Болкоуспокояващите лекарства за спиране на болката и скритите рискове от честата им употреба

Поради различни болки, които могат да бъдат мускулни, ставни, болки на гръбначния стълб, мигрени, синузит, травматични болки, като масова практика     хората  вземат различни болкоуспокояващи лекарства, често за продължителен период от време. Фармацевтичната индустрия предлага мощни болкоуспокояващи лекарства. Те са в състояние да блокират сигналите от нервните окончания до мозъка и по този начин да не се чувства болката. Фактът ,че тези лекарства не действат на причините за болката, води до това, че пациентите трябва да ги вземат неопределено дълго време и често да увеличават дозата, защото организмът се адаптира и противодейства на променения химичен баланс (десенсетизация). Значителен процент от населениетто в САЩ редовно приемат болкоуспокояващи. По статистически данни консумацията се е увеличила 90% за последните десет години, а същевременно се оказва че около 54% от хората не са наясно за възможните странични ефекти: увреждане на черния дроб, стомашни кръвоизливи и понякога бъбречни увреждания. Рекламата по телевизията от години наред внушава на населението,че употребата на различни болкоуспокояващи (painkillers) e нещо естественно, почти наложително, част от ежедневието и умишлено се премълчават рисковете от честата им употреба. Даже на здрави, спортуващи хора се натрапват медикаменти за мускулни и ставни болки. Естествено основната мотивация за такава агресивна реклама са печалбите от милиарди долари годишно.

По данни на Американската Медицинска Асоциация за периода 1984-2002 г. хората боледуващи от артритни и дегенеративни заболявания са се увеличили с около 19-24 %. Отделно пациентите с чернодробна цироза нуждаещи се от присаждане на нов черен дроб са се увеличили в някои щати с 7-9 процента. При условие на все по-модерна медицинска техника и оборудване за ранно откриване на заболявания, на модерна фармация, сериозните заболявания, които правят хората неработоспособни се увеличават! Защо е този парадокс и каква е евентуалната зависимост между тези тенденции?

За да се опитам да отговоря на този въпрос, да обърнем внимание какви са основните вещества в масово употребяваните болкоуспокояващи лекарства. Почти всички съдържат веществото acetaminophen, без което те не действуват. Доскоро според указанията на федералната агенция за лекарствата (FDA) допустимата дневна доза се смятяше 4000 милиграма дневно. Превишаването на тази доза или по-дългата употреба неизбежно води до увреждащи въздействия за черния дроб. Вярвайки на експертите на Агенцията стотици хиляди страдащи са вземали тази доза. Безбройните инциденти през последните 6-7 години с тежки странични ефекти накараха органите на федералната агенция да направят по-сериозни анализи, да зачетат медицинската статистика. Като резултат преди около седем месеца дадоха експертно мнение ,че досега възприетата дневна доза от 4 хиляди милиграма всъщност е доста висока и съобщиха,че безопасната доза не трябва да надвишава 2500 милиграма. Също задължиха производителите на тези лекарства да описват точно съставките и да има предупреждение за сериозни странични ефекти. (Acetaminophen се ползва като съставка даже и на лекарства за простудни заболявания.) Учудващо е защо трябваше да минат над десет години,откакто се публикуват конкретни изследвания  за такива странични ефекти, да се стигне до това заключение. Вероятно основната причина за това е съпротива от лобистките групи на фармацевтичните компании, които продължават да си докарват печалби за милиарди долари. (Само компанията Johnson & Johnson годишно реализира над 400 милиона долара от продажба на Tylenol.)

Така че, отсега нататък всички които вземат от този род лекарства като например Tylenol, Ibuprofen, Thera-flu трябва да внимават с дозите и да не смятат че са застраховани от различни рискове. Също да не забравят, че едновременната употреба на алкохол, даже и малки количества, с тези лекарства увеличава рисковете и при ниски дози. Друго съществено съображение е, че някои противоалергични лекарства също съдържат ацетоминофени и това води до съответните рискове. И най-важното е да не се забравя, че тези “painkillers” не лекуват причините за болките от различно естество, а само блокират усещането за болката. Трябва да се открие първопричината, а не да се губи ценно време, докато процеса се хронифицира и стигне до усложнения.

Съществуват различни натурални вещества или такива на основата на билки, които са безвредни и в доста случаи могат да заменят синтетичните болкоуспокояващи лекарства. Например за ставни и мускулни болки успешно се използуват кремове с билката арника, също glucosamine и hondroitin помагат при хронични оплаквания. Другото предимство е, че много от тези натурални вещества лекуват и причините за болките като възпаления на различни органи, кръвни и лимфни спазми. Винаги трябва да се въздействува на причините, а не на последствията. 

 Материалът изготви консултантът по Натуропатия Веселин Вълчев за в-к “България Сега “