В Чикаго се появи Надежда!

Начална страница | Личности | В Чикаго се появи Надежда!
image

Беше събота, малко преди седем часа вечерта…

 

Това е ден и час, когато хората в Чикаго обикновено избират измежду няколко мероприятия къде да отидат. В случая трябваше да реша дали да отида на среща с украинския патриарх, за която бях поел ангажимент преди доста време или да посетя новата българска пиеса "Попитай ме утре: Надежда". Освен че се чувствах морално задължен да уважа труда на Иван Ангелов, Дарина Проданова и техния екип, интуицията ми подсказваше, че тази вечер ще се случи нещо значимо в театралната зала на Elk Grove High School.

Макар и да закъснявах с десетина минути, бях спокоен, понеже от опит знам, че обявеният за начало час почти никога не се спазва при мероприятия в нашата общност. Пътувах в страшна буря и ми стана жал за екипа на постановката, понеже предположих, че вече доста хора може би са се отказали да дойдат именно заради ужасното време. Не намерих място да паркирам на основния паркинг и чак в самия край на резервния видях 3-4 свободни места. Помислих си, че най-вероятно има и друго събитие същата вечер освен българската пиеса. Когато обаче влязох в театралната зала, за моя изненада разбрах, че всички бяха дошли именно на премиерата на "Попитай ме утре: Надежда". За да отделят от най-ценното си време - събота вечерта - и то когато навън се вихри буря, значи хората в залата имаха не по-малки очаквания от мен.

Малко след като пристигнах, представлението започна и от този момент моето внимание и вниманието на всички в тази зала беше приковано към актьорите и сцената. Прекрасният сценарий на Дарина Проданова, умелата режисура на Иван Ангелов, убедителната актьорска игра на Милена Черчеланова и Венцислав Перфанов, автентичното художествено и музикално оформление на Владислав Гичев и Василен Васевски, светлинните ефекти - всичко това заедно ни помогна да усетим красотата и силата  на изкуството, наречено театър.

 Има нещо особено романтично, когато гледаш български спектакъл създаден в Чикаго, а когато виждаш, че нивото му не отстъпва на това в България, емоциите са още по-силни. 

Днес не е никак лесно да се задържи вниманието и интереса на публиката. Не е лесно и да успееш да изненадваш зрителя така, че залата да се смее и да аплодира спонтанно отново и отново. Особено, когато това е български спектакъл, създаден в Чикаго. И този спектакъл идва точно навреме, когато българите са уморени от разделение, омраза, пошлост, страх и липса на толерантност. Дарина, Иван и екипът на "Попитай ме утре: Надежда" получиха признанието на публиката, защото успяха да й дадат това, от което тя имаше нужда. Хората, които бяха на спектакъла, не само забавляваха, но получиха и духовна наслада.

Едно от нещата, които не ми бяха съвсем ясни бе названието на спектакъла. По време на представлението също търсих отговор на този въпрос. Дали случайно или не, едва в самия край разбрах какво всъщност означава “Попитай ме утре: Надежда”.

Това можете да разберете и Вие, когато посетите второто представление, което доколкото разбрах се планира да бъде в БПЦ "Света София".

Една от приятните изненади тази вечер бе, че се разиграваше не един спектакъл, както очаквах, а няколко. Мястото на действието постоянно се сменяше и двамата актьори се преобразяваха в различни герои. Това е сравнително лесно да се направи в една книга, но не и в живо изкуство, каквото е театъра.

Актьорите явно се чувстваха толкова уверени, че на определени момента се намираха буквално на сантиметри от зрителите в първия ред.

Дълбочината на сценария, лекотата с която актьорите играха, изобилието на хумор, режисирането на сложни елементи в едно хармонично цяло, което бе лесно за възприемане от публиката бяха все неща, които надминаха моите очаквания.

 Не е никаква тайна, че България днес е съдбовно разделена и от противопоставянето на хората едни на други се ражда само омраза, която залива улиците и площадите на многострадалната ни родина. 

За съжаление, през последните няколко години българската общност в Чикаго също е поставена на изпитание от пошлостта и негативизма, които тези, които контролират родината ни, се опитват да пренесат и тук.

Ето защо за мен този спектакъл е поредната Голяма Надежда, че ние сме духовно силни и че в нашата общност има достойни лидери. Ето защо този спектакъл затвърди убеждението ми, че именно нашата чикагска българска общност ще продължи да бъде най-яркият лъч  на надежда за България и за българите по света.

"Попитай ме утре: Надежда"  е определено най-високото творческо постижение до момента в нашата общност. Потенциалът на екипа е голям и съм убеден, че предстоят нови спектакли. Българите в Чикаго ги очакват и имат нужда от тях.

За да имаме обаче наш български театър в Чикаго, трябва да подкрепим Иван, Дарина, Милена, Венцислав, Владислав и Василен.

  Казват, че българинът не е свикнал да плаща за това, което получава. Това може и да е така за обобщения образ на българина, но ние, които живеем в Америка, не сме такива.

Тук плащаме за много неща, защото виждаме какво получаваме срещу парите си. Така е и с българския театър в Чикаго. Той се прави за НАС! Това е нашият театър и НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА НЕГО! 

Имаме достатъчно финансови възможности за поддържането на един театър в Чикаго и съм убеден, че ако се обединим около тази идея, може да я осъществим. Ако някой се съмнява в това, нека да умножи броя на българите в Чикаго по това, което според него средно всеки българин тук притежава като активи. Резултатът ще покаже, че няма български олигарх в България или извън България, който да разполага с повече финансови средства от нас. Има едно "обаче" и то е, че ние трябва да  осъзнаем интересите си и да сме единни в тяхното отстояване. Точно това няма да се хареса на определени хора тук, които правят всичко възможно, за да ни разединят. Нека им покажем, че няма да успеят, защото интересите на българската общност означават да търсим общото между нас, а не различията. 

Какво е необходимо да се направи, за да се помогне на българския театър в
Чикаго не само да съществува, но и да се утвърждава и развива?
 

Помощта Ви може да бъде във вид на време, труд, финансови средства и т.н. 

Не чакайте да Ви поискат тази помощ, а сами я предложете!
(http://popitaimeutre.weebly.com) 

Екипът на "Попитай ме утре: Надежда" ще намери подходящия начин да Ви се отблагодари. Независимо от скромното спонсорство на този етап, което НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО, за да се покрият разходите по постановката, на всички, които помогнаха, бе нееднократно благодарено. 

Убеден съм, че Иван, Дарина и техният екип, независимо че имат финансова загуба до момента, се чувстват духовно богати и удовлетворени. 

Тук неволно се сещам за една мисъл споделена във фейсбук: 

 "Той беше толкова беден, че всичко, което имаше, беше много пари..." 

Екипът на "Попитай ме утре: Надежда", както и другите обществено полезни организации и бизнеси се нуждаят от истински меценати. Хора, които ценят тяхната дейност и им помагат заради каузата. 

Нека да помогнем на нашите сънародници! Те ще ни направят по-добри, а нашата общност - по-сплотена! 

Именно заради това, че с минимални средства, но затова пък с много труд, желание, вяра и упоритост Иван, Дарина и техния екип създадоха този великолепен спектакъл, аз ги уважавам многократно повече. Лесно е да направиш нещо с много пари. Те са един ярък пример, че в нашата общност могат да се правят изключително качествени неща, без да се чака "зелена светлина" от  някой "голям спонсор",  а като се разчита единствено на помощта на отделни хора и легитимни бизнеси на наши сънародници. 

Спектакълът "Попитай ме утре: Надежда" заслужава да бъде представен във всички големи български общности в Северна Америка, а също така и в България. 

Вяра, Надежда, Любов са не само класически непреходни понятия, които се преплитат в сюжетните нишки на "Попитай ме утре: Надежда" , но и нещо, от което именно СЕГА се нуждаят българите в Америка и България 

Бъдещето ще покаже дали нашите сънародници в САЩ, Канада и България ще имат шанса и привилегията да посетят този спектакъл в своя град. 

Това, което обаче днес можем да заявим с пълна увереност, е, че: 

В ЧИКАГО СЕ ПОЯВИ НАДЕЖДА! 

"Попитай ме утре, Надежда" се осъществи с любезната помощ на: 

Българска православна църква "Света София" 

Малко българско училище – Elk Grove Village 

NT Communications 

Kosara Inc. 

SOF Shipping 

Борис Георгиев, 

Атанас Андреев 

Беатрис Минева 

Георги Стойков 

Живка Бубалова 

Ангел Славчев 

За повече информация можете да посетите уеб сайта на спектакъла на адрес: 

http://popitaimeutre.weebly.com 

Светлозар Момчилов
в. "България СЕГА"
Снимки: Слави Иванов

 

Дарина Проданова Владислав Гичев Венцислав Перфанов Василен Вaceвcки  Милена Черчеланова Иван  Ангелов

 Екип на “Попитай ме утре: Надежда” 

Дарина Проданова е родена в Бургас през 1979 г. Завършва Aнглийската
гимназия в родния си град, a през 1998 г. имигрира в Америка. Тук, в Чикаго,
завършва Aнглийска литература в Northwestern University, където в момента
работи като администратор. Обича театъра, музиката и литературата.
Занимава се с куклен и любителски театър, писане и танци. Мечтае за едно
по-обединено българско общество в Чикаго.

Иван  Ангелов е роден е през 1972 г. в гр. Сливен. Завършил e НАТФИЗ
"Кръстю Сарафов", София, специалност Aктьорско майсторство и режисура
при проф. Енчо Халачев. За театъра е открит от известният режисьор H.
Априлов, който го кани в детските театрални студия към театър "Ст. Киров",
Сливен. Участвaл е в множество детски спектакли и мюзикъли, по-известни
от тях са "Вълшебникът от Оз", "Сватбата на Мишока Мики", "Здравей, aз съм
Рачето Стаматко" и "Счупената чаша". През 1997 г.  e водещ на тв предаванeто
"Монополи". За кратко се изявява и като директор на cливенската eфирна
телевизия през 1998 г. Автор е на тв и радио реклами, както и на актуалнoтo
за региона предаванe "Неделя, cедмият ден". Иван също е композитор на
музиката за някои от спектаклите, в  които е участвал и e режисирал.
През 1999 г. пристига в гр.Чикаго, САЩ. Съосновател е на театър "Апостоли"
към БПЦ "Св.Иван Рилски", където създава един от най- добрите си спектакли,
моноспектакъла "Греховната любов на Зографа Захарий" от Павел Спасов.
През 2010/11 играе в спектакъла на Майя Праматарова "Револверът".
Създател е на продуцентска театрална къща "Дивна Стар Студио".
"Попитай ме утре: Надежда" е първата театрална постановка, която излиза
под шапката на "Дивна Стар Студио".

Милена Черчеланова e pодена в град Видин. Учила e Право в  СУ
"Св. Климент Охридски". Работила e като детски аниматор, както и като водеща на
различни развлекателни програми. Живее от няколко години в САЩ, в началото
в  Ню Йорк, след това  и в Чикаго. Обича животните и дългите разходки из природата.
Любител актьор. Участва в пиесата, защото иска да помогне на българското културно
и духовно развитие в Чикаго.

Венцислав Перфанов e pоден в Пловдив през 1995 г. Започва paно своята
актьорска кариера - eдва на 14 години, в 8-ми клас, c мюзикълa “Guys and Dolls”.
През всичките си години в гимназията е играл в мюзикъли и театрални постановки.
Cъщо така e певец в църква. Вярва в Бог и дължи всичките си таланти, както и
живота си на Него.

Владислав Гичев e pоден през 1974 г. в Добрич и e израснал в родния си град.
През 1995 г. завършва техническо образование. През 2003 г. пристига в Америка и
оттогава до ден днешен живее северозападните събърби на  гр. Чикаго. Обича да
ходи на кино и театър, върл привърженик на повечето чикагски отбори, болен фен
на филмовата поредица Star Wars. Вярва в хората и в това, че доброто и усмивката
ще спасят света, мрази клюките и пошлостта.

Василен Вaceвcки  е роден през 1969 г.  в Сливен. Завършил е Живопис
в Националната художествена академия в София и Kомпютърна графика в
Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уейн, САЩ. Професионален художник,
с многобройни изяви в Европа и Америка (за информация:
www.vassi-art.com).
Живее в Чикаго, САЩ, където е доцент по рисуване в Илинойския институт
по изкуство.
 

Мнения получени на редакционния ни имейл 

Хриска  Перфанова 

Прекрасен спектакъл! Невероятно преживяване! От 2007 година живея в Чикаго, но за първи път имах удоволствието да  се насладя на истинското, живото изкуство и талант на българите тук. Успехът и работата на целия творчески екип е немислим без сплотената отдаденост на всеки един от тези талантливи и трудолюбиви участници! Благодаря им от сърце, че направиха ежедневието ни по-прекрасно и изпълнено с много емоции и радост. Пожелавам им от сърце още много, много спектакли, за да могат още много българи, далеч от Родината ни, да се почувстват щастливи и горди от таланта на българина! Макар и далеч от България вие можете да докажете, че истинското изкуство е живо и се дължи  на таланта , труда, упоритостта, отдадеността и вярата на българина! 

Успех, на това ново начало в историята на българите в Чикаго! 

Симона Шкьопу - Малко българско училище 

Невероятно удоволствие е да гледаш нещо сътворено от българи тук, на американска земя. Затова и "Попитай ме утре: Надежда" ни покори така емоционално. Спектакълът, постановката, актьорите ни доказаха, че и далече от България може да се прави истинско изкуство. Страхотно преживяване! Дано повече българи в Америка имат удоволствието да го видят. С нетърпение чакаме следващия театрален празник! 

Велина Драмска - Малко българско училище 

Прекрасна актьорска игра! Ентусиазмът на артистите е заразителен, а темата за любовта - вечна! Лошото е, че сега имам нужда от още театър и духовна храна, а летвата е високо вдигната. Надявам се отново да се осмелят! Поздравления за смелостта и ентусиазма! 

Галина Николова - Малко българско училище 

Актуална пиеса за човешките взаимоотношения и случайните срещи. Много искрено актьорско присъствие на сцената, себеотдаващи се и сърцати млади актьори. 

Живка Петрова - Малко българско училище 

Новият български театър е факт.Това чудо се случи благодарение на „Divna Star Studio” и неговият екип, професионално ръководен от Иван Ангелов. Очакваме още и още чудеса за да живее с тях и нашата  нова култура, създадена от българите- емигранти.Успех в  това опияняващо и нелеко  начинание на вас - Милена, Венци, Дари и Иван! 

Ние, вашите почитатели, колеги и приятели, ще ви подкрепяме! 

Севделин Панев 

Зрителите на пиесата на Дарина Проданова „Попитай ме утре: Надежда” изпитахме истински катарзис, което се познаваше по лицата на всички след финала. Сякаш двамата герои от сцената бяха заживели в съзнанието на всеки един от нас. В нашите спомени и в упорито пазените тайни на живота ни. Вълнуващият диалог, вдъхновен от съкровените преживявания на главната героиня и спътника й при едно среднощно пътуване с влак, прелестно, неподкупно и „събрано” изиграни от Милена Черчеланова (Надежда) и Венцислав Перфанов (Игор), без преувеличение наподобяват на най-добрите образци от драматургията на Тенеси Уйлямс. Като „Стъклената менажерия” и „Котка на горещ ламаринен покрив”, например. В това упорито търсене на Любовта... и безутешното разминаване с нея. Но, за превръщането на тази изящна лирична пиеса в истински спектакъл, трябва да благодарим на режисьора Иван Ангелов, чийто прочит позволи сцената да оживее така, че многократно да изтръгне спонтанните аплодисменти на публиката. С две думи - българско Чикаго вече има своя театрален хит! И ако на някой се струва, че съм преувеличил със суперлативите, без колебание ще кажа, че са напълно заслужени. 

Лили Паслиева - БУЦ "Знание" 

Изключително събитие за българската културна общественост в Чикаго.  След спектаклите на Театър "Апостоли" преди няколко години, сега имахме възможност да се насладим на изключителната игра на артистите  Венцислав Перфанов и Милена Черчеланова. Благодарим на  Иван Ангелов и Дарина Проданова за  прекрасния спектакъл “Попитай ме утре: Надежда”. Благодарим и на всички, които бяха отдали въображение, сили и време, за да може българите в Чикаго да се радват отново на свой театър. 

БУЦ"ЗНАНИЕ" пожелава много успехи на талантливия млад екип и очакваме да ни радва все така и в бъдеще! 

Мнения и благодарности споделени във фейсбук страницата на
 “Попитай ме утре: Надежда”
 

Иван Ангелов 

Здравейте, искам да поздравя целият Художествен екип на "Попитай ме утре: Надежда", за цялостната огромна работа която се свърши. Премиерата беше повече от успешна снощи, доволен съм от всички! Това идва да покаже, че когато човек повярва в себе си, когато е дисциплиниран и сериозен...нещата се случват. Искам да припомня, че Театърът е живо изкуство и мога спокойно да заявя, най-трудното за направа изкуство и само много работа и вяра и упоритост, могат да доведат нещата до успешен край. Аз няма да наричам това край, защото всъщност е едно светло начало...поне ми се иска да вярвам в това. Публиката беше невероятна, отзивчива и много положително настроена, един факт, който със сигурност помогна изключително много. Благодарен съм за това! Желая ви прекрасен ден и отново Благодаря, за вярата в мен и за това, че не се отказахте в моменти на трудности, които бяха доста. Надявам се този спектакъл да се изиграе още много пъти, не само в Чикаго, но и в други градове на Америка, а и на Канада, а също така, да проправи път на идващите след него...Вярвам, че ще работим отново с вас! Прегръщам ви! 

С уважение: Иван Ангелов 

Дарина Проданова 

Исках още рано сутринта и аз да отправя благодарност към всички, но имах троянски коне в компютъра!!  Благодаря на всички приятели, познати, съмишленици и любители на театъра които споделиха представлението с нас! Но искам преди всичко да благодаря на нашия режисьор, Иван, който наистина "носи театъра в себе си" (както каза Светлана Атанасова) и направи всичко възможно постановката да се доведе до край! Не само това, той беше денонощно на наше разположение когато имахме въпроси и проблеми за разрешаване. Благодаря и на целия екип на пиесата, който действително работи много задружно с една единствена цел - да ви зарадваме с плодовете на нашия труд и фантазия. Благодаря на Венци и Милена, които се раздадоха до дупка на сцената и бяха невероятни! Искам специално да благодаря на Живка Бубалова и Ангел Славчев за усилието и отдадеността към нашия проект - те го приеха като свой. А фотографиите на Слави Иванов (Steve Ivanov) и Ангел Славчев ще останат за спомен на всички нас от преживяното. Благодаря на приятелите които дойдоха да ми кажат след пиесата че ги е развълнувала...та да усетя как семенцата на труда ни са поникнали и ще растат в хората до следващото представление... И накрая... искам да благодаря на всички онези които не можаха да дойдат, защото за тях ще се опитаме да направим второ представление в църквата "Света София". За повече подробности проверявайте тази уеб-страница: 

http://popitaimeutre.weebly.com 

БЛАГОДАРЯ ВИ! 

Таня Иванова 

Бяхте невероятни! Радвам се, че Ви познавам!! Пожелавам огромни успехи на българския театър дори и далеч от Родината! Целувки на всички! 

Жана Картелян 

Поздравления за целия екип, бяхте страхотни! Много успехи занапред и още много представления очакваме.

 

 

 






Оценете тази статия
2.86

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7