Мис Плеймейт 2016 Ася Капчикова: Хората сме много лоши!

Начална страница | Личности | Мис Плеймейт 2016 Ася Капчикова: Хората сме много лоши!
image

 

Когато стане въпрос за конкурсът „Плеймейт“, из съзнанието на хората върлува една всеобща заблуда. С течение на времето изкривихме представите си за участничките в тази надпревара и започнахме  нарицателно да ги категоризираме като кукли Барби – както по визия, така и по липсата на одушевеност и интелект. Лошо е, че тази илюзия успяхме да я прехвърлим освен на претендентките от подиума, така и на всяка красива жена по широкия свят. Хубост не е синоним на глупост, макар понякога мъжете да оглупяваме по обаятелните представителки на противоположния пол.

На най-женският празник от годината се срещнах с Ася Капчикова –Мис Плеймейт 2016. На Ася и трябват точно две минути, за да опровергае всички сбъркани представи за „зайчетата” на Плейбой, при това без дори да се опитва. Тя е саможива и енергична, от нея животът буквално струи. Няма го онова грандоманско самочувствие – поредната измама, за която се говори стане ли въпрос за привлекателна жена. Тя е изключително земна, вярна на себе си и много лъчезарна, а разговорът с нея те опиянява. Ася е момиче, с което можеш да приказваш по различни теми, обича да се шегува и не се притеснява да говори за неща, за които всички си мислим, но свенливо мълчим, просто защото е непринудена. Тя притежава чистата форма на искреност, която е на изчезване в днешно време, което я прави още по-очарователна.
С нея говорихме за животът ѝ след титлата, за връзката ѝ с рапъра Криско, върнахме се назад чак до детските години. Предлагам ви да прочетете интервюто, което тя даде специално за в. „България СЕГА“, а после пак ще си поговорим за митовете и легендите относно красивите жени.

 

Да започнем по хронологичен ред. Родена си в Девин. Каква беше Ася като дете?

Отраснала съм в семейство, което ме обгрижваше с много любов. Родителите ми са ме глезили, но определено не съм израснала като разлигавено дете.
Имам братче. С него винаги сме имали всичко от което се нуждаем и никога не са  ни делили, спомням си, че ако единият е имал нещо, то и другият също го е имал. Но това внимание в детството ми не ме е изградило като човек, който не може да се справя сам в живота. Напротив, според мен макар любовта която получава, едно дете трябва да бъде и самостоятелно, до колкото е възможно. Факт е, че първите седем години наистина са важни.
Иначе бях  много палава и луда глава, което продължава и до днес – това не се е променило. Екстремна личност съм, обичам бързите скорости и живота на ръба.

А каква беше в училище? От други твои интервюта ми е направило впечатление, че си много интелигентен човек, който разбива всякакви клишета и представи, който хората са изградили за участниците в конкурсите за красота.

Благодаря ти! В училище бях отличничка и бележкарка. Спомням си, че само веднъж получих двойка на едно изненадващо контролно, за което не се бях подготвила. Тогава буквално се разплаках, не можех да си позволя слаба оценка. После ни дадоха възможността да си поправим оценките и за една вечер „изядох“ учебника и получих шестица. След време, когато поотраснах, осъзнах, че не са важни оценките, които си остават в бележника, важни са знанията и приложението им. Баща ми, който е инструктор и се занимава с шофьорски курсове, има една мисъл която ми е направила силно впечатление. Той винаги ми е казвал, че книжката не кара колата. Ако човек вземе книжка, не става просто да я хвърли в автомобила и да ѝ каже: Шофирай! От значение са умението и практиката.
Баща ми е много мъдър и постоянно съм се стремяла да науча нещо от него.

Кои ти бяха любимите предмети в училище?

Много обичах философията, защото тя изгражда логичната мисъл у човека. Беше ми изключително интересно да следя философските изследвания на известните личности в областта, рационалната им аргументация и това как са стигнали до прозрения, понякога от някаква глупост (смее се). Българският езика също ми беше слабост и съм на мнение, че трябва да говорим правилно. Аз съм родена в Девин и там действително има диалект, но на мен по нищо не ми личи в говора. Е, понякога допускам малки грешки, но когато се стремиш и даваш всичко от себе си, нещата се получават. Харесвах и математиката и по-специално алгебрата, в която бях много добра. Изчисленията и цифрите винаги са ми били силна страна.   

Тогава счетоводството не беше ли удачния избор, защото ти всъщност завършваш философия в Софийски университет?

Да ти кажа честно никога не съм имала желание да се занимавам с това или да кандидатствам в УНСС. Не искам да обидя никого, просто не ми е било приоритет.

Какво те насочи към конкурса „Мис Плеймейт“?

Още преди три години ми се обадиха с предложението да участвам в този конкурс. Тогава категорично отказах, понеже за мен беше пошъл.  Все пак всички знаем с какво се свързва това съревнование и колко негативни неща се говорят за него. И тази година подобни коментари не бяха пропуснати. Аз обаче съм много различна от изградения стереотип – абсолютно натурална и естествена съм, в ежедневието си не обичам грима и се нося доста небрежно. Представата, която сме изградили за участничките, по принцип е, че те не излизат от салоните за красота и не се отделят за дълго от огледалото. За мен подобно самовглъбяване не е необходимо, защото вниманието е насочено към външния вид, пропускайки вътрешната красота и интелект.
Минаха три години, но в крайна сметка се реших и сама отидох да говоря с организаторите, водена от идеята да покажа нещо друго от общоприетото. Тогава разбрах за сменената концепция на конкурса. Действително, когато излязох в списание „Плейбой”, снимките ми бяха различни – няма я онази голота, по бельо съм и с изключително лек грим. Показахме естественото, това което съм. Тоест стигаме до избода, че последно време натуралната красота взема превес над силикона. Аз нямам силикон, имаше момичета които показаха завидни форми и въпреки това не спечелиха. За мен чарът, харизмата и излъчването са по-важни. Това да излезеш на сцената и да я изпълниш с тях е много повече от целия силикон  на света.

Докато те слушах се замислих над това, че „Плеймейт“ е конкурс за красота и сексапил, разбира се. Но като че ли, в световен мащаб силиконът не прави сексапила и се радвам, че ти го доказа.

Благодаря ти! На мнение съм, че сексъпилът на една жена може да бъде изразен и чрез нейното поведение. Например, човек може да се смее и с очи. Възможно е да танцуваш с цялото си тяло, но едновременно с това да изиграеш танца и с лицето си, което е трудно. Позата, жеста, грацията, усмивката и дори начина, по който говори и се изразява жената, са изключително въздействащи. Повечето жени, като че ли са оперирани срещу грация, което е жалко, защото поради тази липса, женския образ вече не провокира толкова мъжа. Женствеността е израз, а загубили се той, се губи и целия дух и чар.

Тогава да те попитам, ако трябва да посочиш само едно качество, което трябва да притежава жената, кое ще е то?

О, на мнение съм, че са съвкупност от качества. Но на първо място, според мен, една жена трябва да е интелигентна. Вярно е, че отначало се впечатляваме от външността и красотата, но привличането и особено сексът са първични, а второто за жалост е лесно постижимо днес… Да, сексът е важен, но след това, ако не можеш да разговаряш с жената и тя е просто една опаковка изпразнена от съдържание, всичко приключва тук.


Кога започна да се занимаваш с танци? Виждал съм твой участия – Господи, как танцуваш!

Благодаря ти! (смее се). Танцувам от много малка. Нали знаеш, когато правиш нещо от сърце и душа, то ти личи, идва ти отвътре. И най-голямата школа не може да ти даде това, което сам носиш в себе си. Разбира се, занимавала съм се професионално с танци, но това което ти е дадено, то не се учи – ти или го можеш или не, както с пеенето, ако нямаш глас и слух, никой не може да те научи. За мен танците и музиката са начин на живот. Постоянно си тананикам независимо дали шофирам или готвя.

Като заговорихме за изкуствата, според теб те ценят ли се в България и стигат ли до широката публика?

Изкуството има приложение и в страната ни е пълна с много талантливи и кадърни хора. За съжаление обаче множество българи напуснаха родината ни, при това не защото не обичат България, а понеже не намират поприще и реализация тук. Ниското заплащане и недооценения труд принуждават сънародниците ни да отидат в чужбина. От това губи само страната ни, защото знаем колко постижения има българинът и е наистина тъжно, че се налага да тачат уменията му зад граница.
Колкото и да ми е трудно и да не искам да го казвам, но дори самата аз започвам последно време да се замислям за да направя крачка извън България. Това е наистина трудно решение за един човек, но когато се чувстваш принуден понякога нямаш избор, което пак казвам не е защото не таиш любов към родината и не си достатъчно патриот.

Това е тъжна тема наистина… Нека да насочим фокуса в друга посока. Спомена, че обичаш да готвиш и съвсем наскоро го показа в предаването „Черешката на тортата“, където направи силно впечатление как Мис Плеймейт се вихри в кухнята.

Много ме радва фактът, че дори непознати за мен хора коментираха, че всичко, което приготвих е изглеждало страшно вкусно и чак им се е преяло, само гледайки телевизионния екран. Това искрено ме поласка.

Всички участници в тази последна за сезона седмица в „Черешката“, бяхте подбрани много добре – бяхте различни. Как според теб мина този сблъсък на характери?

Благодарна съм за поканата от телевизионния формат, защото винаги съм мечтала да участвам в това шоу. По природа съм изключително динамична личност, но когато се намирам в кухнята се успокоявам и се чувствам уравновесена. Искам да благодаря на останалите участници и да ги адмирирам. Аз бях най-малката сред тях през тази седмица и искрено уважавам хората с които предаването ме срещна, защото мога само да се уча от тях.
Ето, Косьо Марков е един изключителен човек. Краси Аврамов дори още повече, той притежава толкова много положителни качества и съм щастлива, че се запознахме. Алекс (Александра Макенджиева) е изключително интересна личност, за жалост хората не я подкрепиха много, но за мен тя е колоритна и искрена. Понякога човек може да бъде зъл и да не приеме различните… Може би е свикнал да гледа повече позьорщина и подмазване, което за мен е излишно. Хората трябва да сме тези, който сме, без да се променя с цел да се харесаме на другите.
Веселина Каймаканова за мен е уникален фотограф. На моменти може да бъде малко странна, но кой няма своите странности!?
Според мен този подбор на участници беше най-интересен от целия сезон. При нас имаше много цвят, беше истинско, различно и забавно. Например молитвата преди да започнем да се храним, която всъщност тръгна от мен. Радвам се, че успях да покажа, че един млад човек може да даде пример за хубавите традиции. Последната вечер имаше повече конфронтация и сблъсъци, ако мога така да кажа, но това не означава, че след предаването не се виждаме или чуваме, напротив. Радвам се, че създадох приятелства които ще запомня и продължа да поддържам.    


Красивите жени, очевидно наистина могат да правят всичко! И понеже разговорът ни се върти около темата за жената, а днес е най-женският ден от годината – 8-ми март искам да те поздравя за страхотната кауза да дариш наградата си от конкурса „Плеймейт“
на жена с мастектомия. Би ли споделила малко повече?

Първо искам да използвам възможността да поздравя дами за празника и да им пожелая да са все така красиви и прекрасни, и да не спират да се усмихват, защото усмивката е най-големият грим на една жена.
За каузата направих страница, която се казва „Дарявам женственост“. Личната ми философия за живота е, че човек трябва да направи 3 неща: да засади дърво, да направи добро и да създаде поколение след себе си. Дървото вече го засадих, в момента се опитвам да направя нещо добро и дай Боже, някой ден да даря живот. С каузата си искам и да провокирам хората да се замислят и да не бъдат себични, защото животът е един миг и както сега имаш всичко, след момент всичко може да се обърне на 180 градуса.
Нямам в обкръжението си жена преживяла болестта, през която е минала жената на която ще даря наградата си, но мога да си представя ужасът от подобна новина, стресът и болката… Да не говорим за удара, който трябва да понесе изправяйки се пред огледалото всеки ден. Повече жени трябва да се замислят над тема за нуждата на другите и ако могат вместо от суетност да „разкрасяват“ себе си, да помогнат на онези в нужда. Аз например нямам силикон, бюстът ми не е голям, но така го харесвам и предпочитам да подам ръка на някой в нужда.

Мисля, че каузата ти е страхотна и фактът, че поставяш някого, когото дори не познаваш, пред себе си е достойно за адмирации! Все пак 10 000 лв. не са никак малка сума и не много хора биха предпочели да ги дадат за благотворителност. Браво!

Благодаря ти много! Аз просто се радвам, че мога да помогна на някого.

Я да видим, днес е премиерата на нов български сериал, в който участваш, а съвсем наскоро се снима във филм с американския актьор Джейсън Стейтъм, което си е голяма работа!

Това наистина ми се вижда голяма работа, а аз дори не съм го очаквала. Явих се на кастинг и ме избраха сред 30-40 момичета, които бяха там с мен от балет „Нова“, към който танцувам. Ролята ми е на „чоугърл“ – става въпрос за лошите момичета от наркокартелите… Според мен на хората ще им бъде доста интересно това мое въплъщение.
Относно сериала „Откраднат живот“, предложението ми беше отправено още преди конкурса „Плеймейт“. На снимките на Кристиян (рапъра Криско) към парчето му „Наздраве“, ме забеляза една от стилистките и ми предложи да се снимам. Там ролята ми е на мис-ка, но не „Плеймейт“, която трови останалите момичета, така че ще се види малко женска злоба и завист (смее се). Ще ме има в три епизода.

Последно време медиите и хората доста спекулират около връзката ви с рапъра Криско…

Да. Дори само преди няколко дена пак ни имаше в бум по списания и вестници, като ме обвързаха с шоумена Слави Трифонов, към който имам само и единствено респект и уважение. Те с Кристиян са много добри приятели. Тук е моментът да кажа, че не е никак хубава тази „жълтина“ на повечето вестници, защото по този начин си продават изданията на наш гръб. Просто не е приятно! Слави е един невероятен професионалист, но факт е, че може да ми бъде баща. Смешна е цялата интрига, която се опитаха да завъртят. Понеже бях възпрепятствана от лични ангажименти и не можах да отида с Кристиян на Бали, където той беше по работа, те изписаха какво ли не. Но както снощи всички видяха, бяхме заедно в предаването „Като две капки вода“. По принцип не обръщаме внимание на подобни неща, макар всячески да се опитват да ти навлязат в личното пространство.

Как точно се запознахте с Криско?

Всичко започна от снимките на клипа „Шапка ти свалям“. Участвала съм и в други негови видео клипове, но до онзи момент сме нямали никаква комуникация. Интересното е, че в „Шапка ти свалям“ той е с костюм и трябваше някое от момичетата да му завърже вратовръзката, оказа се, че от всички 12 момичета само аз мога да връзвам вратовръзка. Та тогава той ме забеляза, повъртя се малко, поиска ми номера, но аз не му го дадох. На следващия ден обаче вече го беше намерил и ме покани вечерта да излезем и от там вече една година. Никога не сме крили връзката си, но определено не сме искали да акцентираме върху нея… виждаш и сам защо. Колкото по-дълго пазиш нещо, толкова по-дълго съумяваш да го запазиш, а в тези среди интригата продава, при това в цял свят. Колкото и странно да е, на другите им е интересно, ако някой не е добре или чувства се зле. Не мога да го разбера…. Хората сме много лоши. Напоследък, вместо да гледаме да се развиваме и надграждаме, по-скоро се опитваме да правим мръсно на другите и да ги спираме в тяхното развитие. Трябва да е обратното и съм на мнение, че ако човек се фокусира над себе си и собствения си живот, светът ще бъде по-добро място.

Коя е най-комичната или абсурдна ситуация, в която си изпадала някога?

(смее се). Веднага се сещам за една такава. Имах среща с Кристиян, но понеже бях болна, а много вярвам в природната медицина и бабините рецепти, не се съобразих и хубаво се бях наяла с чесън преди това. (смее се). Срещата тотално пропадна. Беше доста комично, изпаднах в супер неудобно положение… Никога не се бях чувствала така. По едно време той ми каза, че чак очите му са се насълзили от миризмата на чесън (смее се). Добре е човек да се съобразява повече.

Предстои ти да отидеш в имението „Плейбой“ на Хю Хефнър.

Да. Надявам се там да създам много нови контакти и да се покажа в най-добрата си светлина. Имам амбицията да отида и да ме харесат и дай Боже, да снимам корица за тамошното издание на „Плейбой“. Може да изглежда, че скачам нависоко, но човек трябва да следва мечтите си. Това е много важно, защото ние проектираме живота си посредством това, в което вярваме. Мисълта на човек е безгранична и онова в което вярва, то се случва.

Какво ще пожелаеш на всички читатели на вестника ни?

Да бъдат по-позитивни хора и да се усмихват повече. Другото, което им желая е да не изневеряват на себе си, да бъдат истински и непринудени!

 

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“
Снимки: Иван Ерменков
и личен архив






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7