Цял нов свят през обектива на 19 годишния Иван Ерменков

Начална страница | Личности | Цял нов свят през обектива на 19 годишния Иван Ерменков
image

Фотографията е едно от най-великите визуални изкуства и макар да се съсредоточава върху онова, което виждат очите ни, има способността да улавя и невидимото. Един кадър може да ти покаже цял непознат свят, да те отведе на неподозирани места, но също така може да ти разкаже история, да събуди в теб емоция и да внуши чувство. Днес  обаче фотографията все повече губи своята стойност и изменя ценностите си. Фотографите в България забравиха що е то изкуство и следват един строго определен път наситен с клишета. Робувайки на финикийските знаци, губят значимостта и професионализма в работата си.
За щастие все още има хора, които знаят същността и смисъла на тази дума и ги прилагат в творчеството си. Иван Ерменков е един от тях. Макар да е само на 19 години, неговите снимки стоят над тези на утвърдените български фотографи, които наричат себе си професионалисти. Работата на Иван притежава онова, което все по-рядко виждаме днес, а именно качество и отношение. Вземете който и да е негов кадър и го сравнете с тези, заснети от доказани имена в бранша, сами ще видите разликата, тя е очевидна. Това младо момче има безпогрешен усет, набито око за детайл и таланта да спре времето улавяйки мига. Той не просто снима, той създава и твори.
Иван е обиколил голяма част от света и е запечатал спиращи дъха гледки, които можете да видите в официалната му Фейсбук страница. Той се съгласи да отдели от времето си между интензивните пътувания, за да даде интервю специално за в. „България СЕГА“.

Защо започна да снимаш?
Започнах да снимам, защото считам, че много от нещата в живота не могат да бъдат пресъздадени и обяснени само с думи. Замисляли ли сте се, че е невъзможно да обясните как изглежда зеления цвят например, можете ли да опишете тишината и т.н. Според мен там където свършват думите, започва фотографията, като изразно средство.

Как определяш себе си?
По природа съм весел и позитивен човек, трудно някой и нещо би могло да ме ядоса или нервира, смея да твърдя, че характера и най- вече настроението на фотографа се пренася и върху личностите и обектите, които той заснема. При заснемането на хора се опитвам да им предам част от собственото си настроение. Мой е изборът точно коя реакция на човека да запечатам.

С какво се занимаваше преди да откриеш любовта си към фотографията?
Предимно учех и спортувах. Бил съм боксьор. 

Каква е основната ти цел, стремежът ти във фотографията?
Добрия фотограф трябва да може да наблюдава, да има способността да предскаже момента и нужната реакция, да го улови, защото той никога няма да се върне.
С моите кадри искам да покажа, че прекрасното около нас съществува, че в нощните клубове няма задължително само пияни хора, че на улицата не се разхождат само тъжни хора, а има и много щастливи лица, че при заснемането на портрет може да уловиш тази невидима усмивка и смеещи се очи. Че възрастните хора понякога имат по-младежки дух и плам от младите и въпреки отпечатъка на времето изглеждат добре. Всеки фотограф може да отреже своето парче от живота и аз предпочитам това да е моят отрязък, който да заснема.

Какъв би искал да бъде светът пред обектива ти?
Искам светът да върне ценностите и добродетелите, които някак загуби във времето. Затова, аз лично се опитвам да го представя по нов начин, в сравнение с наложения днес шаблон в България. Сега добротата у хората липсва, наред с блясъка в очите им. Няма го онзи трепет и радост. Споменатият блясък, най-вече характерен за младите, като че ли изчезна и това започна да се случва постепенно с налагането на стереотипи в България. Например чалгата, която се превърна в цяла култура, изгради определени характерни образи, които масово се приеха. Това, според мен, не е подобаващия облик, с който трябва да се представяме пред света. Момчета-мачовци с мускули и татуировки на черепи и момичета намерили приложение на силикона по цялото си тяло... Чалгата навлезе и във фотографията.
Аз искам да покажа, че все още съществуват обикновени и добри хора, с усмивки на лица, които могат да представят държавата ни по различен начин. 

Избите на шампанското Дом ПериньонКакво предпочиташ да снимаш?
Предпочитам да снимам събитията и партитата отвътре, не като наблюдаващ ги фотограф. Така направих едни от най-успешните си репортажни снимки на фестивала Ла Томатина в Испания, където 20 000 човека се бият със 145 000 кг. домати. Бях защитил фотоапарата си в калъф за водолазни снимки и се гмурнах в епицентъра на събитието, като заснех тези доматени боеве отвътре, не като всички останали фотографи от балконите на сградите.
Харесвам и презентационната фотография на заведения или други пространства. Обикновено този тип фотография е клиширана и донякъде досадна, всъщност това е и причината да се стремя да покажа всичко по по-различен начин, да разчупя клишетата, заснемането да се превърне в разказ, в разходка, не просто в поредица от снимки.

Обиколил си голяма част от света.
Да и съм изключително щастлив. Да видиш други култури, да се докоснеш до различни традиции, да опитваш нови храни, всичко това е безценно. Всяка страна може да ти предостави толкова много, да разшири мирогледа ти и да те обогати. Изключително интересно е да се сблъскаш с характерните белези на останалите нации, като неизменните усмивки на италианците и испанците, изисканите маниери на французите, или точността на англичаните.

Кое е любимото ти място, които си посетил?
Най-любимата ми страна е Испания. Причините са много – от усмивките по лицата на хората, през езика им, прекрасния климат, до националната кухня.

Фестивалът Ла Томатина в ИспанияПредполагам си попадал в комични ситуации опитвайки се да уловиш мига.
Има много комични моменти, при заснемането на мои кадри. Например, опитвайки се да заснема залеза в пустинята Сахара, яздейки камила, толкова се бях навел настрани, за да снимам от желания ракурс, че паднах от камилата. Но както се досещате трябваше да запазя апарата, така че падайки вдигнах ръката, с която го държах. Всички ми се смяха, че в полета си към пясъка съм изглеждал като статуята на свободата – с високо вдигната ръка.

До каква степен е важна техниката, която използва един фотограф?
Обективите за фотографа са това, което са четките за художника. Не може да си добър художник и да рисуваш с една единствена четка. Качественият фотограф винаги използва конкретен обектив, за конкретен случай, то е като при колите не може да отидеш на сафари с ферари или с камион на сватба. За мен понятието универсален обектив за всичко не съществува.
Въпреки това, да имаш добра техника не те прави добър фотограф, а просто те прави собственик на добра техника, както и притежаването на добра печка и хубави тенджери не те прави майстор готвач. За мен добрия фотограф е този, който не се води по течението – кое би се харесало, а да снима това, което смята, че трябва да бъде показано и видяно.

Според теб какво липсва на българските фотографи?
На първо място им липсва увереност, с която да подходят различно. На тях им е наложен един стандарт, които те следват безусловно. Казано им е, че сивото е сиво и те не желаят да експериментират, за да направят нещо ново и да допринесат за фотографията.

Имат ли минуси в начина и подхода на снимане?
Начинът им на снимане, той самият е минус. Често липсва елементарна изразност, заснетите хора изглеждат неестествено плоски, няма го и отношението към кадъра. Може би проблемът идва от там, че нямат академичното познание и днес всеки сдобил се с фотоапарат се нарича фотограф. Тези хора като че ли не знаят видовете осветление във фотографията и фактът, че светлината не е враг, а помощник. Фотографията е рисуване със светлината.

Кои са имената от които черпиш вдъхновение?
Благодарен съм на хората, които ме запалиха и показаха тайните на фотографията, от които съм научил много, които промениха визуалната ми култура, които ме научиха на основните изразни средства във фотографията и донякъде повлияха на стила ми на снимане. В България на Георги Неделчев и Кристиян Георгиев, и в Милано на проф. Lorenzo Vitturi.
От известните световни фотографи харесвам Steve Mccurry, Art Wolfe, естествено Cartier-Bresson и Ben Hassett.

Коя е следващата дестинация, която ти предстои да снимаш?
Предстои ми да отида в Алпите.
Какво ще пожелаеш на читателите?
Да се усмихват повече, макар трудностите които стоят пред тях. Да не остават безразлични към красотата на живота и малките неща, които го изграждат.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“
Снимките са любезно представени от Иван Ерменков
 
 
 

 






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (2 направен):

Toni на 14 Февруари, 2016 05:47:24
avatar
Pozdravlenia samo taka
Съгласен Несъгласен
0
Кристиян Георгиев на 11 Февруари, 2016 11:30:17
avatar
Прекрасна статия ! Поздравления за Иван !!!
Съгласен Несъгласен
-1
общо: 2 | показване: 1 - 2

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7