидох в София и си изпях песента пред комисията, последваха въпроси придружени с много хумор, заради собствената ми самокритичност. Харесаха ме, защото съм натурална – не обичам позьорството или кифленските стойки и поведение. След две седмици получих обаждане, че съм допусната до основния кастинг, на който явявайки се три пъти спря токът. И не само, че нямаше електричество, ами ми смениха и песента… По принцип трябваше да пея „At last”, но избраха да изпея „Simply the best”, като нямах никаква подготовка за подобно изпълнение. Така при следващото ми явяване, вече пред камерите и журито, изпях „Proud Mary” на Тина Търнър, която ми даде добър старт. Последва изпитанието със столовете, а после етапа с Къщите на съдиите, където беше най-големият ми провал, който в последствие се оказа билета ми за големите концерти на живо. Тогава изобщо не знаех текста на песента, по едно време си събух обувките и започнах леко да преигравам, колкото да компенсирам думите, които ми убягваха. На съдиите всичко това им беше много забавно. На следващия ден Маги Халваджян ми каза, че не изглеждам добре на сцена заради пълнотата ми и че няма да мога да се справя с първите концерти на “X Factor”… но, че ще се справя със следващите дванадесет! Когато ми го каза, не знам…. Очите ми се напълниха със сълзи. Усетих признателността му, не заради начина по който изглеждам, а заради таланта ми. Така започна приключението на живите концерти и продължи до седмия лайф.

Много се изписа за предаването, като една не малка част от зрителите твърдяха, че е нагласено и предварително са ясни финалистите. Ти, като човек от „кухнята“, мислиш ли, че е така?

В началото – да. Българинът винаги е предубеден към предавания свързани с гласуване. И аз, още преди да започна участието си, предполагах, че есемес вотът се манипулира и предварително има набелязан фаворит, който да се бута до финал. В последствие разбрах, че не е така. Зрителския вот е абсолютно адекватен и реален. Отделно Магърдич Халваджян е утвърдено име в България и съм на мнение, че той не би рискувал репутацията си заради корумпирани истории. Ето например, осъзнавам, че аз лично не заслужавах да отида до самия край, на фона на останалите деца, които бяха толкова активни и танцуваха на изпълненията си, аз не мога да танцувам и затова само пеех. За предаването са нужни редица качества, освен глас, а аз едва ли щях да покажа нещо повече занапред. Ако бях като Дарина, например, може би щях да стигна първото място, но не мога да бъда като по-младите и не исках да се опитвам да им подражавам.

Съжалявам да чуя, че си на това мнение, защото според мен “X Factor” в основата си е предаване посветено на гласовите възможности, а не на танците. Адел, Селин Дион и много други големи изпълнители не „подскачат“ на сцената потейки се наедно с танцьорите си, но са легенди в музиката. Веднага се сещам и за Сюзън Бойл, която спечели „Англия търси талант“ на 47 години само с гласа си, без излишни движения напред-назад. Като теглиш чертата музикалните формати, са музикални, има други издания за танци.
О, Сюзън направо отвя шапката на журито, в което беше и самия Саймън Кауъл, с оперните си изпълнения. В Америка и Англия обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Макар мисля, че ако аз отида в друга държава, едва ли ще ме оставят, мен-чужденката, да спечеля подобно предаване. В това отношение ми се струват по-големи националисти. Определено ужавижтелно ще ми дадат шанс, няма да ме изгонят, но надали първото място ще е мое, защото реално ще съм отишла от далечна страна и ще съм отмъкнала победата на някой техен сънародник. Докато тук направихме обратното с победата на Християна. Не ме разбирай погрешно. Моите адмирации за нея, тя е изключително талантлива, страхотен изпълнител, но някак не беше честно.

Отвориха ли се нови хоризонти пред теб след предаването?
О, разбира се!

Би ли участвала отново?
Никога не бих участвала повече в такъв формат. Това е немислимо! Както на мен вече са ми досадни едни и същи лица по телевизията, сигурна съм, че и с мен ще стане така, ако започна да се появявам пак и пак… Преекспонирането не е добра реклама. Трябва да се дава възможността и шанса на нови хора, а не да се узурпира мястото пред прожекторите. Всичко си има срок на годност – в даден момент на зрителя просто ще му втръсне от теб.
Така че, отговорът е не. А аз обичам да пътувам по корабите, да обикалям из България и тепърва да откривам нови места. След предаването ми се отвориха участия в Троян, Хисаря, сега ми предстои и едно откриване в Слънчев бряг и други дестинации. Това ми е достатъчно и нямам нужда от друга изява и още формати.

Кратко след „X Factor” обаче участва и в друг тип реалити „Черешката на тортата“, където трябваше да си вихриш в кухнята.
Това е вярно. В началото, когато ми предложиха, моментално отказах. Но веднага след края на участието ми в телевизионната музикална надпревара, нямах приходи. За жалост това е грозната истина в България – подари липса на финикийски знаци, понякога човек може да наруши обещанията които си дава, ако не вреди никому, разбира се.    
Но пък от друга страна се радвам, че приех, защото така показах още едно амплоа в съвсем различен тип надпревара, от която дори излизаш добре нахранен (смее се).

Какво ще пожелаеш на читателите ни?
На първо място да са живи и здрави, защото от това по-важно няма! Да бъдат верни на себе си и на вас, като читатели (смее се). Пожелавам им също музиката винаги да ги съпътства и да знаят, че дори и от най-трудният момент отминава, затова никога да не се предават!

Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7