Д-р Велислава Петрова: Битката с COVID-19 ще бъде поредната победа на човечеството, но и тест за нашия хуманизъм!

Начална страница | Интересно | Здраве | Д-р Велислава Петрова: Битката с COVID-19 ще бъде поредната победа на човечеството, но и тест за нашия хуманизъм!
image

Ситуацията в света е безпрецедентна и никой не беше готов за нея. Мнението е на молекулярния биолог и генетик д-р Велислава Петрова, чието име нашумя преди месеци, когато направи откритието, че вирусът на дребната шарка изтрива имунната ни памет. В момента д-р Петрова е консултант по здравни иновации в ООН, Женева.
Д-р Петрова, Самир Бат от Imperial College публикува изследване, в което той и екипът му се фокусират върху интервенциите в 11 европейски държави и резултатите от тях върху ограничаването на епидемията от COVID-19. Какво показа проучването?
Показва важността и ефекта на взетите мерки за изолация. Става ясно, че въвеждането на социално дистанциране е намалило разпространението на вируса с повече от 50%, а броят на предотвратените жертви е около 59 000 общо в 11-те държави. Според проучването предполагаемите случаи на заразени са много по-високи от официалните данни, както се очакваше, имайки предвид, че в повечето държави тестването е предимно на хора с тежки симптоми, а не на всички, които биха могли да са заразени.
На какво се дължат огромният брой смъртни случаи в Италия и Испания?
Това е въпрос на комбинация от фактори, сред които са късно започналите мерки за изолация и контрол на разпространението на вируса, недостатъчната здравна инфраструктура, която не може да поеме цялото количество пациенти, които се нуждаят от наблюдение и вентилация. Друга причина е моделът на тестване, който се фокусира предимно върху хора с тежки симптоми, които се тестват едва когато са приети в болница, така че броят тествани случаи, на чиято база се изчислява броя на смъртните, всъщност не е представителен за общия брой инфектирани. Не на последно място влияние оказва и средната възраст на населението, особено в Италия. Страната е втората по застаряващо население след Япония.
След скоростното развитие на заболеваемостта в Китай какво не успяха да направят европейските страни, за да не допуснат бързото разпространение на заразата?
Имаше огромна доза подценяване на мащаба на епидемията и на това колко лесно тя може да се превърне в глобална, имайки предвид броя на транспортните и търговски връзки между Китай и останалата част на света. Лесно е да бъдат търсени виновни в момента, но не мисля, че това е продуктивно. Истината е, че това е безпрецедентна ситуация. Ситуация, за която никой не е бил подготвен и която може би ще се случи веднъж в живота на всеки един от нас. Уроците от Китай са засилено тестване и проследяване на засегнатите и повсеместна социална изолация. Всичко това е много по-лесно да се приложи в един авторитарен режим с технологична мрежа, която позволява хората да бъдат следени постоянно. Както сами виждате въвеждането на подобни мерки в Европа е по-трудно, но в голяма степен неизбежно. Социалното дистанциране е важна и работеща мярка, но тя е временно решение и трябва да бъде съпроводена с ясна стратегия за подсилване на здравния капацитет на държавата, усилено тестване и проследяване на инфектираните случаи и разработване на дългосрочна стратегия за ограничаване на негативните последствия върху икономиката.
В състояние ли са карантината и строгите правила да предпазят хората, д-р Петрова?
Последното проучване на Imperial College показва, че карантината е предпазила повече от 59 000 смъртни случая в 11 държави в Европа и намалява разпространението на вируса с повече от 50%, така че отговорът е да – карантината ни предпазва. Карантината обаче не може да бъде постоянна мярка, тя е мярка, която ни купува време и облекчава работата на здравната ни система. Какви мерки вземаме докато тече карантината е ключов аспект. Това време трябва да се използва за тестване, проследяване на засегнатите случаи, за засилване на здравната система, за изработване на икономически стратегии за подсилване на бизнеса и намаляване на икономическите последствия. Това е време, което изисква адаптивност, иновативно мислене, огромна солидарност между хората и осъзнатост, че всеки от нас е засегнат и трябва да работим заедно за намирането на решение. Лидерите ни трябва да съумеят да изградят тази идея за колективност и обединениe, ако искат хората да следват предприетите мерки, които със сигурност са неприятни за всички.
Ще издържат ли здравните системи на огромния натиск според Вас?
Само ако ние им помогнем. Това е истината. Виждате ситуацията в Италия, Испания, Иран – цели хладилни камиони с трупове на хора, загинали от усложнения в следствие на инфекцията. Точно това е смисълът на това да стоим вкъщи – да облекчим товара над здравните ни системи.
В България тема на дискусии породи въпросът за бързите тестове и тяхната надеждност. Трябва ли да бъдат тествани колкото е възможно повече хора и може ли да се вярва на т.нар. бързи тестове?
Трябва да бъдат тествани възможно най-много хора, но тази информация трябва да може да се използва ефективно за проследяване на случаите и за изолиране на засегнатите и на хората в риск. Ключов фактор е не самото тестване, а как то се използва за контролиране на разпространението на вируса. Бързите тестове още не са одобрени, има много разнородни тестове, които биват развивани постоянно. Те тестват за наличието на антитела и показват прекарано заболяване, а не настояща инфекция. Могат да се използват за ориентировъчно разпознаване на хората, които са прекарали инфекция, но не за диагностика на този етап. По-важно е какво правите след като знаете, че сте заразени или че сте били заразени. Трябва да бъде изградена дигитална инфраструктура за събиране на цялата тази информация и за използването и определянето на мерки, засягащи определени групи от хора, а не цялото население. Тази инфраструктура ще е ключова за изграждането на стратегия за контролиране на епидемията след премахване на крайните мерки на карантина, когато ще можем да фокусираме контрола над определени групи хора, а не цялото население. Но за да се стигне до там, ни трябва система за обширно тестване и проследяване на случаите.
Във фокуса на вниманието както на специалистите, така и на хората е въпросът как се лекува COVID-19? Може ли да се каже, че е ясно каква е терапията?
Не можем да говорим за лечение на този етап, а по-скоро за контрол на симптомите -температура, главоболие, а в сериозните случаи вентилация за облекчаване на белодробната функция. Има различни лекарства, които показват известна доза положителен ефект – хидроксихлорокуин e одобрен от FDA, докато текат самите клинични проучвания. Безпрецедентно одобрение. Базирано на проучване с 36 души във Франция. Има огромен политически натиск в Щатите да има такова одобрение, но са нужни много по-мащабни клинични проучвания преди да кажем колко е ефективно лечението.
Друг от важните въпроси е кога ще има ваксина?
Не по-рано от 12-18 месеца и то ако първите тествани ваксини се окажат ефективни и нетоксични. Има безпрецедентни инвестиции и работа в тази посока. Необходимо е внимателно тестване, без прибързване, защото ваксините са мярка, приложима за всички и трябва да се избегнат странични ефекти. Призовавам към внимателно разработване на ваксини и преминаване през всички необходими етапи на тестване на всяка една, защото грешките могат да имат пагубни последствия и трябва да се избягват дори и при кризисна ситуация като сегашната.
Ситуацията в света особено в последните седмици е такава, че провокира страховете на хората. Как ще ги успокоите Вие?
Ситуацията е безпрецедентна и свързана с огромно количество несигурност. Нормално е да предизвиква страх. Имаме нужда от обединение. Социалното дистанциране трябва да е съпроводено с духовно сближаване, с вяра, но и с осъзнаването, че това е битка, която можем да спечелим, само ако сме единни. И това ще мине, но ще остави следи в съзнанието на всеки от нас. Периодът на криза е тест за адаптивността ни, но и двигател за напредък. Сигурна съм, че ще бъде поредната победа на човечеството, но и тест за човечността на която сме способни.
Постоянно се чуват гласове, че предприетите мерки са пресилени и граничат с диктатура. Вашият коментар, моля.
Нормално е ситуацията да ни изглежда пресилена, защото не се е случвала никога досега. А и ние не сме от поколението, което е преживявало война или е живяло в период, в който е нямало ваксини. Освен това сме поколение, което е свикнало да бъде индивидуално и свободно. Затова и мерките трябва да са съпроводени с ясна стратегия за информацията и борба с дезинформацията, както и да има финансова стратегия за подпомагане на хората и за намаляване на икономическите последствия. Истината е, че държавите, които се справят с епидемията като Сингапур и Южна Корея, например, правят точно това – хората носят маски, изолирани са, тестват всички и избягват социални контакти! Това работи. Неприятно е и трябва да е временна мярка, съпроводена с ясна стратегия за справяне с икономическите последствия. Но е много, много по-неприятно, ако видите ситуацията в клинична среда. Ако оставим всички случаи да стигнат до спешна помощ, здравната ни система ще колабира, а това не можем да си позволим.
Farmar.bg






Оценете тази статия
0

Абонирайте се за feed-а с коментари Коментари (0 направен):

общо: | показване:

Направете Вашия коментар

Моля, впишете кода, който виждате на изображението:

  • email Изпратете на приятел
  • print Версия за печат
  • Plain text Обикновен текст
Теми
Липсват теми към тази статия
Newsletter
Powered by Vivvo CMS v4.7