Пастир на надежди

Начална страница | Личности | Пастир на надежди
image

Симеон Гаспаров представи новия си роман “Бизони край Дунава” в София

Новият роман на Симеон Гаспаров е една тъжна книга. И една страшна книга, която никой американец или имигрант, решил да осъществи американската си мечта, не би посмял да прочете, ако знае предварително за какво става дума. Защото стържещият текст от страниците на романа няма нищо общо с гланцовите усмихнати корици на популярните списания или със смазващата тежест на идеологическата пропаганда. И макар че авторът разказва паралелно две обикновени житейски истории - на едно българско дете и на един индиански вожд, от сливането им се е получило чудо, което превръща читателя в един от героите на романа. И го изправя пред избор. Проследявайки съдбите на малкия Наско и на Джо Изправената мечка, той не може да не си зададе въпроса за смисъла на вече изтъркани от употреба думи като обич, отчаяние, надежда. Отговорът, който всеки дава сам на себе си, определя и мястото му в този свят, който все по-малко разбираме, а понякога и не искаме да разберем.
С този роман Симеон Гаспаров се утвърждава като един от пастирите на надежди, които стават по-редки и от бизоните в безкрайните някога прерии на Америка. И може би за да станеш наистина един от тези пастири, трябва да имаш съдба като неговата, талант и доброта, която нищо не е в състояние да сломи. Както много от българите в Чикаго знаят, Симеон Гаспаров е напуснал България преди шестнадесет години. Предполагам, че точно тези години, прекарани в един нов и невинаги приятелски настроен свят, са изострили погледа му като писател и чувствителността му, без която дори и най-талантливият текст оставя читателя равнодушен.
А равнодушни в залата на Американския център в София, където миналата сряда се състоя премиерата на “Бизони край Дунава” нямаше. Макар че малцина от присъстващите бяха прочели току-що излезлия на български нов роман на Симеон Гаспаров, професор Божидар Кунчев, който говори непрофесорски за книгата и нейния автор, създаде атмосфера на очакване, близост и съпричастие.
В “Бизони край Дунава” има всичко, с които съвременните автори се опитват да привлекат изплъзващото се внимание на съвременния читател: кръв, секс и убийства, история, легенди и илюзии, невинност, пари и смърт. Има и още нещо обаче, което вади тази книга от щанда на обикновените краткотрайни четива и я поставя сред онези, които ни безпокоят и тогава, когато ни се струва, че отдавна сме забравили и сюжета, и героите, и дори заглавието.
Ето защо няма да се сдържа и ще предложа на всички български имигранти по света да я прочетат. Сигурен съм, че към историята на Наско всеки от тях може да добави и своята, макар че може да е съвсем различна. Защото това, което обединява съдбите на имигрантите, независимо дали живеят в Испания, Съединените щати или Австралия, са чувствата: страх, надежда, състрадание, обич, отчаяние. Разбира се, всеки може да подреди последните пет думи в зависимост от собствения си живот, но едва ли има имигрант, от чийто живот тези думи да не са най-съществената част.
Предполагам, че това е и една от причините един български имигрант в Америка _ Ангел Колев, да подкрепи финансово издаването на новия роман на Симеон Гаспаров. Ангел Колев, за когото разказахме на страниците на “България СЕГА” на 10 април т.г., е вече спонсор на осем книги: поетичния сборник „Ерозия на чувствата” на Дилян Тодоров, „Двете смърти на страшния вълк” на Христо Джелебов, „Бавни портрети” на Невена Борисова, спечелила голямата награда за поезия „Южна пролет” през 2009 г., стихосбирката “И идва онзи странен ден” на Петър Китински, „Ловни разкази” на Чавдар Ангелов, „Чудото с българина” на Йото Пацов и „Брак по съвест” на Елена Трифонова. На много хора им се струва странно, че вместо да си гледа бизнеса в Америка, Ангел се е загрижил за българската литература. И харчи пари за това, като подкрепя автори, които умеят да начертаят с думи онази тънка линия, разделяща доброто от злото в объркания ни живот. И затова бих казал, че Ангел Колев, който от тринадесет години живее със семейството си във Филаделфия, прилича на онези странни бизони, които мирно пасат край Дунава като символ на доброта и надежда – точно такива, каквито ги описва в романа си Симеон Гаспаров.

Иван Сотиров
в. “България Сега”
editor@bulgariasega.com






Оценете тази статия
4.00

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7