Художничката Юлияна Текова: „Мечтая да рисувам на самотен остров само с една баба и с една коза!”

Начална страница | Личности | Художничката Юлияна Текова: „Мечтая да рисувам на самотен остров само с една баба и с една коза!”
image

Говорим си с художничката Юлияна Текова за изкуството, за пространствата в душата на твореца и за света наоколо, пречупен през призмите на вечното търсене. Като че ли всяко ново себенамиране води и до нова призма, подарява ни различни контактни лещи, през които да гледаме на хората и ситуациите около нас. В дълбокия й поглед зървам много вътрешни метаморфози, много духовни пътувания и голяма доза вътрешна дисциплина. И сякаш винаги частичка от нея ми убягва. Душата й е така динамична и все пак е опакована в сдържаност и скромност (може би заради това от време на време се налагаше да я връщам към отговорите от позицията на личното й мнение, а не от позицията как стоят нещата по принцип). Дали интересният нюанс в характера и осанката й не идва от различните корени на рода й от Македония, Гърция или пък от баба й по майчина линия, която е била румънка?! Баба й по бащина линия пък е била сестра на патриарх Кирил, патриарх на България преди Максим. Преди 9.09.1944 е бил и митрополит на град Пловдив. Именно той е имал и много активна роля в спасяването на българските евреи, заради което в Израел са го обявили за Праведник на народите и има негов мемориал (редом до този на екзарх Стефан). Да се оглеждам ли за нишките на нейните търсения в тези исторически факти, свързани с произхода й или по-скоро да ги „разобличавам” чрез въпросите си?! Всъщност мултидетерминираният творец никога не може изцяло да бъде показан и обрисуван с думи, пък и с палитри, но нека опитам... поне чрез словото...

Ти ли избра изкуството или то избра теб? Как пламна искрата между вас?
Юл. Т.: То е взаимно. Рисувам от много малка, откакто се помня. В този смисъл то ме избра. След това пътят ми беше сложен. Кандидатствах в гимназията и издържах трите изпита. Тогава приемаха по 24 човека. Когато обаче родителите ми отидоха до гимназията, те им казали, че балът не ми е стигнал, за да вляза. Продължих в езикова гимназия и след това кандидатствах в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Първоначално учих 2 години Арабска филология, но после се преместих в Румънска филология може би отчасти защото едната ми баба е родом от Букурещ, Румъния. Е да, обаче любовта ми към изкуството винаги тлееше в мен и си стоеше пасивно в съзнанието ми. Завърших филологията и изпаднах в депресия, че не рисувам. Отидох в тогавашната частна академия „Жул Паскин” и учих живопис при Майсторов. След време нещата там лека-полека започнаха да се разпадат, а и преподавателят ми се махна оттам и реших да кандидатствам в Националната художествена академия. На втората година ме приеха в специалност Живопис. Завърших и магистратура, и след това докторат. Не мога да се откъсна от академията, сякаш имам пъпна връв свързана с нея, която не мога да скъсам. (усмихва се)

Какво търсиш върху бялото платно и успяваш ли винаги да го откриеш? Какви чувства те обземат, докато рисуваш?
Юл. Т.: Бялото платно винаги поражда силна емоция в мен. Винаги ме вълнува и нямам страх от него. Мечтата ми е да имам много опънати платна около себе си в едно голямо пространство и във всеки момент да рисувам различни картини по тях. Обикновено предварително имам идея какво ще нарисувам, но никога не става абсолютно същото като резултат. В един момент се оставям да ме води самият процес.

Четох за твоя изложба с наименование „Близки пространства” от преди около година. Кое е твоето най-близко пространство? Какво има в него, което зарежда душата ти?
Юл. Т.: Тази изложба беше през септември 2014 година. Казваше се „Близки пространства”, защото рисувах ателиета. Ателието е най-близкото ми пространство – най-близко и в смисъл на вътрешен свят, и в смисъл на външен свят. Опитах се да направя паралел с ателието на Франсис Бейкън, защото то само по себе си е произведение на изкуството. Пълно е с боклук, който не се изхвърля, а се използва за всевъзможни проекти, и стените му са палитри. Винаги ми се е искало да го нарисувам като живопис, защото самото то е живопис, плюс това е и доста известно в световен мащаб.
Измежду останалите неща се открояваше и кучето с розовата лапа на съвременния френски художник Пиер Юнг. Видях го в Музея за съвременно изкуство Помпиду в Париж и го нарисувах.

Според теб как художникът вижда света около себе си? И как вижда себе си в него?
Юл. Т.: На мен специално винаги ми се струва, че е многопластов. Винаги виждам другите пластове, сетивно ги усещам и търся философията и коренсподенцията между тях. Интересно ми е да погледна нещата и през призмата на историята на изкуството. Тя също ме вдъхновява за създаване на живопис. Мога например да интерпретирам портрети на различни известни художници с живопис и т.н.
Каква е палитрата от цветове, която е оцветила твоя вътрешен свят? Кои цветове предпочиташ да използваш?
Юл. Т.: В момента обичам топлите цветове. Минавам през различни периоди. По-рано в Академията бях привързана към по-сложни, смесени тоналности. После се събудиха ахроматичните, топлите цветове.
Чрез какви техники се изразяваш най-добре на платното?
Юл. Т.: Най-често чрез маслена техника, понякога и акрил с масло. Обичам експресивното, бързото и енергичното рисуване. Така се получава по-директно и зрителят усеща по-истински духа на картината. (обяснява с жар)

Търсиш ли някакви други начини на изобразяване освен платното?
Юл. Т.: С удоволствие бих рисувала графити, особено ако са със социална насоченост. Интересни са ми и много ми харесват. Дори обичам да вкарвам и в платната си различни графити техники.

Колко самостоятелни изложби си имала досега и къде? Какво ти предстои в близко бъдеще?
Юл. Т.: Имам три самостоятелни изложби, иначе съм участвала в над 10 заедно с други колеги – във Виена, Лондон. Аз съм в Шорт-листата на селектираните като претенденти за наградата на музея ESSL – Wienna. Мои картини са притежания на колекционери в САЩ, Белгия и Франция.
А бъдещият ми план е колкото се може по-бързо да си напиша дисертацията си и само да рисувам. Голямата ми мечта пък е да отида на самотен остров само с една баба и коза поне за 3 години, където само да рисувам и да ми носят храна и бои (казва размечтано). Всъщност истината е, че търся меценат, който да повярва в мен и бих му дала примерно цялата си продукция от 2 или повече години, ако в замяна ме финансира да постигна мечтата си.

Как би нарисувала мечтите си?
Юл. Т.: Абстрактно, не бих ги рисувала конкретно!

Чувстваш ли се разбрана от ценителите и купувачите на твоите произведения? Остава ли нещо скрито от погледа им?
Юл. Т.: Никога не можеш да бъдеш напълно разбран, а ако си – значи изкуството ти е повърхностно и твърде масово. Смятам, че тези, които купуват картините ми, ме разбират и оценяват.

Какво мислиш за илюзията в изкуството?
Юл. Т.: Илюзията понякога го разсмива. Някои художници например смятат изкустовото си за по-реално от истинския живот, като Кристо. Аз лично харесвам илюзията и мисля, че има място за нея в изкуството. Даже не точно илюзията, а по-скоро утопията! Човек се нуждае от нея. В човека е заложено усещането за трансцеденция, за това да търси непрестанно нещата, които са отвъд реалния свят.
Благодаря ти за това интервю!
Юл. Т.: И аз ти благодаря!

Интервюто взе:
Деспина Клер
в. „България СЕГА“








Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7