Народната певица Янка Рупкина: И на нищото ми завиждаха!

Начална страница | Личности | Народната певица Янка Рупкина: И на нищото ми завиждаха!
image

Янка Рупкина е певица със световна известност в няколко континента. Неслучайно я наричат „посланик на България и българската песен”. Противно на очакванията обаче наградите й съвсем не са много за приноса, който има певицата, за родината си. В годините на прехода отмениха титлата й „заслужил артист”. После президентът Плевнелиев й връчи орден „Св. св. Кирил и Методий”, а ако отворите фейсбук ще видите профил на певицата „Янка Рупкина и орден „Стара планина”, но дето се вика – кой вече се интересува от това. А и тази висока награда някак се девалвира по времето на президента Първанов, когато се раздаваше на де-що има дипломати и никому неизвестни представители на чужди фирми у нас. Янка Рупкина години наред се бори за жилище, а от миналата година – и за по-висока пенсия . Животът й е низ от битки с горчив хепи енд. И сега, като я попитате как така й увеличиха пенсията на 700 лева, ще каже:”Ами, то унижението докато стигнеш до тия пари, с нищо не се изкупва!..Пък и колко ще ги взимам, един Господ знае!.. Държавата прави всичко възможно хората да не стигнат до пенсия, че да не я „ощетят”!..Моите колеги, много артисти и певци, са ощетени – години наред ни казват, че не могат да ни намерят документите – първо казаха, че изгорели, после пък се били „наводнили”.  Къде са ,никой не знае. Тъжна работа!..” Рупкина е родена през далечната 1938-а, но малцина ще й дадат годините. Весела, лъчезарна и най-вече гласовита, тя  и до днес оглася концертните зали. Участва в благотворителни концерти, винаги е готова да откликне на нуждаещ се от помощ. А животът й никак не е бил лек...За щастливите и не по-малкото горчиви мигове в живота си, народната певица пожела да сподели с читателите на „България сега”.

-Г-жо Рупкина, най-сетне – с пенсия?..
-Колко е унизително да се молиш за пари!.. Когато толкова си дал на тази държава!.. Да ви кажа, горчат ми тия пари, но какво да прави човек, когато животът става все по-материален!.. Гледам по улиците сега в снега, хора просят. Една жена пее до чешмичката на халите – хубав глас,..няма да се учудя, ако е работила в някоя опера...И сега е там с...чашката,..за стотинки!.. Жесток е животът. Щом и ние, хората на песента, вече хич не можем да се похвалим, че „който пее, зло не мисли”, смятайте докъде сме я докарали!

  С певеца Краси Аврамов, на чийто концерти Янка често е гост-изпълнител - От вас винаги струи една виталност, един силен позитивизъм, но аз съм ви виждала и гневна. И тъжна, както сте сега...
-Аз винаги съм готова да се усмихна и да запея. А често в сърцето ми е било голям мрак. И хич не ми е било до песен!.. Но щом оживях след оная катастрофа, значи Бог е знаел за какво да ме остави жива и аз трябва да благодаря на тая сила, че ми е подарила живот. А не да се муся и да се оплаквам.  Преди самолетната катастрофа сънувах един много лош сън. Не е за вярване, но сякаш ми се подсказа, че нещо лошо предстои.  Смътно това нещо явно е било в подсъзнанието ми и по време на комата, защото аз 9 дни съм била в кома тогава. Като се събудих, не знаех на коя земя съм. Страх ме беше да се погледна в огледалото – главата ми – само скалп, без коса; опърлена цялата, с обгорено лице и тяло. И краката ми до коленете бяха обгорели. Приличах на недогоряла факла. После ми разказаха колегите – как са ме влачили 60 метра настрани от огъня, като не са вярвали, че ще оживея!.. Години наред болките бяха страшни!

-Получихте ли обезщетение от инцидента?
-Животът, това че съм жива, ми е обезщетението. Защото имаше едни 20-годишни деца с мен – от читалище „Аура”, които загинаха. А тия, които оцеляха, някои от тях – по-добре да не бяха останали живи!.. Грях е, че го казвам, ама плаках на улицата като видях едно от тия момичета да продава при минус 15 градуса прах за пране на улицата – на пазара продаваше, за да се издържа – инвалид останало детето!..Веднъж само си позволих да кажа публично, че държавата се отнесе не само нехайно, ами нагло. Държавата ми дължи 200 000 долара от застраховката. И на другите колеги – също. Някои от танцьорите, които оцеляха, останаха без крака. А никой не се погрижи нито за тях, нито за родителите, които си изгубиха децата. Времето минава и всичко се забравя, но на мен не само косата, сърцето ми изгоря в онази катастрофа. Защото след ужаса, идва болката – тя е постоянна болката в душата.  Дадоха ни навремето едни трохи. Аз дори не исках да подписвам, под натиск подписах. И знаете ли колко ми дадоха? - 1000 лева. А бяхме застраховани всички за по 200 000 долара! Не ми се говори повече. Не съм Ванга, но ви казвам, един ден ще се разбере повече за тая катастрофа. Защото тя не беше случайна!..

-Излиза че и едно време, и сега, държавата е все така безхаберна към обикновените си граждани?
-Демокрацията нищо не промени. По-лошо стана. Народът озлобя от разочарования. А пяхме, че „Времето е наше”!.. Наше – друг път!.. Нагушиха се хитреците, за които пяхме – те дирижират „оркестъра”.  Устроиха си цели палати, а за народа не ги е грижа. Това са едни алчни използвачи на българския народ! Как не ги  е срам и тия в парламента да се наричат „народни представители”! – Какво им е „народното”, питам аз?! Аз съм народна – народна певица! За народа си съм пяла, и за него продължавам да пея. И ме е срам, че съм пяла и за тия негодници, като повярвах, че ще докарат на тоя народ нещо по-добро. 

-По едно време заплашихте ,че ще се самозапалите пред Народното събрание...
-Казах го под афект, а после като размислих – не си струва да правиш сеир за хора без души. Те и саможертвата не могат да ти разберат. Малко ли хора се запалиха?! – И какво от това? – Помнят ли им имената поне?! Що народ се самоубива, пали и коли и семействата си в знак на протест, и пак нищо!.. Човешкият живот вече не струва пукната пара, щом от отчаяние родители убиват децата си!..

-Вярно ли е, че сте учила психология?
-Вярно е, ама тия новите властници, тъй и не ги разгадах. Не знам, за фараони ли се мислят тия хора, че нищо не им стига – все им е недостатъчно. Такъв психологически профил не е за човеци – някакви извънземни ли са, не знам?!? Иначе имах диплома за медицинска сестра. Исках да работя в мина „Росен”, но не ме назначиха. А психологията ми е помагала да преодолявам собствените си драми – да не унивам, да не се отчайвам. Защото много пъти съм била обиждана и унижавана. Клеветили са ме от завист, препъвали са ме и аз все съм прощавала. От мен няма да чуете да кажа: еди-кой си ми направи еди-какво си лошо! Вярвам във Възмездието. В мен остана да живее нещо детско, въпреки неволите. Сигурно затова обичам и кукли. Продължавам да колекционирам кукли и си говоря с тях като с живи същества. Пътуват с мене по света и у нас – и те свят да видят! /смях/ С куклите ми е хубаво да си споделям. Защото с живи хора, особено с колежки, цял живот ми е било трудно – и на нищото ми завиждаха!.. Половин век и повече съм на сцена, одъртях, а завистта продължава да ме преследва. Е, викам си – сигурно има защо!.. /смях/

-Равносметката ви е богата...
-Имам над 30 000 концерта – това ми е богатството. По 400 песни записвах на година. Гласът ми звучи в ефира още преди да стигне Космоса гласът на Валя Балканска. Тя ми се разсърди като го казах веднъж това, но не искам да ме разбирате криво – на никого не завиждам. В оня период, когато се избираше песента, аз пеех по 55 песни на вечер в концертите на трио „Българка”. 15 години пътувах с триото на турнета за по 5-6 месеца извън страната. Отделно с ансамбъла на бившата формация „Мистерия на българските гласове”. И то не само с народни певци, ами и с джаз-изпълнители. Сега на 13-и февруари за Деня на влюбените пък ще пея на концерта на Краси Аврамов в Пловдив.

- Знам, че когато избират песен за Космоса, е била предложена и моята „Калиманко Денко” и на Надежда Караджова една песен, но избират изпълнението на Валя Балканска...
-Така беше, но така е било писано. Всяка от нас си тежи на мястото и с името.  Пяла съм пред многохилядна публика на много световни сцени – в Япония, в Америка, чак в Австралия съм пяла. И навсякъде съм представяла България. Валя – също.

-Вие сте от славен български род...
- Баба ми Яна е родила 9 деца и всички внуци и правнуци са възпитавани в патриотизъм. Кумир ми е Левски. Даже мисля, че съм се преродила от него – така го чувствам близък. Бунтар съм по дух.

- Кой е бил най-тежкият момент в живота ви?
-Когато синът ми ме посрещна от турне в Холандия  и ми каза ,че моята майчица е починала... Аз си знам какво ми беше!... На 40-ия ден от смъртта на майка ми, уморена от скръб и от премеждията, които преживях, най-сетне успях да отида на гроба й! Плаках и я молех да ми прости! После направих песента „Мама Керанка” – в памет на моята майка. Татко ми почина година след нея. Хората, които много са се обичали, неразделни като гълъбите - така умират!..

- Наистина ли сте се развели с мъжа си и се омъжвате за швед, заради сина ви?
-  Да, не беше изневяра, а съвместно решение. Понякога човек трябва да прави и такива жертви. Държавна сигурност цял живот ми пречеше и аз реших веднъж да изиграя службите. И успях. Сега внучката ми живее и работи в Швеция. Внукът Георги се занимава с музика – учи в НБУ, свири на китара, направи си студио за записи и композира музика. Без моя помощ – сам успява. Синът ми е треньор по шахмат.

-Мъжът ви го покосява инсулт, обират ви вилата в Герман, пенсията ви доскоро беше 250 лева, цял живот се борите за една квартирка в „Дружба”, измамили са ви с кредит...Какво още трябва да ви се случи, за да си кажете:”Ей, защо не  я напуснах навремето тая държава?!”
-Никога няма да го кажа. Обичам България!

Еми Мариянска
за в. „България СЕГА“  






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7