Следобедно съботно кафе не с кой да е, а със скандалния писател Веселин Стаменов

Начална страница | Личности | Следобедно съботно кафе не с кой да е, а със скандалния писател Веселин Стаменов
image

Буен, темпераментен, особен, пиперлив, жълтеникав, талантлив, но и сърдечен…, интересен и определено нестандартен за професията си. Писател. Признанието не е само от нас, а от четири издателства, които са издали неговите вулгарни романи и десетки хиляди читатели, които ги четат и купуват. „Български новиин“ ви среща с родения в Гоце Делчев писател и журналист – Веселин Стаменов. Решихме да си изпием следобедното кафе с него, за да се поровим в неговия виртуален свят, да видим кой не му угоди и защо не може да стои спокойно. Той е автор на осем вулгарни романа, една документална книга и на стотици статии и интервюта за националната и местна преса. Основател е на вестник Топ Преса – югозападният таблоид, който днес менажира и продължава да пише книги… Тайно. Както сам признава. Защо? Ето отговорите:

Здравей колега, да се правиш на интересен ли е причината да си постоянно във вихъра на скандала? Това продава или те държи на някакво твое измислено ниво?
Най-сетне някой да ми зададе един въпрос без клишета /смее се/. Разбира се, че се правя на интересен. Скуката ме съсипва и никога не съм я толерирал. Но да съм постоянно във вихъра на скандала, не го приемам. Работя. Просто работя, а като работиш в нашата професия, особено когато правиш всичко със сърце и душа, когато като мен работиш по 16 часа, има много шум ама много шум. А шумът все още в България се приема за скандално нещо. Преклонената главица сабя не я сече и като си „трайкаш“ нещата ти се получават, така мислят повечето наши сънародници, затова приемат шумните като мен за скандални. Истината е проста – работя, върша си работата.

Толкова много ли се печели от писане в България, та реши да станеш писател? Какво те накара да пропишеш?
Ето това е проблемът в нашата мила родна страна – че е пълно със счетоводители, които ежедневно ти правят ревизия и в личния, и в професионалния живот. Настина ми е болно, че сме с такава народопсихология – да стоим в „прегръдката“ на собствената си депресия и да броим парите на другите – самосъжалявайки се. Е, аз се старая да ампутирам тези чисто български комплекси от себе си. Те носят само болка и разочарование. Апатия. Правят те хомофоб или, както е модерно сега да се определят тези жалки същества – хейтър. Има и неща, които не винаги се правят с цел печалба. Писането за мен не е професия за правене на пари, а лична нужда, порив, вдъхновение…, дар от Бога. Цената на всеки един мой роман е жалка и цели единствено да възстанови част от разходите на издателите и моите лични.

Но ти си определян като комерсиален или касов автор. Това ме кара да задам този въпрос…
На фона на реалните тиражи на книгите в България определено се съгласявам, че моите книги се продават, при това в завидни тиражи. Завидни, но за българския пазар. От литературна страна са хит, но от търговска…. – слаба ракия. Това е истината, щото печалбата е малка, защото държа книгите ми да са евтини. Не искам да бъркам надълбоко в джоба на читателите си. Хонорарите, които вземам от писането на книги, не са основният ми доход, защото той е смешен за вижданията ми. Но ще се въздържа да говоря в цифри, не ставам за счетоводител…

В така наречените от теб „вулгарни романи“ пишеш за корумпирани политици, олигарси, мафия и служби… Че от къде у човек като теб такава информация? Признавам, че в доста случаи си доста точен в изказа и фактологията…
Който търси – намира. Ще изясня истината за този въпрос, като те поправя – аз не съм нарекъл романите си „вулгарни“… Това е стил, наложен от великия Христо Калчев, аз просто следвам трънливия път, на който той ме стовари и ми наложи да вървя. Това е. А, колкото до това, че пиша за мафията, за олигархията и корупцията… – за пореден път казвам, че това е моята борба срещу системата. Аз лично вече не вярвам в системата. Роналд Рейгън беше казал: „Не очаквайте правителството да ви реши проблема, защото то самото е проблемът“. Така, че аз воювам с тази система с меча, който Бог ми даде в ръцете – словото. Не е лесно, а за повечето хора изглежда като лудост. Е, луд съм. Но свободен. Нормалните не оцеляват, пееха преди време едни рапъри. Този слоган на мен лично много ми харесва и аз вярвам в него.
Лошо е, когато системата ти обяви война… Тя не обича някой да й вади кирливите ризи, макар и във вулгарни романи…
На този въпрос ще отговоря така – робът може да изгуби единствено оковите си. Сто чорбаджии не могат да съблекат голия човек. А аз съм гол. Нямам имоти, нямам бизнес корпорации, не печеля обществени поръчки… Просто пиша. Храня се от писане, но до толкова, че да живея нормално и човешки. Имам много хора, които ме подкрепят и стоят зад това, което правя. Вярват в труда и способностите ми. Това е моето богатство, а продам ли се на системата, от човек се превръщам в поредния ембрион, отглеждан, за да му точат енергията.

Признавам, че последната ти поредица „Кървава власт“ и „Кървава власт – Корупция“ са доста интереси вулгарни романи, това се потвърждава и от факта, че влязоха в библиотеката на Станфорд Юнивърсити. Какъв живот заживяха тези книги, след като бяха издадени?
Благодаря от сърце на „БГ книга“, че издаде и двата романа. Определено романите „Кървава власт“ са моята гордост в кариерата. Обиколиха доста свят и продължават да го правят. Първите тиражи се изчерпаха, бракът им от продажбите е прилично малък, задава се втори тираж и сбор от двата романа в една книга. Имам предложения за превод на чужди езици, но ги обмислям сериозно, щото съм патил от такива издатели, които искат правата и после духват и ги няма… Пише ми се, а и тези резултати ми дават стимул да го правя.


Защо уби Козела в „Кървава власт“?
 Защото Козела сам изчерпа ролята си в този свят. Такива като него не са полезни в играта. Силовата игра на ъндърграунда се замени с икономическо влияние и икономическа окупация. Такива като Козела бяха изхвърлени от бизнеса и това се видя в реалния живот. На старите играчи им бяха „раздадени памперси“, на други им бяха дадени хапчета за инфаркт. Излюпиха се пилците и поеб..ха квачките, както казват в моя роден край. Ще ти споделя и нещо, което за първи път излиза на бял свят – първообразът на Козела е самият Христо Калчев. Не в прекия смисъл, а в метафоричния. Във вулгарния роман „Нерол Вълкът“ Козела уби Нерон, а метафората е, че Калчев го уби в книгата си, а след това на живо. Същото беше с Дебелия – Луканов, Самоковеца и пр. Просто Калчев, с перфектния си анализ и познаване на реалността, се превърна в един литературен килър с перо. В света на романите му неговото огледало е именно Иван Милетиев – Козела. Не случайно Козела караше BMW в книгите, в реалността Калчев караше същото. И двамата пушат и пият едно и също – цигарите са Rothmans, а водката е с чешмяна вода. Това е геният Ицо Калчев. Геният, който направи еволюция в съвременната българска литература, а моята скромна творческа персона просто следва хода на тази еволюция.

И накрая… Твоето творческо бъдеще?
Само напред! Работя върху новия си вулгарен роман „Схема“. В него се разкриват доста опасни за съвременната българска реалност неща. Консултант към книгата ми е човек, участвал пряко в процесите на създаване на един политик, на една политическа схема, как политиката не е цел, а средство за постигане на определени цели и интереси. Вдигам завесата и на мръсните тайни на медийния бизнес… Ще стане страшно за някои представители на властта и медиите в България. Време е за революция и тя ще започне с новия ми роман „Схема“. Всеки, който поиска, може да скочи с мен в тази битка… Има защо! 

Бойка Атанасова,
за в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (2 направен):

Ana Gerova на 03 Май, 2016 07:40:25
avatar
Samo vanshniqt vid na Veselin Stamenov govori za negó,samiqt. Dori nqmam i namerenie daprochta kakvoto i da e ot tozi aftor.Naistina sagalqvam ,no e taka.
Съгласен Несъгласен
0
dimo на 18 Април, 2016 08:00:44
avatar
http://e-vestnik.bg/10578/izdatelkata-na-vpaparak-beshe-osadena-na-2-g-i-4000-lv-globa-za-krazhba-ot-e-vestnik/
Любопитното е, че главният редактор на в. „Папарак” Веселин Стаменов беше оправдан, защото издателката заяви в съда, че той фактически не е главен редактор, а само сътрудник на граждански договор. Тя сложила името му като главен редактор в редакционното каре, за да има вестникът …„завършен търговски вид”. А Стаменов заяви, че приел това като „знак на уважение”. За този “уважаван журналист” в редакцията ми се обаждаха от разни издания, чиито текстове той преписвал, вкючвал дори в своя книга.
Съгласен Несъгласен
1
общо: 2 | показване: 1 - 2

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7