Краси Аврамов: Плаши ме бъдещето на образованието

Начална страница | Личности | Краси Аврамов: Плаши ме бъдещето на образованието
image

Малко са истинските музиканти днес. Едва малцина успяват чрез безспорния си талант да достигнат до душата и сърцето на публиката и да им въздействат по онзи начин, който е трудно да се опише с думи. Истинските музиканти освен дарба имат и стойност. Няма да ги видиш съблечени на телевизионния екран или да ги чуеш да редят безсмислени думи. Те имат класа, която може да се проумее, едва когато човек е достатъчно обогатен и израснал. „Покажи ми почитателите му и ще ти кажа колко струва“, тази мисъл ми се е превърнала в закон, когато определям даден изпълнител. Все пак качествените хора харесват качествени неща.
Красимир Аврамов е точно от този вид значими изпълнители. Талантът му умее да отвежда публиката в друго време, в различно измерение, карайки я да забрави границите на собствения си свят. Заложбите му са на ниво висш пилотаж. Този човек е изправял на крака Амфитеатъра в Пловдив, зала 1 на НДК, че дори и Кодък театър. Печелил е награди от ранга на „Супер звезда на годината“ на Музикалните награди на Лос Анджелис и „Златен феномен“ от Асоциацията на феномените. Работил е с едни от най-добрите в сферата на музиката и продължава да върви напред. Именно заради изброените факти, Аврамов има много истински почитатели, които никога няма да го забравят, но също така е успял да примами и завистта на някои недоброжелатели. Една част от пътя си е описал в автобиографичния си роман „Между два свята“.
Днес, броени дни преди големият му концерт в Пловдив, се срещам с Красимир, който се съгласи да разкаже специално за в. „България СЕГА“ повече подробности около събитието, но и живота си.

След толкова години отново ти предстои концерт в прекрасния Пловдив.
Така е и съм изключително щастлив, защото този град има сантиментална стойност за мен. Именно затова се спрях на датата 13-ти февруари, в навечерието на Деня на влюбените. Подготвяме изключително шоу, в което ще вземат участие легендата на народната българска музика – Янка Рупкина, американецът Майкъл Флеминг, балет „Веда“, както и огнено шоу „Диванитас“. Съвсем наскоро с този състав изнесохме концерт в Сърбия, който мина с голям успех. Малки и големи присъстваха и пееха заедно с нас… Беше страхотно! Сега получаваме покани от различни градове както в западната ни съседка, така и от други краища на света, като Дубай например. Преди да тръгнем на път обаче искам да застанем пред българска публика. Концертът е изключително разнообразен и минава под музиката на подбрани мои песни, световни хитове в различни стилове, народните изпълнения на прекрасната Янка и съвременните парчета на Майкъл. Подготовката тече трескаво, имаме здрави репетиции. Дори в момента уча нова песен, с която да изненадам присъстващите на 13-ти вечерта в зала „Борис Христов“.

Спомена, че Пловдив е от изключително значение за теб. Можеш ли да го опишеш с една дума?
Пловдив е любов! Това е едно наистина специално място, с неописуема атмосфера. Хората там са различни, сред тях все още се носи онзи аристократизъм. Пловдивчани са изключително добри хора, притежаващи магнетизъм. Едни от най-добрите ми приятели са от този град и макар да сме се запознали преди много години и сега да ни делят страни и океани, все още са ми безкрайно близки. 

Знам, че първоначално не си искал да бъдеш музикант.
Не бях от децата които бяха сигурни, че ще бъдат певци когато пораснат. Повечето ми колеги казват, че музиката е била неизменна част от детството им и още от невръстна възраст. При мен нещата се случиха различно. Като дете бях запленен от изкуството на пантомимата. В интерес на истината, именно това завърших в НАТФИЗ, в класа на проф. Инджев. Дядо ми, лека му пръст, беше глухоням и понеже не владеех езика на глухонемите трябваше да измисля свой собствен, чрез който да комуникирам с него. В един момент разигравах цели етюди пред магазина, само за да му кажа, че искам сладолед например. Хората се смееха от сърце на тези „улични изпълнения“, но аз бях щастлив, че въпреки бариерата, която стоеше пред нас, дядо ми ме разбираше.
Музиката дойде в живота ми на по-късен етап. Майка ми беше народна певица и не веднъж ме е изкарвала на сцената да пея с нея, когато бях още хлапе. По онова време не исках, дори се дърпах, но тя може да бъде много убедителна… (смее се). Започнах да пея, след като завърших гимназия. Тогава, подобно на всяка любов, избрах музиката. Защото любовта не е само чувство породило се от нищото, тя е избор. А осъзнатите избори идват с времето. Не съм се отказал и от пантомимата обаче, все още поставям авторския си спектакъл „Спомени“. Очевидно първата любов наистина не хваща ръжда.

Къде определяш дома си?
Предполагам ме питаш, защото съм прекарал 12 години от живота си в САЩ. България винаги ще си остане моят дом, тя е моето начало. Преди всичко аз съм българин! Именно затова сега ме ядосват реформите в образователната ни система. Случват се безумни неща. Ако това продължава, как някой ден ще седна да обяснявам славната ни история на бъдещите си децата? Дали ще ми повярват или просто ще извадят учебника и размахвайки го ще ми кажат, че греша. Плаши ме идеята, че може да дойде ден, в който поколението на България няма да знае защо трябва да се гордее с произхода си…
Напълно те подкрепям. И все пак за толкова време зад океана, няма как да не си установил връзка с мястото.
Това е вярно. Америка ми даде много, срещна ме с прекрасни хора и ми показа различно отношение, различен манталитет. Ако трябва да бъда честен, в някой аспекти дори ми повлия и ме промени. Част от сърцето ми винаги ще остане там, сред улиците на Лос Анджелис.

Ах, Ел Ей… Някъде четох, че Мила Йовович ти се е хвърлила в обятията. И това ако не е причина за силната ти връзка с Америка, не знам кое е.
(Смее се).
Донякъде е вярно, но звучи доста изкривено. Познавам майката на Мила, която доста дълго време криеше от мен на кого е родител. Разбрах едва когато, ме покани да пея на партито по случай рождения ѝ ден, тогава и дъщеря ѝ присъстваше. Определено обаче, не сме се отдали с Мила на любовни страсти. Просто след изпълнението ми на „Адажио“, тя беше много развълнувана и скочи отгоре ми да ме прегърне, като ми сподели, че е във възторг от чутото.
 
Всъщност престоят ти в града на ангелите те е срещнал с много световно известни личности.
Случвало се е.

Не му е времето да скромничиш.
Да… Имал съм удоволствието да се срещна с немалко актриси и актьори, музиканти, продуценти и PR-и. С някои просто сме се запознали, с други сме се сприятелили. Един от приятелите, които много уважавам е Лайнъл Ричи. Той не веднъж ме е канил да пея на негови събирания и трябва да кажа, че е много добър човек, освен музикант. Но всичко съм го описал в автобиографичния си роман „Между два свята“.

Кажи ми в работен план какво друго ти предстои?
В края на месец февруари съм планирал снимките за клипа към новата ми песен „Самоконтрол“, където участие взема и Майкъл Флеминг. Двамата с него направихме нещо съвсем различно от онова, с което хората по принцип са свикнали да асоциират името ми. Всъщност, последно време експериментирам с музиката, която създавам. Дълго време исках да направя песен, в която да включа рапър и се колебаех с кого да работя. Близки и познати ми предлагаха различни имена, популярни в България, но в крайна сметка заложих на Майкъл. Една от причините е, че стилът и самата рап култура водят началото си от Америка. А кой би се справил по-добре със задачата от един истински американец?

Стелиян Стоименов,
в. „България СЕГА“






Оценете тази статия
3.57

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7