КАКВО Е ЗАКОДИРАНО В ГЛАГОЛИЦАТА?

Начална страница | Личности | КАКВО Е ЗАКОДИРАНО В ГЛАГОЛИЦАТА?

„ВЛИЗАНЕ В СВЕТОСТТА”-изложбата на Антония Дуенде и Ралица Владимирова в американската АРС галерия

На 21 май, в Чикаго се закри изложбата на българските художнички Антония Дуенде и Ралица Владимирова, които живеят и творят в различни части на света, едната - в Берлин, а другата - в Чикаго, но обединени от общата идея за духовно осмисляне на миналото и посланията, които носят глаголицата и  българските духовни учения на Богомилите. Изложбата бе съпроводена с лекция по темата от Камелия Попова и с музикални импресии на Кърт Майкълс.

Антония Дуенде
е завършила Живопис в Националната  Художествена академия,София. През 1990 година заминава за Берлин, където специализира „Изкуство в контекст” във висшия институт по изкуствата. Живее и преподава в Берлин, като доцент в образователната система Фолксхохшуле. Има много международни участия в пленери и изложби в България, Германия, Индия, Франция, Полша, Унгария, Австрия  и Перу.

Ралица Владимиров е учила керамични, силикатни форми в България и се дипломира с магистърска степен, специалност Арт Терапия в Университета на Илиноис. Експериментира с различни материали и техники и е участвала в много изложби в Европа, Азия и Америка.

Защо все се обръщаме към древното миналото, защо се опитваме да разбудим от вечен сън пирамидите, да изследваме златните накити на царете или да разчетем древните писмени знаци? Това е гатанката на нашата цивилизация, оставена ни от цивилизацията преди нас.
И докато съществува човечеството ще търсим отговорите.
В предизвикателството да се разгадае неразгаданото се  включват все повече художници, които  участват в откривателския процес. Защо това е така и защо се случва точно сега?
Защо концептуалното изкуство, под формата на инсталации и перформанси заема все по голямо място в областта на съвременното изкуство?  Какво кара художниците да обединяват творческите си търсения и да си сътрудничат? Да се опитват да разчетат знаци и символи, кодове и послания?  Изкуството има все по силна намеса в социално-политическия живот. Свидетели сме как една карикатура разпали религиозна война във Франция.
 В един откровен разговор с двете български художнички  дискутираме по тези и много други въпроси. В какъв свят живеем и можем ли да го променим? Със сигурност не можем да отговорим на всички от тях, но нека се опитаме и това вече е началото на един творчески диалог, който ще ни разкрие пътя на духовните им търсения в тяхната съвместна изложба.
Антония Дуенде казва, че получава духовното си кръщене още с раждането си, защото е родена на 24 май, денят на славянската писменост. Майка и като литератор и изследовател на делото на Кирил и Методи внася сякаш тази страст и в нейната душа.
За мен, глаголицата, от където тръгва  днешната азбука е сакрална. Предназначена е да обедини християните, затова и Кирил Философ я създава сякаш на един дъх, като че някой му я спуска „отгоре”-твърди Антония

Защо „Влизане в Светостта?”Как се роди изложбата?
-Докато си в чужда култура се конфронтираш със себе си. Търсиш отговори на въпросите: От къде идваш? Къде отиваш? И ето че намирам глаголицата, която ме свързва с родното, създава ми принадлежност. Сякаш това е продължение на търсенията на майка ми, Надежда Драгова, която през шейсетте години написва статия      под заглавие, „Неразгаданата азбука-глаголица.” Тя написва тогава, че по начина на произношение на глаголицата е закодиран азбучен акростих, посветен на Богородица.
Моите търсения са насочени към светлината, правя икони и инсталации със светлина и разработвам различни форми, защото глаголицата е инструмент на познанието.
Средновековието - борба между светлината и мрака.

Как протича творческия  процес при теб?
-Аз използвам фротажна техника или триене по хартията, която е поставена на  повърхността на  камъка, с молив или пастел  така, че релефът да се отпечата върху хартията. Така енергийните полета на текста  навлизат чрез материята. Тази техника е използвана от Макс Ернс. Започвам първо със снемане отпечатък от каменни стели с глаголически надписи и след това се оставям интуицията да ме води, живописната палитра е емоционална, подвластна на настроението и чувството в момента, използвам акварел и неговите богати възможности, което прави картините въздушни и дава възможност за различни колоритни решения.
Артистични търсения на Антония не се изчерпват само с географските параметри на България. Опитва се да намери диалог чрез фрагменти от различни култури. Пътува до Индия и снема отпечатъци и от техни каменни стели, а в Крит попада на надпис на Казандзакис. В Чикаго показва отпечатъци на глаголицата, намерена из Хърватско. В музея на Загреб попада на частен богомилски паметник .

Как се стига до това творческо сътрудничество?
-През 2009 г,  се срещнахме с Антония  на един пленер в Задар, Хърватия, където темата бе Глаголическия ренесанс. Когато се фокусираш в една област и съдбата ти помага да намериш посоката-е категорична Ралица. Българите по света имат мисия и трябва да си припомним кои сме, така както Богомилите са се  разпръснали, но оставят своите духовни следи.
Интересното в изложбата е да се видят индивидуалните търсения на творците,  как те се допълват, независимо от различния творчески подход на изразните средства. Докато при Антония те са лирично-поетични, приканващи към по интимен прочит, което се дължи на структурата на композиционните елементи, в случая глаголически отпечатъци и акварелната техника, то при Ралица те са по- монументално обособени, изискващи повече пространство, панорамен поглед за да се възприемат колажите на текста, които се вплитат в пластиката. Ралица създава пластични изображения на базата на изследванията на Богомилството. Външно те носят конкретна форма, наподобяваща буква от глаголицата,  но във всяка скулптура е скрито философско разсъждение. Така тя иска да въплъти духовните търсения в материалната форма, чрез наслояване върху повърхността текстови материал. Това „облепване с мисли” от предварително направените записки върху хартия не е съзнателен, а интуитивен процес –казва Ралица.
  
-Аз съм посветила вече 11 година на тази концепция да работя с глаголицата, търся я не само като конкретна живопис, но като инсталация в нови форми и израз - казва Антония. За мен е важно да създаваме и развиваме мрежа от български художници, живеещи в чужбина и да има активен обмен между тях.
Тя е убедена, че тази изложба не е завършен цикъл, а един процес, който  чрез дискусиите продължава да изследва и да допълва достигнатото.

-Ралица допълва, че тази изложба е направена, за да пътува, да споделя и да провокира диалог.

Антония Дуенде ще представи своята изложба и в
Генералното консулство на Р.  България, Ню Йорк
 на 26 май, 2016 г., от 19 до 21 часа.

Кина Бъговска
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7