Лорина Камбурова от сериала „Връзки“: Ако пожелае, една жена ще мине и през скала

Начална страница | Личности | Лорина Камбурова от сериала „Връзки“: Ако пожелае, една жена ще мине и през скала
image

 Когато става въпрос за Лорина Камбурова, има толкова много да се каже, че не знам от къде да започна… Лорина участва в отличения, като най-гледан от младите зрители, сериал „Връзки“, озвучава любими анимационни герой, играе в холивудски продукции, позира пред фотографските обективи и върви по модните подиуми. Споменах ли, че пее изключително?
Всички имаме очи, с които можем да видим красотата на това младо момиче от Варна, но аз искам да ви запозная с другото нейно очарование, което стои скрито от погледа ни. Истината е, че Лорина може да те привлече подобно на магнит не само с външния си вид, но и с вътрешния си космос. Тя е пълна с енергия, целеустремена, винаги усмихната, проницателна и подготвена, дори когато си мисли, че не е. Въпреки грозната реалност, в която всички ние живеем, тя е запазила доброто в себе си и атакува сивия свят с позитивна нагласа. Лорина познава болката още от както е била малка, когато губи майка си от коварна болест и макар мъката, тя не изневерява на природата си и продължава да бъде оптимист, който не се страхува да отлепи крака от земята, за да достигне звездите.
Тя е пряма и честна, стига да я попиташ никога няма да отклони въпрос, който другите хора биха подминали. Неподправена и непринудена, тя неизменно ще те накара да се усмихнеш, колкото и да се сдържаш, защото това е Лорина – позитивизъм на токчета.
С нея се срещаме в столично заведение, където има участие със своя колега Росен Пенчев. Говорим си между сетовете, а през останалото време аз стоя запленен от кадифеният ѝ глас и впрягам цялата си воля, за да не скоча от стола и да затанцувам.
Оставям ви да прочетете какво каза тя в интервюто, което даде специално за в. „България СЕГА“, а аз от своя страна чакам да дойде Април, за да я гледам във втория сезон на „Връзки”, а до тогава ще слушам нейните песни.  

 

 

 

Разкажи ми за детството си. Ти си родена и отраснала във Варна, а сега живееш в София.

 

Детството ми мина във Варненската детска опера. Десет години ходих там, като имахме репетиции четири пъти в седмицата и правехме мюзикъли. Всъщност, преди да вляза да уча в НАТФИЗ, имах 15 мюзикъла зад гърба си на сцената на Варненския театър. Именно това беше детската ми площадка, след като пропуснах моментите в игри с другите деца на улицата. Люлките, пързалките и въртележките в детските ми години бяха заменени от прашните коридори на театъра, подземията, оркестрината и перуките на Турандот и Кармен. Работата около представленията беше много и ежедневно репетирахме хорово пеене и танци. Всичко това продължи до осемнадесетата ми годишнина, когато трябваше да спра, за да мога да се подготвя за НАТФИЗ. До последно се колебаех дали да бъде актьорско майсторство, право или журналистика. Първоначално влязох в Икономическия университет във Варна, но беше по-скоро, за да угодя на баба, чувствах обче, че мястото ми не е там. Затова, макар и след тежка болест, успях да вляза в НАТФИЗ. По онова време бях свалила 10 килограма, преди това бях на системи и отидох не напълно подготвена за кандидатстудентския изпит, казвайки си, че ако не ме приемат си тръгвам. Не исках да бъда 10 години кандидат студент мераклия.
Иначе детството ми, като всяко друго, имаше както положителни, така и отрицателни моменти. Но предпочитам да помня хубавото, защото това ми дава заряда да продължа да се занимавам с изкуство.

 

Липсва ли ти Варна?

 

Липсва ми да се събуждам и да усещам морския въздух. Това е нещото по което тъгувам, не вятъра или чайките (смее се). Но пък изпитвам липсата на Морската градина, пясъка, мидичките и всичките онези, на пръв поглед, малки неща, които страшно много те зареждат. Целият град те изпълва и мисля, че малко населени места могат да се похвалят с такъв прекрасен завършек, какъвто Варна има – морето. Тези неща ми липсват, иначе градът запустя с годините, оставяйки малко възможности за работа. Така че, от професионална гледна точка не тъжа. Но ми липсва много семейството.

 

Прекарала си детството си във Варна, но като малка си живяла и във Швеция.

 

Да, майка ми учеше там третото си висше образование и както казваше тя, аз пребивавах нелегално с нея. В общежитията не се допускаха деца и ако искаш детето ти да живее с теб, трябва да си имаш отделна квартира или да оповестиш, което е по-сериозна процедура. Но понеже две години са доста време и тя не искаше да се разделяме, прекарвах летата там. Първата година си говорих на руски без проблем, втората година вече на английски. Израснах между по-големи хора, те винаги са били моето обкръжение, приятели и съветници. Даже и сега с хората на моята възраст сме на едно ниво – в мироглед, преживяване, дори в спокойствие и приемане на нещата. От Швеция имам страхотни спомени и престоя ми в страната ме научи, че всичко може да бъде по-добро, защото там стандарта на живот е по-уреден и имаш сигурност. От тогава остана в мен това усещане винаги да се стремя към по-доброто и да давам максимума от себе си.

 

Занимавала си се с опера, живяла си в общежитие като фантом… Не става ли фантомът от операта?

 

(Смее се) Не съм участвала във „Фантомът от операта“, въпреки че съм участвала в „Кармен“ и „Турандот“, разбира се в детски оперни постановки. Интересното е, че макар да бях фантом в общежитието в Швеция – винаги носех шапки и се криех по аварийните стълбища, хората знаеха, че съм там, но така и не изгониха майка ми. Оказа се, че директорът е бил абсолютно наясно с всичко. Все пак децата си играехме, а аз колкото и да бях предпазлива, се бях сприятелила с неговата дъщеря.   

 

Цял живот си се занимавала с музика, пееш страхотно, а сега си актриса.

 

Няма значение, че цял живот съм пяла. Има голяма разлика между хорово и солово пеене. Както казват много професионални певци – лесно е като солист да влезеш в хор, но от хор да излезеш солист си е голям страх и психологическа бариера. Пеенето ми продължи по време на НАТФИЗ и след него. Когато взех окончателно решение да се занимавам с изкуство, пред мен стояха два избора – Музикалната консерватория и НАТФИЗ. Исках да се занимавам с музика, това беше ясно още от детските ми години, когато майка ми ме виждаше с дезодорант, изпълняващ ролята на микрофон, в ръка пред телевизора – пееща и танцуваща с Майкъл Джаксън. Така че обстойно преглеждах предметите на двата ВУЗ-а и трябваше да направя сериозен избор. Видях, че в НАТФИЗ има дисциплина с пеене и прецених, че е по-добре да бъда актриса, която може да пее, от колкото само певица. Един вид още едно допълнително умение. Ясно е какво реших. Иначе с пеенето, някъде от около година имам учителка, която страшно много ми помага и от тогава, смея да твърдя, че нещата се подобриха. Все пак постановката при хоровото оперно пеене е толкова различна от тази на солиста. Например, сега от оперната постановка минавам към джаз и всякакви вариации.

 

Мисля да не те питам за участието ти в „Мюзик айдъл“.

Питай ме, ако искаш. Според мен тогава стигнах толкова напред в предаването не толкова заради гласовите ми данни, които днес съм развила много повече, а по-скоро заради колоритната ми, според тях, житейска история „печелеща сърцата на хората“ и вдигаща рейтинга. Затова ме бутнаха напред, при положение, че тогава нямах толкова опит на сцена като солист.

 

Как се чувстваш след популярността, която дойде с първия сезон на сериала „Връзки“?

 

Да ти кажа, мисля, че все още не ме разпознават много хора… Факт е, че една коса, една прическа, може много да промени човек. Късата руса коса, с която бях в първи сезон на сериала, не се приемаше много от хората. Всички казваха, че на екран стои страхотно, но на живо не било точно така. При което, когато си смених цвета и дължината, промяната беше много рязка. Сега след новия 2-ри сезон, мисля че ще ме разпознават повече, защото съм с естествения си цвят и дължина.
Като малки всички, по един или друг начин, сме искали да ни разпознават и да ни се радват. Даже в „Мюзик айдъл“ ми беше мечта да ме заговарят по улицата. Това е голямо щастие, не го приемай като  форма на надутост и високомерие, за мен важен е фактът, че хората са те запомнили с изпълнението ти, което по някакъв начин ги е докоснало. Сега макар вече много хора да ме знаят покрай Фейсбук, множеството интервюта последната година и кастингите, то не е като да ми бъдат фенове, а по-скоро уважават потока от действия и информация в работата ми. За мен това е по-уважително от една бляскава поява, която да ти тежи след това като слава. Постоянството е по-важно и този облик на нещата повече ми харесва.

 

„Връзки“ не е първия сериал, в който си участвала. Играла си в турската продукция „Ездачи“, която бива спряна. Там си говорила на турски, а аз знам, че на различните снимачни площадки си играла на различни езици.

 

Мога да кажа, че съм играла на много езици – било то на кастинги или във филми. Това предизвикателство е изключително удоволствие. Преди две години ме извикаха в BBC на кастинг за един от най-известните им дългогодишни сериали EastEnders”, за който трябваше да говоря на латвийски. Бяха общо четири сцени, три от които на английски и една латвийски. Забавното беше, че можех да говоря на български, но предпочетох да го направя както го бяха планирали. За други кастинги съм играла на руски и френски, а в Мюнхен съм играла на немски. В „Ездачи“ действително говорех  на турски, поради простият факт, че исках да улесня колегите, сред които преобладаваха хора от Турция. Отделно не желаех да ме дублират, защото щеше ясно да се вижда, че аз говоря едно, а гласът върху моя казва друго.

 

Кажи ми за кастинга за сериала „Връзки“. Знам, че си избрана по интересен начин.

 

Сега ще прозвучи като един вид реклама, но е хубаво всички актьори да го правят (смее се). Във „Връзки“ попаднах чрез Фейсбук.

 

Да разбирам, че е добре да имаш Фейсбук.

 

Да, определено. В днешно време Фейсбук си е направо вид портфолио. Не съм от най-мобилните хора, използвам само най-масовите платформи. Дори не харесвам факта, че имам Инстаграм, но казват, че и това помага много. Във Фейсбук се старая да качвам достатъчно добри снимки. Сигурно ще питаш защо. Отговорът е, защото хората си говорят и повечето неща стават на маса. Например, търси се определен типаж момиче за дадена роля, ако си направил впечатление на някого той ще те предложи и веднага ще отвори профила ти, за да те покаже.
Сценаристката на сериала „Връзки“ Ваня Николова е търсила момиче за персонажа на Лия. Забелязала ме е, като е попаднала на общи снимки с мой колежки от НАТФИЗ, след което е отворила личния ми профил. После ми е издирила телефонния номер и така ме покани на кастинг, вече пред изпълнителната продуцентка. Така че, бях „намерена“ чрез Фейсбук и то защото нямах пиянски снимки, а представителни кадри от фотосесии. Важно е за един актьор да обновява снимките си, за да покаже промените.

 

Какво е мотото, което следваш?

 

Наскоро писах статия за сайт, в която трябваше да съм в персонаж. Четох доста за Япония и се натъкнах на една поговорка, която много ми хареса – „Ако пожелае, жената ще мине и през скала“. Много е важно да не си поставяш граници, да не се си в рамка и да следваш представата за себе си, а да се оставиш на проектите които получаваш и желанието си да работиш. Така сам установяваш, че нямаш лимит, че разкриваш, дори пред самия себе си, нови лица и това те изненадва. Спокойствието, което ми носи тази професия и факта, че мога да се изразявам по начина който искам, е мотото ми. Но това е за професията ми, която обаче всъщност се превърна и в живота ми.

 

Като спомена живота си, да те попитам как протича един твой ден?

 

След завършването ми, след годините на обучение, в които свикваш почти на един четиригодишен казармен режим, наситен с репетиции от девет сутринта до десет вечерта, се оказва че нямаш какво да правиш. Всички знаем, че първите години са най-трудни. Затова започнах да търся работа, да се ангажирам с много проекти и събития. Сега вече денят ми е много интензивен и няма 24 часа, в които да бездействам. Редовно имам репетиции с Росен Пенчев или с музиканти в студио, където се подготвям за запис или за концерт. Често ходя на кастинги или дублирам филми по няколко часа, тичам за снимки или се запознавам с нови хора, като участвам в различни проекти на колеги, фотосесии или музикални видео клипове. Не рядко ходя на театър или изложба, а помежду другото отивам и да плувам. Много обичам да чета книги и да гледам стари филми, за да мога да се уча от актьорите останали легенди в историята на киното. Гледам всичко, с което се занимавам, да бъде  един добър урок.

 

Как си почиваш тогава?

За мен това е почивка, не инертността и апатията. Вършенето на всички неща, които изброих, определено харчи енергия, но в същото време те зарежда. Накрая на деня, когато си легнеш, знаеш че си постигнал нещо. Може да е малко, но си успял.

 

Спомена, че се занимаваш с дублаж. Всъщност си озвучавала доста известни филми.

 

Сравнително от скоро дублирам, може би от година и половина. До сега съм озвучавала в „Пингвините от Мадагаскар“, където с мой колеги работих по масовката. В момента озвучавам героя Гъмбол от анимационния сериал „Невероятният свят на Гъмбол“. Проектът беше започнат с деца, но в крайна сметка решиха да продължат с актьори и аз спечелих кастинга за героя. В момента върви „Пълна драма“, в който озвучавам образите на две близначки, тоест съм два персонажа. Тепърва предстои да излезе анимационен филм на голям екран с мой дублаж, но все още не мога да цитирам името му. Отделно „100 неща, който да направим преди гимназията“, „Кръстници и вълшебници“, както и в новия сезон на „Ever after high“, който още не пуснат в България, озвучавам Кортли Джестър. Този образ е на голяма лудетина, представи си дъщерята на Жокера. Това беше роля, която разкри за мен, че не е нужно да играеш само добрия герой, но да откриеш слабостта на лошия, като покажеш всичките му нюанси. Всъщност, според мен по-сложно се пресъздават именно лошите герои. 

Тази година предстои премиерата на холивудската продукция
“Letterface”, с твое участие. Нека да кажем няколко думи за филма.

 


За мое щастие, бях част от този филм, от това хубаво преживяване. Снимките бяха миналата година и се очаква премиерата му да бъде скоро. Играя ролята на дъщерята на образа на Стивън Дорф и имах възможността да се запозная с Лили Тейлър, чиято може би най-известна роля е във филма „Аризонска мечта“. Да бъда на тази снимачна площадка и да гледам професионализмът и перфекционизмът беше поредното вдъхновение за работата ми.
Другата премиера с мое участие, която се очертава тази година е на филма
“Nighworld”, който по жанр се категоризира като трилър-съспенс. Продуцент е Маги Халваджян и участват актьорите Джейсън Лондон („Човек на луната“, „Язон и аргонавтите“) и Робърт Ингланд (познат от образа на Фреди Крюгер от „Кошмар на улица Елм“). С тях играя главна роля, а действието се развива в София, България. Чакам да видя как ще се приемат от публиката, но това е което искам да продължава да ми се случва.

 

Кое е най-важното качество, което една жена трябва да притежава?

 

Вчера гледах пиеса, чиято премиера предстои. В нея героинята казва: За да успее една жена в този мъжки свят, трябва да работи два пъти повече от един мъж.
В тази връзка смятам, че дори инатът може да бъде едно добро качество. Така че, една жена трябва да притежава много търпение, на което аз все още се уча, имайки предвид македонската си кръв. За пътя към успеха ти трябва търпение, уважение към себе си и добър усет към ситуацията – да знаеш къде е подходящо да бъдеш и къде трябва да си тръгнеш.

 

Какво би пожелала на читателите?

 

Пожелавам им да вярват, че не съществуват затворени врати. Сам определяш дали да отвориш затворената врата и преценяваш дали ще платиш съответната цена. Не казвам, че животът ми е бил лесен, но реших да се откажа от думата „не“, затова им пожелавам и те да не се отказват и да махнат от речника си тази дума.  

 

Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“

 

<w:LsdException Locked="false" Priority="50" Na






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7